1. Из патерика
Един старец разказа следното.
„Имаше една престаряла монахиня, постигнала голямо преуспяване в страха Божий. Попитах я защо е приела монашество и ето какво ми разказа тя:
- Когато бях дете, скъпи отче, имах баща - набожен и кротък по нрав, но телесно слаб и немощен - прекара по-голямата част от живота си прикован към постеля. Беше толкова затворен човек, че рядко, почти никога не общуваше. Когато беше здрав, работеше на нивата. Прекарваше там цялото си време, а реколтата донасяше вкъщи. Беше толкова мълчалив, че които не го познаваха, го мислеха за ням.
Имах и майка - пълна противоположност на баща ми. Интересуваше се от всичко, което става и по нашите земи, и по чуждите. А беше словоохотлива с всички до такава степен, че никой никога не я беше виждал да мълчи дори за миг - ту се препираше и спореше, ту говореше всякакви мерзости и непристойни неща. Прекарваше по-голямата част от времето си в пиянство с разпътни мъже, при което прахосваше пари в блудство. А с имуществото се разпореждаше толкова лошо, че даже всичко, което притежавахме (а притежавахме немалко), не ни стигаше за издръжка. Татко и беше предоставил да управлява всички домашни дела. И макар, че живееше така, не я хващаше никаква телесна болест. Не страдаше дори от случайни болки, през целия и живот тялото и беше здраво и силно.
Накрая стана така, че татко, сломен от многогодишните недъзи, умря. Тозчас се изви силен вятър, удари гръм и една след друга засвяткаха мълнии. И се изля проливен дъжд, толкова силен и продължителен, че три дни беше невъзможно човек дори да се покаже от къщи. През цялото това време татко лежеше у дома непогребан. Като виждаха това, съселяните приказваха какво ли не, хулейки покойника:
- Ай, ай, ай, какъв страшен човек е живял с нас, а ние да не знаем! Няма начин да не е някакъв богоненавистник - затова и не могат да го погребат!
Но ако трупът се разложеше, къщата можеше да стане негодна за обитаване. Затова го изнесохме и въпреки че проливният дъжд не отслабваше, го предадохме на земята.
Сега ръцете на майка ми се развързаха и тя с още по-голямо безсрамие затъна в блудство - превърна къщата ни едва ли не в публичен дом и прекарваше живота си в пълен разврат, така че скоро не ни остана нищо. А след много време, когато смъртта я покоси, погребението и мина толкова добре, че изглеждаше, че самата природа участва в него.
След кончината на майка ми, когато излязох от детската възраст, у мен вече се събуждаха и обаждаха телесни желания. И една вечер в главата ми дойде мисълта: „Какъв живот да си избера?“ И си помислих: „Нима да избера живота на татко и да живея в благочестие, набожност и целомъдрие? Та нали, макар да живя така, той не видя нищо добро, а само беше измъчван от безконечни болести и скърби. А и умря така, че и погребението му не беше като на хората! Ако такъв живот е угоден на Бога, защо беше сполетян от толкова нещастия?
А какъв живот водеше мама? Нима не прекарваше цялото си време в разврат и сладострастие? А си тръгна от живота здрава и без мъчения! Точно такъв живот трябва да поживея и аз. Все пак е по-добре да вярвам на очите си, отколкото на чужди думи...“
И ето, докато аз, нещастната, решавах да тръгна по стъпките на майка си, вече настъпи нощ. И щом заспах, ми се яви някакъв човек - огромен на ръст и със страшно лице. Хвърли ми свиреп и гневен поглед и прогърмя със страшен глас:
- Кажи ми, какви мисли имаше в сърцето ти?
Обзе ме такъв страх, че не смеех дори да повдигна глава. А той пак така сурово повтори:
- Хайде, разкажи ми какво си мислеше?
И като видя, че цялата се вцепених от страх и изгубих ума и дума, сам ми припомни всичко онова, за което си бях мислила. Щом малко се съвзех, като нямах сили да отричам, започнах да го моля и умолявам да ми прости. Тогава той ме хвана за ръка и рече:
- Ела да видиш баща си и майка си и какво се случва след смъртта. А после избери какъвто искаш живот.
Така той ме заведе в една градина, намираща се в голяма долина. Там имаше различни дървета с неописуема красота, огънали се под тежестта на най-различни плодове. И докато вървяхме е него из градината, срещнах татко. Той ме прегърна и ме разцелува, наричайки ме мило детенце, а аз увиснах на шията му и започнах да го моля да живея при него. Но той отговори:
- Засега това е невъзможно. Но ако последваш примера ми, скоро ще се озовеш тук.
И докато продължавах да го моля да остана с него, ангелът ме дръпна за ръката.
- Да тръгваме - каза той, - да видиш и майка си, та от опит да знаеш кой живот е по-добър!
