Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 258166 Постинги: 1098 Коментари: 0
Постинги в блога от 12.06.2018 г.
 

ДО ПОСЛУШНИКА ГАВРИЛО Й.: ЗАЩО ХРИСТОС СИ Е ОТИШЪЛ

 

       Когато господарят отиде на своята нива, нахрани работниците си, насърчи ги и им даде наставления, той се връща у дома. Когато царят отиде на война и победи своите неприятели, той се връща в своята столица.Когато лекарят дойде в болницата, прегледа болните, предпише лекар­ства, назначи лечение и въведе ред, той напуска болницата.Когато родителят посети своите деца, които живеят далеч, изплати тех­ните дългове и осигури доброто им образование, той се връща при своето огнище, за да чака завръщането им.Така и Спасителят на света, след като завършил Своето дело на земята, се възнесъл в Своята небесна престолнина. Възнесъл се в Небесното си цар­ство, откъдето бил слязъл като Господар, като Цар, като Лекар, като Роди­тел, като Изкупител и Освободител. „За вас е по-добре Аз да си замина” - е казал Той при раздялата със Своите ученици. Не е казал: По-добре е за Мен да бя­гам от тази долина на мъката, докато безумците отново не са Ме разпънали! Не, Той дори не си е помислил това, защото всяка истинска обич изобщо не мисли за себе си, а за обичаните. Всяко Христово дело, всяка Негова крачка, всяко действие, дума и мисъл - всичко е било насочено единствено към до­брото на хората, към спасението на обичаните. Ако хората бяха в състояние сами да осъзнаят кое е по-добро за тях, а кое по-лошо, Той, естествено, не би намерил за нужно да слиза между тях. Но те по никакъв начин не са могли да осъзнаят това без Него.                                                                     „

      За вас е по-добре Аз да си замина”. А малко по-късно Той добавил: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършена на века”. Нека това не те смущава; тук няма противоречие. Той наистина си е отишъл, но на десетия ден след Своето заминаване е изпратил на учениците равен на Себе Си - Светия Дух, Утешителя. Възнесъл се е на небесата с възкръсналото Си тяло, но със Своя Дух е останал в Своята Църква, пребъдва в нея и днес и ще пребъдва до края на времената.

- Господи, Любов наша, кажи ни: защо е по-добре Ти да си отидеш от нас?

- За да мога, чеда мои, чрез отдалечаването Си да бъда вътре в сърцата на онези, които Ме обичат и копнеят за Мен.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 209 Коментари: 0 Гласове: 0


 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 МАЙ

 

Разсъждение

 

Словото Божие е храна за душата. Словото Божие е и сила, и светлина за душата. Който чете словото Божие, той дава на своята душа храна, сила и светлина. Който може, той трябва да чете словото Божие в Свещеното Писание, а който не може, той трябва да слуша онзи, който чете. Всички светии са изтъквали ползата от четенето на Свещеното Писание. Св. Серафим Саровски казва: „Душата трябва да се храни[1] със словото Божие, защото словото Божие, както казва Григорий Богослов, е ангелски хляб, с който душата, гладна за Бога, се храни. Но повече от всичко трябва да се четат Новият Завет и Псалтирът. От тях идва просвещение на разума… Твърде полезно е да се чете словото Божие в усамотение и прочитането на цялата Библия с разбиране. За един такъв труд, покрай другите дела, Господ дава на човека Своята милост и го дарява с разбиране. Когато човек доставя на душата си Божието слово, тогава той се изпълва с разбиране кое е добро и кое е лошо.“

 

БЕСЕДА за тайната на ръкополагането

 

А те, като се помолиха, възложиха ръце на тях (Деян. 6: 6).

 

Възлагайки своите ръце на избрани вярващи, апостолите са ги посвещавали за епископи, свещеници и дякони. От това е видно, че християнската вяра не е само учение, а и сила. Не е достатъчно само да се знае, а да има и сила. И не е достатъчно само да бъдеш избран от хората, а трябва и от Бога да бъдеш утвърден. Ако не беше необходима сила за свещеническото звание, не би било необходимо ръкополагането, а само учението с думи и слушане[2]. Ръкополагането пък означава предаване на права и даване сила на избрания. А силата е от Божията благодат, която утвърждава човека, освещава го и го просвещава. Всъщност, Божията благодат е тази, която учи, води и пасе, и тайнствено укрепява Христовото стадо. Свещеникът е съсъд на страшната и всеобхващаща благодатна сила. Блазе на онзи свещеник, който разбира на каква скъпоценност той е станал съкровищница! Блазе му, ако страхът Божий не го напусне до последния му дъх! На земята няма нито по-голяма чест, нито по-голяма отговорност и служба от свещеническата. С полагането на ръце от страна на епископа, свещеникът е влязъл във връзка с небесния вечен Извор на благодатта и с апостолската власт. С това той е станал приятел в благодатта и съслужител на всички православни свещеници от апостолски времена, та до днес: с великите иерарси, с безбройните светии, изповедници, чудотворци, подвижници и мъченици. Него го благоукрасява тяхното достойнство, но го задължават техните заслуги, техният пример и техните изобличения.                                                                                                                          

О, братя, велика и превелика е службата на пастира над словесното Христово стадо. Той е длъжен да се моли на Бога за всички, но и всички вярващи са длъжни да се молят на Бога за него.

О, Господи, върховни Архииерею, подкрепяй с благодатта на Твоя Свят Дух православните свещеници в силата, в мъдростта, в чистотата, в ревността, в кротостта и във всяка апостолска добродетел. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

 

 


[1] В ориг. – снабдява (бел. прев.).

[2] В ориг. - от уста в уши (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 258166
Постинги: 1098
Коментари: 0
Гласове: 234
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930