Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626456 Постинги: 1881 Коментари: 0
Постинги в блога от 02.06.2019 г.
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 МАЙ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Когато човек добие християнска съвест, той ревностно се старае да изправи живота си за да угоди на Бога. Всичко останало за него става маловажно. Примери от такива хора имаме не само между великите подвижници и духовници, а и между най-могъщите царе. Такъв пример ни дава цар Теодосий Велики, който за известно време бил паднал в ерес, но след това се покаял. Над мъртвото му тяло реч държал св. Амвросий, негов предишен изобличител: „Обичах този мъж, който свали от себе си царските отличия, открито оплака своя грях в църквата, и с въздишки и сълзи просеше опрощение. От това, що се срамуват простите, не се срамуваше императора. След славните победи ( над враговете на царството ), той реши да не пристъпва към Светото Причастие до завръщането на синовете му, само за туй, защото в битката неговите неприятели били убити“.

 

БЕСЕДА за духа на този свят и за Духа от Бога

 

Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога (I Кор. 2, 12)

 

Духът на този свят, братя, е дух на гордост и грубост, а Духът Божий е Дух на кротост и благост. Божия апостол потвърждава, че Христовите последователи не са приели духа на този свят, а Духа, който Е от Бога, т.е. Който от Бога Отца изхожда като благоуханен аромат от цвете, както доброто благоухание се разлива в човешката душа, правейки я силна, светла, спокойна, благородна и състрадателна.                                               

Хората по природа са кротки и добри. Тертулиян пише: „Човешката душа по природа е християнка“. Ала от духа на този свят тя е развълнувана и обсебена. Духът на този сят е направило от овцете вълци, докато Духът който е от Бога, прави от вълците овце.                           

Апостолът добавя още: За да знаем това, що ни е дарувано от Бога. Да разбираме, значи, кое е от Бога, и кое не е от Бога, и да почувствуваме услада от онова, което е от Бога, и горчивина от онова, което не е от Бога, а от духа на този свят. Докато човек е вън от естеството си, по-ниско от своето естество, той смята горчивината за сладост, а сладостта за горчивина. А когато с [ помощта на] Дух Свети се върне в своето естествено състояние, тогава той приема сладостта за сладост, и горчивината за горчивина.Кой може да върне човека при Бога? кой може да излекува човека от отравянето на греховната горчилка? Кой може да го научи да прави разлика между истинската сладост и горчивината? Никой друг, освен Духът, Който е от Бога.Затова, братя, да се помолим Бог да ни дарува Своя Свят Дух, както Го е дарувал на Своите апостоли и светии. А когато този Божий Свят Дух се всели в нас, то [следователно е] дошло при нас Царството Божие,  Което Е всичко -самата сладост, самото добро, самата светлина, самата кротост и благост.

О, Душе Светий, Дух на кротостта и благостта, ела и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
 НЕДЕЛЯ ШЕСТА СЛЕД ПАСХА – НА СЛЕПИЯ

 

Евангелие за чудесното изцеление на слепородения

 

Иоан 9: 1 – 38,  Зач. 34

 

       Велик е нашият Бог, който твори чудеса; и никога разказите за неговите чудеса нямат свършване. Няма очи, които да са видели всички тези чудеса; нито има език, който да ги преброи; нито има ум, който ще ги проумее.

       Очите гледали, гледали, па се затворили от смъртта. Изброявал езикът, изброявал, па замлъкнал. Умът умувал, умувал, па се замъглил. Кой ще разбере чудесата, докато не познае Чудотвореца? А кой ще види Чудотвореца и ще остане жив?

       „Огънят на земята е дошъл и идва от слънцето“ – казват онези, които се занимават с изследването на тези неща. Защо слънцето не слязло на земята, а частично се въплътило по свой начин в земята, частично във водата, частично във въздуха, частично в дърветата и въглищата, частично в животните? Защо при всяко свое частично въплъщение слънцето се прикривало зад плътна и хладна завеса? Защо то цялото не слязло на земята, за да направи онова, същото, което правят неговият огън и неговата светлина? Защото, ако то дойде съвсем близко до земята, тя цялата би се стопила и изпарила, като пара, и нямаше да я има.

        Кой от смъртните би могъл да застане близо до слънцето и да остане жив? А слънцето е само едно Божие творение; то е тъмнина спрямо Божията светлина. Кой, следователно, би могъл да види Чудотвореца Бог и да остане жив?

       Не ви ли е ясно защо Христос Господ трябвало да прикрие Своя божествен блясък с грубото и тъмно покривало от човешка плът? Кой иначе от хората би останал жив в Негово присъствие?

       И още нещо. Ако той не ограничавал проявите на Своето божество, кой от човеците би се спасил по собствена воля, а не чрез силата на Неговото божество. Наистина, ако за Господ Иисус е имало нещо трудно, несъмнено то е било [по-скоро] да удържа и ограничава Своето божество, отколкото да го проявява.

       Точно затова, че Той премъдро е ограничавал Своята божествена сила, неговият живот на земята бил в пълна хармония между Бога и Човека.

       О, братя! Не по-малко чудо от Христос като Бог е Христос като човек. Чудо е едното, чудо е и другото, ала и двете заедно са чудо над чудесата. Но това не е чудо от магия или врачуване, нито пък панаирджийски фокус; то е чудо на Божията мъдрост, на Божията сила и Божието човеколюбие.

       Господ не правил чудеса, за да Го хвалят хората. Отива ли някой от нас в болница между душевно болни, глухонеми и прокажени, за да бъде похвален там? Пастирът лекува ли своите овце, та овцете със своето блеене да го прославят? Господ вършил чудеса единствено за да помогне милосърдно на безпомощните страдалци и чрез това същевременно да покаже на хората, че Бог от милосърдие и любов се е явил между тях.

       Днешното евангелско четиво описва едно от безбройните чудеса, чрез което се откриват Христовата любов към страдащите хора и една висша проява на Неговото божество.

       В онова време Иисус, като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Преди това се разказва, че евреите взели камъни, за да ги хвърлят връз Господ, в самия храм, задето им казал истината. Но докато злобните евреи мислели само как да навредят на Господ, Той мислел каква добрина да стори на хората. Пред храма седял човек, сляп по рождение, и просел милостиня. Никой от онези злобни Христови гонители, жалки водачи и народни първенци, не искал и да се обърне към този нещастник. А и да подхвърлял някой от тях дребна монета в скута му, то било за показ пред другите хора, а не от човеколюбие и милосърдие. Защото още по времето на Моисей Бог казал за тези човеци: Те са род развратен, деца, в които няма вяра (Вторзак. 32 : 20). А милосъдрдният Господ застава пред онзи слепец, готов истински да му помогне.

       Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Преди това Господ изцелил в Овчи порти разслабения човек и му казал: Недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо (Иоан 5: 14), от което е ясно, че този дългогодишен боледуващ е навлякъл страданията върху себе си заради собствените си грехове. Но случаят със слепородения бил неясен и затова учениците търсели отговор: Кой е съгрешил? Винаги е било ясно, че децата често страдат заради греховете на родителите си. Че Бог понякога допуска страдания за децата заради родителските грехове, е ясно и от Свещеното Писание (III Цар. 11: 12; 21: 29). Това може да се стори несправедливо само на този, който е свикнал да гледа на хората като на части от живота. Но ако погледне на човешкия род като на един организъм, тогава не ще му изглежда нито несправедливо, нито неестествено. Когато един орган боледува, и останалите органи страдат. Много по-трудно може да се обясни в какво и кога слепороденият е можел да съгреши и да стане причина за своята слепота. Като прости хора, учениците допуснали и тази възможност, без да се замислят продължително над нея, нито пък се досещали за някаква трета. За тях, най-вероятно, в този случай било родителите на слепородения да са съгрешили. Но спомняйки си Христовите  думи: Недей греши вече, те като че свързват двата случая, и като че казват: „На нас ни е ясно от Твоите думи, че сам онзи страдалец е виновникът за своето страдание; но дали и за този може да се предположи същото? Дали този слепец сам съгрешил, или ако не той – вероятно неговите родители?“. Ако в този момент Господ би запитал учениците Си: „Как мислите, дали той можел да съгреши, та да се роди сляп?“, учениците биха се оказали в недоумение и в краен случай биха се позовали на всеобщата греховност на човешкия род, поради Адамовия грях, както казва псалмопевецът: „В беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми“. Твърде малко вероятно е учениците да са имали предвид мисленето на някои фарисеи и книжници – мислене не тяхно собствено, а заимствано от Далечния Изток – че човешката душа преди това раждане е живяла в някое друго тяло, и в предишния живот е станала достойна за награда или за наказание в сегашния живот. Защото това е една философска предпоставка, която трудно би могла да бъде позната на простодушните галилейски рибари.

