АНДРОНИКОВСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА, НАРИЧАНА „НЕОЧАКВАНА РАДОСТ“

4 ноември и 14 май

       Андрониковскатa икона на Божията Майка, известна също като Монемвасийска и Гръцка, е родова светиня на гръцкия император Андроник III Палеолог. Преданието разказва, че тя е една от иконите рисувани от св. апостол и евангелист Лука. Според първото съхранено документално свидетелство за нея, през 1347 г. Андроник я подарил на Монемвасийската обител в Морея (средновековното име на полуостров Пелопонес), където пребивавала до началото на XIX-то столетие. След нападението на Гърция от турските войски през 1821 г. игуменът на монастира, епископ Агапий, в опит да спаси чудотворната икона, се скрил с нея в г. Патра. Преди смъртта си Агапий завещал светинята на своя родственик, руския генерален консул Н. И. Власопуло, чийто син, А. Н. Власопуло, през 1839 г. я изпратил от Атина в Одеса с писмо на „Высочайшее имя” за препращането и́ в Петербург до император Николай Павлович. От 1839 г. до 12 май 1868 г. Андрониковската икона се намирала в Зимния дворец, а от 12 май 1868 г. до 16 април 1877 г. – в Троицкия събор. В 1877 г. чудотворната икона била пренесена в Казанския женски монастир до град Вышний Волочок, Тверска епархия. През 1984 г. иконата била открадната и днешното и́ местонахождение е неизвестно.

       Иконата изобразява ликът на Божията Майка до раменете, без Младенеца. На шията И́ и́ от дясно има кръвоточаща рана. В долната част на иконата била добавена кутия, в която се съхранявал нож от дамаска стомана с костена ръкохватка, с който турчин икононенавистник нанесъл удара по иконата, след който се появила кръвоточащата рана. Към иконната бил приложен извезан византийски герб (двуглав орел), потвърждаващ императорския и́ произход. Съществуват много почитани копия на Андрониковската икона.

Разсъждение

Злорадството е мръсна дреха, която нашият дух понякога с удоволствие облича. В онзи час, когато се зарадваш на греховното падение на твоя брат, и ти си паднал – за радост на дявола, който с една въдица е уловил две риби. Братството по плът е велика връзка, но братството по дух е още по-велика. А щом те наскърбява грехът на брата по плът, как да те не наскърби грехът на брата по дух? И щом прикриваш греха на брата по плът, защо злорадо откриваш греха на брата по дух? Кои са твоите братя по дух? Всички християни – всички онези, които се причестяват с тебе от една и съща Чаша [и имат с тебе ], един и същи живот. О, колко велики са били светиите в братолюбието! О, колко далеч е било злорадството от тях! За св. Висарион се разказва следното: веднъж монасите се били събрали в храма за молитва. Игуменът отишъл при един монах, който бил сторил някакъв грях, и му наредил да излезе от храма. Монахът излязъл вън, а след него тръгнал и Висарион, казвайки: „И аз съм също такъв грешник!“.

БЕСЕДА за пазенето на сърцето

От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота (Пртч. Сол. 4: 23).

В сърцето е волята, в сърцето е любовта, в сърцето е умът, в сърцето е образът на Божествената Света Троица. Сърцето е обител на Отца, жертвеник на Сина и работилница на Дух Свети. Бог иска сърцето: Синко, дай си мен сърцето! О, брате мой, От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си! И планините да се преобърнат, и морето да пресъхне, и приятелите ти да те изоставят, и богатството да ти изневери, и тялото ти да го разядат червеи, и целият свят да те засипе с всичкия присмех, който има – не се плаши, само  пази сърцето си, пази го, и го прелепи към Господа, дай го на Господа. От сърцето са изворите на живота – откъде в сърцето живот, ако в него не е Духът на Господаря и източникът на живота – Бог? Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо (Мат. 12: 35). Това са Господни слова, с които Той изпълва сърцето ти със Своето богатство. Какво е това добър човек? Това е добрината в сърцето. Какво е това лош човек? Това е лошотията на сърцето. Защото от сърцето (на лошия човек ) излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули (Мат. 15: 19), а плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание  (Гал. 5: 22 – 23).                                                                                                                                                                                        Виждаш ли какво огромно хранилище е човешкото сърце? Виждаш ли, че всичко може да се вмести в човешкото сърце? О, брате, сам Бог Дух Свети може, ако благоволи, да се всели в човешкото сърце. И не само може, но и желае. Той чака само ти да подготвиш сърцето си за Него. Да го превърнеш в храм, защото Бог Дух Свети се вселява само в храма. Както змията пази главата си, така и ти, сине, пази сърцето си. От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си! Защото в него влиза и от него излиза животът, който е от живия Бог.

Животодаващ Господи, да запазим сърцето си за Тебе, за Тебе Господи! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски