Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626648 Постинги: 1882 Коментари: 0
Постинги в блога от 24.06.2019 г.
  

      

                                                                                                                                                                          image                                                                  


35. Пресвет
а Богородица „Избавителка

       Празнува се на 17 октомври

 

       •     Произход: Света Гора (Атон); била е частна собственост на подвижника Констанций Теодул.

 

       •     Сегашно местонахождение:

       Ново-Атонска обител „Св. ап. Симон Кананит“, намираща се близо до гр. Сухуми в Кавказ. До 1889 г. се е намирала в руския монастир на Света Гора „Св. Пантелеимон“.

 

       •     Особена дарба: покровителка на земеделските стопани (избавя от вредители), изцелителка на болни деца и има благодатна сила да помага при безнадеждни от гледна точка на човешката логика случаи.

 

       • История

       В началото на ХIХ-то столетие в Света Гора се подвизавал големият подвижник Константин Теодул. Той притежавал една чудотворна икона, изографисана преди век и половина. След блажената кончина на подвижника неговата Богородична икона станала собственост на ученика му Мартиниан, дошъл на Атон през 1921 г.

       За пръв път тази икона се прославила по чудесен начин през време на едно опустошително нашествие на скакалци в пасбищата, нивите и градините на местните жители. Цялата реколта била пред пълно унищожение, а това означавало глад и мизерия за всички селяни от цялата околия. Тогава старецът-подвижник, заедно с четирима свещеници и всички местни жители направили литийно шествие с иконата надлъж и нашир из полята, а накрая чудотворния образ бил изправен на земята, всички паднали на колене пред него и бил отслужен молебен. В този час внезапно долетели цели ята от птици, които нападнали скакалците. Вредителите се дигнали от онова място и полетели надалеч в такова множество, че закрили слънчевата светлина. Реколтата на селяните била спасена.

       За втори път иконата се прославила по чудесен начин, когато Св. Богородица излекувала чрез нея едно момченце, което било на умиране. Поставили иконата над главата на детето и местният свещеник, в присъствието на стареца Константин и родителите, извършил молебен. Още на следващия ден момчето оздравяло и отишло на училище. След време оздравелият станал монах.

       Станали и други чудеса. Много хора, всеки със своята нужда, заприиждали към иконата. Подвижникът, желаейки да се укрие от светската суета, се отдалечил в планината. Но това не било угодно на Небесната Царица. Тя се явила на стареца и му заповядала да служи на хората и да не скрива от тях Нейния чудотворен образ. Старецът така и направил. Иконата почнала да лекува бесновати и всякакви други болести.

       Първото честване на Св. Богородица „Избавителка“ станало след пренасянето ѝ в Новоатонския монастир на 17.Х. (по стар стил - значи на ЗО.Х.) 1889 г. Този ден и бил провъзгласен за нейното честване всяка година.

 

       • Молитва

      

       Тропар, гл. 4

       Ти, Която избавяш всички, които Те призовават от сърце, избави бързо и нас, погиващите в люти беди и които на Тебе Едничка след Бога възлагаме надежда за избавление!

       О, Майко Божия, наша помощ и защита! На Тебе се уповаваме и от цялата си душа винаги Те призоваваме: смили се над нас и ни избави, прикло-ни ухо и приеми нашите скръбни и слъзни молитви и както искаш, успокой и зарадвай нас, любещите Твоя Безначален Син и наш Бог. Амин.

 

Категория: Други
Прочетен: 139 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Истинският приятел се моли на Бога за своя приятел. Истинският приятел се грижи за спасението на душата на своя приятел. Отклонява приятеля си от лъжливите пътища, и го насочва по пътя на истината – това е истинското[1] приятелство. Най-добрите приятели на хората са Божиите светии. Двамата младежи , Варнава и Павел, били приятели, докато заедно ходели в Гамалииловото училище. Когато Варнава станал християнин, непрестанно и със сълзи се молил на Бога, та Бог да просвети разума на Павла, и да обърне сърцето му, та и той да стане християнин. Често говорил на Павел за Христа, но Павел му се присмивал и го имал за заблуден. Благият Господ, не оставил обаче молитвата на Варнава без плод. Благият Господ се явил на Павел и го върнал от пътя на лъжата в пътя на истината. Повярвалият Павел, тогава паднал в нозете на своя приятел и извикал: „О, Варнаво, учителю на истината, уверих се сам, че е истина, онова, което ми говореше за Христа!“. Варнава заплакал от радост и прегърнал своя приятел. Приятелят, със своята усърдна молитва спасил душата на своя приятел. Ако Варнава би успял да постави Павел за римски цар, щеше да направи по-малко за него, от това, което успял да направи - с молитвата си да го приведе в истината.

 

БЕСЕДА за господаря и роба

 

Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство(Пртч. Сол. 13, 24)

 

Божието човеколюбие превъзхожда човешкото човеколюбие както небето превъзхожда земята, но въпреки това Бог наказва хората. Бог наказва[2] хората не за да ги убие, а да ги изправи и спаси. О, благословено наказание от любов! Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема ( Евр. 12, 6 ) С какво наказва Бог? С пръчки. С какви пръчки? С пръчките на болести, с пръчките на беди, с пръчките на загуби, с пръчките на глад, с пръчките на неплодородие, с пръчките на зли демони, когато им даде власт над човека. Това са Божиите пръчки, с които Бог бие Своите деца, за да ги изправи, вразуми, просвети и спаси.             

Защо родителят да не бие, своите деца, ако истински ги обича? Пръчката е оръдие на велика любов и грижа. Ако детето е безчувствено за духовното наказание, то е чувствително към пръчката. И ако някое дете не е чувствително духовно и съвестно, то плътта му е чувствителна. Тялото не е дадено на човека като нещо ценно само по себе си, а за да бъде слуга на духа, да помогне на духа, да е полезно за духа. Ако телесното наказание пробуди духа в човека, а с духа и съвестта, тогава тялото е изпълнило съвършено задължението си към своя господар - духът. Ако господарят е заспал, ударите падат върху слугите, за да го разбудят. Ако слугите събудят своя господар в час на опасност, няма да съжаляват за ударите, които са понесли, защото са спасили своя господар. А събудения и спасен господар умее да отплати на своите слуги. От това наистина следва, че Който жали пръчката си, мрази сина си. Който щади слугите, предава господаря.

О, Господи Премъдри, отвори сърцата на родителите, да възприемат Твоите свети поуки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - драгоценното

[2] В ориг. - бие

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.06 05:35
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626648
Постинги: 1882
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Юни, 2019  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930