Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 51988 Постинги: 278 Коментари: 0
Постинги в блога от Юни, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>
 
ГЛАВА 9


Разясняване на въпроса, къде отиват душите след смъртта и какво се случва след разлъката 
им с тялото

1.    Из житието на свети Павел Тивейски

Свети Антоний се връщаше при свети Павел Ти­вейски и му носеше дрехата на свети Атанасий (как­то последният му беше наредил). Вървеше през пусти­нята и около третия час през деня, когато беше вече недалече от пещерата, видя - с особеното зрение, с което виждат достойните за това - ангелските чино­ве, апостолския лик, множество пророци, полкове мъ­ченици и посред тях - душата на Павел. Тя беше по- бяла и сияеше по-ярко от сняг, като се възнасяше с голяма радост на небесата.

 

Категория: Други
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Христовите врагове, винаги получавали, резултат противен на своите усилия срещу Христа. Вместо да преградят реката на християнството, те я разширявали, правели я по-дълбока и по пълноводна[1]. Вместо да я пресушат, те, така да се каже, правели от нея потоп по целия свят. Където загивал един, мъченик, на неговото място се появявала цяла чета; където искали да посрамят, избуявала слава; където се чуело - край на християнството, там започвал изобилен растеж.                                                                                                                                                                       

 Без оглед и съобразяване с международните обичаи, Иулиан Отстъпник, поради своя безумен идолопоклоннически фанатизъм, убил персийските пратеници за мир - Мануил, Савел и Исмаил. И какво постигнал Иулиан с това? Умножил броя на християните, увеличил броя на светите мъченици, и приближил собствения си край и края на езичеството. Косвено и неволно отстъпника е помагал за разпространението и вкореняването на християнството. И то не само със своето злобно гонение,  а и със своите неволни изявления. В споровете си с християните той заявил: „Христос не е направил нищо в живота си, което да заслужава слава, освен ако не се смятат великите дела, дето Той е лекувал, сакати и слепи, и е изгонвал демоните!“. О, нещастнико! Как само едно отваряне на очите на един слепец със слово, да не е по-велико дело от покоряването на десет царства! Но ценното тук е, че този, най-голям, след Иуда, предател на Христа, признава Христовите чудеса.

 

БЕСЕДА за погубилта на онзи, който лъжесвиделствува

 

Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине (Пртч. Сол. 79, 9)

 

Бог и цялото небесно войнство виждат онова, което се случва в света. Как, значи, човек може да скрие истината от толкова свидетели на истината! И не само, че войнството небесно вижда истината, но и ревнува за истината. Как, значи, един смъртен човек може да върви против истината - това означава [ че върви] против безбройните небесни ревнители за истината. Наистина, помрачен ум има онзи, който мисли, че може да скрие истината и да яви лъжата вместо истина. Когато милиони проницателни ангели знаят истината, може ли един човек да скрие истината? Може ли някой да застане против истината и да не остане ненаказан? О, братя мои, няма нищо по-измамно от лъжата! Нищо по-неуспешно! Нищо по-дръзко! Нищо по-неразумно!                                                                                                                                                                                                                        

Онова, което се случва вътре в човека, Бог и цялото небесно войнство виждат. Особено вижда това ангела пазител на човека. И този ангел пазител не търпи човекът да изнася от себе си и да внася, нещо, което не е негово. Ако човек упорства в лъжата, неговия ангел го оставя и напълно го предава на духовете на лъжата. Тежко тогава на този човек! Какво ще  го ползва лъжесвидетелството против себе пред Бога и небесната войска! По- добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. Защото, който лъже, лъже Божия Дух, и Духът Божий оставя лъжеца в тъмнина и смърт.

О, Господи, Праведни, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, никога да не лъжесвидетелствуваме. Услади ни с твоята свята истина и отклони нашия език от лъжливи слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

 

 

 

 



[1] В ориг. - шумна

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
 

        6. Из патерика


        Един старец разказа следното.

„Един брат искаше да напусне света, но майка му беше против. Той обаче не се отказваше от намере­нието си и постоянно повтаряше:

-      Искам да си спася душата.

И понеже майка му, въпреки цялото си старание, не успя да го убеди, му разреши да се оттегли. Но той, макар да напусна света, като прие монашество, жи­вееше небрежно. И ето, на майка му и дойде време да умре. А и той самият се разболя тежко и с опасност за живота. И по време на боледуването веднъж ся­каш загуби съзнание и като напусна тялото, беше граб­нат и изправен пред съда. И там забеляза майка си сред онези, които бяха осъдени и подлежаха на нака­зание. Щом го видя, тя рече смаяна:

-      Дете мое, и теб ли те осъдиха тук? А какво ста­на с думите ти, че искаш да спасиш душата си?

Тези думи много го засрамиха, той се вцепени, разтърсен от скръб, без да намери какво да каже. Тогава чу глас, който каза:

-      Вземете го оттук.

И в същия миг дойде на себе си от видението и разказа на присъстващите всичко, което беше чул и видял, и от цялата си душа прослави Бога за това, че с всякакви средства търси спасението на грешници­те.

А щом оздравя, стана затворник, грижеше се за спасението си, каеше се и оплакваше онова, което по-рано беше вършил поради небрежност. И разкая­нието и плачът му бяха толкова силни, че мнозина познати го молеха да бъде малко по-снизходителен към себе си, защото се бояха да не би прекомерният плач някак да му навреди. Но той не слушаше увеща­нията, а отговаряше:

- Щом не можах да понеса упрека на майка си, как ще изтърпя срама в съдния ден пред лицето на Христа, на ангелите и цялото творение?

Нека се постараем, братя, да положим усилия и да живеем съгласно обетите и с уважение към родст­вениците ни по плът и другите ни близки хора, с чие­то съгласие сме напуснали света, за да угодим на Бога. А започнем ли да живеем другояче - да не бъде! - колко ли ще ни е срам на Страшния Съд! И не само пред цялото небесно и земно творение, но и пред тези, които някога са били наши близки и познати и които сме напуснали, за да се приближим до Бога! Защото тогава, дори да бъдем осъдени заедно с тях, то освен всичките ни други беди, те ще ни укоряват и упрек­ват - за това, че, както е казал един светия, „като изоставихме сенаторството, не стигнахме до мона­шеството, заради което и напуснахме света“.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 75 Коментари: 0 Гласове: 0


  http://www.misioner.com/%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8
Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Изброявайки чудесата в християнската вяра, никога не трябва да забравяме чудесата на промяна в сърцата и нравите на хората истински обърнали се във вярата. Колко яростни престъпници тази вяра е облагородила! Колко кръвожадни разбойници е превърнала в незлобни агънца! Колко развратници е превърнала в девственици! Колко самолюбиви сребролюбци е научила на милосърдие! Колко страхливци е поставила на пътя на саможертвеността! За руския княз Владимир, митрополит Филарет пише: „Сластолюбив, че няма накъде повече, езичникът Владимир, в християнството станал образец за чист съпружески живот; отпуснал от себе си всички жени и наложници и заживял с една - благоверната Ана. Зъл отмъстител и братоубиец, в християнството станал най-нежния приятел на бедните. Бедните винаги имали свободен достъп до него, и той им раздавал храна и пари със щедра ръка. И повече от това; „Болните не са в състояние да дойдат до моя дворец“, казвал той, и наредил по улиците да се развозва месо, риба, хляб, квас и мед. Евангелските слова „блажени милостивите“, проникнали в дълбините на неговото сърце и станали закон за живота му“.

 

БЕСЕДА за това, че смъртта и живота зависят от езика

 

Смърт и живот са подвластни на езика (Пртч. Сол. 18, 21)

 

Това не е ли потвърдил сам Господ Иисус, като казал, че за всяка празна дума ще се даде отговор на Страшния Съд? Не е ли казал Той: Защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден? (Мат. 12, 36-37). Който бъде оправдан - ще получи живот, който бъде осъден - ще получи смърт. Виждате ли, значи, как във властта на езика са живота и смъртта? А апостол Иаков казва: Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло (Иак. 3. 2). Велика наистина, и неизследима е тайната на словата, и отпечатъка на думите не може да се измери или пресметне. Днес човешките думи с различни средства могат да се пренесе от единия край на нашата планета до другия. Казаните с езика думи в Америка, може да се чуят с ухото в Европа. Не е ли това подобно на Божието всечуване? О. братя мои, ние не можем да прошепнем нищо на земята, което да не бъде чуто на небесата. Всяка наша дума застава пред събора на Божиите ангели. Всяка наша гнила дума се прихваща от ада и той я пази като залог за нашата вечна смърт. А всяка добра дума отива в Рая, и се пази като залог за нашия вечен живот. Наистина, премъдро казва и своевременно ни вразумява старозаветния мъдрец с думите: Смърт и живот са подвластни на езика!

О, Господи, Спасителю наш, вечно Божие слово, помогни ни да обуздаем нашия език, за да не говори за наша погибел. Помогни ни да казваме с езика си само онова, което е по Твоята свята воля и за нашето вечно спасение в безсмъртния живот. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
 
1.      От свети Ефрем


Братя, силен е страхът в смъртния час! В часа на напускането всички деяния на душата, извършени от нея денем и нощем, както добрите, така и лошите, застават пред нея. И ангелите с ревност бързат да я извадят от тялото. Тогава душата на грешника, като вижда всичко, което е направила, се бави да излезе. И докато ангелите я карат да бърза, тя, бидейки в трепет от всичко, което е извършила, им казва със страх:

-      Дайте ми срок поне час, за да изляза.

А нейните дела И отвръщат в хор:

-      Нали ти ни роди? С теб и ще отидем при Бога!

И така, в ужас и ридаейки, тя напуска тялото и

тръгва да се яви пред безсмъртното съдилище.

 

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Не е лесно да изкорениш от себе си духът на суетата и самоизтъкването; в това са успявали само великите духовници, на първо място, с [помощта на] великата Божия благодат, с непрестанно бдение над своята душа, и с твърде прецизни духовни наблюдение и разграничения [ на помислите].           

Авва Нистерой, веднъж вървял по пътя със своя събрат. Изведнъж на пътя  видели змия. Братът бързо побягнал на страни, а след него побягнал и великия Нистерой. „Нима отче, и ти се страхуваш?“, запитал монаха Нистероя. Тогава старецът отговорил: „Не синко, не се страхувам, но трябваше да побягна - иначе нямаше да мога да избягам от духа на суетата. Т.е. ако бях останал на място, ти щеше да ми се възхищаваш, а аз щях да се суетя от това!“.

 

БЕСЕДА за сиромаха и неговия Творец

 

Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули (Пртч. Сол. 17, 5)

 

Ако си богат, с какво си богат, ако не с името Божие? Нещата, които съставляват твоето богатство, чии са, ако не са Божии? Ако значи се гордееш с онова, което имаш, значи, се гордееш с чуждо богатство, гордееш се с Божия заем. Защо тогава се гавриш със сиромаха, който има в ръката си по-малко от чуждото имане. Защо се гавриш с него, ако той е взел по-малък заем от Бога, отколкото ти? Щом е взел малко, малко и ще дължи; а ти, който си взел повече, повече и ще дължиш. Не само, че не трябва да се гавриш със сиромаха, ами трябва и да му се удивляваш. Гледай, той се бори на площада на този свят, с много по-малко средства от тебе. И двамата сте войници, само че ти воюваш като войник изобилно снабден със всичко потребно, а той воюва гладен. Ако и двамата не издържите и се предадете, той ще бъде по-леко осъден от тебе; ако ли пък и двамата победите, той ще получи по-голяма награда от тебе, и неговата победа ще е по-славна от твоята.                                                         

Който се гаври над гол и гладен войник, се гаври над неговия цар. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули. Ако разбираш че Твореца на сиромаха, и твоя Творец е един и същи, ти не ще му се подиграваш.  Ако знаеш, че и сиромаха стои в същия боен ред, в който си и ти, ще го облечеш, нахраниш и доближиш до себе си.