       На въпроса на учениците премъдрият Рави отговаря тъй: Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Т.е. „съгрешил е и той, и родителите му, но не в това е причината за слепотата му“, както казва един от светите отци[1]. Ето, не се казва за Иов да е съгрешил, нито пък за неговите родители, но все пак той бил поразен от страшна болест, та трябвало да извика: Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва (7: 5). Освен греховете на родителите и собствените грехове, трябва да има и друга причина за човешките страдания на земята. В случая причината [за страданията] на слепородения се крие в това – За да се явят делата Божии върху му. Блажен е онзи, върху когото се явяват Божиите дела, и той ги чувства и използва за спасението на своята душа. Блажен е беднякът, когато Божията милост го направи богат и славен, и той приема тази Божия милост с благодарност. Блажен е безнадеждно болният, комуто Господ връща здравето, и той възнася сърцето си към Господа като към свой ненадеен Благодетел. О, как Божиите дела всекидневно се явяват върху всекиго от нас! О, радост за всички онези, на които, чрез Божиите дела, се отварят духовните очи за съзерцание на Бога! О, горко на всички онези, които обръщат гръб на препълнената с дарове Божия десница, и които сляпо продължават да вървят по своите тъмни и суетни пътища! Всекидневно върху всички нас се явяват Божиите дела, защото Бог не ни оставя до самата ни смърт. Тези дела Божии са от полза за нашето лично спасение. Но делото Божие върху този слепороден трябвало да е от полза за спасението на мнозина, за твърде много. С това дело се открила истината, че Бог е слязъл между хората. То показало, че между хората има повече духовни слепци, отколкото телесни. И освен това се открива как мъдрият човек, комуто Бог дава някакъв физически дар, използва този дар и за обогатяване на душата си с истинската вяра. Предвиждайки всички плодове от изцелението на слепородения, Господ, почти с възхищение, казва на Своите ученици: Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Сякаш иска да каже: „Зарежете сега въпроса кой е съгрешил, дали той или някой друг. Това не е най-важното сега. И той да е съгрешил, и неговите родители [да са съгрешили], Аз сам мога за миг да им опростя, като взема техния грях върху Себе си, и им възглася опрощението. Но сега всичко това е второстепенно спрямо онова, което има да стане. А предстои върху него да се явят Божиите дела – не едно, а повече Божии дела, – които ще бъдат записани в Евангелието за спасение на мнозина. Наистина, дългогодишното търпение на слепия е наградено стократно. Наистина, неотменна е наградата на онези, които за делото Божие страдат макар и само един ден. Един мъдър тълкувател на Евангелието, по повод на този слепороден, казва: „Който е бил [се е родил] сляп, и никога не е виждал, той чувства несравнимо по-малко страдание от онзи, който първо е виждал, а после се е лишил от зрение. Този бил сляп, ала после е приел награда за това малко и почти неусетно страдание. Защото получил двойни очи – телесни, с които видял света около себе си, и духовни, с които познал Твореца на света.“[2]

       Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Това Спасителят казал на учениците Си. С тези думи Той им обяснява подбудата за предстоящото дело над слепия. С тях Той иска да им каже: „Това е Божие дело, а не човешко, а Божиите дела са творчески и чудесни. Онзи, Който Ме е пратил – така говори Той от смирение и любов към Отца, – твори такива дела, а и на Мене, като Негов Единороден Син, прилича да върша само такива дела. Насилието е човешко дело, а не Мое. Хората ги подтикват завистта и отмъщението, а Мене ме подбуждат милостта и правдата. Нека човеците да вдигнат камък срещу Мене, Аз ще продължа да им давам хляба на живота“. Но докога? Докле е ден, т.е. докато трае времето на живота. Настъпва нощ, т.е. смъртта, когато никой не може да работи. Това е казано неопределено и не се отнася за Господ. Защото Той и след смъртта е работил – слизайки в ада, Той го разрушил и освободил от него праведните праотци и богоугодници. А след Възкресението Той от невидимия свят, до ден днешен, продължава да върши чудеса и ще продължава до края на времето. За Него никога няма да настъпи нощ, когато Той да не може да работи. Неговият ден обхваща цялото време и през бреговете му прелива във вечността. Наистина, докато продължава Неговият ден, дотогава Той ще работи и няма да престане. Така, по неговия пример, и хората, докато продължава техният ден, т.е. от раждането до смъртта, трябва да се трудят. Защото ще дойде нощ за тях, т.е. смъртта, когато никой от човеците не ще може повече да постъпва по своята воля. Наистина, светиите и след смъртта работят за полза на Божията Църква на земята, помагайки ѝ по различни начини; но техните дела не са вече по човешка воля, а по Божия – Бог върши Своите дела чрез тях, от любов към тях, защото те през земния си живот са Го обичали. А след смъртта никой не може да направи нищо, което да му е от полза на онзи свят, и което поне малко да облекчи неговото състояние там. Никой не може след смъртта да добие пред Бога заслуги, даже и светиите [не могат да добият] повече отколкото имат. Защото заслугата се постига само в този живот. Духовният капитал или духовният банкрут се добиват на земята. Затова думите на Спасителя: Настъпва нощ, когато никой не може да работи, не бива да се разбират като отнасящи се за Него, по време на смъртта или след смъртта Му, а трябва да се приемат като благовременно и сериозно предупреждение за хората.

       Господ казва за Себе Си: Докле съм в света, светлина съм на света. Чрез Него, като чрез Предвечно Слово Божие, е сътворено всичко съществуващо. Чрез Него е даден образът, както на многооките херувими, така и на слепия и мъртъв прах, от който са създадени всички земни творения. Той е дал светлината на слънцето, Той е дал зрението на всичко, което гледа. Но освен телесните очи, Той е дал на човека и духовни очи. С Неговата светлина свети слънцето. С Неговото зрение гледат очите. С Неговото зрение вижда и човешкият ум. Той наистина е светлината на целия свят, от началото до края. Като Спасител на света, като Бог в човешко тяло, Той се е появил като нова светлина за света, за да разсее събралата се в него тъмнина, да освети помрачения човешки ум; на ослепените от греха да върне зрението; с една дума – да имат хората светлина в живота и в гроба, на земята и на небето, в плътта и в ума. Докле съм в света – така говори Той на Своите съвременници на земята, та да Го познаят като желаната светлина и да не останат в тъмнина. Ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак (Иоан 12: 35)! Тежко на онези, които Го видят с очите си, но не Го познаят, отхвърлят Го и останат в своята мъртвешка тъмнина! Но това Той го казва и на нас, защото, ето, и ние сме Негови съвременници, защото Tой е жив вовеки веков. И днес пред нас се потвърждават Неговите слова: Докле съм в света, светлина съм на света. Докато Той е в душата на човека, е светлина за човека. Докато Той е между народа, е светлина за народа. Докато е в училището, Той е светлина за училището. Докато Той е в работилниците, е светлина и за работата, и за работниците. А откъдето се отдалечи, там настава адска тъмнина; човешката душа без Него се превръща в ад; народът без Него е глутница от разярени и кръвожадни зверове; училището без Него става отровна глупост; работилницата без Него се превръща в дом на ропота и омразата. А пък болниците и затворите се преобразяват в мрачни пещери на отчаянието! Наистина, всеки който се е замислял за своите дни без Христос, и за дните с Христос, той сам за себе си е свидетел, [повярвал] в правдивостта на тези Господни думи: Докле съм в света, светлина съм на света.

Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. Всичко онова, което Господ казал досега на Своите ученици, го казал в присъствието на слепеца, с особеното намерение и той да чуе думите Му. Защото Господ на първо място желаеел да отвори духовните очи на слепеца. По-трудно е да се отворят духовните очи, а не телесните, по-трудно е и по-важно. За да покаже, че е по-лесно да се даде телесно зрение, както и че това е по-маловажно, Господ плюнал на земята, с плюнката направил кал и помазал очите на слепия. Сякаш че казва: „Ето, от презряната плюнка и праха, от презряната кал той ще получи зрение и ще прогледне! Но как да прогледне духом? Мислете повече за духовното, а не за плътското, защото тялото е одежда и оръдие на душата“. С това Господ иска още и да напомни на учениците Си за създаването на човека от пръст. Че Той е бил този Творец, Който от пръст е сътворил човешкото тяло, а ето че сега показва как с кал отваря очите на слепия. Иска, освен това, да открие на учениците, че Неговата Божествена сила струи от Неговия дух, а не само от думите Му, с които Той възкресявал мъртви и на мнозина слепи дал зрение; и не само от Неговите ръце, които Той възлагал върху болните и ги правил здрави; и не само от края на дрехата Му, към която кръвотечивата жена само като се докоснала, била изцелена, а и от Неговата плюнка.

