Изпитвате огорчение от това, че Бог не чува молитвите Ви! Не се огор­чавайте от Онзи, Който ни е дал съществуване, и живот, и дихание, и ум, и всичко. Моля Ви, не се оплаквайте от Онзи, Който хиляди пъти повече има право да се оплаква от нас пред ангелите и пред Своите светии, макар Бог да не е изпълнил буквално молитвите ни, те все пак принасят плод, правейки душите ни по-богати и по-зрели. Това е тайна, която узнават изпитващите духовно себе си. Да кажем, някой посее пшеница и се моли семето да принесе обилна реколта. Но вместо пшеница никне трева. Той от­ново се моли за изобилен плод, но вместо това от тревата израства клас. Той продължава да се моли и накрая класовете се изпълват с жито, съзряват и се свеждат под тежестта си в нозете на молещия се. Всички наши истински мо­ливи в свое време принасят своя плод. Както казва руският поет Вяземски:

И в светъл ден, и посред буря,

във щастие или в беда,

под сянката на облак тъмен

или под ясната звезда -

моли, моли се - от молитва свята

във нас съзряват тайни плодове.

Бог ни е заповядал да се молим не за да узнае от какво имаме нужда - още преди нашето зачатие Той знае какво ще ни бъде потребно във вся­ка минута от нашия живот. Заповядал ни е да се молим, та под лъчите на молитвата нашите души да растат, да се възвисяват, да се разширяват и да съзряват. Ако Той не чува веднага нашите молитви, значи желае и приготвя за нас нещо по-голямо и по-добро от това, което ние просим от Него. Затова всяка молитва трябва да завършваме съкрушено: Отче, да бъде Твоята воля, а не моята!

         Любовта към Бога изгаряше сърцето на великия Алипий. Той питаше какво може да направи през настоящия живот, за да може винаги да живее до Този, към Когото се стремеше явно и с целия си ум - да Го види и с чистота да се докосва до Него. Тогава узна, че за целта най-добре би било да изостави всичко, да се отдалечи от приятели, роднини, познати и дори от тази, която го беше родила, и да избере доброто уеди­нение. И понеже споделяше това само с майка си, вед­нъж и каза:

-     Майко, много ми се иска да замина на изток. Мнозина, които са избрали пътя на подвижничеството, живеят там благочестиво и щастливо. Така че ме пусни да отида там и ми дай благословението си за път.

Като чу това, майката отвърна съвсем не като обикновена жена. Не спомена нито за вдовството си, нито за самотата си, нито че такъв добър син я на­пуска, макар за една майка това да е нещо непоноси­мо. Не каза нищо подобно и дори не започна да го придумва да се откаже от любимата си мечта. Интереси­те на сина и за нея бяха по-скъпи от собствените. Вдиг­на поглед към небето и като издигна ръце, насочи целия си ум към молитва. А понеже беше истинска майка на сина си, добродетелта в нея победи природа­та, и не беше в правилата и да говори или да върши нещо недостойно.

-     Иди, дете - рече тя - иди, щом душата ти желае това. Поверявам те на Бога, чрез Когото сме живи. Нека Той прати Своя ангел пред теб и да те насочи по волята Си, да ти прати помощ от свети­лището и от Сион да те подкрепи (Пс. 19:3), да те облече в бронята на правдата и да ти дари шлема на спасението (вж. Еф. 6:14:17). Нека праведността на деянията ти засияе, както слънцето засиява на изток, за това, че възлюби Господа повече от родителите и отечеството си.

След тази молитва синът обгърна майка си с ръце, а майката горещо прегърна сина си, двамата запла­каха и започнаха да се целуват. А после се разделиха и майката тръгна към къщи, а синът се отправи по пътя, за който беше мечтал. Но след няколко дни, когато заминаването му беше забелязано, всички, както и би могло да се очаква, се отчаяха. Щом предстоятелят на Църквата, чу новината, без никакво ба­вене веднага се спусна да гони юношата и го настиг­на в Евхаита, когато там честваха мъченик Теодор. Епископът започна със сълзи да го умолява да се вър­не при майка си. Дори каза, че насън бил чул Божи глас, който заповядал на юношата да не се отчайва, ако не постигне целта си. „Защото светите места са там - рекъл Явилият се на епископа, - където за­почнеш да живееш свято“. Така, по Божия милост, в родните земи беше върнат най-сладкият им плод.

Щом се върна, юношата отначало отиде на една планина южно от града и се затвори там в малка ко­либа, за да се отдаде на подвизи. Като поживя така известно време, достатъчно укрепна в подвизите на добродетелта. И тогава се отрече от живота долу и на земята и се устреми към по-висок живот, понеже ви­наги беше търсил високото и божественото.

Веднъж, като видя над един от близките гробове невисок стълб, обгради от всички страни горната му част с дъски. Реши да ограничи живота си между сте­ните на това малко укритие от лошо време. При това много му помогна майка му, която и тук не го изоста­ви. Но веднъж лукавите духове от ненавист към ан­гелския живот на светеца застанаха във военен строй срещу него и започнаха да мятат по него такива голе­ми камъни, че пробиха укритието, което си беше пост­роил, и дори извадиха някои дъски от мястото им. Един камък улучи светеца в рамото и го рани тежко. Но свети Алипий реши да покаже на бесовете, че за него всичките им козни са детска игра. Затова на сут­ринта след молитва взе една тесла от майка си, на­пълно развали покрива и хвърли дъските на земята.

-      Правя това - рече той - за да не им преча да хвърлят камъни.

Майка му, щом чу шума и видя как дъските ле­тят към земята, плесна с ръце и рече:

-      Какво се е случило, детенце? Защо събори ук­ритието си - то беше толкова малко! А сега какво ще правиш през зимата? Ами при проливни дъждо­ве? А при слънцето лете, когато е горещо като в ад?

-      Какво толкова, майко? - и отговори препо­добният. - Може би да не мръзнем тук, за да ни е горещо там? Или да се крием от лятната жега, а там да попаднем във вечен пламък? И освен това, как ще получим награда за трудовете си?

Така той убеди майка си да му разреши не само да махне оградата, но и да си свали горната дреха. Макар при това майчиното и сърце да скърбеше, но, щом видя, че синът и страда за Христа, не показа жалостивост. Защото се беше отрекла от естеството си и Бог и беше по-скъп от родната кръв.

Ето къде човек би могъл да види истинска майка до любимия и син, син, който се радва на боголюбивата си майка, и Бога, Когото те заедно славеха. Кой не би похвалил плода на такова благочестие? Или кой не би се удивил от корена на такъв плод? Защото ос­вен всичките си други добродетели, майката, както вече казах, беше останала с детето си. Служеше на нуждите му, направи си до стълба колиба и се отказа от всички житейски удобства. При това се радваше така, сякаш живееше в рая. Изкарваше средства за прехрана като работеше със собствените си ръце, и даже се грижеше и за милостиня за сиромаси.

Веднъж един благочестив човек и даде малко сред­ства. Тя взе тези пари и със знанието на сина си отиде в града, за да купи там необходимото за живот.

Но когато вече беше купила всичко и се връщаше, молбите на сиромасите я трогнаха и тя им раздаде всич­ко. Като я видя с празни ръце, синът и я попита:

-      Мамо, къде е купеното? Сега се нуждаем от него.

-      Остана при Бога и при сиромасите - отговори майката. - Навярно и ние ще имаме полза от това. Реших, че не бива да поставяме своята прехрана над молбите на нуждаещите се и да гневим с такъв жи­вот Бога. А мисля, че и за нас ще има милост по тех­ните молитви.

Като чу това, божественият мъж похвали майка си и като истински неин син, прие това е радост.

2. Из мъченичеството на света София и трите и дъщери.

         И преди мъченичеството дивната София благо­честиво беседваше и утешаваше дъщерите си Вяра, Надежда и Любов, за да ги подготви за мъчения и смърт. А по време на самото мъчение тя стоеше наб­лизо и като наблюдаваше страданията на всяка от тях, ласкаво ги насърчваше, докато не се убеди, че всич­ките са мъртви. Тогава заликува и почна да благода­ри от цялото си сърце на Бога. А след три дни и тя последва дъщерите си, прегърнала телата им, и заед­но с тях стана сънаследничка на небесната слава.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Примерът на св. Неделя, красива девойка, примерът на св. Астион, богат юноша, и двамата предали се на мъчение и смърт за Христа Господа, ни навежда към размишления, за онези, които в историята, с несравнимата сила Христова, с чиято помощ, младите хора побеждават себе си, а чрез това и всичко останало. Извоюването на победа над самия себе си е най-голямата победа. Такива победители в Църквата са хиляди, много хиляди. Св. Киприян пишейки за девството казва: „Да се победи наслаждението е на-голямата наслада, и няма по-голяма победа от победата над своите желания. Онзи, който е победил един неприятел, се е показал по-силен от някой друг, но онзи, който е победил похотта се е показал по-силен от себе си, По-лесно е да се победи всяко зло, отколкото наслаждението, защото всяка друга злина е отблъскваща, докато злината на наслаждението е привлекателна. Онзи, който се освободи от желанието, освобождава се и от страха, защото чрез желанието се ражда и страха.

БЕСЕДА за словесното мляко

Като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение, защото вкусихте, че Господ е благ ( 1 Петр. 2, 2 – 3)

Великият апостол гледа на християните като на новородени деца. Кръщението е ново раждане, и от кръщението на човека се започва нов живот. А за новородения духовна  необходимост е да се храни с добра храна[1], също като телесно новороденния. Каква храна препоръчва апостола на християните? Словесно неподправено мляко. Младенецът по тяло се храни с майчиното мляко, което е само предобраз на истинското мляко, на словесното мляко, с което трябва да се храни духовния младенец. А кое е това словесно и неподправено мляко, с което християнинът трябва да се храни? Сам апостолът отговаря на това като казва: Защото вкусихте, че Господ е благ. Това е, значи, Сам Господ Иисус, живия и животворящия.                                                                       

Христовите слова са словесното и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате своята душа с Христовите слова като с вкусно мляко, защото вашата душа ще порасте, ще се облагороди, и ще стане годна за Божието Царство.                                                                                                                                                        

Христовите чудеса са словесно и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате душата си с това вкусно мляко, защото ще бъдете подобни на ангелите, които денонощно възпяват Божиите чудеса.                                                                                                                                            

Христовото Тяло и Кръв са словесно и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате душата си с това вкусно мляко, защото ще бъдете членове на живото и безсмъртно Тяло Христово на небесата.                                                                                                                                 

Христовата възкръсна победа над смъртта е словесно и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате душата си с това вкусно мляко, защото още в този живот ще триумфирате като победители, а в онзи, ще застанете от дясната страна на Победителя Христос.                                                                             

Самия Христос, братя, е словесно и неподправено мляко. Да желаем това мляко пред всяко друго, та да възраснем за спасение. То е истинската храна за спасението; всичко останало е тление и гроб.

О, Господи Иисусе, Агнецо Божий, Който си словесното и неподправено мляко, нахрани ни със Себе Си, както си нахранил Твоите свети апостоли, та и ние а възрастнем достатъчно за спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В духовен смисъл.