Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 87893 Постинги: 468 Коментари: 0
Постинги в блога от Юли, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>

 
1.      Из патерика

Един брат попита авва Евлогий:

-      Откъде най-вече идва страхът Божий в душата на човека?

-      Ако човек започне да спазва смирение и нестя- жание - отговори старецът, - скоро в него ще влезе страхът Божий.

2.  Авва Иаков каза: „Както светилникът свети на тъмно място, така е и страхът Божий. Когато влиза в душата на човека, той го просвещава и учи на всички добродетели и Божии заповеди“.

3.  Един брат попита стареца:

-      Как страхът Божий идва в душата?

А старецът отговори:

-      Ако човек избере смирението и нестяжанието, ако престане да осъжда и при всеки повод припомня на душата, че тя ще даде отговор пред Бога - при такъв човек идва страхът Божий.


 

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ГОСПОДИН ТОМА O.: ИМА ЛИ СЪДБА

 

 Пишете, че сте навършили вече осемдесет години, но все още сте здрав и млад духом. Много пъти сте били на косъм от смъртта, но винаги по някакво чудо сте се спасявали. Затова питате: има ли съдба и какво е стано­вището на Православната Църква по този въпрос?

Ако под съдба се разбира сляпа случайност или фаталност, то Църква­та решително отрича съществуването на такава съдба. Всичко в Църквата е основано изцяло на разума и произтича от Разума и чрез Разума. Тя не при­писва нищо на сляпата случайност, а на промисъла на всесилния и всевиждащ Бог, Който действа във висшия план на целесъобразността с оглед на тайните човешки мисли, чувства и дела. Самата дума „съдба" произхожда от думата „съд", в случая - Божи съд. „Спомнях си за Твоите отвека съдби, Гос­поди, и се утешавах” - казва Псалмопевецът. Сиреч: спомнях си как Господ още в този живот е награждавал праведниците и е наказвал грешниците. И пак казва: „От Твоите съдби се боя”. И още: „По Твоя съд оживи ме”.

И така, съдбата е Божията мисъл за всичко, което е, и което се случва, но не пасивна и немощна като човешката, а активна и определяща. Някой се стя­гал да отиде сутринта в близкия град, но през нощта го постигнала смърт и го отнесла в далечния небесен град. И хората казват: такава му е била съдбата! Друг имал намерение да се ожени за една девойка, но ненадейно се венчал за друга. Хората пак казват: съдба! Трети се измъкнал от окопа и се укрил в тила на войската, но куршумът го застигнал в палатката и - смърт. Пак: съдба!

Само че съдба не „сляпа", а прозорлива - съдба от Бога, Мислителя и Промислителя, Който знае причината на всичко. Който казва: „сляпата съдба", изповядва с това само едно - че не разбира причините и смисъла на ставащото. Нищо не се случва без праведния и милостив Бог. Да си припомним думите на Спасителя: „Ни едно врабче не може да падне на земя­та без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички пребро­ени”. И така, ничия съдба не е сляпа или случайна, а мислена и промислена. По силата на такава разумна и прозорлива съдба Вие много пъти сте избягвали близката смърт и сте надживели всички съдници, които са Ви подписвали смъртната присъда.

 От Бога Вам живот и спасение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 31.07 13:29
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Кое е по-богоугодно - подвига в пустинята или милосърдието? Молитвениците в пустинята мислят, че човек между народа, каквито и добри дела да върши, трудно може опази чистотата на сърцето и ума си насочен към Бога. Благодетелите на хората пък казват, че човек в пустинята е зает само със своето спасение, и не спомага за спасението на другите. Двама египтяни, двама родни братя, Паисий и Исаия, наследили от родителите си голямо имане, продали това имане, и всеки взел своята част от парите. Единият от тях, веднага раздал своите пари на бедните, замонашил се, и се оттеглил в пустинята на подвиг, та с търпение, пост, молитва и очистване на ума от зли помисли да спаси душата си.                                      

Другия брат също се замонашил, но не пожелал да отиде в пустинята, а съградил малък манастир близо до града, болница за болните, трапезария за бедните, и място за отмора на скърбящите. И целия се предал в служение на своите ближни. Когато и двамата братя починали, между египетските монаси настъпило разногласие, кой от тях двамата е изпълнил закона Христов? Не успявайки да постигнат съгласие, отишли при авва Памво и го попитали за това. Св. Памво отговорил: „И двамата са съвършени пред Бога: гостоприемеца е подобен на гостолюбивия Авраам, а пустинножителя на св. пророк Илия, които и двама, еднакво са угодили на Бога“. Но не всички били доволни от този отговор. Тогава св. Памво се помолил на Бога да му открие истината. И след няколкодневна молитва, св. Памво казал на монасите: „Говоря ви пред Бога - видях двамата братя, Паисий и Исаия, заедно в рая“. С това спорът приключил и всички останали доволни.

 

БЕСЕДА за помнене на скорошното разделяне с тялото

 

Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви ( 2 Петр. 1, 13 -14 )

 

Ето добро напомняне на обичащите тялото, които заради плътта са забравили своята душа. Но колкото и да го ценим, с колкото и скъпоценности да го кичим, но колкото и да го ласкаем и изнежваме, ние трябва един ден да го оставим. О, колко силна и истинска е тази дума - оставим! Когато душата се раздели от тялото, душата оставя тялото като непотребно. Както корабокрушенците достигнали до брега върху дъска, като излязат на брега оставят дъската. Както напролет змията сваля от себе си кожата и я изоставя. Както пеперудата като излети от пашкула го изоставя. По същия начин и се изоставя тялото, когато душата го напусне. Повече то е непотребно и безполезно, то се отнася от къщата, отнася се от града, отнася се от под слънцето, и се закопава дълбоко в земята.Помислете върху това, вие обичащите разкоша и бижутата, вие - надменните и алчните!                                                             

Но докато душата е в тялото, тя трябва да се възползва от тялото за свое спасение, покорявайки се на Божия закон, и вършейки Божието дело. Виждате ли колко е трудолюбива душата на апостола! Докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне. Това дело му е възложено от Бога, и той желае до край да го изпълни съвестно, преди да трябва да остави тялото си.                                          

Да се постараем, братя, и ние първо да усвоим апостолското напомняне, и второ, да го напомняме на останалите, на всички останали, на които желаем доброто. Стремително всички ние се приближаваме към брега на този свят, и бързо се приближава към нас часът, когато ще трябва да оставим нашето тяло, и с гола душа да застанем пред Божия Съд. Какво ще отговаряме на Съда Божий; за какво сме употребили в земния си живот направеното от пръст, което се нарича тяло?

О, Господи Иисусе, Съдия Справедливи, насочи нашия ум да мисли за смъртта и Твоя Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
  

 

   

ДО ЕДНА БЛАГОЧЕСТИВА ДУША:  ЗА УПРАЖНЯВАНЕТО В НАЙ ВАЖНОТО

 

 

Ти разбираш вярата като упражняване в доброто и това разбиране е правилно. Досега си се упражнявала в поста, молитвата и милостиня­та. Това също е правилно - и трите неща са много важни. Постът, молит­вата и милостинята са практически израз на вярата, надеждата и любо­вта. Чрез тях ти показваш преданост на Божията воля. Същото показваш и с изпълнението на всяка друга Христова заповед. Предаността на Бо­жията воля е душата на целия ни духовен труд и не само на духовния ни труд и усилие, но и на целия ни живот - на всички наши мисли, чувства и действия. „Слязох от небето” - е казал Христос – „не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил” (Иоан. 6:38). А в навечерието на Свои­те страдания, облян с кървава пот, Той се обръща към Бог Отец, казвайки: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”.

Има много християни, които се стараят да изпълняват целия Божи закон, но при това не са напълно предани на Божията воля. Когато ги сполетят страдания, те роптаят срещу своя Създател. С това показват, че в тях няма преданост към Бога, че вярата им е повърхностна и че всички­те им духовни дела се свеждат до човешки сметки. Затова знай, че упраж­няването в преданост на Божията воля е най-важното от всички упражне­ния. На прага на всеки нов ден казвай: Отче, нека бъде Твоята воля! Също и на прага на всяка нова нощ: Отче, нека бъде Твоята воля! Тръгвайки на работа и връщайки се от нея, казвай пак същото: Отче, нека бъде Твоята воля! И когато си здрава, и когато легнеш болна в постеля, пак: Отче, нека бъде Твоята воля! И когато печелиш, и когато губиш: Отче, нека бъде Твоята воля! И накрая, когато настъпи неизбежният час и застанеш лице в лице с ангела на смъртта, кажи храбро: Нека бъде Твоята воля, Отче мой и Боже мой!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 1

 2.       От свети Ефрем


Тихото пристанище е мястото, където можеш да живееш съразмерно. А тези, които не могат да вне­сат съразмерност в живота си,
падат като листа (Притч. 11:14 - според превода на седемдесетте).

 

Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Докато Христос не стане за душата абсолютно всичко, което въобще има някаква непреходна и непроменлива ценност, дотогава човек не може да отиде на мъчение за Христа. А как св. Марина, петнайсетгодишна девойка е могла да отиде на мъчение за Христа? Защото за нея Христос е бил всичко. Всичко! Как св. Юлита е могла да се радва виждайки своя тригодишен син мъртъв за Христовата вяра? Отново, защото за нея Христос е бил всичко. Абсолютно  всичко!                                        

 Ето как, св. Тихон Задонски изчерпателно обяснява, ( под формата на диалог ) как Христос е всичко за човека. „Искаш ли блага за себе си? Всяко благо е в Мен. Искаш ли блаженства? Всяко блаженство е в Мен. Красота ли искаш? Та що е по-красиво от Мен? Благородство ли искаш? Що е по-благородно от Божия Син и Девата? Висини ли търсиш? Та що е по-високо от Небесния Цар? Слава ли искаш? Кой е по-славен от Мен? Богатство искаш? Всяко богатство е в Мен. Мъдрост ли искаш? Аз съм Мъдростта Божия. Приятелство ли искаш? Кой е по-любезен Приятел от Мен, Който положих душата си за всички? Помощ ли искаш? Кой може да ти помогне освен Мен? Веселие ли търсиш? Кой ще те развесели извън Мен? Утешение в бедите ли търсиш? Кой ще те утеши извън Мен? Мир ли търсиш? Аз Съм душевния мир. Живот ли търсиш? В Мен е изворът на живота. Светлина ли търсиш? Аз съм светлината на света“.

 

БЕСЕДА  за необходимостта от постоянно напомняне

 

 

Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината ( 2 Петр. 1, 12 )

 

Орачът оре на нивата. Не повтаря ли орача всяка секунда едно и също? Как иначе ще изоре нивата ако от сутрин да вечер не прави бразда след бразда? Пътникът крачи по пътя. Не повтаря ли пътника всяка секунда едно и също, един и същи труд? Как иначе пътника ще измине пътя и ще стигне до определеното място? Дърводелецът в работилницата обработва дъските. Не повтаря ли дърводелеца със всяка дъска едно и също нещо, едни и същи усилия? Как иначе ще обработи поръчаните дъски?                                                              

Не са ли, братя, всички наши полезни дела поредица от повторения? Следователно, нека проповедникът на истината да не се лени, да говори: „Казах и няма да повтарям!“. Нека слушателят да не се възгордява и да казва: „ Това вече го чух, не ми трябва повече да го слушам!“. О, проповедниче на истината, не се страхувай да повтаряш и да повтаряш; отново да поучаваш, и отново да напомняш. Без повторение нито нивата ще бъде изорана, нито пътят изминат, нито дъските обработени. А ти си за това, да ореш, да водиш, да дялаш.                  

