За това, че вярващите родители трябва да се радват и да благодарят на Бога за изпитанията, които децата им търпят заради Господа. Нещо повече, трябва да подтикват децата си към подвизи и опасности заради добродетелта
Из повестта за избиването на светите отци от Синай и Раита
Един момък така храбро се съпротивляваше срещу варварите, че мъжеството му беше на устата на мнозина. Убиха го в същата килия, в която се беше подвизавал. Целият покрит е рани, той не напусна килията и дори не съблече монашеското си одеяние в угода на варварите, макар те да му обещаха, че няма да го убият, ако направи едното или другото. Като им се противопостави храбро, мъжествено посрещна смъртта.
А майка му, щом узна това, доказа на дело, че във вените им тече еднаква кръв, и се показа като истинска майка. Веднага се облече празнично, със сияещо лице вдигна ръце към небето и се обърна към Спасителя Христос:
- На Теб, Господи, поверих детето си - и то придоби спасение отсега и навеки. На Теб поверих момчето си и Теб избрах за негов Пазител. И той наистина беше опазен жив и невредим. Защото мисля не за това, че той загина или се прости е живота, а за това, че избегна всякакъв грях. Не за това, че тялото му беше пронизано и той умря от мъчителна смърт, а за това, че съхрани душата си чиста и непорочна, а нескверния си дух предаде в ръцете Ти.
Във всяка рана виждам награда от състезание, във всеки удар - венец за добродетел. О, детенце, да би могло тялото ти да понесе повече, та и възнаграждението ти да стане по-голямо! Това е награда за труда на моята утроба! Това е отплата за мъчителните родилни болки! Това са ми и почестите за отглеждането и възпитанието!
И нима нямам дял в наградата ти? Нима не съм съпричастна на подвига ти? Ти се подвизаваше - аз страдах заедно с теб! Ти се опълчи против яростта на варварите - аз се опълчих против жестокостта на природата! Ти презря смъртта - аз пренебрегнах естеството си! Ти смело понесе болка и заколение - аз изтърпях мъченията на разкъсваната утроба!
Моите страдания не са по-малки, а са равни на твоите. Твоята победа е в нетърпимата болка, моето преимущество е в нейната продължителност. И макар да беше мъчителна, смъртта ти беше кратковременна. Аз пък още дълго ще нося нещастието си, но го понасям както подобава, с мъжество. Защото зная, че при Бога живееш истински живот и че ще имам на оня свят грижовник за старостта ми - в часа, в който този глинен съд, тялото ми, се строши и се устремя към бъдещия век.
Аз съм най-щастливата измежду всички майки, понеже дадох на Бога такъв подвижник! Щастлива съм и понеже дръзвам да се хваля с това, че ти отиде при Христа, че вечно ще пребъдваш с Него и ще вкусваш неизчерпаема радост.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЮЛИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Как Моисей, чрез удар със жезъла е извел вода от скалата? Как Бог е пуснал мана от небето и нахранил израилския народ в пустинята? Така питат онези, които имат твърде слаба представа за силата на Всесилния Бог. Освен това се чудят защо такива чудеса не се повтарят, та да повярва целия народ в Бога. Но израилтяните видели с очите си безброй Божии чудеса и все пак не са повярвали. Впрочем Бог повтаря древните велики чудеса, там, където и когато е необходимо. Веднъж, когато в Атанасиевата лавра настанал глад, братята се разотишли - кой където види. Унил, Атанасий, тръгнал да търси друго място. „Къде отиваш?“, го попитала една жена на пътя. „Коя си ти?“, я попитал Атанасий, учуден, че вижда жена в Света Гора, където достъпът на жени е забранен. „Аз съм Онази, на Която ти си посветил твоята обител. Аз Съм Майката на твоя Господ“. „Боя се да ти повярвам – казал Атанасий – защото и демонът може да се преобрази в ангел на светлината. С какво ще ме увериш в достоверността на Твоите думи?“. Тогава Света Богородица му казала: „Удари с жезъла си тази скала, и ще познаеш Коя Съм Аз, Която говоря с тебе. И запомни – завинаги ставам Икономка на твоята лавра“. Атанасий ударил с жезъла си в скалата; от това скалата затрещяла и се разпукала като от гръмотевица, и от пукнатината на пукналата се скала потекла вода. Уплашен Атанасий се обърнал да се поклони на Светата Пречиста, но Тя вече била изчезнала. Той се върнала в своята лавра, и още повече се удивил като намерил всички хамбари препълнени с жито. Ето повторение на великите чудеса, с което се потвърждават древните чудеса, и чрез които вярващите укрепват своята вяра.
БЕСЕДА за трезвението на ума
Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки[1] бодри ( 1 Петр.1, 13 )
Умът, братя, е водач на душата и съветник на душата. Бог е дал на животните само душа[2], затова не е им дал свобода, тях Той ръководи със Своя ум. Бог е дал на човека душа и ум, а с ума и свобода. Умът и свободата са неразделни. Затова са несъществени всички философски бръщолевения, за това, че човека наистина има ум, но няма свобода. Защото от всекидневния опит е ясно, че свободата е неразделен спътник на ума. Но както човек няма съвършен ум, тъй няма и съвършена свобода, и в определена степен е под надзора и Божието ръководство. Единствено Бог има съвършен ум и съвършена свобода; а ние сме само образ и подобие ( лика и прилика) на Божия ум и свобода. Ние имаме достатъчно ум за да можем да разберем волята Божия, и достатъчно свобода за да можем да решим дали да изпълняваме Божията воля. Когато умът изгуби самостоятелната си ръководна сила над душата, в душата настъпва многоначалие, което значи объркване, хаос, и гибел.
Какво означават думите на апостола: препашете чреслата на ума си, бидейки бодри? Значат - не позволявайте на своя ум да фантазира, а го съсредоточете в размисъл за Божия закон. И още - не позволявайте на своя ум да злоупотребява с богодадената му свобода, за сурване на душата в робство на тялото, света и дявола, а го приковете към Христа като на кръст, та душата да възкръсне в Христа. И още значат - огради своя ум от всякакви самоволни мечтания, от които той се опива и пада в плен на дявола, а го дръжте в препасан в дълбините на своето сърце, където да бодърствува с молитва и да се очиства с плач. С една дума, това означава - упражнявайте ума си да не злоупотребява със своята свободата за похулване на Бога, а да умъртвява страстите на душата.
О, Господи Иисусе, Ум Божий, и Премъдрост Божия, помогни ни да впрегнем ума си, та да мисли само за онова, което е от Тебе, и Което е Твое, та мъдро да ръководи душата към спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В сръб. - бъдете
[2] Да се разбира – живот.