http://blagovestnik.bg/25-05-2020/

ИЗКУСТВОТО КАТО ЕСТЕТИЧЕСКА ДОБРОДЕТЕЛ 

  В центъра на София има една малка градинка, зад Руската църква, там се намира паметника на Пушкин. Мислено заставаме по средата – отдясно е храм на светостта, отляво – паметник на гениалността. Святост и гениалност, добро и красота, вяра и творчество – това са теми с далечна история, богато съдържание и изследването им е сложно, противоречиво и с много разклонения.

   В античността синкретичното самосъзнание е дало отражение и в думата калокагатия. Тя е пример на дълбока свързаност и неразчленимост на двете категории от естетиката и нравствеността. През средновековието едно от най – четените творения на богословската мисъл – сборника Добротолюбие носи гръцкото заглавие Филокалия – букв.л юбов към красотата. Доброта е една от старобългарските думи за красота.

   В какво съзвучие и близост са се намирали в миналото тези понятия, в каква хармония са съжителствали, колко различно е положението в днешната реалност. В това, което днес думата изкуство обозначава е настъпила дълбока съдържателна промяна. Тя е разширила обхвата си, има неясен облик и хаотичен смисъл, в нея властва духът на изгубената цялост на съвремието.

   Всеки обаче, който искрено се стреми да въплъти своите способности и талант в слово, звук и образ, в изящество и истина е призван да се ориентира в тайните на дейността си, да потърси нейните дълбоки основания и същностно предназначение.

   Като начало трябва да се направи едно важно разграничение. Дали с творчество се занимава човек- християнин? Тогава много от въпросите имат ясен отговор – откъде идва дарбата, за какво е предназначена, защо творим. И най-важното – посочената връзка между нравственост и естетика задължително присъства в съзнанието на този, който е избрал за свое поприще развитието на дарения му от Бога талант.

         Как се съчетават в едно произведение на изкуството две различни по своята същност и предназначение области, как съжителствуват естетика и добродетел? Можем ли да говорим за естетическа добродетел? В много сфери на живота има примери за подобно единение. Достатъчно е да изброим само думите с които се обозначават – симбиоза в биологията, контаминация в езикознанието, синергия в богословието, синтез в химията и физиката и други. Много често взаимопроникването на две части в едно има усилващ ефект на въздействие. Културата на осъвместяване на две различия е от съществено значение за крайния резултат. Малцина са тези, които могат чисто и възвишено да изразят простотата на мисията си. „Чувства добрые я лирой пробуждал” - ще напише късния Пушкин. Ето осъзнатата сила на гения, ето съвършенството на взаимопроникналата светла сплав. Зад тези думи, освен всичко друго стои и възможната близост между представителите на Църквата и хората на изкуството по онова време.

   В период на униние и мрачно настроение Пушкин написва стиховете:

Дар напрасный, дар случайный,
Жизнь, зачем ты мне дана?
Иль зачем судьбою тайной
Ты на казнь осуждена?

Публикува ги в списанието „Северни цветове”. Без подпис, в стихотворна форма митрополит Филарет дава отговор на недоуменията на Пушкин:

Не напрасно, не случайно
Жизнь от Бога нам дана,
Не без воли Бога тайной
И на казнь осуждена

Сам я своенравной властью
Зло из темных бездн воззвал,
Сам наполнил душу страстью,
Ум сомненьем взволновал.

Едно от най-възвишените стихотворения на Пушкин „Станси” е финал на този образцов диалог между поет и богослов, между гениалност и святост.

   Неуравновесеното съчетание на изследваните от нас области варира в две посоки – на религиозна зависимост и на пълна артистична освободеност . Например един талантлив автор открива ценностите на християнската вяра и изцяло насочва натам творческата си енергия, само че външно, разумно и назидателно. Като резултат се изгубва непосредствения и искрен, идващ от дълбините на душата творчески порив. Още по-богат на примери е и обратния случай – когато вихъра на авторовата фантазия изгубва всякакви съзнателни начала и неудържимо освобождава енергията на владеещите го страсти. Безспорна е ценността на умерения среден път на осъзнатата цел и отговорност спрямо собствения талант.

