Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765466 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 19.07.2017 г.
 

2.     Из житието на свещеномъченик Климент, епископ Анкирски

Бащата на свети Климент почина, когато той беше още в пелени. А майката, като загуби мъжа си, след Бога възлагаше всичките си надежди на детето и винаги се стараеше да бъде за него и баща, и възпи­тател, и майка. Такова беше детството на свети Кли­мент и така го отглеждаше и възпитаваше любящата му майка. А когато тя почувства близката си кончина, за нея беше по-важно синът и да стане наследник на небесни съкровища, отколкото приемник на семей­ните богатства. И затова, като прегърна горещо и ласкаво момчето (а то още нямаше десет години) и го целуваше нежно, започна да му дава последни наставления:

- Дете мое, мило мое детенце, синко! Ти стана сираче, като не видя баща си, но Бог беше твоят Баща и твоето богатство, и в сирачеството ти намери щасти­ето си. Макар ти да се роди от мен по тяло, Христос те роди по дух. Познай Баща си, не посрамвай името син! Служи само на Христа, покорявай се на Христа! В Него е истинското безсмъртие, в Него е спасение­то. Той е Този, Който слезе от небето, като съвъзкреси и нас със Себе Си, като ни направи синове и бого­ве. И който избере този Владика, ще победи всички нещастия - не само ще надделее над тираните и ца­рете, които се покланят на идоли, но и ще посрами самите демони, на които те се кланят, и дори самия им вожд и началник - дявола.

При тези думи очите и се напълниха със сълзи. И тогава божествена благодат осени зрението и и́ тя му предрече какво ще се случи с него.

- Моля те - рече тя, - моля те, мили мой синко, заради всичко, с което си ми задължен, стори ми ра­дост. Времената сега са трудни и безбожните гоне­ния са в разгара си. Със сигурност зная, че и ти ще бъдеш поведен, по словото на нашия Господ, пред управници и царе заради Него. И затова, детенце, не ме опозорявай. Крепко стой при Него и пази твърдо и докрай изповеданието си. Вярвам на моя Христос, кръвчице от кръвта ми, вярвам, че и на твоята глава скоро ще има венец на мъченик!

Така че подготви се и укрепи душата си, за да не би, когато изтезанията започнат, да се окажеш не­подготвен. Тук борбата не е със случайни хора и не е за случайна награда, а противниците тук са сам лу­кавият и съратниците, и прислужниците му. А краят на тази борба е вечен живот и слава, или безкраен позор и адски мъки. Или мисли за наградата, или се бой от ужаса на поражението.

Срамно е, синко, че войниците с готовност уми­рат за царя, който е също така смъртен и също такъв раб, каквито са и те, а пък ние да не сме готови да умрем за безсмъртния Цар. При това те нямат от своя цар нищо, което да би могло да заслужава такава пре­даност. Защото кой дар е равноценен на живота и каква полза от подаръци след смъртта? А ти, ако умреш за Владетеля на всички - Христос, вместо вре­менен живот ще получиш вечен, вместо на тленни радости, слава и богатство, ще се насладиш на вечно блаженство! И освен това, дори да не умрем сега, все пак скоро ще умрем и ще заплатим общия за всички данък! И дори не бива да наричаме смърт кончината за Христа, понеже искрената надежда за бъдещите блага лишава смъртта от силата и.

Но най-вече трябва да помниш, детето ми, че Сам Създателят на цялото творение и Творецът на нашия род заради нас стана човек и като дойде на земята, живя заедно с хората. Но какво говоря - живя! Зара­ди нас, неблагодарните раби, Господ беше осъден, тър­пя побоища и накрая умря. И изтърпя това заради нас и заради нашето спасение. Изтърпя го, за да раз­руши робството на греха, за да премахне предишното осъждане, за да бъдат отново дверите на рая отворе­ни за нас!

Толкова великият Владика пострада заради нас, погиналите грешници! Нима е простимо, детето ми, ако не изтърпим за Него дори малка болка? Помни това, сине, и нека нищо да не те отлъчва от любовта Христова - нито заплахите на управителя, нито мъ­ченията, нито страхът от тези, които временно са царе в тоя свят. Гневът им ще падне заедно с гордостта им, огънят ще угасне, и ръжда ще разяде меча им. А ти търси благата, които чакат мъчениците, и награ­дата на мъченика - самото небе!

Майка му по цял ден го насърчаваше така, понеже в нея имаше дух на истинска мъдрост. А и детето вече беше със зрял не за възрастта си разум и самото то молеше да го наставляват повече. Накрая тя добави:

- Дай ми, детенце, тази отплата за възпитанието ти! Нека това бъде наградата ми, задето те родих, синчето ми! Нека и аз, майка ти, да се спася, по сло­вото на Павел, чрез раждане на деца (1 Тим. 2:15) и да бъда прославена в лицето на сина си. Сега, детенце, по Божия милост вече умирам и утре светлината на слънцето няма да ме завари сред живите. Но ти си светлината ми в Христа и животът ми в Господа и те моля: заради майка си не измамвай надеждите им!

Някога една еврейка (света Соломония) отгледа седмина синове-мъченици - и сама получи чрез тях венец. А на мен и само ти ми стигаш за вечна слава и аз съм най-щастливата от всички майки, понеже ще се прославя в теб! Тръгвам си по-рано от теб, детето ми, и в това тяло вече няма да те видя, скъпоценни.

Но когато умра, помни, че душата ми навеки е свър­зана е твоята. Заедно с нея ще падна ничком пред Христовия олтар в деня на пришествието Му, когато се прославя в страданията ти, когато придобия нов облик чрез раните ти и заедно с теб стана участничка в радостта и безценните дарове.

И като наставляваше сина си, майката целуна ръ­цете и нозете му.

- Целувам тялото на мъченик - рече тя, - тяло, което ще бъде принесено в жертва на Христа!

Докато прегръщаше така момчето и ласкаво му говореше, тя намери блажено успение, като остави духа си на Бога, а тялото - в ръцете на любимия си син.

Тогава той, като верен син на любяща майка, пре­даде тялото и на земята, а сам започна уединен жи­вот. Защото веднага реши по заповедта на майка си да отхвърли света заради Христа, та после заради Него да се отрече и от живота си. И оттогава се хранеше само с леща в памет на тримата момци, които постът направи недостъпни за огъня на страстите и неуязви­ми за пламъка на веществената пещ.

 

Категория: Други
Прочетен: 202 Коментари: 0 Гласове: 1
   
ДО БРАТ ЖИВАНЗА ДОБРИЯ НАЧАЛНИК

 

 Пишеш ми за голямата радост между добрите и благочестиви хора във вашата околия. Имате нов околийски началник. Човек високообразо­ван, но в същото време и дълбоко вярващ в Бога. От всяка гледна точка ис­тински Божи човек. Придържа се към вярата и с думи, и на дело. Празнува кръстна слава, в дома му гори кандило, всяка неделя е на църква с народа. Когато научил, че във вашия град има някои охладнели към вярата души, които не чувстват силата, величието и милостта на своя Творец, той започ­нал да ги посещава - ходил от къща на къща, от дюкян в дюкян и ги настав­лявал, учил, съветвал, предупреждавал. Успял за кратко време да пробуди много спящи души, както и съвестта на някои невярващи, които не искали да знаят нито за Бога, нито за душата. Сега всички са започнали да ходят на изповед и причастие. Плодовете на неговите усилия са видни и в поведе­нието на народа: престанали са някои непристойни дела, злобните и хулни думи, изменили са се лошите навици.

Аз се радвам не по-малко от вас да видя един истински народен водач, водач на народната душа. Успехът на вашия околийски началник свидетел­ства за това, в каква степен простият народ е склонен да се вслуша в добрите съвети на своите граждански началници и да следва добрия им пример.