О, слушателю на истината, не се възгордявай, и не казвай, че веднъж си чул истината. Истината е храна за душата. Ти и днес си ял хляб, и вчера, и завчера, с месеци и години. И отново ще ядеш, та тялото ти да е здраво. Храни и душата си. Храни я с истината, със същата истина, и вчера и днес, и утре – до смъртта. Та душата ти да бъде здрава, силна и светла.

О, Господи, насищай ни всеки ден и всеки час с Твоята истина - с Тебе, о Иисусе - храна сладка! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
 
 ДО КОЛАРЯ Й.К.: ЗА БЕЗУМНАТА КЛЕТВА

 

 Седял си в компания и си пил. Станало дума за някакъв порядъчен човек от вашия град, който не допадал на нито един от вас, пийналите. Раз­горещен от алкохола, ти си ударил по масата и си се заклел, че публично, на улицата, ще удариш плесница на онзи човек. Когато си изтрезнял, си съжалил за думите си. Сега те е срам пред твоите приятели, но все пак това е клетва. И питаш: грешно ли е да я нарушиш?

Знаеш ли случая с цар Ирод? Как той пиян, на едно пиршество пред своите гости дал клетва на една танцьорка, че ще и даде каквото тя поже­лае? Танцьорката поискала главата на Иоан Кръстител! Като чул това, ца­рят много се натъжил, но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да и я дадат. Така нещастният Ирод обременил душата си с убийството на праведника. Ех, да беше имал повече страх от Бога, отколкото срам от свои­те съобщници в пиянството! Името му нямаше да бъде проклето за вечни времена.

Христос ни учи, че преди срама от хората трябва да имаме страх от Бога (Лук. 18:2). Защото който няма страх от Бога, а само срам от хората, той заради хората ще се посрами от своя Бог. А съдбата, предречена на онези, които се срамят от Бога пред тоя прелюбодеен и грешен род , е страшна. В живота често има моменти, в които човек трябва да избира между страха от Бога и срама от хората. В такъв момент се намираш сега и ти. Избери и сега, и завинаги страха от Бога и няма да сгрешиш. Хората ще ти се присмиват, но ти ще бъдеш прав пред Бога.

А клетвата? Изповядай своята безумна клетва пред свещеника и прие­ми епитимия. А в бъдеще страни от онези, които не са ти другари в страха от Бога и в Божия закон.

Мир на теб и утеха от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 1
 

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Вселенските събори са най-големите арени за борба на Православието с ересите. На днешния ден Църквата отбелязва спомена за първите Шест Събора заедно, т.е. Първи Вселенски събор в Никея - 325 г. с участието на 318 отци. Отделно се празнува на 29 май и на седмата неделя след Възкресение. Този Събор е осъдил Ариевата ерес против Бог Син.                   

Втория Вселенски Събор в Цариград - 381 г. с 150 св. отци. Отделно се празнува на 22 май. Този Събор е осъдил Македониевата ерес против Бог Дух Свети.                                          

Третия Вселенски Събор в Ефес - 431 г. с 200 св. отци. Отделно се празнува на 9 септември. Този събор е осъдил Несториевата ерес против Богоматер.

Четвъртия Вселенски Събор в Халкидон - 451 г. с 630 св. отци. Отделно се празнува на 16 юли. Този Събор е осъдил монофизитската ерес.                       

Петия Вселенски събор в Цариград - 553 г. с 160 св. отци. Този Събор е осъдил Оригеновата ерес.                           

Шестия Вселенски Събор в Цариград - 691 г. с 170 св. отци. Отделно се празнува на 23 януари. Този събор осъжда монотелитската ерес.                       

Седмия Вселенски Събор е бил [ в Царигрд ] през 787 г. с 367 св. отци. Този Събор не се чествува сега, а само отделно на 11 октомври. Този Събор е осъдил иконоборческата ерес.                         

На тези Събори, под ръководството на Дух Свети са осъдени всички ереси и разкрита [ в пълнота] и утвърдена завинаги Православната вяря.

 

БЕСЕДА за участието на вярващите в Божието естество

 

Да станете участници в божественото естество ( 2 Петр. 1, 4 )

 

Как може, братя, смъртен човек да има участие в Божието естество? Как може вечното да се съедини с временното, и славното с безславното, нетленното с тленното, и чистото с нечистото? Не е възможно без определени условия. Апостолът посочва тези условия, а именно; те са - първото условие е от Божия страна, а второто - от човешка страна. Като условие от Бога той посочва божествената Негова сила [ Която ] ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие; а като условие от страна на човека - като отбегнете световното разтление от похоти. Бог е изпълнил Своето условие и чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство ни е дарувал Своята сила. Сега е ред на човек да изпълни своето условие, т.е. да познае Христа Господа, като отбегне световното разтление от похоти. Господ Христос първо отворил небето и всички небесни блага, па след това призовал хората - да пристъпим и приемем тези блага.  Как ни е призовал? Дали само с думи? И с думи, но не само с думи, а и със слава и добродетели - със слава, т.е. със Своето славно Възкресение; и с добродетели - т.е. със Своето чудно служение и страдания. С това Той ни е призовал да приемем превеликите обещания, та да имаме участие в Божието естество. Но за да можем да познаем Христос и Неговия призив, трябва предварително да отбегнем световното разтление от похоти. Ако не ги отбегнем ще останем слепи за Него, за Неговата слава и добродетели, и глухи за Неговия призив. О, братя, каква превелика е Божията милост за нас! По тази превелика милост Божия, на нас смъртните, ни се предлага осиновение от Безсмъртния, и на нас грешните вграждане в прославеното Тяло на Господа Иисуса. Но само под условие, което не е велико бреме, нито тежък кръст.

О, Господи Иисусе, изпълнение на всички обещания и Извор на всичко добро, изцели ни от нашата слепота и от нашата глухота, и ни дай сила да  отбегнем световното разтление от похоти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                      

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ДО
ЕДИН НЕПОЗНАТ ЧОВЕК: ЗА БОЖИЯТА ПОМОЩ

 

 

Пишете ми от Франция. Пътували сте дълго по море и по суша. По пътя сте се разболели и сте били близо до отчаянието. „Пътувах сам - пише­те трогателно Вие, - нямаше към кого да се обърна, а и не исках, защото бях уверен в човешката немощ. Единствената ми надежда беше Бог. Обърнах се към Него и Той ми помогна. Чу моята кратка, но сърдечна молитва, която отправих към Него през нощта. В знак на благодарност изпращам триста динара за сираците или за Църквата. Разпределете ги така, както Вие наме­рите за добре." Известявам Ви по този начин, защото нямам друга възмож­ност. Получих писмото Ви и парите и изпълних желанието Ви. Нека Бог винаги Ви помага.

Никога не оставяйте молитвата и Бог няма да остави Вас. С молит­вата ние признаваме две неща: своята немощ и Божието всемогъщество. Чрез молитвата въздигаме Бога на Неговото място, а човека поставяме на неговото. Хората, които не познават молитвата, преобръщат всичко - те въздигат себе си, а принизяват Бога. Това е нещо обикновено при немолитвените хора. Достатъчен е един разговор с тях, за да видите колко високо поставят себе си и колко ниско - Бога.   Където отсъства молитвата, там присъства гордостта. А гордостта е като надут балон. Както балонът  се пука от едно убождане с игла, така и гордостта при най-малкото убождане от съдбата се превръща в отчаяние. Разумният човек винаги е смирен, а смиреният именно чрез смирението става мъдър. Когато смиреният човек търси помощ от хора, той в действителност очаква помощ от Бога. И кога­то отива при лекар, той се моли Богу за помощ. Защото знае, че Бог помага непосредствено или посредствeно; или веднага и без посредничеството на хора и вещи, или посредством хора и вещи. На Вас Той е помогнал не­посредствено. Иосифа е спасил чрез хора - египетски търговци. Във всеки случай помага само Бог и никой друг. „Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята”- казва псалмопевецът.