   Общувайки с изкуството човешката душа се облагородява. Това с особена сила важи за детските и младежките години. Йеромонах Серафим / Роуз/твърди, че дете възпитавано от малко с  класическо изкуство не е застрашено да се увлече по лишени от смисъл и съдържание модерни артистични форми. На млад човек, търсещ Бога предлага най-напред да се запознае с творчеството на Чарлз Дикенс.

   Общувайки с изкуството човешката душа се оживотворява. Един старозаветен пророк изгубил дарбата си да предвижда. Всички били много натъжени. Тогава пророкът казал: „Доведете ми гуслар“. Довели го, той започнал да свири и дарбата на пророка се върнала.

   Общувайки с изкуството човешката душа се възвисява. Йеромонах Августин /Заярин/ коментирайки филмите на Тарковски казва, че изкуството му е подготовка и стъпало за срещата с Господа.

   Да, изкуството е предназначено за човешката душа и там в сферата на изкуството тя разгръща потенциала си. Човешката душа е велико Божие творение.

   Нека не забравяме, че човешката душа е повредена от греха, единствено чрез покаяние и смирение можем да възстановяваме богоподобната и същност, единствено в такова самосъзнание можем да творим спасително. „Ако човек преди да бъде очистен от Истината се води от своето вдъхновение, то той ще излъчва за себе си и за другите не чиста светлина, но светлина, смесена и измамна - казва свети Игнатий /Брянчанинов/ по повод новоизлязлата книга на Гогол.

    Духовен е истинският път на твореца, но не бива да се смесва душевност и духовност. В творенията на светите отци има ясно разграничаване. Душевността /наука, философия, изкуство/ е велика второстепенна заложба у човека, неговото висше достойнство е в духовността /копнежа по Бога/

   Ако трябва да съпоставим това знание с две особено популярни теории - изкуство за изкуството и утилитарната теория за изкуството, то в личен план единствено тук авторът е обвързан в творчеството си със своето нравствено – религиозно развитие. Ако гордост и самодоволство са съпровождали артистичната му активност, то независимо от плода, талантът му е небогоугоден и достоен за осъждане. Той е злоупотребил с дарбата си. Обърнем ли посоката и погледнем на човешкото творчество от смъртта към живота, то знаем, че единствено добродетелите преминават с душата в отвъдния свят.

   Що е добродетел? Има три отговора на този въпрос – добри дела, сърдечно разположение, цялостна светогледна позиция. Художникът, писателят, музикантът носят отговорност да върнат полученото.

   В писмо до талантливо младо момиче свети Теофан Затворник дава следния съвет – „Бог за какво ви е дал талант? За нищо друго, освен да го обръщате в слава Божия...Ако изсвирите и изпеете нещо, което затрогва душата на слушащите и ги кара да въздъхнат по Господа или да се въздигнат към Него със славословие и благодарност, вие ще направите същото, което и добрият проповедник в Църквата. И ето ви спасителен плод от дара.”

   Аз добре разбирам, че представените мисли се отнасят повече до нашия идеал за целта на художественото творчество, отколкото до реални произведения на изкуството. Но дали не сме  изоставили идеалите си, дали не сме ги подменили, дали не сме стигнали дотам да не можем дори да ги формулираме правилно. В тази посока се опитах да дам едно словосъчетание, което да буди вдъхновение, както за творчество, така и за спасение. Определение за изкуството, което да дава едновременно  граници и свобода. Убеден съм, че вярващият християнин изпитва потребност да постигне най-съвършения плод на труда си. Земеделецът – от богатството на реколтата, лекарят – от благоприятната операция на пациента, художникът – от естетическата добродетел на произведението си.     

Николай Трейман