О, Господи, Вседържителю, неизмерима е Твоята мъдрост в домостроителството на творенията. Просвети ни с Твоя Свят Дух, та да се удивим на Твоето домостроителство, и да гледаме с любов на всичко сътворено от Тебе, та чрез него да виждаме Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

Категория: Други
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ БЕЗПЛОДИЕ

 

Часлав и Маряна Лукович ( към 2012 г. живеещи в Панчево), 16 години нямали деца. През 1988 отишли в Черна Река, за да измолят от свети Петър наследници. Прочели им молитва пред мощите му. Скоро след това Маряна родила Сара, а след това Дуня, Лука, и Лана. Така по молитвите на свети Петър, Маряна била освободена от безплодие, и за шест година родила четири златни дечица. Това щастливо семейство, сега, често посещава черноречкия манастир и благодари на Бога и на св. Петър за получената милост.

Категория: Други
Прочетен: 101 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ – 14 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

„Мястото няма да ни спаси, ако не изпълняваме Божията воля“, казва премъдрия Златоуст. За някой си монах се говори, че живял в един манастир, където пет събратя го обичали, а един го оскърбявал. Заради този един, който го оскърбявал, той се преселил в друг манастир. В този, втория манастир, осем го обичали, а двама оскърбявали. Той побягнал в трети манастир. Тук седмина го обичали, а петима оскърбявали. Той тръгнал за четвърти манастир. Но по пътя размислил: „Докога ще бягам от място на място? В целия свят няма да намеря спокойствие. По-добре е да стана търпелив“. Взел хартия и написал с едри букви: „Заради Иисуса Христа, Сина Божии, ще търпя всичко“. Като се настанил в четвъртия манастир, и тук едни го обичали, а други оскърбявали. Но той започнал търпеливо да понася обидите. И когато някой го оскърбявал, той изваждал хартията и прочитал:  „Заради Иисуса Христа, Сина Божии, ще търпя всичко“. И тъй с търпението си, спечелил обичта на всички. И останал на това място до смъртта си.

 

БЕСЕДА за смирението като предвестник на славата

 

Пред славата върви смирение (Пртч. Сол. 75, 33)

 Думата тук е за истинската слава, а не за измамната; за вечната слава, а не за умиращата. Славата, която е от хората ще умре, а славата, която е от Бога, е слава неувяхваща. Който е прославен от хората - не е прославен, а когото Бог прослави - той е прославен. Един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? ( Иоан 5, 44 ), казал Господ на еврейските книжници. Виждате, че Господ различава човешката слава от божествената слава. А за Себе Си Той казал:  От човеци слава не приемам ( Иоан 5, 41 ). Който търси слава от хората, той върви по пътя на гордостта, а който търси слава от Бога, той върви по пътя на смирението. Никой без смирение не е прославен от Бога.                                              

Божиите светии са били най-смирените Божии слуги. С превелико смирение се отличавала и Пресвета Богородица. Своето превелико смирение, Тя отдавала на избранничеството Си за Богоматер: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си. Но Най-смирения от всички най-смирени е бил Сам Подвигоположника Господ наш Иисус Христос. През земния Му живот, смирението винаги вървяло пред славата. И в нашия живот, братя, ако желаем истинска слава, трябва да бъде така. Защото ако смирението не предшествува славата, славата никога няма да дойде.

О, Господи Иисусе, пример и учител на смирението, единствена наша славо, и Прославителю на всички смирени и кротки, вдъхнови ни с Твоето неизказано смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


 

 

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0


 1.     Из патерика



Един старец отиде в града да продава ръкоделие­то си. Случайно седна пред портата на един богаташ, който беше на смъртен одър. И докато седеше и се молеше, видя някакви черни хора, ужасни на вид. Яз­деха коне, също черни, а в ръцете си държаха горящи факли. Като стигнаха до портата, оставиха конете отвън и влязоха вътре. Щом ги видя, болният завика е висок глас:

- Господи, помилуй и спаси!