Бог да ви дава здраве и спасение!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Категория: Други
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове: 0
                                                            
                                                      Из патерика


Имаше в Скитопол един сановник. През живота си вършеше много ужасни неща и оскверни тялото си по всякакъв възможен начин. Но веднъж Господ го доведе до съкрушение и той напусна длъжността си. Построи си килия на уединено място и живееше там в грижи за душата си. Някои негови познати на­учиха за това и започнаха постоянно да му изпращат хляб, фурми и всичко необходимо. Но щом разбра, че живее в покой и не се нуждае от нищо, сановникът си каза:

-                      Този покой вероятно ни лишава от покоя в дру­гия свят. Не съм достоен за такъв покой.

Напусна килията си и се отдалечи.

-                      Да приведем душата в скръб - каза той. - Моят хляб - това е храната на добитъка.

С други думи, тревата, която добитъкът яде, ще ми бъде храна, защото живеех като добиче.

2.                   Как човек да се откаже от предишните си нак­лонности и да се приучи към нужда и подвиг? Тялото не може да живее без необходимото. Но умът, докол­кото е възможно, не позволява на тялото да се изнежва и отпуска, ако не са налице причини, подтик­ващи към това. Когато човек вижда нещо, което под­тиква към нега и разслабване, в него се събужда и пламва похот. Той или се обръща към това, или тър­пи жестока борба. Затова и нашият Изкупител запо­вяда на онзи, който искаше да Го следва, да свали от себе си всичко излишно, да се откаже от всичко, кое­то разслабва, и едва след това да върви подире Му. А и Самият Той, когато искаше да влезе в бран с дяво­ла, се бореше с него в най-глухата пустиня.

3.                  И Павел ни съветва да излезем извън града, като вземем Кръста Христов: Нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му (Евр 13:13), понеже Той пострада извън града. Работата е там, че щом се отрече от света и от самия себе си, човек бър­зо забравя предишните си навици и споменът за тях не го мъчи дълго. И в тази бран е много полезно вът­решният вид на монашеската килия да е беден и без излишества и в нея да няма нищо, което да би могло да предизвика в човека стремеж към покой.

Защото когато в близост до човека няма никакъв повод за разслабване, не му се налага да води двойна бран - външна и вътрешна - със сетивата и с по­мислите. Така че на онзи, който е отстранил от себе си повода за наслаждение, му е по-лесно да победи, отколкото на онзи, в близост до когото има нещо, което раздразва страстта. Защото човек изпитва бран във всеки член на тялото си и поради това е по-добре да се пази и да се старае да облекчи борбата против самия себе си.

4.                  Авва Пимен каза:

- Трябва да бягаме от всичко телесно, тоест от онова, което раздразва страстите. Защото, когато си близо до телесна бран, си подобен на човек, стоящ до страшна пропаст. Поиска ли да те нападне, вра­гът просто ще те бутне в бездната. А ако си далече от телесното, си подобен на човек, който стои дале­че от пропаст. Дори врагът да започне да те влачи към бездната, за да те хвърли долу, можеш да се съпротивляваш и в същото време да просиш Божия­та помощ. И тя скоро ще дойде и ще те избави от ръцете на врага.

5.                    Един човек разказа, че преди време живели трима усърдни християни. Те били приятели, но из­брали различен начин на живот. Единият от тях ре­шил да помирява врагове, съгласно казаното: блаже­ни миротворците. Другият започнал да посещава болни. А третият се отдалечил в пустинята, за да безмълвства там и да се подвизава заедно е отците. Пър­вият се уморил от постоянните разпри между хората и понеже нямал сили да угоди на всички, не издър­жал и отишъл при онзи, който служел на болните. Оказало се, че и той бил изпаднал в униние и не мо­жел да изпълни заповедта. Тогава двамата заедно решили да отидат при подвижника, за да узнаят как­во му е дал подвигът на безмълвието. Щом го виде­ли, първата им работа била да му разкажат какво им се е случило. Защото всеки от тях бил преживял хи­ляди скърби и двамата така и не успели да доведат докрай делото, което били започнали. А после го помолили да им разкаже какво полезно му дало без­мълвието.

