ГЛАВА 13

За това, че отреклият се от света трябва да бъде странник; какво именно странничество се има предвид и каква е ползата от него. Също и за това, какви места са най-подходящи за подвиг

1.     Из патерика

Авва Иаков каза, че да странстваш заради Бога е по-високо, отколкото да приемаш странници.

2.  Веднъж авва Лонгин казва на авва Лукий:

-      Душата ми жадува да странства.

-      Не обуздаеш ли езика си - отвърна му старе­цът, - където и да отидеш, навсякъде ще си бъдеш вкъщи. Така че обуздай езика си - и вече си странник.

3.  Един старец рече: „Ако монахът знае, че съ­ществува място, където би могъл да постигне преус­пяване, но не отива там, за да не се лиши от необхо­димото, той не вярва, че има Бог“.

4.  Един брат попита стареца:

-     Отче, защо нашето поколение не може да се подвизава така, както се подвизаваха Отците?

-     Защото - отговори старецът, - не обича Бога, не бяга от хората и не отхвърля мирските блага. За­почне ли човек да бяга от хората и от материалното - оттук започва покаянието и подвигът му. Ето, по­жарът се е прехвърлил в твоята нива и трябва да го угасиш. Не успееш ли да окастриш и окосиш пред него всичко, което може да гори, няма да успееш да го по­тушиш. Така е и човекът - ако не отидеш някъде, където дори хляба добиваш трудно, не е възможно да се подвизаваш. Защото душата, ако не вижда нещо, едва ли ще го иска.

5.  Един брат попита авва Сисой:

-     Отче, що е странничество?

-     Мълчание - отговори старецът - и където и да отидеш, да нямаш нищо свое - това е истинско странничество.

6.  Един брат попита стареца:

-     В какво се състои подвигът на странничеството?

-     Познавах един брат - започна старецът, - кой­то странстваше и веднъж дойде в църквата. Той се озова там тъкмо за трапеза и седна на масата, за да яде с братята. И тогава някой от тях го пита: „А този кой го пусна?“. „Ставай - казва му, - махай се от­тук!“ Братът стана и излезе. Тогава други братя го съжалиха, станаха и го доведоха обратно. После по­питаха: „Какво ти беше на сърцето, когато първо те изгониха, а след това те върнаха обратно?“ А той от­говори: „В сърцето си реших, че съм като куче: изго­нят ли го - то си отива, повикат ли го - връща се“.

7. Един от отците разказа, че в съседство с него живеели двама братя. Единият от тях бил чуждоземец, а другият - местен. И чуждоземецът бил малко нехаен, а местният много ревностен. Случило се така, че чуждоземецът починал пръв. А старецът беше прозорлив и имал видение, че множество ангели отнасят душата на покойния. Когато той стигнал до небето и вече почти влязъл, започнали да решават съдбата му. И се чул глас свише: „Да, той беше малко нехаен, но за това, че живя в чужбина, отворете му“.

След това починал и местният, и в смъртния му час всички роднини се събрали при него. А старецът видял, че никъде няма дори един ангел, и се удивил.

-      Господи - паднал той ничком пред Бога, - как така онзи чуждоземец беше нерадив, а получи та­кава слава, а този беше толкова ревностен - но за него няма даже и такава награда?

И чул глас:

-      Когато умираше, този, който беше ревностен, си отвори очите, видя, че роднините му плачат и ду­шата му се утеши. А чуждоземецът, макар и нерадив, така и не видя никого от близките си. Но плачеше горчиво - и Бог го утеши.

 

.

 http://www.misioner.com/%C2%A0%C2%A0-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%88%D0%B8%D0%B9-%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B5

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮЛИ   РАЗСЪЖДЕНИЕ   Мнозина се питат защо Бог взима от този живот юноши, девойки и деца, и защо не ги остави да остареят, па тогава чрез смъртта да отидат в онзи свят? Това е Божия план на домостроителството, това е светата воля на Неговия промисъл. Но от огромния опит на Църквата са известни примери, когато понякога, Бог прави това по желанието и молитвите на Своите угодници от другия свят, или роднини. Св. Адер ( в монашество - Атанасий ) се явил на своята жена, която ненадейно оставил с трите им деца и отишъл в манастир, където и умрял. Когато жената стигнала до отчаяние, веднъж заради грижите по невръстните деца, а после и заради грижата за мъжа си, защото не знаела къде се намира, тогава, на сън, от онзи свят и се явил мъжът, със светло лице, в бяла светла одежда и казал: „ Престани да плачеш и нареждаш по мене; ето. аз ще взема децата ( две от тях ) при себе си, а ти, ако желаеш се потруди за своята душа“. В същото време и по същия начин той се явил и на Теодосий Стълпник и му казал: „След три дена старата постница, която е в близкия манастир, ще отиде при Господ, а ти постави на нейното място моята съпруга - да се подвизава като монахиня в нейната килия. Нека с нея да остане и най-малкото дете докато не порасте; то ще върви по стъпките ми, и ще стане наследник на апостолския престол в Иерусалим“. И наистина, всичко това се сбъднало, както било казано. Старата постница на третия ден умряла, също тъй и двете по-големи Адерови деца, а жена му взела килията на онази старица, заедно с най-малкия син, който като пораснал станал патриарх в Иерусалим.   БЕСЕДА за съда Божий над праведниците   Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие ( 1 Петр. 4, 17 )     Когато съдът Божий дойде върху дома на праведника, нека грешника да не злорадства, а да трепери от страх. Ако праведника и грешника са съседи, па ръката Божия падне върху праведника - паднала е върху двамата; първия да кали, втория да се опомни. И когато люто страдание сполети праведника - не го е сполетяло без Божията воля - нека грешника да се не весели, защото неговото страдание ще е по-голямо от това на праведника, а именно, да види какъв е Божия гняв и да побърза да измени своя дух и да изправи своите дела. Нека и да се запита още, щом е такъв Божия гняв върху праведника, какъв ли ще е върху мене?                                                                           Знайте, братя, че праведноста е сила, а неправдата безсилие. Кой може повече да претърпи, без да бъде сломен под тежестта? Силния или слабия? Несъмнено - силния. Затова върху праведника се възлага тежко бреме. Нека грешника да не се подиграва, като види праведника под тежко бреме, и нека не казва: „Моята неправда е по-добра от неговата правда!“. Но със страх и трепет да гледа бремето на праведника и да си каже искрено: „Това е моето бреме, но аз съм съвсем немощен да го понеса, затова е поставено върху неговия гръб, върху гърба на праведника. Та като го видя да се обърна от своите пътища, и с покаяние да заякна за бремето, което ме очаква.     Започването Съдът от Божия дом - това е неизмерима милост Божия към, грешниците към слабите, обезсилените от греха; да отворят очите си и прочетат написаното от Божия гняв! Съдът ще почне от дома Божий, защото е силен Божия дом, а Божи дом е праведния човек, в който обитава Духът Божий. Щом вятърът клати каменната кула, нека колибарите да укрепят своите колиби.                                                                                                         О, мои братя, колко съдбоносни и страшни за грешника  са тези апостолски слова ! О, Господи Иисусе, праведни и милостиви, милостиви и праведни, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски