ГЛАВА 2

За това, че трябва да правим добро сега, а не да отлагаме за в бъдеще, както и за това, че след смъртта няма поправяне

Из патерика

Един брат попита авва Пимен:

-     Авва, имаше двама души - единият беше мо­нах, а другият - мирянин. Една вечер монахът мисле­ше да изостави на сутринта монашеството, а миряни­нът - да стане монах. Но през същата нощ и двамата умряха и не успяха да осъществят замисленото. За какви да ги считаме?

Старецът отговори:

-     Монахът е умрял като монах, а мирянинът е умрял като мирянин. Защото в каквото ги е заварила смъртта, в това и са починали.

2.  Един старец каза, че до последния си дъх човек чува глас: „Обърни се днес“.

3.  Един старец каза: „Тоя род търси не днешния

ден, а утрешния“.

4.  Казваха за един старец, че всеки път, когато помислите му казвали: „Защо днес, ще се покаеш утре“, той им отговарял:

- Не, ще се покая днес, а утре нека бъде Божията воля.

5.  Един старец каза: „Неизвършеното зло не е зло; но и неизвършеното добро не е добро“.

 

 

10. Из патерика

           Един брат, който живееше в малка обител, по действие на дявола често падаше в блудство, но посто- янно се самопринуждаваше да не изоставя мона­шеския образ. И като извършваше неголямото си правило, с плач просеше Бога: „Господи, искам или не искам, спаси ме. Защото самият аз съм кал и тър­ся сквернотата на греха. Но Ти си Всемогъщ Бог и имаш сила да ме възпреш. Тъй че, ако помилваш пра­веден, какво велико има в това? И ако спасиш чист, какво чудно има в това? Защото те са достойни да получат благостта Ти. Но прояви, Владико, милост към мен и с това покажи неизказаното Си човеколюбие. Защото на Тебе е оставен бедният (Пс. 9:35 - според превода на седемдесетте), тоест всеки беден откъм добродетел“. Всеки ден братът казваше с плач тези и много други неща, независимо дали му се беше случило да падне или не.

Една нощ, след като по навик падна в грях, вед­нага стана и започна правилото. Но бесът, поразен

от упованието и дръзновението му пред Бога, му се яви очи в очи и му казва:

-      Клетнико, как не те е срам да стоиш пред Бога или изобщо да призоваваш Името Му! Дори имаш наглостта и псалми да пееш!

Братът му отговаря:

-      Тази килия е като ковачница - веднъж ще уда­риш с чук, веднъж ще отскочи. Ще остана тук да се боря с теб до смъртта си и последният ден ще ме за­вари тук. Така че ти обещавам с клетва и като се упо­вавам на безграничната Божия доброта, казвам: „Къл­на се в Този, Който дойде да призове грешниците към покаяние и да ги спаси, че няма да престана да хода­тайствам против теб пред Бога, докато не престанеш да се бориш с мен“. И ще видим кой ще победи - ти или Бог!

Като чу това, бесът му казва:

-      Май наистина е по-добре да не се боря е теб, защото е търпението си може да получиш венец и заради мен.

Оттогава врагът го остави на мира. А братът при­доби сърдечно съкрушение и прекара останалото вре­ме, плачейки за греховете си. И макар помисълът често да му казваше, че плачът му е за добро, той отговаря­ше на помисъла: „Горко на такова добро! На Бог не Му е угодно някой да си погубва душата във всякакъв вид безчестие, а после да седи и да плаче. Освен това, не е известно дали Господ ще я спаси, или не“.

2.    Имаше един брат в скита при авва Пафнутий. Бореше го блудна похот и той казваше: „Докато не си взема десет жени, няма да наситя страстта си“. А старецът го умоляваше: „Недей така, чедо, това е бе- совска борба“. Но той не го послуша, отиде в Египет и се ожени.

След известно време се случи старецът да отиде в Египет и го срещна. Онзи мъкнеше една кошница, пълна с чирепи. Старецът не го позна, но той рече на стареца:

-      Аз съм еди-кой си твой ученик.

И като го позна в това безчестие, старецът за­плака.

-      Защо - попита той, - се отказа от честта, коя­то имаше, и стигна до такова безчестие? Нима си взел десетте жени, за които говореше?

Онзи въздъхна тежко и се просълзи:

-      Отче, успях да взема само една и полагам неи­моверен труд, за да я изхраня.

Старецът му казва:

-      Ела пак при нас.

-      А ще има ли за мен покаяние, авва? - попита онзи.

-      Ще има - отвърна старецът.

И той веднага остави всичко и последва стареца. А като се върна в скита, след преминаване на изпита­телен срок стана опитен монах.

3.     Един брат попита стареца: „Ако се случи някой по действие на дявола да падне в изкушение, да ка­жем в блудство, какво ще стане с онези, които се съб­лазнят от това?“ И старецът разказа следното.

Имало един известен дякон в общежителен ма-

настир в Египет. Един знатен човек от града, когото архонтът преследвал, пристигнал с целия си дом в обителта. И по внушение на дявола дяконът паднал с една жена от онези, които били дошли с гражданина. Когато се разчуло, това било позор за всички. А дя­конът отишъл при един старец, свой приятел, и му разказал всичко, което било станало. Старецът имал в килията си малко укритие, за което и дяконът зна­ел. И поискал от стареца разрешение да влезе там и сякаш да се погребе жив, така че никой, освен самия старец, да не знае това. Старецът му позволил.

Така дяконът се скрил в мрак и започнал искре­но покаяние пред Бога. През цялото време оплаквал греха си и се хранел само с хляб и вода, които старе­цът от време на време заделял за него. След като минало време, веднъж водата в реката не се вдигнала до обичайното си равнище. Всички извършвали молебствия и горещо молели Бога - и на един светия му било открито, че ако не дойде еди-кой си дякон, който се е скрил при еди-кой си монах, водата в река­та няма да се вдигне.

Светият, който получил това откровение, разка­зал на всички какво му известил Бог. Като чули това, всички се удивили и като отишли при дякона, го из­влекли от мястото, където се криел, и го принудили да се моли. Щом се помолил, водата веднага се вдиг­нала. А тези, които по-рано се били съблазнили, по­лучили голяма полза от покаянието му и прославили Бога.

4.      Един брат беше нападан от блуден бяс. Веднъж, когато минаваше през някакво египетско село, той видя една красива жена, дъщеря на езически жрец, и се влюби в нея. Отиде при баща и́ и му каза:

-      Дай ми я за жена.

А онзи му отговори и рече:

-      Не мога да ти я дам, докато не попитам моя

бог.

И като отиде при езическия си бог, го попита:

-      Дойде един монах и иска да вземе дъщеря ми. Да му я дам ли?

А бесът отговори:

-      Попитай го ще се отрече ли от своя Бог, от кръщението и от монашеското си звание?

Служителят на бесовете се върна при брата и го пита:

-      Отричаш ли се от своя Бог, от кръщението и от монашеското си звание?

Той се отрече и в същия час видя как сякаш гъ­лъб излезе от устата му и отлетя на небето.

Жрецът отиде при демона и му казва:

-      Той се съгласи.

Тогава бесът му отговаря:

-      Не му давай дъщеря си за жена, защото него­вият Бог не го е изоставил и все още му помага.

Нечестивият жрец се връща обратно и казва на брата:

-      Не мога да ти я дам, защото твоят Бог е с теб и

все още ти помага.

Като чу това, братът се съкруши и си рече: „С толкова много блага ме удостои Бог само поради бла­гостта Си! Аз, жалкият и нещастен човек, се отрекох от Него, от кръщението и от монашеското си звание, а Той ми помага и, бидейки отхвърлен, не ме изоста­ви. Затова ще се върна към Него и ще уповавам на безграничната Му благост!“ Щом се осъзна, той се отдалечи в пустинята и като отиде при един старец, му разказа всичко. А старецът му рече:

-      Остани с мен в пещерата и пости три седмици по два дни, тоест два дни пости - на третия яж, а аз ще моля Бога за теб.

И старецът, скърбейки за брата, започна да се моли на Бога: „Моля Те, Господи, дари ми тази душа и приеми покаянието и́“. И Бог го чу. Като мина пър­вата седмица, старецът отиде при брата и го попита:

-      Видя ли нещо?

-      Да - отговори той. - Видях гълъб високо в небето над главата си.

-      Внимавай над себе си - му рече старецът, - и прилежно се моли на Бога.

И с тези думи си отиде.

Щом мина втората седмица, старецът пак отиде при брата и го попита:

-      Видя ли нещо?

-      Видях - отговори той, - гълъб до главата си.