Подвижникът налял вода в един съд и им казва:

-                      Погледнете водата.

Тя била мътна. След известно време пак им казва:

-                      Погледнете сега водата.

Те погледнали и видели във водата себе си, като в огледало. Тогава той им казал:

-                      Ето така са и хората отвътре. Поради постоянно смущение не виждаш греховете си, но ако се отда­лечиш от света и заживееш на пустинно място, е възможно да уталожиш чувствата си и да видиш собст­вените си прегрешения. А тогава, ако имаш желание, с помощта на Божията благодат можеш да поправиш себе си.

6.                  Един старец каза:

-                      На голям път, по който постоянно ходят и пъ­туват, трева не никне, и дори да я посееш, няма да порасне. А на път, по който никой не ходи и не пъту­ва, има трева. Така е и с нас - докато оставаме сред светски блага, светски грижи разтърсват и тъпчат ума ни. Такъв ум не може да разпознае скритите в него страсти. Но ако се успокои далече от грижи и вълне­ния, ще види собствените си страсти - както зараж­дащите се, така и вече явните. А дотогава, макар те да са в него, той няма да ги забележи, дори, ако дълго време живее с тях и остава в тях.

7.                  Един брат попита стареца:

-                      Авва, добре ли е да се живее в пустиня?

-                      Синовете Израилеви - отговори старецът, - когато отхвърлиха суетата на Египет и се заселиха в шатри, се научиха на страх Божий. И корабите, дока­то са в открито море и търпят буря, остават без рабо­та. А влязат ли в пристанище, веднага започват тър­говия. Така е и човекът - ако в него се извие буря и не остане на уединено място, никога няма да придо­бие познание на истината.

-                      А какво да правя, отче - попита отново бра­тът, - за да придобия дарове на добродетели?

-                      Ако искаш да усвоиш някакъв занаят - отго­вори старецът, - ще изоставиш всички грижи, ще се занимаваш само с него, със смирение ще слушаш учи­теля, няма да се щадиш - и тогава ще усвоиш заная­та. Така е и монахът - ако не изостави всички жи­тейски грижи, не започне да мисли, че е най-лошият измежду всички човеци, и не се повери изцяло на ду­ховен наставник, никога няма да придобие доброде­тел.

8.                     Един старец разказа:

 Когато бях по-млад, имах игумен, който оби­чаше да ходи в отдалечени пустини и да безмълвства там. Веднъж го попитах: „Авва, защо винаги отиваш в пустинята? Струва ми се, че който живее по-близо до света и всичко, което вижда, го вижда в Господа, получава по-голяма награда от онзи, който не виж­да“. А старецът ми отговори: „Повярвай ми, чедо, че докато не стигне до мярата на Мойсей и не стане като роден син на Бога, човек няма полза от света. А засе­га аз още съм син на Адам. И също като баща ми, само щом видя плода на греха, ще го пожелая, ще го откъсна, ще го изям и ще умра. Затова отците бягаха в пустини, защото там няма храна за страстите и е по-лесно човек да ги умъртви“.


9.                      Авва Тифой каза: „Странничество - това е, когато човек, където и да се намира, си пази устата“.

