Вие казвате, че вярвате в Бога и смятате това за достатъчно. И бесовете вярват и треперят - казва апостол Иаков (Иак. 2:19). А вие, като човек, трябва да притежавате нещо повече. Да кажем, че някой Ви дължи пет раз­лични неща, а Ви върне само едно. Няма ли да се разгневите? И от Вас Тво­рецът очаква пет неща, а Вие Му предлагате само едно. Тези пет неща са следните: вяра в Бога,познаване на Божията любов,познаване на Божията воля,

познаване на Божиите действия,

познаване на Божия съд.

До самата вяра в Бога Вие сте могли да стигнете, както би стигнал и един езичник, който, съзерцавайки природата, прави заключение, че творението трябва да има творец. Но без Христовото евангелие езични­кът не може да познае всичко останало. Защото чрез Христос се е явила Божията любов към хората. Чрез Христос ни е открита Божията воля, т.е. какво Бог очаква и иска от хората. Христос ни е открил Божиите действия в природата и в живота на човека. Христос ни е открил и как Бог съди човешките дела, и как ще съди целия свят в края на времената. Ако Вие мислите, че Ви е достатъчна само вярата в Бога, аз Ви питам: как ще научите какво да правите, за да се спасите? Ето, и евнухът на етиопската царица е вярвал в единия Бог, поради което предприел дълго и трудно пътуване от Етиопия чак до Иерусалим, но пак е питал апостол Филип какво трябва да прави, за да се спаси (виж Деян. 8:31). Откъде ще узнаете как да се приближите до Онзи, в Когото вярвате? Как ще разбе­рете кое е добро и кое е зло? И как да се утвърждавате в доброто и да се пазите от злото? Как ще узнаете какво иска Бог от Вас и каква награда Ви обещава? Кой ще Ви каже - нима безсловесната природа - как да се молите Богу и какво да просите от Него? Бесовете не питат за всичко това, защото не търсят спасение. А Вие, разбира се, искате да се спасите и затова трябва да питате и да научите всичко онова, което истинската вяра в истинския Бог води след себе си.

И тъй, не е достатъчна само вярата в Бога - необходимо е и всичко ос­танало, което Спасителят на света е открил на хората и което очаква от тях. Ако беше достатъчно само онова, което природата ни загатва и което Вие считате за задоволително, то тогава и идването на Сина Божи в света би било ненужно, и мъките Му на кръста - безсмислени. Затова побързайте, докато смъртта не ви е застигнала, да облечете мъртвия скелет на Вашата вяра в плът и живот.

Бог да Ви помага!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Простата дреха се разкрасява от човека, а разкошната дреха украсява човека. Простата дреха привлича вниманието към човека, а разкошната дреха привлича вниманието сама към  себе си. Страстта към разкошни одежди просто изпива и изсушава човешката душа. Това е истинската причина задето Църквата винаги е заставала против разкошното обличане и е препоръчвала простота. Между безбройните християнски светии, не се помни нито един, комуто разкошните одежди да са помогнали да се освети. Много велики и мъдри царе, не само християнски, а и езически, обичали скромността в обличането. Говори се за император Август Октавиан, по времето, когато се родил Господ Христос, че е носил по една проста одежда, която му била изтъкана от жена му, от сестра му, или от дъщерята му. За император Карл V се разказва, че носил такова просто облекло, че и обикновените граждани - неговите поданици, се обличали по-добре. Славния гръцки пълководец Филипомен веднъж бил поканен на обяд от един човек, в чиято къща, дотогава не бил влизал. Филипомен дошъл на гости малко по-рано. Домакинът още не бил пристигнал, а стопанката не познавала лично Филопомен, и като го видяла така просто облечен, го помислила за някой от Филопоменовите слуги, който е пратен напред за да извести за пристигането на пълководеца на нейния мъж. Затова му заповядала да насече дърва. Филопомен драговолно се покорил на заповедта и започнал да сече дървата. Домакинът като пристигнал и видял, какво прави неговия велик гост, се ужасил и го попитал: „Кой се осмели да ти възложи тази работа?“ Пълководецът кротко отговорил: „Моята дреха“. [L1] 

БЕСЕДА за необходимостта от трезвеност в борбата против дявола

Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне ( 1 Петр. 5, 8 )

Православните монаси са издигнали трезвението и бодърстването до подвиг. Трезвия дух трябва да усеща опасността, и внимателният да  разпознава от коя страна идва опасността, и от кого.                                        

„Пази се чедо, да не настъпиш змия, да не паднеш в яма, да не газиш в дълбока вода, в гората да не объркаш пътя!“. Тъй майката съветва своето дете, боейки се за него[1]. Не с по-малка любов Църквата съветва човека, боейки се за неговата душа. Чеда, Бъдете трезвени, бъдете бодри! Вашия древен противник, дяволът, не почива и не спи, а като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне.                                                     

 Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вие сте като овце, а той като лъв. Когато овцете усетят смрадния мирис на вълка, бягат при своя чобанин.                                                                      

Бъдете трезвени, и вие ще усетите смрадта на дявола, когато се приближи до вас, па бягайте под закрилата на своя Пастир Христос Господ. А дяволската смрад ще усетите чрез своите помисли, чрез своите чувства, чрез своите намерения, и чрез телесните похоти. Всичко за което си мислите, въобразявате, усещате, възнамерявате и желаете в противоположност на Христа и Христовия закон, знайте, че това е дяволска примка, дяволска смрад - знайте и бягайте при своя Пастир като насочвате към Него целия си ум, цялото си сърце, цялата си душа, и своето тяло. Господи Иисусе, Пастирю наш трезвени и внимателен, направи ни по всяко време трезвени и внимателни, та нашия неприятел да не ни изненада и погълне. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. неговото тяло