А те му отговориха:

-      Когато слънцето залезе, тогава ли си спомни за Бога? А защо не се обръщаше към Него, докато беше ден? Сега не можеш да се надяваш нито на ми­лост, нито на утешение!

И като грабнаха със сила душата му, се отдалечиха.

 

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Кротостта и незлобието са украсявали нашите светии, и те им давали сили и разум да не отвръщат на злото със зло. Когато цар Констанций, Константинов син, се разболял в Антиохия, повикал св. Спиридон да му чете молитва. Св. Спиридон, придружаван от своя дякон Трифилий, се вдигнал от Кипър и отишъл в Антиохия пред царския дворец. Спиридон бил облечен скромно. На главата имал обикновена плетена шапка, в ръка държал палмова тояга, а на гърдите си носел увесен някакъв глинен съд, в който имало елей от Честния Кръст ( по тогавашния обичай на християните в Иерусалим, да го носят със себе си ). Така облечен, а при това и изнурен от поста и дългия път, светителят с нищо не показвал своя чин и достойнство. Като поискал да влезе в царския дворец, един от слугите, мислейки го за обикновен просяк, му ударил шамар по едната страна. Кроткия и незлобен светител обърнал и другата страна. След като с трудности успял да се яви пред царя, допрял ръката си до царската глава и царят оздравял.

 

БЕСЕДА за пътя на живота и за пътя на смъртта

 

Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта (Притч. Сол. 14, 12)

 

Понякога на човек му се струва, че пътя на безбожниците е правилния, защото отвежда безбожника там където се забогатява и успява. О, да би му се удало да види края на този път! Ще се ужаси и въобще не би тръгнал по този път. Ако края на един път завършва в пропаст, нима това е верния път? Затова, човече, не казвай, за нито един път, че е добър, преди да видиш края му! Питаш - как човек, който е слаб и късоглед, може да види края на един дълъг път? По два начина - като четеш Светото Писание, чрез опита на Православната Църква, и като наблюдаваш края на  жизнения път на онези около тебе, които са умрели преди тебе. Но първия път е надежден, и ако вървиш по него, знай, няма да се хвърлиш в нощта на вечната смърт. Само онзи път е правилния, който е показан от Бога като правилен. А всички останали , пътища, които, според твоя ум ти се струват добри, а се различават от Божия път са лоши и смъртоносни. Виж, и зверовете имат свои пътища, ама нима ще тръгнеш по техните пътища ако ти изглеждат добри? Не тръгвай, защото на края ще паднеш в гладните челюсти на зверовете. А пътят показан от Бога, и да ти се струва труден, е истинския - върви по него. Заради нашите грехове, понякога, Божия път ни се струва неправилен. Ако нямахме грехове, и ако нашия ум, не беше повреден от греховете, и за миг не би ни се сторило, че някой друг път, освен Божия път е истинския. На повредения ум, много криви пътища му се струват верни, а единствено истинския път - лош.

О, всевиждащ Господи, Пътеводителю наш, поправи ума ни, за да не застава на лошите пътища. Ти, Иисусе, Си единствения път, истина и живот, а онова, за което умуваме без Тебе, е безпътица, лъжа и смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 1


 1.     Из разказа за пътуванията на свети апостол Тома



        Великият апостол Тома беше продаден заради Господа на търговеца Амван като роб, изкусен в стро­ителството, и отиде заедно с него в Индия. И когато го въведоха при царя и го попитаха за знанията му, той потвърди, че е изкусен в строителството, и гово­ри много по този въпрос. Тогава тези, които го слу­шаха, останаха с впечатлението, че той и на дело е също толкова добър в тази област, колкото и на думи, и царят му повери много пари, за да му построи ня­къде дворец. А Тома, щом получи грамадната сума, раздаде всичко на сиромасите. След известно време царят прати свои хора да видят постройката. Но като узна от пратените, че Тома дори не е започвал да строи, а е раздал всички пари на сиромасите, силно се разгневи и заповяда незабавно да го хванат и да го доведат вързан при него. Апостолът начаса беше за­веден при царя и царят му казва:

-      Построи ли ми дворец?