 

Категория: Други
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.07 11:28
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Гостоприемството е на почит и при другите вери, но християнството е вменило гостоприемството за дълг и задължение. От друга страна благодарността за гостоприемството е не по-малка длъжност и задължение за християните. Който се научи да бъде благодарен на хората за гостоприемството, той ще съумее да бъде благодарен и на Бога за гостоприемството. Защото какви сме ние на земята, освен гости Божий?  Какви други са дори и ангелите на небето, освен гости Божий? Разказва се за цар Филип Македонски, че жестоко наказал един свой придворен за неблагодарността му. Царят пратил по море своя придворен по някакво дело. Царедворецът изпълнил възложеното и обърнал назад ладията. Но буря разбила ладията, и велможата се оказал сред вълните, За щастие, това не било далече от брега. Един рибар видял, че се дави човек, побързал със своята лодка на помощ, и го извадил на брега. Като се съвзел и отпочинал, придворния отишъл при царя и му разказал за нещастието в бурното море. Царят желаейки да го възнагради го запитал, какво желае да му даде? А велможата назовал името на онзи рибар, и казал на царя, че най-много желае царя да му подари имота на онзи рибар, край морето. Царят веднага изпълнил желанието му. Но когато велможата се настанил в имота на своя най-голям благодетел, тогава той [ рибаря], в своето отчаяние отишъл при царя, оплакал се и разказал всичко. Той спасил живота на придворния, а онзи, сега го гони от къщата. Като чул за това, царят много се разгневил за неблагодарността на царедвореца и заповядал на челото му, с нажежено желязо да напишат „неблагодарен гост“.

 

БЕСЕДА за благодатта и мира

 

Благодат вам и мир да изобилна в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ ( 2 Петр. 1, 2 )

 

С познанието за Бога се умножава, братя, благодатта и мира. С опознаването на творенията пък покрай Бога, като отделени от Бога, или против Бога, се умножава печалта и враждата. За увеличаването на печалта и враждата при онези, които опознават творенията без познания за Бога, не свидетелствуват ли достатъчно за това многото самоубийства, точно между онези, които са избрали за свое занимание да изучават природата и човешкия живот без Бога? О, колко много са между тях нервозните, раздразнителните, озлобените, помрачените, и обезумелите души, които само ден или месец дели от самоубийството! С познанието за Бога пък се умножава благодатта и мирът. Това апостолът е изпитал лично, и от своя скъпоценен опит го предава на другите.                                                          

Нито благодатта, нито мирът са земни дарове, а са дарове небесни. Тези дарове Бог дава на онези, които се трудят да умножават своето познание за Него. Какъв е най-краткия път за познаване на Бога, братя? Несъмнено чрез нашия Господ Иисус Христос. Той е Разкриващият, и Той е Откровението, Мъдрец, и Мъдрост, Учител и Учение. От Него е благодатта, от Него е мира. Който опознава Бога чрез опознаване на сътворените неща в природата и чрез законите на природата, както правят езичниците, не върши нищо лошо. Ала върви по обиколни и посредствени пътища, по които много са се заблудили и изгубели. Който опознава Бога чрез съвестта и човешките съдби, както правят моралистите, не върши лошо, но и там върви по обиколни и трудни пътища, и може да се заблуди и изгуби. Но който опознава Бога, опознавайки Господа Христа, той е на най-краткия и сигурен път.

Господи Иисусе, помогни ни по пътя към Тебе, към Твоя Отец, и към Светия Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове: 0
 БРОЯЧА ПОКАЗВА, ЧЕ ПОСЛЕДНИЯ МАТЕРИАЛ, КОЙТО ПОСАВИХ Е ВИДЯН ОТ ШЕСТ ХИЛЯДИ И НАМ СИ КОЛКО ЧОВЕКА. СПОРЕД МЕНЕ ТОВА НЕ МОЖЕ ДА Е ВЯРНО. КОЙТО ЗНАЕ ДА ОБЯСНИ КАК СЕ ПОЛУЧАВА ТОВА. ГРЕШКА, ИЛИ ПРОВОКАТИВНО ЗЛОНАМЕРЕНО ДЕЙСТВИЕ?
бЛАГОДАРЯ ЗА ОТГОВОРА В АВАНС.
Категория: Други
Прочетен: 113 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 87893
Постинги: 468
Коментари: 0
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Юли, 2017  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31