Възлюбени брате! Потопените в делата на тлен­ния свят, ако постигнат успех в тях или победят, не мислят за положените усилия, а се радват на постиг­натия успех. А помисли само как се радва душата на този, който е поставил начало в Господа и е успял да завърши подвига си! При изхода му неговите добри дела ще му бъдат украшение и ангелите ще се въз­радват за него, виждайки как се е избавил от властта на тъмнината. Защото ангели съпровождат душата, когато тя излиза от тялото. Тогава срещу нея излизат всички сили на тъмнината, стремят се да я завладеят и гледат дали няма да намерят в нея нещо, което да им принадлежи. И тогава вече не ангелите се борят с тях, а делата, които душата е извършила, я защита­ват от нечистите духове, не позволявайки им да я уло­вят. И ако делата и победят, ангели я отвеждат е пе­ние там, където тя с ликуване ще посрещне Бога. В този миг тя забравя за всичко от тоя свят и за всич­ките си страдания. Затова блажен е онзи, в когото князете на тъмнината няма да намерят нищо - ра­достта, честта и покоят му ще бъдат безмерни.

Нека според силите си плачем пред Бога. Може би по благостта Си Той ще се смили над нас и ще ни прати помощ, за да можем да придобием онова, кое­то побеждава князете на тъмнината, очакващи ни за среща!

Нека се погрижим в утеснение на сърцето да при­добием стремеж към Бога и простота. Тя ще ни спа­си от ръцете на лукавството, когато там то излезе срещу нас!

Да възлюбим любовта към сиромасите. Тя ще ни спаси от сребролюбието, когато там то излезе срещу нас!

Да възлюбим мира с всички, малки и големи. Той ще ни спаси от ненавистта, когато тя излезе срещу нас!

Да възлюбим всичките си братя, без да изпитва­ме ненавист към никого и без да въздаваме никому зло за зло. Това ще ни защити от завистта, когато там тя излезе срещу нас!

Да възлюбим смиреномъдрието, като понасяме всички укори от страна на ближния, дори той да ни е ударил или оскърбил. Това ще ни опази от гордостта, когато там тя излезе срещу нас!

Нека пазим честта на ближния, като не порица­ваме и не унижаваме никого. Това ще ни опази от клеветата, когато там тя излезе срещу нас!

Да отхвърлим нуждите и почестите на тоя свят, за да се спасим от злословието, когато там то излезе срещу нас!

Да приучим езика си към четене на божествени книги, към праведност и молитва, за да се спасим от лъжата, когато там тя излезе срещу нас! Защото всич­ко това възпрепятства душата, а добродетелите, ако ги е придобила, и помагат.

Кой мъдър човек ще поиска да обрече душата си на смърт, за да се избави от временни трудности? Нека положим усилия от наша страна, а силата на нашия Господ Иисус Христос е голяма и ще помогне на на­шето смирение. Защото Той знае, че човекът е немо­щен, и му дари покаянието за през цялото време, до­като той се намира в тяло, до последния му дъх.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Никой не е глупав, освен онзи, който не може да види и признае своите грехове и чуждите добродетели. Онзи, които вижда само чуждите недостатъци и ги критикува, Златоуст сравнява с муха,  която каца върху чужда рана ( не за да я излекува, а за да я разяде повече и отрови ). „Бог тук ни е наложил епитимия“, това са думи на блажени Теофил Киевски ( + 1853 ). Онзи, който осъзнава и усеща че е под епитимия, се потапя в мълчание и размишлява за своя собствен грях, заради който е под епитимия. Този същия блажен казал още: „Оплаквай и греховете на своите ближни - без това, нито едно човешко създание няма да се спаси“. Да оплачеш или да разкриваш - как е написано сине мой? При блажени Теофил е написано - оплачи, а при сатаната - разкрий. А за себе си този Теофил преди смъртта си завещал на братята: „Спомняйте си за смрадния Теофил!“. Това е завещанието на най-святото човешко същество в Киев през 1853г.

БЕСЕДА  за надеждното укритие

Който се надява Господу, ще бъде в безопасност ( Пртч. 29,25 )

Праведника е в даденото от Господа укритие, в надеждно укритие. Вода няма да го залее, нито потоп ще го потопи. Потопа не потопил Ной, защото за Ной Господ е бил надеждна защита. Но има, братя, един потоп, по-страшен от водния потоп – това е потопът на страстите. Когато страстите се разгорят, когато задимят и зачернеят, когато навсякъде изпуснат своята смрад – къде ще побегне човек и кой ще го спаси? Единствено под Божията ръка, само в Божието укритие, в надеждното укритие. Потопът на страстите се устремил към Давид, но той побегнал и се скрил под Господнята десница, в надеждното укритие се спасил от огъня, от дима, и смрадта на гонещите го страсти. От нито един поток човек не може да [ ни] спаси – спасява само Бог. Господ е Господар на облаците и спасява от страстите. Той наистина е надеждно укритие. Да прибягваме към Него и се приютяваме в скута Му. Псето се държи като лъв пред просяка, а пред господарските нозете - като празна торба.

Всевишни Господи, Който седиш на висок престол, за нас Ти Си надеждно прибежище. Творецо наш, бъди милостив към нас, подай ни ръка, та да се стигнем до Твоето убежище. Спаси ни от буйните води, с които ни залива потопа. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски