ДО „ТЪРСАЧА НА ИСТИНАТА": ЗА СВЕТИЯ ДУХ
Църквата учи, че съществува един Свят Дух, Които е Бог от Бога, Благ от Благия, Безсмъртен от Безсмъртния, Всемогъщ от Всемогъщия, Истина от Истина, Светлина от Светлина, Живот от Живота. Вие пък искате хората да живеят „според духа на времето". Но духът на времето се мени и отминава като вятър, с тази разлика, че обикновеният вятър изкоренява и унищожава дърветата, а духът на времето изкоренява и унищожава човешките души. Ако всички хора следваха единствено духа на времето, те неизбежно щяха да се върнат в изходната си точка.
Притча за ковача. Един ковач изпратил своя син по широкия свят, за да търси занаят по-добър и по-лек от ковашкия, та благодарение на този занаят да се грижи за него на старини. Изпращайки го, той му казал: „Придържай се само към правилото, което съм чул да се препоръчва на пътниците, а именно: върви, накъдето духа вятърът!" Синът послушал бащата, тръгнал по света и накъдето духал вятърът - след него. Вървял все така, докато един ден не се намерил отново пред бащината си ковачница. Учудил се бащата, а синът му казал: „Не се чуди, татко! Твоят съвет ме доведе обратно. Вслушвах се внимателно накъде духа вятърът и го следвах, както ми заръча". Разочарованият баща казал на сина си: „Остани тук и се учи от мен, както и аз от своя баща".
Повярвайте, така е и с духовете на времето. Оставяйки се без никаква съпротива на тези ветрове, Европа постепенно се връща към езичеството, от което първоначално е тръгнала, движена от християнската просветеност. И докато е познавала Светия Дух и от Него е търсила и получавала, Европа е напредвала. А щом лениво се е оставила да я носи духът на времето, веднага е тръгнала назад. И ето я - все по-бързо се приближава до мрачната ковачница на мрачните Один и Перун!
Христос е казал: А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан. 15:26).
Следователно Божият Дух е онзи дух, който утешава, който носи утеха. Ако не носи утеха, а безпокойство и огорчение, тогава нито е от Бога, нито е Божи.
Божият Дух е онзи дух, който Христос изпраща. Божият Дух не може да бъде изпратен от някой враг на Бога, от някой демон, безбожник и човекомразец. Може да ни го изпрати само нашият Приятел и Сродник, само Онзи, който ни обича, а това е Христос.
Божият Дух е Духът на истината, Който изхожда от Отца. Следователно това е Духът на Отца, бащински и родителски Дух - а това значи Дух благ и радостен. По това се познава Духът на истината.
Накрая, Божият Дух свидетелства за Христос, потвърждавайки, че Той е Син Божи и Спасител на света. Всеки друг дух, на което и време да би бил той, който въстава срещу Христос и се бунтува против Него, не е от Бога, нито от истината и носи само вреда.
Следователно, спътнико мой под слънцето и звездите, трябва да знаеш, че човешкият дълг не се състои в това да се покоряваме на духа на времето, а да подчиняваме духа на времето на Духа Божий - Светия, вечния и неизменния.
Светият Дух се яви!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮНИ
Разсъждение
Ние съгрешаваме, ако смятаме за наше задължение да мразим онези, които и нашите сродници мразят. Тази омраза се прехвърля върху нас като някаква фамилна болест. Като приемаме любовта от своите сродници, ние наследяваме и омразата им. На тази слабост понякога са се поддавали и велики духовни исполини. Патриарх Теофил никак не обичал св. Иоан Златоуст и до смъртта си останал негов върл противник. Св. Кирил, негов роднина и наследник на Александрийския престол, наследил и омразата му към светител Златоуст и дълго я носил в себе си. Напразно св. Исидор Пелсуетски го съветвал да промени мнението си за Златоуст и да го впише в диптиха на светиите. Но Кирил не могъл да промени своето враждебно отношение. Тогава Пресвета Богородица, за чиято слава и чест толкова се борил Кирил против Несторий, се явила в едно видение, с множество ангели и с Иоан Златоуст във велика слава. И Светата Пречиста помолила Златоуст да прости на Кирил, и двамата се прегърнали един други и се целунали. Това видение напълно променило Кириловите чувства към Златоуст и Кирил засрамено се каел, задето безразсъдно мразил великия Божи светител Златоуст.
БЕСЕДА за онези, които обичат смъртта
Всички, които мене мразят, смърт обичат (Пртч. Сол. 8: 35).
Тъй казва Господ, Сътворителят на небето и земята, чрез Своя пророк. Който мрази Мъдростта Божия, мрази Бога, а който мрази Бога, какво му остава да обича друго, освен смъртта. Не е ли всичко извън Господа смърт? Слънцето и звездите, моретата и планините, животните и растенията – всичко това е мъртъв прах, облечен и оживотворен със силата Божия, със словото Божие и с мъдростта Божия. Който не обича Бога, той не само Бога не обича, той не обича нищо, което е от Бога, т.е. нито красотата на звездите, нито реда в моретата и планините, нито живата сила, която е в животните и растенията. Който не обича Бога, той изключва и отдалечава Бога от природата. Тогава какво остава? Само мъртъв, безформен и тъмен прах – само смъртта. Но и прахът е сътворен от Бога. Но и този прах богомразецът трябва да върне на Бога, та и онова, което не е от Бога, т.е. смъртта, греха и дявола. Който не обича Бога, всъщност обича смъртта, греха и дявола. Всеки богомразец е играчка на дявола, плод на греха и храна за смъртта. Ако мразим Тебе, Господи на любовта, няма кого и какво да обичаме. Защото и онова, което обичаме, е от Тебе. Безумен е онзи, който обича тъмнината, а мрази слънцето; и който обича капката вода, а мрази извора.
Вдъхни в нас животворна любов към Тебе, наш вселюбещ Господи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
През XIX век, най-големия успех на дявола се състоял в това, че той убедил хората, че не съществува. В днешно време е постигал повече – накарал ги е да не мислят за задгробната участ.