Казваш, че всички вие благославяте своя добър околийски началник. И Бог ще го благослови. В Светото Писание е казано, че „който е обърнал греш­ник от лъжливия му път, ще спаси душата си от смърт и ще покрие много грехове” (срв. Иак. 5:20). Да даде великият Бог хиляди такива началници!

Ти споменаваш за един предишен околийски началник, който нена­виждал вярата и притеснявал вярващите хора. Един ден обаче паднал под колелата на една кола и загинал. За това мога да кажа само едно: който има очи да гледа, нека гледа; който има уши да слуша, нека слуша; а който има и поне малко съвест, нека се убои от Бога.

Мир на теб и Христово благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Откъде ние знаем, че има живот след смъртта? Знаем го от Христа Господа, въз основа на Неговите слова, Неговото Възкресение и многото Негови явявания след смъртта Му. Философите, които признават живота след смъртта, го признават вследствие на своето умуване, а ние го признаваме вследствие на опита, особено от опита на светите човеци, които нито са умеели, нито са могли да разказват неистина. Когато свети Сисой лежал на смъртна постеля, лицето му било твърде светло. Около него стояли монасите – негови ученици. Тогава св. Сисой погледнал и казал: „Ето, авва Антоний дойде!“. Почакал малко и пак казал: „Ето, дойдоха пророците!“. При това лицето му още повече засияло и той казал: „Ето, дойдоха апостолите!“. След това казал: „Ето, дойдоха ангелите да вземат душата ми!“. Накрая лицето му засияло като слънце, всички налегнал голям страх, а старецът казал: „Ето, вижте всички, дойде Господ. Ето, Той казва: „Донесете ми от пустинята избрания съсъд!“. След това, светецът предал своя дух. И колко [още] подобни видения е имало! И то от най-надеждни свидетели.

 

БЕСЕДА за страшната цена на изкуплението

 

Не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от…но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос (I Петр. 1, 18 – 19).

 

Могъл ли е, братя, някой някога, със сребро и злато да купи лекарство против греха? Никой – никога. Могъл ли е, братя, някой някога, от сребро и злато да изкове оръжие против греха? Никой – никога. Могъл ли е, братя, някой някога, с помощта на среброто и златото да се откупи от смъртта? Никой – никога. Трябвало нещо много по-скъпo от среброто и златото да бъдe лекарство, оръжие и откуп. Трябвало скъпоценната Кръв на Божия Син да се излее върху греховните рани, та те да се изцелят. Трябвало скъпоценната Кръв на Божия Син да се устреми против злите духове, та със Своята сила да ги изгори и отгони от хората. Трябвало скъпоценната Кръв на Божия Син да поръси земното гробище, за да умъртви смъртта, а мъртвите да оживеят. Непорочният и чист агнец Божий бил заклан за нас, за да ни измъкне от силните зверски челюсти. Този скъпоценен пир Бог дал, за да възвести свободата на хората. И грехът, и дяволът, и смъртта се нахвърлили със силата си върху непорочния и чист агнец Божий. Умъртвили Го, но се отровили от Неговата Кръв. Отсъдено било тази Кръв да бъде за тях отрова, а за хората – живот и спасение. О, братя мои, ако не знаете колко отровен е грехът и колко зъл е дяволът, и колко е люта смъртта, преценете по величието на откупа, с който сме откупени от тяхното робство. Скъпоценната Кръв Христова – това е откупът за нас от робството! Помнете, братя, ако отново доброволно, по лекомислие и злоба, се предадем на онова тройно робство, че няма вече, няма никой – нито на небето, нито на земята, който би могъл да даде откуп за нас. Защото скъпоценният откуп е един и Той е даден веднъж завинаги.

О, Господи милосърдни, укрепи ни да останем в свободата, която си ни дарувал Ти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски



 

 

Категория: Други
Прочетен: 233 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.07.2017 06:16
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765466
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Юли, 2017  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31