И ме пренесе в някакво мрачно жилище, пълно е шум и скърцане. Там ми показа пещ, в която гореше огън, излъчваща страшна горещина, а край пещта стояха някакви страшни същества. И като погледнах в пещта, виждам майка си, потопена до шията в огъня. Грамадно множество червеи пълзяха по нея и я гризяха, така че от болка тя скърцаше със зъби. И като ме видя, е плач започна да ме вика:
- Детенце, каква страшна болка! Колко безкрайни са тези мъчения! Бедната аз, бедната! За нищожно удоволствие какви мъки си докарах! Горко на мен, нещастната! Заради минутни наслади страдам вечно! Детенце, смили се над майка си - тя така гори и страда! Припомни си за всичко ценно, което си придобила от мен, смили се над мен и ми подай ръка, измъкни ме оттук!
И когато започнах да умолявам прислужниците, като не се решавах дори да се приближа, тя пак закрещя през сълзи:
- Детенце мое, не отхвърляй родната си майка! Не я отхвърляй, тя страда ужасно в геената огнена, незаспиващ червей я поглъща!
Спуснах се е цялата си душа към нея и протегнах ръка, за да я измъкна. Но огънят ме лъхна и ми засегна ръката, силно се изгорих, извиках, застенах и заплаках.
Викът ми събуди домашните. Те станаха, запалиха светилници и тичешком се насъбраха покрай мен, като един през друг ме разпитваха защо плача. Тогава, след като дойдох на себе си, им разказах какво бях видяла. И по-нататък се стараех да живея като татко и се моля да бъда с него и да се удостоя със същото, с което той е удостоен. Защото по Божия милост узнах от собствен опит каква чест и слава са приготвени за тези, които са живели праведно и благочестиво, и какви мъки чакат онези, които са прекарали живота си в наслади
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ЮНИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Едни монаси попитали Паисий Велики: „Кажи ни отче, слово за спасение, и как трябва да живеем по Бога?“. Старецът им отговорил: „Вървете, изпълнявайте Божиите заповеди и пазете Преданието на Отците“.
Преданието на Отците е опита на светиите в духовната област, огромен опит от почти две хиляди години, опит на много стотици и хиляди свети мъже и жени. Каква по-богата съкровищница на мъдрост! Какво по-невиждано изобилие от доказателства за всяка истина в Свещеното Писание! И всичкото това съкровище, всичката тази мъдрост, всички тези доказателства, всичкия този опит, протестантите го отхвърлили! О, неизразимо безумие! О, просешка сиромашия!
БЕСЕДА за отмъщението и Отмъстителя
Не казвай: "ще отвърна за злото"; остави на Господа, и Той ще те запази (Пртч. Сол. 20, 22)
Не отмъщавай; не връщай зло за зло. Доста е злото от твоя съсед; ако ти му върнеш зло за зло, ще удвоиш злото в света; ако пък не му отвърнеш, той пък може с покаяние, да изгори своето зло; и така с търпение и прощаване да намалиш злото в света.
Не отмъщавай; не отвръщай на злото със зло; чакай Господа, Той вижда и помни, ще разбереш и ти и твоя злосторник, че Господ вижда и помни. Питаш се: „Какво съм постигнал с това, като не съм отвърнал на злото със зло?“. Направил си най-мъдрото нещо, което си могъл да сториш в дадения случай, а именно: оставил си тази борба на По-Силния от тебе, и По-Силният победоносно ще се бори за тебе. Ако влезеш в борба с злосторника, може да бъдеш победен. Отстъпи, значи, своята борба на Победоносеца и Непобедимия, и търпеливо чакай.
Научи се от малкото дете - когато детето бъде нападнато от някого, в присъствието на своя родител, то не отвръща на нападението с нападение, а гледа към родителя си и плаче. То знае, че родителят му ще го защити. Как ти не знаеш, онова, което малкото дете знае? Твоя небесен Родител е непрестанно до тебе. Затуй – не отмъщавай; гледай към Родителя и плачи. Само така ще осигуриш за себе си победа в стълкновението с лошите хора.
О, Всесилни Господи, Който си казал: Отмъщението е Мое, защити ни с всесилната Твоя десница от неправедника, и ни възпри от отмъщение. Вразуми ни с Твоя Свят Дух, че по-голямо геройство е да претърпим, отколкото да отмъстим. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
1. Из житието на свети Пахомий
Веднъж, когато Пахомий Велики беше в един от манастирите си, го известиха, че брат от Хиновоскийския манастир се е разболял - той страда и го моли да го утеши, като го благослови. Щом чу това, Божият човек стана и се запъти към него. Беше още на две или три поприща от мястото, където лежеше болният брат, когато чу във въздуха звуци на свещено и чудно псалмопение. Като вдигна глава, видя как пеещи ангели възнасят душата на брата по сияен път към блажения живот. Братята, които вървяха с него, не чуха гласовете и не видяха нищо. Но като видяха, че той вече дълго време гледа на изток, му казват:
- Отче, защо спря? Да вървим по-бързо, може и да успеем.
А той им отговори:
- Напразно бързаме. Вече виждам как го възнасят към вечния живот.
И когато го помолиха да разкаже каква е видял душата, той им разказа случилото се. Някои от тях отидоха в манастира и разпитаха за точното време, в което беше починал братът. И разбраха, че това беше станало именно в мига, в който светият отец беше видял славното му възхождане към небето.