И като му заповяда да пости и да се моли, старе­цът отново го остави. А като мина третата седмица, старецът дойде при него и го попита:

-      Видя ли още нещо?

-      Видях - отговори братът, - как гълъбът доле­тя и застана над главата ми. Протегнах ръка да го уловя, а той влетя в устата ми.

Като чу това, старецът благодари на Бога и рече на брата:

-      Виждаш, че Бог прие покаянието ти, но за­напред внимавай над себе си.

А онзи отвърна:

-      Авва, от днес нататък ще бъда с теб и няма да си тръгна чак до смъртта си.

И оттогава братът беше неотлъчно при стареца.

5.    Един брат попита стареца:

-      Авва, помисълът ми казва: ако монах, който отдавна е постриган, падне в изкушение, тоест в блуд­ство, той става трудно и с големи усилия, понеже е преминал от преуспяване в падение. А ако такъв, кой­то току-що е дошъл от света, падне в изкушение, той, като новоначален, не търпи голяма вреда.

Старецът му отговори и рече:

-      Монах, който е паднал в изкушение, е като сру­тила се къща. Ако строител поиска да я вдигне и стиг­не до такова решение, ще намери голяма част от ма­териала - изкопи за основи, камъни, греди - вече готова. И ще може да построи къщата бързо и без големи усилия, понеже всички материали ще му бъ­дат под ръка. А онзи, който още не е копал, не е полагал основи и не се е запасил с материали, а е започнал наслуки и на късмет, може и изобщо да не я довърши.

Ако помислим, същото е вярно по отношение на опитния в монашеските трудове монах, и на новона- чалния. На монаха, ако е паднал и се е обърнал, мно­го му помага навикът в заниманията, в които се е упражнявал - четене, псалмопение, ръкоделие и дру­гите монашески трудове, извършването на които не му тежи поради укрепналия от дългото време навик в този труд. Затова и може да възстанови много бър­зо срутилия се дом на душата си. А началният, който едва започва да се упражнява и да изучава всичко това, за което говорих, ако падне, ще стане много по-бавно - също като онзи, който едва е започнал да събира материал за строеж.

6. В един град имаше епископ. Той се разболя и нямаше никаква надежда да оздравее. А в града има­ше женски манастир. Игуменката, като узна, че епископът е тежко болен, взе със себе си две сестри и отиде да го навести. Когато тя беше у епископа и бе­седваше с него, една от ученичките и, която стоеше наблизо, докосна крака му, желаейки да узнае, дали е тежко болен. А той, като се възпламени от докосва­нето, помоли игуменката:

- Нямам никого, който да се грижи за мен. Не би ли могла да ми оставиш тази сестра, за да ми служи?

Игуменката не заподозря нищо лошо и остави сестрата да служи на епископа. Но докато монахиня­та беше болногледачка на епископа, дяволът му даде сили, той падна с монахинята и тя зачена. И когато това, че тя е заченала, стана очевидно за всички, клириците започнаха да я разпитват:

-      Кажи ни, кой ти направи това?

Но тя не казваше. Тогава епископът казва:

-      Оставете я. Аз извърших този грях.

И като стана от постелята, отиде в църквата и по­ложи омофора си на престола. След това излезе, взе една тояга и тръгна на път. Запъти се към един ма­настир, където никой не го познаваше. Но докато той още беше на пътя, Бог откри на аввата на обителта (а той беше прозорливец), че в манастира идва епископ. И като повика вратаря, аввата го предупреди:

-      Бъди по-внимателен, брате, един епископ идва насам. Посрещни го както се полага.

Вратарят мислеше, че епископът ще пристигне носен на носилка или с някакъв друг разкош. Когато го видя сам и идващ пеша, не се досети за нищо и дори не му отвори, докато не уведоми игумена. Но старецът, щом чу, веднага излезе да го посрещне.

-      Просим милост, господарю мой, епископе - поздрави той пристигналия.

Епископът се смая, че го разпознаха дори непоз­нати. Вече се канеше да тръгне към друг манастир, но аввата му рече:

-      Накъдето и да тръгнеш, ще дойда с теб и ще възвестявам за честта, полагаща се на сана ти.

И епископът, като се разкая от цялото си сърце, по-късно извърши велики подвизи на добродетел и почина в мир с Господа, като при кончината си яви множество Божии знамения и чудеса.