Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756181 Постинги: 3812 Коментари: 0
Постинги в блога от Юни, 2018 г.
2 3 4 5  >  >>
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Христовите врагове винаги получавали резултат, противен на своите усилия срещу Христа. Вместо да преградят реката на християнството, те я разширявали, правели я по-дълбока и по-пълноводна[1]. Вместо да я пресушат, те, така да се каже, правели от нея потоп по целия свят. Където загивал един мъченик, на неговото място се появявала цяла чета; където искали да посрамят, избуявала слава; където се чуело – „край на християнството“, там започвал изобилен растеж. Без оглед и съобразяване с международните нрави, Иулиан Отстъпник, поради своя безумен идолопоклоннически фанатизъм, убил персийските пратеници за мир – Мануил, Савел и Исмаил. И какво постигнал Иулиан с това? Умножил броя на християните, увеличил броя на светите мъченици и приближил собствения си край и края на езичеството. Косвено и неволно Отстъпника е помагал за разпространението и вкореняването на християнството. И то не само със своето злобно гонение, а и със своите неволни изявления. В споровете си с християните той заявил: „Христос не е направил нищо в живота си, което да заслужава слава, освен ако не се смятат великите дела, дето Той е лекувал сакати и слепи, и е изгонвал демоните!“. О, нещастнико! Как само едно отваряне на очите на един слепец със слово да не е по-велико дело от покоряването на десет царства! Но ценното тук е, че този, най-голям след Иуда, предател на Христа, признава Христовите чудеса.

 

БЕСЕДА за гибелта на онзи, който лъжесвиделства

 

Лъжесвидетел не ще остане ненаказан и който говори лъжа, ще загине (Пртч. Сол. 79: 9).

 

Бог и цялото небесно войнство виждат онова, което се случва в света. Как, значи, човек може да скрие истината от толкова свидетели на истината! И не само че войнството небесно вижда истината, но и ревнува за истината. Как, значи, един смъртен човек може да върви против истината – това означава, [че върви] против безбройните небесни ревнители за истината. Наистина, помрачен ум има онзи, който мисли, че може да скрие истината и да яви лъжата вместо истина. Когато милиони проницателни ангели знаят истината, може ли един човек да скрие истината? Може ли някой да застане против истината и да остане ненаказан? О, братя мои, няма нищо по-измамно от лъжата! Нищо по-неуспешно! Нищо по-дръзко! Нищо по-неразумно! Онова, което се случва вътре в човека, Бог и цялото небесно войнство виждат. Особено вижда това ангелът пазител на човека. И този ангел пазител не търпи човекът да изнася от себе си и да внася нещо, което не е негово. Ако човек упорства в лъжата, неговият ангел го оставя и напълно го предава на духовете на лъжата. Тежко тогава на този човек! Какво ще  го ползва лъжесвидетелството против себе си пред Бога и небесната войска! По-добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. Защото, който лъже, лъже Божия Дух, и Духът Божий оставя лъжеца в тъмнина и смърт.

О, Господи Праведни, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, никога да не лъжесвидетелстваме. Услади ни с твоята свята истина и отклони нашия език от лъжливи слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – шумна (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Изброявайки чудесата в християнската вяра, никога не трябва да забравяме чудесата на промяна в сърцата и нравите на хората истински обърнали се във вярата. Колко яростни престъпници тази вяра е облагородила! Колко кръвожадни разбойници е превърнала в незлобни агънца! Колко развратници е превърнала в девственици! Колко самолюбиви сребролюбци е научила на милосърдие! Колко страхливци е поставила на пътя на саможертвеността! За руския княз Владимир, митрополит Филарет пише: „Сластолюбив, че няма накъде повече, езичникът Владимир в християнството станал образец на чист съпружески живот; отпуснал от себе си всички жени и наложници и заживял с една – благоверната Ана. Зъл отмъстител и братоубиец, в християнството станал най-нежният приятел на бедните. Бедните винаги имали свободен достъп до него и той им раздавал храна и пари с щедра ръка. И повече от това: „Болните не са в състояние да дойдат до моя дворец“ – казвал той, и наредил по улиците да се развозват месо, риба, хляб, квас и мед. Евангелските слова „блажени милостивите“, проникнали в дълбините на неговото сърце и станали закон за живота му“.

 

БЕСЕДА за това, че смъртта и животът зависят от езика

 

Смърт и живот са подвластни на езика (Пртч. Сол. 18: 21).

 

Това не е ли потвърдил сам Господ Иисус, като казал, че за всяка празна дума ще се даде отговор на Страшния Съд? Не е ли казал Той: Защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден? (Мат. 12: 36 – 37). Който бъде оправдан, ще получи живот, който бъде осъден, ще получи смърт. Виждате ли, значи, как във властта на езика са животът и смъртта? А апостол Иаков казва: Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло (Иак. 3: 2). Велика наистина и неизследима е тайната на словата, и отпечатъкът на думите не може да се измери или пресметне. Днес човешките думи с различни средства могат да се пренесат от единия край на нашата планета до другия. Казаните с езика думи в Америка може да се чуят с ухото в Европа. Не е ли това подобно на Божието всечуване? О, братя мои, ние не можем да прошепнем нищо на земята, което да не бъде чуто на небесата. Всяка наша дума застава пред събора на Божиите ангели. Всяка наша гнила дума се прихваща от ада и той я пази като залог за нашата вечна смърт. А всяка добра дума отива в Рая и се пази като залог за нашия вечен живот. Наистина, премъдро казва и своевременно ни вразумява старозаветният мъдрец с думите: Смърт и живот са подвластни на езика!

О, Господи, Спасителю наш, вечно Божие слово, помогни ни да обуздаем нашия език, за да не говори за нашата погибел. Помогни ни да казваме с езика си само онова, което е по Твоята свята воля и за нашето вечно спасение в безсмъртния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 319 Коментари: 0 Гласове: 0
28.06.2018 10:19 - !!!
 

        Ако те тормози завист, спомни си че ние сме Христови членове, и затова, както честа, така и безчестието на ближния, са наши, общи, и ще се успокоиш.

Прп. авва Исайя

Категория: Други
Прочетен: 318 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Не е лесно да изкорениш от себе си духа на суетата и самоизтъкването; в това са успявали само великите духовници, на първо място – с [помощта на] великата Божия благодат, с непрестанно бдение над своята душа и с твърде прецизни духовни наблюдение и разграничения [на помислите]. Авва Нистерой веднъж вървял по пътя със своя събрат. Изведнъж на пътя видели змия. Братът бързо побягнал настрани, а след него побягнал и великият Нистерой. „Нима, отче, и ти се страхуваш?“ – запитал монахът Нистероя. Тогава старецът отговорил: „Не, синко, не се страхувам, но трябваше да побягна – иначе нямаше да мога да избягам от духа на суетата. Т.е. ако бях останал на място, ти щеше да ми се възхищаваш, а аз щях да се суетя от това!“.

 

БЕСЕДА за сиромаха и неговия Творец

 

Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули (Пртч. Сол. 17: 5).

 

Ако си богат, с какво си богат, ако не с името Божие? Нещата, които съставляват твоето богатство, чии са, ако не са Божии? Ако значи се гордееш с онова, което имаш, значи, се гордееш с чуждо богатство, гордееш се с Божия заем. Защо тогава се гавриш със сиромаха, който има в ръката си по-малко от чуждото имане? Защо се гавриш с него, ако той е взел по-малък заем от Бога, отколкото ти? Щом е взел малко, малко и ще дължи; а ти, който си взел повече, повече и ще дължиш. Не само, че не трябва да се гавриш със сиромаха, ами трябва и да му се удивляваш. Гледай, той се бори на площада на този свят с много по-малко средства от тебе. И двамата сте войници, само че ти воюваш като войник изобилно снабден със всичко потребно, а той воюва гладен. Ако и двамата не издържите и се предадете, той ще бъде по-леко осъден от тебе; ако ли пък и двамата победите, той ще получи по-голяма награда от тебе и неговата победа ще е по-славна от твоята. Който се гаври над гол и гладен войник, се гаври над неговия цар. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули. Ако разбираш, че Творецът на сиромаха и твоят Творец са един и същи, ти не ще му се подиграваш. Ако знаеш, че и сиромахът стои в същия боен ред, в който си и ти, ще го облечеш, нахраниш и доближиш до себе си.

О, Господи, Вседържителю, неизмерима е Твоята мъдрост в домостроителството на творенията. Просвети ни с Твоя Свят Дух, та да се удивим на Твоето домостроителство и да гледаме с любов на всичко, сътворено от Тебе, та чрез него да виждаме Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

Категория: Други
Прочетен: 380 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

ДО ПЕНСИОНЕРА П. Н.: ЗА ЕДНО ВИДЕНИЕ

 

Съобщавате ми, че по време на  молитва в църква сте имали необикновено видение. Видели сте как Христос излиза от олтара и застава отпред. След това излязъл някой, приличащ на еврейски равин, и застанал от лявата Му страна. Накрая излязъл някой с чалма на главата и застанал от дясната. След това двамата подали ръка на Христос и се ръкували с Него. Според Вашето псевдотълкувание това видение показва, че Бог желае всички религии да се помирят и в света да се установи една вяра!

Всеки, който е посветен в тайните на Царството Божие, може да Ви каже, че и видението, и тълкуванието са лъжливи. Привидението, което сте видели пред себе си, не е от Бога, а от онзи, който от векове вдига рога против Христовата вяра. „Отче наш" завършва с молба Бог да ни избави от него: „Но избави ни от лукавия". Човече Божи, кой може да се ръкува с Христос? Кой може да стой редом с Бога? Нима Христос не е казал на  евреите: ,,Ето, оставя се вам домът ви пуст” (Мат. 23:38)? Пророчеството се е изпълнило. Евреите нямат нито държава, нито свещенство. И двете са преминали у християните в онзи миг, когато завесата на храма се е раздрала от горе до долу. И мюсюлманите нямат жертва и свещенство. Не казва ли  на евреите евреинът Павел, апостолът Божи: «Завършек на закона е Христос»  (Рим. 10:4)? И още: ,,Той (Христос) отменява първото, за да постави второто"" (Евр. 10:9). Как тогава онова, което е опустяло, което е завършено, което е отхвърлено и заменено с друго, ново, може да се приравнява и ръкува с живата Христова вяра? А и самият Мохамед, при цялата си ненавист към християните, признава и записва в Корана, че Иисус, синът на Мария, ще съди света, следователно и самия Мохамед. Тогава какво уеднаквяване и приравняване може да има?

Откъде е това видение, питате Вие. От изкусителя. Разгледайте своя жи­вот, разсъдете и ще видите. В наши дни много се говори - естествено, от слабоверните - за помирението и приравняването на всички религии. И Вие сте се поддали на тези мисли и желания. Бог е допуснал да видите своята субективна представа под формата на привидение. И Вие се радвате на това като на милост Божия. Аз бих нарекъл това не милост, а предупреждение.

Извинете, но Вие сте объркали понятията. Едно нещо е общественият и политическият мир, а друго - помирението на религиите. Едно нещо е изравняването на гражданските права и задължения, а друго - приравняването на религиите. На християните е строго заповядано милосърдие към всички хора, независимо от вярата им, но в същото време и строго придържане към Христовата Истина. Като християнин Вие можете да жертвате за иноверните своето имущество и живота си, но не и Христовата Истина, защото не е Ваша собственост. Вашият камък за препъване е неразбирането на тази разлика. От това неразбиране е настъпило объркването в душата ви. В действителност Вие не сте видели нито Христос, нито Мохамед; видели сте само своята душа.

 Бог нека Ви помага!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 


Категория: Други
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮНИ

 

Разсъждение

 

„Мястото няма да ни спаси, ако не изпълняваме Божията воля“ – казва премъдрият Златоуст. За някой си монах се говори, че живял в един манастир, където пет събратя го обичали, а един го оскърбявал. Заради този единствен, който го оскърбявал, той се преселил в друг манастир. В този, втория манастир, осем го обичали, а двама го оскърбявали. Той побягнал в трети манастир. Тук седмина го обичали, а петима го оскърбявали. Той тръгнал за четвърти манастир. Но по пътя размислил: „Докога ще бягам от място на място? В целия свят няма да намеря спокойствие. По-добре е да стана търпелив“. Взел хартия и написал с едри букви: „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. Като се настанил в четвъртия манастир, и тук едни го обичали, а други го оскърбявали. Но той започнал търпеливо да понася обидите. И когато някой го оскърбявал, той изваждал хартията и прочитал:  „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. И тъй с търпението си спечелил обичта на всички. И останал на това място до смъртта си.

 

БЕСЕДА за смирението като предвестник на славата

 

Пред славата върви смирение (Пртч. Сол. 75: 33).

Думата тук е за истинската слава, а не за измамната; за вечната слава, а не за умиращата. Славата, която е от хората, ще умре, а славата, която е от Бога, е слава неувяхваща. Който е прославен от хората, не е прославен, а когото Бог прослави, той е прославен. Един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан. 5: 44 ) – казал Господ на еврейските книжници. Виждате, че Господ различава човешката слава от божествената слава. А за Себе Си Той казал: От човеци слава не приемам (Иоан. 5: 41 ). Който търси слава от хората, той върви по пътя на гордостта, а който търси слава от Бога, той върви по пътя на смирението. Никой без смирение не е прославен от Бога. Божиите светии са били най-смирените Божии слуги. С превелико смирение се отличавала и Пресвета Богородица. Своето превелико смирение Тя отдавала на избраничеството Си за Богоматер: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си. Но Най-смиреният от всички най-смирени е бил Сам Подвигоположникът – Господ наш Иисус Христос. През земния Му живот смирението винаги вървяло пред славата. И нашият живот, братя, ако желаем истинска слава, трябва да бъде такъв. Защото, ако смирението не предшества славата, славата никога няма да дойде.

О, Господи Иисусе, пример и учител на смирението, единствена наша славо и Прославителю на всички смирени и кротки, вдъхнови ни с Твоето неизказано смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                 

Категория: Други
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове: 1
26.06.2018 21:26 - !
 

 

 

Християнския живот не е нищо друго, освен непрестанно покаяние до смъртта.

 

Свт. Тихон Задонски

Категория: Други
Прочетен: 415 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Кротостта и незлобието са украсявали нашите светии и те им давали сили и разум да не отвръщат на злото със зло. Когато цар Констанций, Константинов син, се разболял в Антиохия, повикал св. Спиридон да му чете молитва. Св. Спиридон, придружаван от своя дякон Трифилий, се вдигнал от Кипър и отишъл в Антиохия пред царския дворец. Спиридон бил облечен скромно. На главата имал обикновена плетена шапка, в ръка държал палмова тояга, а на гърдите си носел окачен глинен съд, в който имало елей от Честния Кръст (по тогавашния обичай християните в Иерусалим го носели със себе си). Така облечен, а при това и изнурен от поста и дългия път, светителят с нищо не показвал своя чин и достойнство. Като поискал да влезе в царския дворец, един от слугите, мислейки го за обикновен просяк, му ударил шамар по едната страна. Кроткият и незлобен светител обърнал и другата страна. След като с трудности успял да се яви пред царя, допрял ръката си до царската глава и царят оздравял.

 

БЕСЕДА за пътя на живота и за пътя на смъртта

 

Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта (Пртч. Сол. 14: 12).

 

Понякога на човек му се струва, че пътят на безбожниците е правилният, защото отвежда безбожника там, където се забогатява и успява. О, да би му се удало да види края на този път! Ще се ужаси и въобще не би тръгнал по този път. Ако краят на един път завършва в пропаст, нима това е верният път? Затова, човече, не казвай за нито един път, че е добър, преди да видиш края му! Питаш – как човек, който е слаб и късоглед, може да види края на един дълъг път? По два начина – като четеш Светото Писание, чрез опита на Православната Църква, и като наблюдаваш края на жизнения път на онези около теб, които са умрели преди тебе. Но първият път е надежден и ако вървиш по него, знай, няма да се хвърлиш в нощта на вечната смърт. Само онзи път е правилният, който е показан от Бога като правилен. А всички останали пътища, които, според твоя ум, ти се струват добри, а се различават от Божия път, са лоши и смъртоносни. Виж, и зверовете имат свои пътища, ама нима ще тръгнеш по техните пътища, ако ти изглеждат добри? Не тръгвай, защото накрая ще паднеш в гладните челюсти на зверовете. А пътят,  показан от Бога, и да ти се струва труден, е истинският – върви по него. Заради нашите грехове, понякога, Божият път ни се струва неправилен. Ако нямахме грехове, и ако нашият ум не беше повреден от греховете, и за миг не би ни се сторило, че някой друг път, освен Божия път, е истинският. На повредения ум много криви пътища му се струват верни, а единствено истинския път – лош.

О, всевиждащ Господи, Пътеводителю наш, поправи ума ни, за да не застава на лошите пътища. Ти, Иисусе, Си единственият път, истина и живот, а онова, за което умуваме без Тебе, са безпътица, лъжа и смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 401 Коментари: 0 Гласове: 0



                              ПРОПОВЕД ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

 

                                           ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ПЪРВЕНЕЦА

 

        Мат. 1: 18 – 25, Зач. 2

 

       Който с послушание и смирение пристъпи към Господа Иисуса Христа, той няма да пожелае никога вече да се отдалечи от Него.                                            

       Началното обучение на новобранците във войската започва с упражнения в послушание и смирение.                                                            

       С послушание и смирение започват новият свят, новото творение, новото човечество. Старият свят е потъпкал послушанието към Бога и смирението пред Бога, и с това е изгорил[1] моста между земята и небето. Духовният материал за възстановяването на този мост, преди всичко, са послушанието и смирението. Докато Адам бил богат с послушание и смирение, едва можел да направи разлика между своя дух и Божия Дух, между своята воля и волята Божия, между своите мисли и Божиите мисли. Той не можел да чувства, нито да желае, нито да мисли нещо, което да не е в Бога и от Бога. Както ангелите Божии, тъй и Адам стоял в непосредствена близост до Бога и от непосредствена близост гледал Праизвора на светлината, мъдростта и любовта. Живеейки в самото слънце, не му било необходимо да пали никаква своя свещ. В слънцето неговата свещ нито щяла да гори, нито пък да свети.                                  

       Но когато Адам нарушил послушанието и изгубил смирението – а те и двете се губят или добиват едновременно – тогава неговото непосредствено общение с Бога се прекратило; мостът бил разрушен и той паднал в страшна и влажна тъмнина, в която трябвало да си свети със своята свещ, която, все пак, Божията милост му дала, когато Божията правда го изгонила от рая. Тогава той започнал да прави разлика не само между себе си и Бога, между своята воля и волята Божия, между своите чувства и чувствата Божии, и своите мисли и Божиите мисли – не само започнал да прави и вижда разликата, но [и] едва-едва, в часовете на просветление, могъл да почувства Божия образ в себе си.          

       Уви, в такава пропаст бил хвърлен поради непослушание и гордост онзи, който първоначално бил сътворен по образ[2] и подобие на самата Свята и Божествена Троица! Уви, всички сме Адамови потомци, всички сме ниски издънки от отсечен кедър, който някога величествено се издигал и разклонявал над всички Божии творения в рая; ниски издънки, заглушени от бурените на суровата природа, която като завеса се спуснала между нас и Праизвора на безсмъртната любов.                                                       Вижте само как, като от замахване с магическа пръчка, от непослушанието и гордостта на праотеца на човечеството изведнъж се изменили всички творения около него и той бил обкръжен от цяла войска от непослушни и възгордели се!                   

       Докато Адам бил послушен и смирен пред своя Творец, дотогава цялото негово обкръжение е било послушно и смирено[3]. Но каква промяна на сцената само за миг! В мига на своето падение Адам бил обкръжен отвсякъде само с непослушание. Тук, до него, е непослушната Ева. Тук е главният носител на непослушанието и гордостта – сатаната. Тук е и цялата непослушна природа, разбунтувана и безумна. Плодовете, дотогава разтапящи се от сладост в човешките уста, започнали да горчат. Тревата, която като коприна се разстилала под краката на човека, започнала да боде като стъкло. Цветето, което се радвало, когато неговият цар го помирисвал, започнало да се огражда с тръни, за да го отблъсне от себе си. Зверовете, които като агнета се галели около него, започнали да налитат върху му с острите си зъби, с очи, пламтящи от гняв. Всичко станало враждебно и подозрително към Адам. И най-богатият от цялата сътворена природа се почувствал най-беден. Преди това облеченият в ангелска слава се почувствал унизен, самотен и гол – тъй гол, че трябвало да заеме от природата облекло за своята голота – и плътска, и духовна. За тялото си почнал да взема кожа от животните и листа от дърветата, а за своя дух започнал да взаимства от тварите знания и умения. Онзи, който дотогава пиел от препълнения извор на живота, сега бил принуден да ходи след добитъка, да се навежда в калта и да пие от следите на животните, както при телесната, така и при духовната жажда.        

       Погледнете сега към Господ Христос и неговото обкръжение. Всичко е самото послушание и смирение. Архангел Гавриил – представител на ангелското послушание; Дева Мария – послушание и смирение; пастирите – послушание и смирение; източните мъдреци – послушание и смирение; небесните звезди – послушание и смирение. Послушни бури, послушни ветрове, послушни земя и слънце, послушни човеци, послушен добитък, послушен е и самият гроб. Всичко е послушно пред Божия Син – Новия Адам, и всичко се смирява пред Него, защото и Той е безкрайно послушен пред Своя Отец и смирен пред Него.                                                   Известно е, че покрай многото земеделски семена, които човекът сее и отглежда, покарват и растат не малко и плевели, незасети и неотглеждани. Така е и с добродетелите – ако ги сееш с послушание и смирение в твоята душа, ще видиш как до тях бързо ще поникне цял букет от останалите добродетели. Една от първите е простотата – вътрешна и външна. Послушната и смирена Дева Мария се украсява същевременно и от целомъдрието. Това се отнася също и за праведния Иосиф, и за евангелистите. Вижте само с каква безпримерна простота евангелистът описва най-великите събития в историята на човешкото спасение и в историята на вселената! Можете ли да си представите колко обширно и театрално един светски писател би описал, да кажем, възкресението на Лазар, ако случайно е можел да бъде очевидец на това събитие? Или каква многословна и напудрена драма ще напише за всичко онова, което се случило в душата на послушния, смирен и прост човек Иосиф, в онзи миг, в който разбрал, че неговата подзащитна и обручница[4], е непразна? Всичко това в днешното евангелско четиво евангелистът го описва с няколко обикновени думи:         А раждането на Иисус Христос стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосиф, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Светия Дух. Преди това евангелистът изрежда родословието на Господ Иисус или по-добре казано, родословието на праведния Иосиф от Иудиното племе, от Давидовото коляно. В това родословие евангелистът говори за хора, родени от хора по естествен начин, както се раждат по света всички смъртни хора. Но изведнъж започва да описва раждането на Господа и казва: А раждането на Иисус Христос…, за да покаже с това необикновеното и свръхестествено Негово раждане, което съвсем ясно се вижда от начина на раждането на всички изброени Иосифови предци. Мария, Неговата майка, била сгодена за Иосиф. В очите на света този годеж можел да се смята за преддверие на брачен живот; но в очите на Мария и Иосиф той не можел да се смята за такова. Измолена[5] от Бога, Дева Мария, по родителския обет, била посветена завинаги на Бога. От своя страна Тя драговолно приела този родителски обет, което се вижда от нейното дългогодишно служение в иерусалимския храм. Ако зависело от нейната воля, Тя, без съмнение, би останала в храма, както и Анна, дъщерята Фануилова (Лк. 2: 36 – 37). Но законът предписвал друго и то трябвало да се изпълни. Тя се сгодила за Иосиф, не за да заживее в брак с него, а за да избегне брака. Всички подробности на този годеж и неговото значение са описани в Църковното Предание. И ако хората ценяха Преданието, свързано с Богородица, с праведния Иосиф и с всички личности, споменати в Евангелието, поне толкова, колкото ценят преданията, често и най-безумните, свързани със светските царе, пълководци и мъдреци, на всекиго ще е ясен смисълът на годежа между Пресветата Дева и Иосиф[6].     

       Преди още да бяха се те събрали – тези думи не означават, че след това те са се събрали като мъж и жена – евангелистът даже и не мисли за това, в този случай той се интересува само от раждането на Господ Иисус и от нищо друго; евангелистът написал горните слова, за да покаже, че Неговото Рождество е било без съединение на мъж и жена. Затова разбирай думите на евангелиста тъй, както са написани: без да се събират, оказа се, че тя е непразна от Светия Дух. Само от Светия Дух можел да бъде заченат Онзи, Комуто предстояло посред царството на духа на мрака и злобата да основе Царството на Духа, светлината и любовта. Как би могъл Той да изпълни Своята Божествена мисия в света, ако би дошъл по естествения път, засипан от грехове и смърдящ от смъртно тление? В такъв случай новото вино ще мирише на стари мехове и Онзи, Който е дошъл да спаси света, Сам би се нуждаел от спасение. Само с чудо светът можел да бъде спасен, с чудо Божие; така вярвал целият човешки род на земята. А когато чудото Божие е факт, не трябва да се съмняваме в него, а трябва да му се поклоним и в това чудо да потърсим лек и спасение за себе си. Какво направил Иосиф, като разбрал, че Дева Мария е непразна?

А Иосиф, мъж и́, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Той постъпва, следователно, по послушание към Божия закон. Той е послушен пред волята Божия, такава, каквато тогава била известна на израилския народ. Така постъпва и по смирение пред Бога. Не бивай много строг (Еклис. 7: 16) – напомня премъдрият Соломон – т.е. не бъди твърде взискателен към онзи, който е съгрешил, а си спомни за своите слабости и грехове и се постарай с милост да смекчиш правдата спрямо грешниците. Изпълнен с такъв Дух, Иосиф и не помислил да предаде Дева Мария на съд за подозирания грях: и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Такъв план [на поведение] ни показва Иосиф като човек разсъдителен[7], пример за правда и милост, такъв, какъвто въобще могъл да го възпита духът на стария закон. За него всичко е просто и ясно, както то могло да бъде в сърцето на един богобоязлив човек.      

       Но тъкмо праведният Иосиф намислил един деликатен изход от неудобното положение – изведнъж в неговия план се намесило небето с една неочаквана заповед: Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Светия Дух. Божият ангел, който преди това благовестил на Пречистата Дева за идването на Богочовека в света, сега идва и приготвя пътя на Господа, и изправя пътеките пред Неговите нозе. Иосифовото съмнение е една пречка на Неговия път и то твърде голяма и опасна пречка. Тази пречка трябвало да се отстрани. За да се види как за небесните сили е лесно да сторят това, което за хората е твърде трудно, ангелът се явил на Иосиф насън, а не наяве. Назовавайки Иосиф син Давидов, ангелът желаел едновременно да го почете и предупреди: като потомък на цар Давид ти трябва да се радваш на тази тайна повече, отколкото другите хора, но трябва да я разбереш и повече от другите хора. Но как ангелът нарича Девата, неговата жена: Не бой се да приемеш Мария, жена си. Също тъй, както Господ от Кръста казал на Майка Си: Жено, ето син ти!, а след това на Своя ученик: Ето майка ти! (Иоан. 19: 26 – 27). Наистина, небето е пестеливо на думи и не казва нищо излишно. Ако това не било необходимо, нима ангелът щял да го каже? Макар това название на Мария – жена Иосифова, да е препъникамък за някои невярващи човеци, всъщност то е защита на чистотата от нечистите сили. Защото не само хората слушат Божиите слова, а всички светове [сили] – и добри, и зли. Онзи, който би поискал да проникне във всички Божии тайни, той би трябвало да има Божие знание за всички създания – видими и невидими.

Защото заченалото се в нея е от Светия Дух. Това е Божие дело, а не човешко. Не гледай на естеството и не се страхувай от закона. Тук действа По-Големият от естеството и По-Силният от закона, без когото нито естеството би имало живот, нито законът – сила.                                                                     От това, което ангелът известява на Иосиф, е ясно, че Дева Мария нищо не е разказала за по-раншната си среща с великия архангел, както е и ясно, че Тя сега, когато Иосиф се кани да я напусне, няма и най-малкото намерение да се оправдава. Казаното ѝ от ангела, както и небесните тайни, които постепенно ѝ се откривали, Тя спазвала всички
тия думи, като ги слагала в сърцето си (Лк. 2: 19; 2: 51). В Своята вяра в Бога и послушание към Бога Тя не се страхувала от каквото и да е унижение от света. „Ако моите страдания са Богу угодни, защо да ги не понеса?“, казвали по-късно някои християнски мъченици. Пребивавайки в постоянна молитва и Богомислие, и Пречистата е могла да каже: „Ако моето унижение е Богу угодно, защо да го не понеса? Само да съм праведна пред Бога, Който гледа на сърце, а светът да прави с мене, каквото иска“. Но тя знаела, че целият свят нищо не може да
и́ стори, защото Бог не би го допуснал. Какво благодушно смирение пред живия Господ и каква предивна преданост на Неговата воля! И освен това – какво геройство на духа на една нежна Девица! Тайната Господня е за ония, които Му се боят  (Пс. 25: 14). Докато грешниците в наше време, както и по всяко време, посочват и лъжесвидетели за себе си, Дева Мария, която нямала за свидетел човек, а Всевишния Бог, не се оправдава, не се възмущава, а мълчи – мълчи и чака Бог в благовремие да Я оправдае. И Бог не се забавил да оправдае Своята Избраница. Онзи, същият ангел, който и́ открил великата тайна на Нейното зачатие, побързал сега да говори вместо мълчаливата Девица. [Ангелът] обяснил, следователно, на Иосиф всичко, което вече се е случило, отива сега по-нататък и му обяснява онова, което предстои да стане:

Тя ще роди Син и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. Не казва: „...ще ти роди син“, а просто казва: ...ще роди; защото ще го роди не нему, а за целия свят“.[8] Ангелът съветва Иосиф да се отнася към Новороденото като истински баща, заради което и казва: И ще Му наречеш името Иисус. Иисус значи Спасител, затова втората част на изречението започва със защото, т.е. наречи го Спасител, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.                

       Архангелът е истински Божи вестител. Той говори онова, което узнава от Бога; той вижда истината в Бога. Природата със своите закони за него все едно не съществува. Той познава само всемогъществото на живия Бог, както някога го познавал Адам. Като казал: Той ще спаси народа Си от греховете му, архангелът предсказал основното Христово дело. Христос ще дойде, за да спаси хората не от някакво, каквото и да е зло, а от главното зло, от греха, който е извор на всички злини по света. Той ще спаси дървото на човечеството не от кълбо гъсеници, които случайно са го опустошили една година, а от червея в корена, от който изсъхва цялото дърво. Той ще дойде да спаси не човек от човека, не народ от народа, а всички хора и всички народи от сатаната, сеяча и властелина на греха. Той ще дойде не като братята Макавеи или Варава, или Бар Кохба – да вдигне бунт против римляните, които като кълбо гъсеници завладели израилския народ, та да го опустошат, а като безсмъртен Лекар на всички, пред Когото и израилтяните, и римляните, и гърците, и египтяните, и всички народи по земята са болни и преболни, вехнещи от един и същи микроб – от греха. Христос по-късно съвършено изпълнил предсказанието на архангела. Прощават ти се греховете! – това било Неговото победоносно слово през цялата Негова земна дейност между хората. В това слово се съдържа и диагнозата на болестите, и лекарството. Грехът – ето я диагнозата на болестите; опрощаването на греха – това е лекарството. И Иосиф пръв от смъртните човеци на новото творение бил удостоен да разбере истинската цел на Пришествието на Месията и истинското естество на Неговата дейност.                                                     

       Всичко, което досега архангелът бил казал на Иосиф, било достатъчно, та той от послушание към новата, непосредствена Божия заповед, да се откаже от своите мисли и от плана си за напускане на Мария. Небето заповядва – Иосиф се подчинява. Но обикновеният метод на небето не е да издава заповеди към хората, без да апелира за тяхното разбиране и самоопределение. За Бога, още в началото, било важно човек да действа като свободно същество. Защото в свободата и в свободното самоопределение се състои и цялата красота[9] на човека. Без свобода човек би бил само една механична майсторска Божия направа, която Бог би поддържал и движил изключително по Своята воля и със Своята сила. Такива творения Бог има в природата доста, но на човека Той отредил особено положение, като му дал свобода да се определи [дали е] за Бога, или против Бога, да избере живот или смърт – положение, изпълнено с чест, но в същото време и пълно с опасности. Затова Бог не дава на Адам просто заповед: От всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него – но веднага Бог добавя: защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш (Бит. 2: 16 – 17). С тези, последните думи, Бог посочва на неговия разум една причина, а на неговата воля – една мотивация. Да не яде от забранения плод, защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. Подобно на това постъпва сега и архангелът с Иосиф. След като издал заповед да приеме Мария и да не я оставя, и след като обяснил, че плодът в нейната девическа утроба е от Светия Дух, архангелът напомня на Иосиф за ясното пророчество на великия пророк: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (Исаия, 7: 14), което ще рече: с нас е Бог.                         

       Казаното преди: И ще Му наречеш името Иисус, не е в противоречие с това, което сега се казва: и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог. В първия случай се заповядва на Иосиф – той да му нарече името Иисус, т.е. Спасител, а във втория случай се твърди, че Младенецът ще бъде наречен от хората и от народа Емануил, т.е. с нас е Бог. И първото, и второто Име – всяко по свой начин – изразяват най-добре смисъла на Христовото пришествие и Неговите дела в света. А именно: Той ще дойде да прости греховете, да помилва и спаси хората от греха, затова ще се нарече Спасител – Иисус. Но Кой може да прощава грехове, освен един Бог? (Марк. 2: 7). Никой в света нито на небето, нито на земята няма право, нито сили, да прощава греховете и да спасява от греховете, освен един Бог. Защото грехът е главният червей на световните болести. И никой не познава бездънния ужас на греха като Бог, Който е безгрешен, нито пък някой може да изтръгне червея – грях, из корен, освен Бог. А това, че Иисус прощавал греховете и така правил хората здрави, проличава, че Той Е и Бог между хората. Ако трябва имената да се поставят в причинна връзка, тогава името Емануил би се поставило пред Иисус. Защото, за да може Новороденият да извърши делото на Спасителя, Той трябвало да бъде Емануил, трябвало да дойде като Бог. Но и така, както е, смисълът [на Името] е същият. Дали ще кажем Емануил – защото е Спасител, или ще кажем Спасител – защото е Емануил, е все едно и също, защото смисълът е един и същ[10]. Но при всяко положение, едно е ясно на целия свят, а то е, че спасение за този свят няма, ако в него не дойде Бог, и за нас човеците няма ни лек, ни спасение, ако Бог не е с нас. Ако Бог не е с нас, и то не само като идея или приятен сън, а като нас – с душа, както и ние, в Тяло – като нас, в скърби и страдания – както и ние, и най-накрая, в онова, което най-много ни различава от Бога – в смъртта, като нас. Затова всяка вяра, която учи, че Бог не дошъл в плът и че не може да дойде в плът, е лъжовна, защото учи за Бог като за безсилен и немилосърден; представя Го като мащеха, а не като майка. Представя Го като безсилен и страхливо се стреми да го отстрани от най-голямата битка – битката със сатаната, греха и смъртта. Трябва да се окове сатаната, трябва да се изскубне коренът на греха от човешките души в зародиш, трябва да се унищожи жилото на смъртта – ах, трябва да се извърши най-трудното нещо, по-тежко от най-тежкото, което светът носи на плещите си. Нашият Бог спечели тази битка блестящо. Хората от другите вероизповедания се страхуват дори и в мислите си да позволят на техните „богове“ да встъпят в такава борба, в която техните противници могат и да ги победят. Коя ще е тази майка, която не би се привела до земята от любов към своето чедо, да го утеши, да го люлее, да му говори[11]? Ами ако детето е в огън или между зверове? О, Господи, прости ни, че задаваме такива въпроси! Как ще да Си Ти милосърден Творец на света, ако не бе дошъл по Твоята милост между нас, ако от мъглявата и безпечална далечина виждаш нашето нещастие и никак не помръдваш пръста Си към огъня [за да ни помогнеш], и не правиш дори и крачка към ямата, в която зверовете ни разкъсват? Наистина, Ти Си слязъл при нас още по-ниско, отколкото която и да е земна любов; родил си се с Тяло, та в плът да оживиш и спасиш плътта; причастил си се с Чашата на страданията на всички Твои творения; не Си споделил с никого тази Чаша с горчиво причастие, а си я изпил до дъно – Сам! Ти затова си наш Спасител, защото Си бил Бог между нас; бил си Бог между нас, затова си могъл да бъдеш и наш Спасител. Слава на Тебе, Иисусе Емануиле!

Що се отнася до Иосиф, той със страх и трепет все по-ясно виждал, че до него се тъче платно, по-дълго от слънчевите лъчи[12] и по-широко от въздуха; платно, чиято основа е сам Всевишният, а ангелите и всички творения – вътък. На него се паднала участта да е в центъра на самото платно на Новото творение и да послужи като оръдие Божие. Докато човек не почувства, че чрез него Бог осъществява Своето дело, дотогава той е слаб и немощен, неопределен и самопрезиращ се, но когато човек почувства, че Бог го е взел в Своята десница, както ковачът – желязото за коване, той започва да се чувства силен и смирен, определящ своите постъпки и горд със своя Бог.                                                                                             Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син[13]; и той Му нарече името Иисус. Когато четем светото Евангелие, трябва да приемем за себе си евангелския ум, а не да пренасяме нашия ум в Евангелието. Сам евангелистът, чудейки се, разказва за чудото на Рождеството на Спасителя. За него е важно да разкрие, че Раждането е станало по чудесен начин. Това е четвъртото доказателство, посочено от евангелист Матей в днешното евангелско четиво. Първо – казал, че Дева Мария била само сгодена за Иосиф; второ – че заченалото се в нея е от Светия Дух; трето – че ангелът насън разкрил, че нейната бременност е чудна и свръхестествена; и четвърто – ето, сега повтаря същата мисъл с думите: Докле тя роди своя първороден Син. Като слънце е ясно, значи, че евангелистът даже и не помисля да каже, че след това раждане Иосиф е влязъл във връзка с Мария. Това, което не е било преди Тя да роди своя първороден Син, не е било и след това, когато родила Сина. Когато кажем за някого, че докато трае богослужението в църквата, той не внимава в думите на свещеника, ние никак не мислим да кажем за него, че той след края на богослужението внимава върху думите на свещеника. Или ако кажем за някой овчар, че докато овцете пасат, той пее, ние не мислим, че овчарят не пее, когато овцете престанат да пасат.