       Но защо Господ изпраща слепия в Силоамската къпалня? Защо веднага не отваря очите му, а го праща с намазани с кал очи до водата да се умие? Това е единственият случай в Евангелието, в който Господ за Своето чудотворство Си служи  със сътворените неща. Възможно е с това Господ да желае веднъж да окаже чест и на сътворената природа. Неслучайно хората дирят помощ за своите болежки в природните лекарства и в минералните извори. Но все пак хората трябва да знаят, че всички природни лекарства и всички минерални води са слуги на Божията сила. Без тази Божия сила всички лекарства са нищо и всички лечебни бани са мъртва вода. Колко ли слепци, но без желания резултат, са се миели дотогава в Силоамската къпалня!? Колко ли пъти и този слепороден се е умивал в нея, но без успех!? Христовата сила го излекувала, а не Силоамската къпалня; без тази сила той можел всеки ден да се мие в къпалнята и отново да се връща в дома си сляп. Силоам значи пратен – обяснява евангелистът. Това тайнствено име на лековитата вода не символизирало ли чудотворния Посланик и небесен Лекар – Господ Христос? Ако този случай се разгледа в дълбокия му духовен смисъл, би могло да се каже, че слепороденият представлява човешкия род, а Силоамската къпалня – самия Господ, който е пратен от небето, та с живата вода на Дух Светий, чрез тайнството Кръщение, да възвърне духовното зрение на човешкия, ослепен от греха, род.

       Колко пък кротък и послушен е този слепороден човек! Той не само че позволява Господ да помаже очите му с кал, ами така помазан, веднага изпълнява заповедта и отива в Силоамската къпалня да се умие. Казвайки в негово присъствие, че светлина съм на света, Господ събужда и отваря духа на слепия, та в него да се роди вярата. Сега го учи и на послушание, затова го праща в Силоам. Защото вярата е неразделна от послушанието. Който вярва в Бога, той, без колебание, доброволно се подчинява на Божията воля. О, братя мои, вярата няма да ни помогне много, ако без послушание и с ропот вършим Божията воля! Вижте този сляп човек: с вяра и послушание той веднага отишъл в Силоам, уми се и се върна прогледал! „Ако някой запита: „Как е прогледнал той, като умил калта?“, то не ще чуе от нас нищо друго, освен че ние не знаем как е станало това. И какво чудо ще е то, ако ние знаем? Това не знаел нито евангелистът, нито пък самия изцелен.“[3] Впрочем, защо да се пита само в този случай? Ако някому е до въпроси, нека да пита и за останалите стотици и хиляди случаи на изцеления, извършени от Христос. Нека пита целия свят, нека пита всички векове на човешката история как е станало всичко – няма да получи никакъв отговор. Това е творческа тайна. И самият апостол Павел, който бил несравнимо по-учен и по-мъдър от този слепец, не би могъл да каже как, като Савел, ослепял, нито как е прогледнал тогава, когато Ананий, в име Христово, възложил върху него ръце (Деян. 9: 9 – 12) и станал[4] Павел.

       А че слепороденият и сам не знаел как всъщност е прогледнал, се вижда от неговите собствени думи. Като се връщал прогледнал от Силоам, мнозина се питали дали това е той или някой друг, който прилича на него? А като казал: „Аз съм“, те го питали как са му се отворили очите. В отговор той накратко описал случая, но не могъл да обясни как е прогледнал. Когато го отвели при фарисеите и те го попитали как е прогледал, той им отговорил: Тури ми калчица на очите и се умих, и гледам. Това е всичко, което можал да каже, представяйки случая точно и безстрашно, както е станал.

       Христовата светлина, с която [Господ] осветил света и просветил хората, се показва пред нашите очи в своя истински блясък, когато я сравним с човешката тъмнина. А онова, което последвало след чудното изцеление на слепия, наистина представлява най-гъстата, най-ледената тъмнина в човешките сърца и умове, тъмнина, която в днешното Евангелие лежи като дебела сянка под ярката светлина на Слънцето – Христос. Това е страшната тъмнина на слепите фарисейски сърца и умове. Фарисеите не само че не се зарадвали, задето слепият просяк пред техния храм прогледнал, а дори се почувствали оскърбени и огорчени. Техният храм вече се бил превърнал в стражева кула на съботата, както и цялата им вяра се била превърнала в поклонение на богинята събота. Те не питали със съучастие изцеления слепец как е могъл да преживее толкова години сляп. Те сърдито го нападали със сякаш полицейския въпрос: „Как посмя да прогледаш в събота? И Онзи, Който те е е изцелил, как е посмял да стори това в събота?“. Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. За тях, значи, от Бога е онзи човек, който проспива съботата и никъде не мърда от стаята си, та да не би с някакви крачки, дело или допир да се оскверни, а не Онзи, Който в събота дава зрение на слепороден! И по тяхната среднощна логика онзи, първият, прославя съботата, а не Този Вторият!

       Но когато между тях произлязла разпра заради Христос, те запитали слепеца какво мисли той. А той рече: пророк е. Вероятно те не го попитали, за да чуят истината от него, а и от него да чуят осъждане на Христос като нарушител на съботата. Но слепороденият смело свидетелствал за Христос онова, което смятал за най-добро и най-силно на света. Най-добри и най-силни между хората били пророците, за които той би трябвало да е слушал и знаел. Така мислел той дотогава. Затова отговорил: Пророк е.

       Получило такъв неочакван и нежелан отговор, нищо друго не оставало на разсърденото еврейско безсилие да отрече чудото и да заяви, че не вярва, че той е бил сляп и е прогледнал. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал. Т.е. те не могли да не повярват в толкова очевидно нещо, но се престорили, че не вярват, та да не би иначе да отдадат значение на този случай, а така щели да ограничат колкото е възможно нарастването на славата на Чудотвореца Христос. А че те само лицемерно се престорили, по сметка, че не вярват, се вижда от това, дето повикали да питат неговите родители. Но те не повикали родителите на слепия с намерението да се изяснят нещата и да се стигне несъмнено до истината, а с надеждата, че те някак си ще оспорят чудото, или ще го подложат на съмнение, или пък ще го омаловажат. Но родителите му, макар и много предпазливи поради страха от старейшините, потвърдили, че това е техният син, и че той се е родил сляп. А как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си. И отново едно разочарование за богоборните еврейски старейшини! Сега какво да се прави? Който ходи в подземната тъмнина и не желае да излезе на слънце, какво може да направи, освен от една тъмна дупка да скочи в друга?

       Получили и от родителите му такъв неочакван и нежелан отговор, злобните фарисеи сега прибягват към крайно и най-низко средство – разрушаване на човешката съвест. Те, значи, отново извикали слепия и му направили едно подло и нечестно предложение: Въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. Т.е. ние уж сме изследвали нещата напълно и сме намерили, че всички сме прави – и ти, и ние. Ти, именно, си казал истината, че си бил сляп, и че си прогледал. Но и ние сме прави, като сме се усъмнили, че този грешник е отворил очите ти. Ние знаем, че Той е грешник, и че не може да стори това. Но тъй като то вече е сторено, ние се уверихме, че това може да е сторил само Бог. Затова – въздай Богу слава, а от този грешник се отречи и недей нищо повече да имаш с Него. 

       Безумни евреи! В своето заслепение те не могли да видят, че отричайки Христос, като казват: Въздай Богу слава!, всъщност го признават за Бог. „Това само Бог Го е сторил.“ Сторил го е Господ Иисус. Значи Господ Иисус е Бог! Падут во мрежу свою грешницы!

       Слепецът отговаря на лицемерните фарисеи твърде мъдро: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. Иска да каже: „Аз съм човек прост и неук, а вие сте учени и опитни в споровете за греховността и непогрешимостта. Вие мерите моя Изцелител със съботата, а аз с чудото. Дали Той е грешен и колко, според вашата съботна мярка, аз не знам. Аз знам само чудото, което той стори с мене, и за мене то е толкова значимо, колкото и сътворението на света. Защото, докато той не ми отвори очите, този свят за мене като че не съществуваше“.

