Спасителят нарича много жилища в дома на Отца мярата на разбиране на онези, които се намират в другия свят. Имам предвид различното възприемане на благодатта. Спасителят нарече много жилища раз­личието не по местоположение, а по степен на благо­датни дарове.

Всеки от нас се наслаждава на светлината на ви­димото слънце според остротата на зрителното въз­приятие, макар слънцето да не се разделя на много части, а да свети еднакво за всички. Тъй са и правед­ниците в бъдещия век - всички те пребъдват на едно и също място, но всеки възприема светлината и ра­достта на мисленото слънце и му се наслаждава спо­ред степента на чистотата си, тоест който доколкото може да я побере.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Всяко нещо[1], с което хората се хвалят като достижение на своя разум, всъщност им е открито от Божия промисъл; и всяко открито нещо има две свои предназначения, едното е материално, а другото духовно. Часовникът е един прекрасен уред; ала той не е предназначен само да ни показва времето през деня и нощта, а да ни напомня и за смъртта. Това е неговото духовно предназначение. Когато едната стрелка отброи секундите и минутите, а другата застане на кръгъл час, часовникът бие. Тъй и часовникът на нашия живот отмерва, когато се отброят дните, месеците и годините на живота ни. Затова св. Тихон Задонски съветва всеки християнин да размишлява – 1) че времето на нашия живот непрекъснато отминава; 2) че е невъзможно да върнем изминалото време; 3) че миналото и бъдещето време не е в наша власт, а само това, в което живеем; 4) че края на нашия живот е неизвестен, и заради това, всеки ден, всеки час, и всяка минута, трябва да сме готови за смъртта; 5) че заради това, трябва да пребиваваме в непрестанно покаяние; 6) че заради това, трябва, всеки миг да бъдем в покаяние и разположение на духа, каквото искаме да имаме в смъртния си час.

БЕСЕДА за изпитанията на нашата вяра

Та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос (I Петр. 1, 7)

Нашата вяра, братя е изпитвана по-често отколкото люлеената от вятъра тръстика. Изпитанията са като вятъра; слабата вяра се прекършва, силната става още по-силна. Изпитанията са и като огън, в който сламата изгаря, а златото се пречистя. Нашата вяра се изпитва от човешките мъдрувания и предположения. Това са твърде силни ветрове. Но ние можем да ги преодоляваме, ако пазим Божиите заповеди, и ако срещу тези ветрове поставим учението на Христовата вяра. Освен това, нашата вяра се изпитва от страха и срама; страха от хората, които гонят вярата, и срама от хората около нас, които презират вярата. И това са силни ветрове, които трябва да преодолеем, ако искаме да останем живи. Как да ги преодолеем?                          

Със страха от Бога, който трябва да е по-силен в душите ни от страха от хората; и срама от апостолите, светителите и мъчениците, които не се срамували от своята вяра пред царете, князете, и мъдреците на този свят.                   

Освен това, нашата вяра се изпитва и от страданията и бедите. Те са огън, в който нашата вяра или ще изгори като слама, или ще се кали като нагрято желязо. Това изпитание ще преодолеем като си спомняме за Разпнатия за нас на Кръста  Христос, и толкова хилядите страдалци за вярата, които с търпението си победили и са излезли от огъня като злато, което през вековете сияе между ангелите и между човеците.                    

Нашата вяра се изпитва и от смъртта, от смъртта на нашите роднини и приятели, и въобще от смъртта на хората. Това е лют огън, в който много са изгорили своята вяра. Не е ли смъртта край на всичко? Не е, вярвай, че тя е начало на всичко, ново начало на истинския живот. Вярвай в Христовото Възкресение, вярвай в задгробния живот,  вярвай в общото възкресение и Страшния Съд.

О, Господи благий, укрепи вярата в нас и ни помилуй. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – уред, приспособление