Словата за Първенеца се отнасят изключително за Господ Иисус Христос (Пс. 88: 28; срвн. 2 Цар. 7: 12 – 16; Евр. 1: 5 – 6 ; Рим 8: 29), Който е Първенец между всички царе и Първенец между многото братя (Рим. 8: 29), т.е. между спасените и осиновени човеци. Като се напише Първенец с главна първа буква като особено наименование, няма да се получи никакво разномислие. Или ако пред думата Първенец се постави запетайка, пак не биха възникнали разномислие и никакъв смут. Впрочем, думата Първенец следва да се чете като собствено име, пред което се поставя запетайка: Тя роди своя първороден Син. Господ Иисус, като Творец на новото Царство и като нов Адам, е Първенец.                  

       За свети Амон[14] се разказва, че 18 години бил в законен брак, без да имат с жена си никаква плътска връзка. Света мъченица Анастасия[15] също тъй живяла в брак с римския сенатор Помплий, без да има с него плътска връзка. Привеждаме само два примера от хилядите други. Със Своето пречисто девство преди раждането, по време на раждането и след раждането Дева Мария, през цялата история на Църквата, е насърчила [и насърчава] за девствен живот хиляди и хиляди девойки и младежи. Подражавайки на Нейното девство, много венчани жени преустановили брака си и се посветили на девствена чистота. Подражавайки на Нея, и много развратници скъсали с развратния живот, измивайки душата си със сълзи и молитви. Затова е възможно даже [неправилно] да се помисли, че Пречистата Дева, Която е опора и вдъхновение на християнската чистота и девство през вековете, би могла да е по-ниско в девството от светите Анастасия, Текла, Варвара, Екатерина, Параскева и многочислените [неспоменати тук девици и девственици]. Или може да се помисли, че Онази, Която е носела в Себе си безсмъртния Господ, все пак е могла да има в себе си сянка на плътска страст. Онази, Която носела Бога, и родила Бога, „била Дева, не само по тялото, а и по дух“, казва св. Амвросий. А Златоуст отново сравнява Девата с пчела и казва: „Както пчелата не иска да влезе в смърдящ съд, така и Светия Дух не иска да се всели в нечиста душа“.            

       Но да преустановим този разговор за онова, за което трябва да се посветят по-малко думи, а повече удивление. Там, където има послушание и смирение към живия Бог, там е и чистотата. Послушните и смирени Свои слуги Господ изцелява от всички земни страсти и похоти. Затова сега да се посветим на очистването на своята съвест, на своята душа и на своето сърце, и на своя ум, та и ние да се удостоим с благодатната сила на Светия Дух; та в края на краищата земната суета да спре да сее своето семе във вътрешния наш човек, та от Дух Свети да зачене вътре, в нас, новият живот и новият човек, подобно на Господа и нашия Спасител Иисус Христос.

На Него, слава и хвала заедно с Отец и Дух Свети – единосъщна и Неразделна Троица, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – разрушил (бел. прев.).

[2] „Непорочният образ Божий в човека е бил извор на блаженство, а в падналия човек той е (само)
надежда за блаженство“. Филарет Московски. Слово на Въведение (бел.авт.).

[3] В ориг. ...негово обкръжение дишало послушност и смирение (бел. прев.).

[4] Обручница ж., остар. Годеница (бел. ред.).

[5] В ориг. – изплакана (бел. прев.).

 

[6] Свети Игнатий казва, че Дева била сгодена, „за да се скрие от дявола Неговото Рождество, та дяволът да мислел за Него като за Роден от венчана жена, а не от Девица“. Също и Иероним, Тълкувание на Матея. Също и Григорий Неокесарийски, 2 Слово на Благовещение (бел. авт.).

 

[7] В ориг. – примерен, образцов (бел. прев.).

[8] Златоуст – (бел. авт.).

[9] В ориг. – чар (бел. прев.).

[10] Но кой ще Го нарече Емануил? Ето, тук се говори безлично. Поотделно, никой не го е нарекъл Емануил, но всъщност всички. Онези, които са повярвали, са се съгласили, че С нами Бог, че Той живее между нас като човек (Монах Е. Зигабен. Тълкувание на Матей), (бел. авт.).

[11] В ориг. – гугука (бел. прев.).

[12] В ориг. – слънчевата светлина (бел. прев.).

[13] Словоредът в сръбския текст е различен, а именно: и роди сина свога, Првенца. (бел. прев.).

[14] Жития на Светиите – 4 октомври (бел. авт.).

[15] 22 декември (бел. авт.).

 

 
Категория: Други
Прочетен: 486 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.06.2018 21:20
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Велико и чудно е тайнството на Причастието. Даже отшелниците и пустинножителите не са жадували за нищо така, както да получат възможност да приемат Свето Причастие. Св. Мария Египетска замолила св. Зосима да ѝ донесе светите тайни на Иордан и да се причaсти. Преподобни Пафнутий, връщайки се от св. Онуфрий, видял в пустинята скромната обител на четирима младежи подвижници. Когато Пафнутий ги попитал дали и как се причaстяват, те отговорили, че всяка събота и неделя ги посещава ангел Божий и им преподава Светото Причастие. Пафнутий останал до идващата събота и лично се уверил в това. Като се съмнало в събота, цялата тази обител се изпълнила с чудно, неописуемо благоухание, и когато всички те били на молитва, ангел Божий, във вид на прекрасен момък, светъл като мълния, се появил с Пречистите Тайни. Пафнутий се изплашил и от страх паднал на земята. Но те го вдигнали и довели пред ангела, и заедно с него се причaстили от ангелските ръце. И св. Онуфрий, по неговото собствено свидетелство, се причaстявал от ангелски ръце, както и много други отшелници и пустинножители. Съвсем, значи, погрешно е да се мисли, че отшелниците и пустинножителите не са се причaстявали. Бог, Kойто промислял за тяхната телесна прехрана, не ги е оставял без животворящата храна на Тялото и Кръвта на Христа Господа.

 

БЕСЕДА за двореца и колибата

 

Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти (Пртч. Сол. 14: 11).

 

Иродовият дворец лежи в развалини, а пещерата на Витлеемския Младенец стои. Короните на кесарите са изгубени, а костите на мъчениците са запазени. Палатите на езическите царе са се превърнали в купчини от камъни и пръст, а пещерите на постниците са се разраснали в прекрасни храмове. Златните идоли са се разпаднали на нищо, а веригите на апостол Петър се пазят като светиня. Силната римска държава сега е само една легенда за мъртвец, докато християнската колиба – Светата Църква, днес е най-силната държава на света. Къде са евреите богоубийци? Пръснати са по света. Къде са силните римляни? В гроба. Къде е силата на кръвожадния Нерон? Къде е силата на злия Диоклитиан и на подлия Максимиан? Къде е успехът на Иулиан богоотстъпника? Къде са високите кули? Там, дето е и Вавилонската кула – под праха и пепелта, под срама и проклятието. Идете по всички градове и разпитайте колко са разрушените безбожни жилища? И колко колиби на праведниците са се разраснали в прекрасни жилища? Върху правдата, братя, са поставени небето и земята, върху непоклатимата Божия правда. Затова всички безбожни дела са като надут мехур, който се пука и ходилата на преминавщите го тъпчат. Фараоновите и вавилонските дворци са като спукан мехур, а шатрата на праведния Авраам се зеленее и цъфти във вечността. О, братя мои, как всесилна и вечна е правдата, и как шумна и преминаваща като буря в летен ден е неправдата.