-      Да - отговори той, - и то твърде красив.

-      Хайде да идем да го видя - казва царят.

-      През този живот - отговори апостолът, - няма да можеш да го видиш, но след заминаването ти от­тук ще го видиш и ще му се радваш и наслаждаваш.

Цар Гундатор (именно така се казваше) счете това за подигравка. Но щом узна за скромния и беден жи­вот на Тома, разбра, че няма да си върне парите. Тога­ва му измисли смърт според мярата на гнева си - след като го одере жив, да го хвърли в огъня.

Но Този, Който върши и преобразява всичко спо­ред светата Си воля, порази със смърт Гад, брата на цар Гундатор. Този Гад се беше разярил още повече от брат си заради случката с двореца и в ненавистта си към мнимия измамник подстрекаваше брат си да го накаже. Но внезапно почина и смъртта му стана спасение за апостола. Защото поради важността на единия в двореца забравиха за другия и се заеха с пог­ребението на починалия.

И какво чудо извършва и тук Бог, Който желае не смъртта на грешника, а живота и обръщането му!

Ангели взеха душата на Гад и и́ показаха вечните оби­тели на оня свят за спасените. Измежду всички оби­тели душата на Гад беше привлечена най-силно от една, поради особената и красота, големина и вели­колепие. Тогава душата помоли съпровождащите я да и́ позволят да живее там, пък ако ще и да е в най- малката стаичка. Но ангелите отказаха, като каза­ха, че тази обител принадлежи на Гундатор, а му я е построил чужденецът Тома. Щом чу това, Гад започ­на горещо да моли да му позволят да се върне обратно и да купи имота от брат си.

И какво последва? На Този, на Чиято заповед се покорява всичко, Му беше угодно отново да върне човешката душа в тялото, та чрез възкресението му не само да избави от смърт апостола, но и да дари спасение на много души. И когато вече повиваха тя­лото на Гад в погребални савани, погребващите вне­запно видяха, че в бездиханното тяло отново има живот. Ужасени, изтичаха и съобщиха на цар Гундатор за случилото се. А той, смаян, веднага се спусна към брат си. А брат му - о, чудо! - сякаш току-що събудил се, отвори уста, които бяха затворени от смъртта, и започна да го умолява:

-      Братко, моля те, продай ми небесния си дворец - онзи, който християнинът Тома ти построи!

А царят, като чу думите му и разбра, че Тома е Божий пратеник и възвестява Самия Бог на истина­та и човеколюбието, и сам беше осенен от светлина­та на вярата и отговори на брат си:

-      Не мога, братко, да ти дам този дворец, защото


не е тъй просто да бъде купен, а пък и самия мен скоро ще ме вземат оттук. Но ти оставям строителя му. По Божий промисъл той още е жив и ще ти пост­рои също такъв дворец редом до моя.

И веднага нареди да доведат Тома, да го освобо­дят от затвора и да му свалят оковите. И двамата бра­тя паднаха в нозете му. Помолиха го да им прости оскърблението, което му бяха нанесли поради незна­ние, и да им разкаже за непознатия Бог и за Неговите заповеди - та занапред да живеят според заповедите Му и да придобият невидимите и вечни блага, чиито образи Гад беше удостоен да види.

Като чу това, апостолът беше поразен от дълби­ните на Промисъла и, както беше и редно, благодари на Бога. След това, след молитва и запознаване с вя­рата, ги кръсти в името на Отца и Сина, и Светия Дух, кръсти и безчислено множество други индийци, които бяха повярвали след чудото.

 

Категория: Други
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 51988
Постинги: 278
Коментари: 0
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Юни, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930