       Преминавайки през всички свои тайни подземия, те нямало накъде повече да увъртат, и тъпчейки на едно място, попитали слепия: Какво ти направи? Как ти отвори очите? Но и този въпрос задали с коварно лукавство, надявайки се, че ще чуят от човека някоя нова дума, която би им послужила за омаловажаване на чудото или за обвинение срещу Христос. Но този човек, простодушен и искрен в своите разсъждения, изглежда че най-после се погнусил от низкото интригантство на народните старейшини, към които той дотогава, не познавайки ги отблизо, трябва да е изпитвал известна почит. И затова с досада им отговарил: Казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици? По-твърд и уместен отговор той, наистина, не можел да даде. След такъв отговор, нападателите заели отбранителна позиция. Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. Те се оправдават с Моисей, хвалят се с Моисей. Уж, че той е техен учител, а те негови ученици. Но по този въпрос, по-рано, Господ достатъчно ясно се е изказал: На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите… обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите… изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят (Мат. 23; Лк. 11). Ето какви Моисееви ученици са те! Освен това, Господ им е казал: Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона (Иоан 7: 19). Не изпълнявайки Закона Моисеев, и разрушавайки го със своето лицемерие и грабежи, те не само престанали да са Моисееви ученици, а точно пред Моисея се явили като вероотстъпници и престъпници. Затова той престанал да им бъде учител и станал техен обвинител пред Бога. Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител – Моисей, на когото се вие уповавате (Иоан 5: 45). Напразно се уповавате на него, а разрушавате Закона му из основи. Но и вашето упование на Моисей е измамно; всъщност вие се уповавате само на своята власт и богатство, на нищо друго. Защото, ако вярвахте на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа (Иоан 5: 46; Втрз. 18: 15 – 19). Но както вкопчените в земята фарисейски души вече не можели да вярват на Моисей, още по-малко те можели да вярват на Господ Иисус. Вижте пак как тези фарисеи, уж Моисееви ученици, си служат с лъжа. На един простодушен и наивен просяк те казват: А Тогова не знаем откъде е. Щом иерусалимляни знаели откъде е Господ, още повече Неговите гонители, началниците и народните първенци, трябвало да знаят това. Ето, иерусалимляни казвали: Но Тогова знаем откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае откъде е (Иоан 7: 27). Или, значи, фарисеите знаели откъде е Господ, или не знаели. Ако знаели – както знаели и останалите иерусалимски граждани, – тогава те са излъгали слепородения, като му казали: Тогова не знаем откъде е. Ако пък не знаели, и ако след толкова шпиониране, толкова спорове, толкова преследване, толкова врява около Него, около Неговия произход, Неговите слова и Неговите дела, пак не могли да узнаят откъде е, тогава значи, че той е Христос. Защото, незнайно откъде, се вярвало, че Христос, кога дойде, никой няма да знае откъде е. Вижте как отново се потвърждават думите на пророка:  Падут во мрежу свою грешницы!

       Впрочем, просякът трябва, във всичко това, да е открил отчаяното морално безсилие и низост на тези жалки народни старейшини. Затова той става все по-решителен спрямо тях и все по-свободен в изповядването на Господа. На последните техни думи той отговорил: Това е и чудното, че вие не знаете откъде е, а ми отвори очите. Т.е. какви народни водачи и старейшини сте вие, че знаете всички обредни дреболии, а не знаете за Човека, Който извърши с мене такова чудо? Кой трябва да знае, ако не вие, които седите на Моисеевото седалище? Кой може да обясни на народа появата на този Човек, ако не вие, които всяка събота обяснявате Моисея и пророците?

След това този простодушен човек продължава да учи народните лъжеучители, като им казва:

       Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. С тези думи простодушният човек отговаря на фарисейското [твърдение]: Ние знаем, че Тоя Човек е грешник. А той им отговаря: Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници. В Свещеното Писание няма случай Бог да е послушал някой грешник и по неговата молба да е извършил дори и най-малко чудо. И кога простирате ръце – казва Бог чрез пророка, – Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни (Исая 1: 15). И Саул напразно се молил по времето на своите грехове; Бог не пожелал да го чуе. Бог не слуша грешниците, а още по-малко прави чудеса чрез грешници, освен ако грешните се покаят истински, умият със сълзи своите грехове, намразят своите беззакония и решат да изпълняват Божията воля, и така разкаяни и решени всесърдечно да паднат пред Бога на молитва. Тогава Бог им прощава, както простил на грешницата, на стотника Закхей и на разбойника на кръста – и тогава те престават да бъдат грешници. Но тогава Бог не ги слуша вече като грешници, а като покаяли се. Грешниците пък, които се молят на Бога, и продължават да грешат – Бог не слуша. Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните (Пртч. 15: 29).

       След като този човек поучил лъжеучителите кого Бог слуша и кого не слуша, им посочил Христа като най-големия чудотворец в историята на света: – Открай век не се е чуло някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. Така изцеленият човек издига своя Изцелител. С това той решително се изявява като Негов последовател. И с това дава на фарисеите да разберат, че всички техни интриги да отрекат или омаловажат чудото, и да го спечелят [слепородения] за своето твърдение, че Господ е грешник, са напразни.

       Като чули последните думи на изцеления сиромах, фарисеите му рекли: Ти цял в грехове си роден и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. Лицемерието и лъжата, в своето сърдито безсилие, накрая винаги прибягват към насилие. Фарисеите, виждайки, че са победени във всяко отношение, и че всички техни опити са безуспешни, сега, разярени и посрамени, ругаят този простодушен и правдив човек, наричат го голям грешник и го пъдят вън.

       Дотук евангелистът описва грубата и мрачна сянка, която веднага се появила в лицето на фарисеите след явяването на дивната светлина на Спасителя Христос и на Неговите божествени дела. Светлината е истина, а сянката – тъмнина; светлината е човеколюбие, а сянката – омраза; светлината е сила, а сянката – безсилие. Но започвайки днешното евангелско четиво със светлина, евангелистът и го завършва в светлина, в светлина, а не в сянка. Господ Иисус, Който след извършеното чудо се отдалечил и оставил изцеления за някое време сам, за да преодолява фарисейските изкушения и да отстоява истината пред лъжата, сега се появява отново и се среща с онзи, когото желае да спаси напълно.

       Иисус чу, че го изпъдили вън, и като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? Изцеленият слепец добре издържал първия изпит, т.е. показал се кротък и послушен тогава, когато Господ го пратил с намазани очи в Силоамската къпалня да се умие. Това било изпит по послушание. След това издържал добре и втория изпит, т.е. показал се твърд в изкушенията и не пожелал да предаде Господа [измамен] от фарисейските лъжи. Това е изпит в изкушенията. Сега Господ го поставя пред трети и последен изпит, пред най-големия изпит за истинската вяра. Ти вярваш ли в Сина Божий?

       Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? Той познал Христа като Чудотворец. Пред фарисеите Го нарекъл Пророк, защото не знаел по-велико име, с което да го назове. Той още не умее да Го нарече Син Божий. Послушен във всичко на Господа, като на свой най-голям благодетел под слънцето, той желае да чуе от Него Кой е този Син Божий, та да повярва в Него.

       Иисус му рече: и видял си Го, и Който говори с теб, Той е. А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони. Кротко и нежно Господ говори с онези, които спасява, като добър лекар с болните, които оздравяват. Затова не му заповядва: „Вярвай в Мен!“, нито пък му натяква с думите: „Аз Съм Синът Божий!“, а му казва: И видял си Го, и Който говори с тебе. На свободното и разумно човешко същество Господ дава възможност самт да размисли и да се самоопредели. Изцеленият човек, като чул за това достойнство на своя Изцелител, достойнство, по-високо от пророческото, веднага радостно извикал: Вярвам, Господи! И не само с език извикал, а му се и поклонил, като с това още повече засвидетелствал своята вяра.[5] И както преди това се отворили очите му, така сега се отворили и духовните му очи. И сега той гледал и с телесните, и с духовните си очи, и виждал пред себе си Богочовека, Бога в човешко тяло.

       Наистина, нашият Бог е велик и твори чудеса; и са безкрайни разказите за Неговите чудеса. И ние, Господи, вярваме, че Ти Си Син на живия Бог и светлината на света.

        Заедно с ангелските хорове, светиите на небесата и цялата Твоя Църква на земята Ти се покланяме, премили Господи, на Тебе, на Отца и на Духа Светаго – Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

 

 

Автор – Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 



 


[1] Златоуст – (бел. авт.).

 

[2] Никифор – (бел. авт.).

 

[3] Златоуст - (бел. авт.).

 

[4] В ориг. – направил (бел. прев.).

[5] С това изповядвал божественото могъщество; за да не се мисли, че само на думи е казал това, той извършил и делото (т.е. поклонил се на Господа). Златоуст (бел. авт.).

Категория: Други
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626456
Постинги: 1881
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Юни, 2019  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930