О, Праведни Господи, колко Си величествен и постоянен в пазенето на правдата. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Истинският приятел се моли на Бога за своя приятел. Истинският приятел се грижи за спасението на душата на своя приятел. Отклонява приятеля си от лъжливите пътища и го насочва по пътя на истината – това е истинското[1] приятелство. Най-добрите приятели на хората са Божиите светии. Двамата младежи , Варнава и Павел, били приятели, докато заедно ходели в Гамалииловото училище. Когато Варнава станал християнин, непрестанно и със сълзи се молил на Бога, та Бог да просвети разума на Павла и да обърне сърцето му, та и той да стане християнин. Често говорил на Павел за Христа, но Павел му се присмивал и го имал за заблуден. Благият Господ не оставил обаче молитвата на Варнава без плод. Благият Господ се явил на Павел и го върнал от пътя на лъжата в пътя на истината. Повярвалият Павел тогава паднал в нозете на своя приятел и извикал: „О, Варнаво, учителю на истината, уверих се сам, че е истина онова, което ми говореше за Христа!“. Варнава заплакал от радост и прегърнал своя приятел. Приятелят, със своята усърдна молитва, спасил душата на своя приятел. Ако Варнава би успял да постави Павел за римски цар, щеше да направи по-малко за него от това, което успял да направи – с молитвата си да го приведе в истината.

 

БЕСЕДА за господаря и роба

 

Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство (Пртч. Сол. 13: 24).

 

Божието човеколюбие превъзхожда човешкото човеколюбие, както небето превъзхожда земята, но въпреки това Бог наказва хората. Бог наказва[2] хората не за да ги убие, а да ги изправи и спаси. О, благословено наказание от любов! Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема (Евр. 12: 6). С какво наказва Бог? С пръчки. С какви пръчки? С пръчките на болести, с пръчките на беди, с пръчките на загуби, с пръчките на глад, с пръчките на неплодородие, с пръчките на зли демони, когато им даде власт над човека. Това са Божиите пръчки, с които Бог бие Своите деца, за да ги изправи, вразуми, просвети и спаси. Защо родителят да не бие своите деца, ако истински ги обича? Пръчката е оръдие на велика любов и грижа. Ако детето е безчувствено за духовното наказание, то е чувствително към пръчката. И ако някое дете не е чувствително духовно и съвестно, то плътта му е чувствителна. Тялото не е дадено на човека като нещо ценно само по себе си, а за да бъде слуга на духа, да помогне на духа, да е полезно за духа. Ако телесното наказание пробуди духа в човека, а с духа и съвестта, тогава тялото е изпълнило съвършено задължението си към своя господар – духа. Ако господарят е заспал, ударите падат върху слугите, за да го разбудят. Ако слугите събудят своя господар в час на опасност, няма да съжаляват за ударите, които са понесли, защото са спасили своя господар. А събуденият и спасен господар умее да се отплати на своите слуги. От това наистина следва, че Който жали пръчката си, мрази сина си. Който щади слугите, предава господаря.

 

О, Господи Премъдри, отвори сърцата на родителите да възприемат Твоите свети поуки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски



 


[1] В ориг. – драгоценното (бел. прев.).

[2] В ориг. – бие (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 1844 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Не е едно и също да ядеш храната си с благословение и да я ядеш без благословение. Всяка храна е трапеза Божия, която сам Бог е поставил за нас. Затова трябва да благодарим на Бога, като на Стопанин, и да просим Неговото благословение. Благословената храна е по-вкусна и засища, докато неблагословената е безвкусна, не насища и не е полезна. Веднъж цар Теодосий Младши излязъл на разходка в околностите на Цариград и видял колибата на един монах, па се отбил в нея. Старецът попитал царя дали иска да хапне нещо. „Искам“ – отговорил царят. Старецът поставил пред царя хляб, зехтин, сол и вода. Царят хапнал, пийнал и запитал монаха: „Tи знаеш ли кой съм аз?“. „Бог те знае!“ – отговорил монахът. „Аз съм цар Теодосий“. Монахът мълчаливо се поклонил на царя. Царят му казал: „Аз съм цар и от цар съм роден, но повярвай ми – никога през живота си не съм ял нещо така вкусно, както при тебе“. „А знаеш ли защо е така? – попитал старецът. – Защото – продължил той – ние монасите, винаги с молитва и благословение приемаме храната и от това и лошата храна при нас става вкусна, а вие добивате храната с много труд, но не искате благослoвение от Бога, затова и вкусната храна става безвкусна“.

 

БЕСЕДА за това как грешника го постига онова, от което се страхува

 

От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълни (Пртч. Сол. 10: 24).

 

Безбожникът се страхува от скоропостижна смърт, крадецът се страхува от обирджии, убиецът се страхува от меч, горделивецът се страхува от посрамване, похитителят се страхува от глад, чревоугодникът се страхува от болести, клеветникът се страхува от праведния съд. От което се нечестивец бои, то ще го и постигне. Праведникът желае чиста съвест, благочестиви мисли, мир, любов, истина, правда, кротост. И Бог му дава това, докато е още на земята. Праведникът желае Царството Божие, желае Рая, желае приятелството на ангелите и светиите, желае да съзерцава Божието лице в безсмъртния живот. И Бог му дава това, когато го призове при Себе си. О, колко е справедлив Бог към безбожниците и колко преблаг е той към праведниците. От каквото се страхува безбожникът, това Бог допуска върху него, а онова, от което се страхува праведникът, Бог отклонява от него. От какво се страхува праведникът? Само от греха. И Бог отклонява греха от праведника, и насочва нозете му по пътя на добродетелите – Бог пази праведника от злите духове, сеячите на греха, и със Своята благодат засява семената на добродетелите в неговото сърце. О, Всевиждащ Господи, запази ни от безбожните пътища, от неблагочестиви печалби и от безбожен страх. Помогни на колебливото ни сърце да се утвърди в желанието само за онова, което е Тебе угодно, за онова, което в края на краищата ще победи и царува, а всичко останало ще бъде предадено на тление и забвение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756181
Постинги: 3812
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Юни, 2018  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930