ДО КОЛАРЯ Й.К.: ЗА БЕЗУМНАТА КЛЕТВА
Седял си в компания и си пил. Станало дума за някакъв порядъчен човек от вашия град, който не допадал на нито един от вас, пийналите. Разгорещен от алкохола, ти си ударил по масата и си се заклел, че публично, на улицата, ще удариш плесница на онзи човек. Когато си изтрезнял, си съжалил за думите си. Сега те е срам пред твоите приятели, но все пак това е клетва. И питаш: грешно ли е да я нарушиш?
Знаеш ли случая с цар Ирод? Как той пиян, на едно пиршество пред своите гости дал клетва на една танцьорка, че ще и даде каквото тя пожелае? Танцьорката поискала главата на Иоан Кръстител! Като чул това, царят много се натъжил, но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да и я дадат. Така нещастният Ирод обременил душата си с убийството на праведника. Ех, да беше имал повече страх от Бога, отколкото срам от своите съобщници в пиянството! Името му нямаше да бъде проклето за вечни времена.
Христос ни учи, че преди срама от хората трябва да имаме страх от Бога (Лук. 18:2). Защото който няма страх от Бога, а само срам от хората, той заради хората ще се посрами от своя Бог. А съдбата, предречена на онези, които се срамят от Бога пред тоя прелюбодеен и грешен род , е страшна. В живота често има моменти, в които човек трябва да избира между страха от Бога и срама от хората. В такъв момент се намираш сега и ти. Избери и сега, и завинаги страха от Бога и няма да сгрешиш. Хората ще ти се присмиват, но ти ще бъдеш прав пред Бога.
А клетвата? Изповядай своята безумна клетва пред свещеника и приеми епитимия. А в бъдеще страни от онези, които не са ти другари в страха от Бога и в Божия закон.
Мир на теб и утеха от Господа!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮЛИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Вселенските събори са най-големите арени за борба на Православието с ересите. На днешния ден Църквата отбелязва спомена за първите Шест Събора заедно, т.е. Първи Вселенски събор в Никея - 325 г. с участието на 318 отци. Отделно се празнува на 29 май и на седмата неделя след Възкресение. Този Събор е осъдил Ариевата ерес против Бог Син.
Втория Вселенски Събор в Цариград - 381 г. с 150 св. отци. Отделно се празнува на 22 май. Този Събор е осъдил Македониевата ерес против Бог Дух Свети.
Третия Вселенски Събор в Ефес - 431 г. с 200 св. отци. Отделно се празнува на 9 септември. Този събор е осъдил Несториевата ерес против Богоматер.
Четвъртия Вселенски Събор в Халкидон - 451 г. с 630 св. отци. Отделно се празнува на 16 юли. Този Събор е осъдил монофизитската ерес.
Петия Вселенски събор в Цариград - 553 г. с 160 св. отци. Този Събор е осъдил Оригеновата ерес.
Шестия Вселенски Събор в Цариград - 691 г. с 170 св. отци. Отделно се празнува на 23 януари. Този събор осъжда монотелитската ерес.
Седмия Вселенски Събор е бил [ в Царигрд ] през 787 г. с 367 св. отци. Този Събор не се чествува сега, а само отделно на 11 октомври. Този Събор е осъдил иконоборческата ерес.
На тези Събори, под ръководството на Дух Свети са осъдени всички ереси и разкрита [ в пълнота] и утвърдена завинаги Православната вяря.
БЕСЕДА за участието на вярващите в Божието естество
Да станете участници в божественото естество ( 2 Петр. 1, 4 )
Как може, братя, смъртен човек да има участие в Божието естество? Как може вечното да се съедини с временното, и славното с безславното, нетленното с тленното, и чистото с нечистото? Не е възможно без определени условия. Апостолът посочва тези условия, а именно; те са - първото условие е от Божия страна, а второто - от човешка страна. Като условие от Бога той посочва божествената Негова сила [ Която ] ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие; а като условие от страна на човека - като отбегнете световното разтление от похоти. Бог е изпълнил Своето условие и чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство ни е дарувал Своята сила. Сега е ред на човек да изпълни своето условие, т.е. да познае Христа Господа, като отбегне световното разтление от похоти. Господ Христос първо отворил небето и всички небесни блага, па след това призовал хората - да пристъпим и приемем тези блага. Как ни е призовал? Дали само с думи? И с думи, но не само с думи, а и със слава и добродетели - със слава, т.е. със Своето славно Възкресение; и с добродетели - т.е. със Своето чудно служение и страдания. С това Той ни е призовал да приемем превеликите обещания, та да имаме участие в Божието естество. Но за да можем да познаем Христос и Неговия призив, трябва предварително да отбегнем световното разтление от похоти. Ако не ги отбегнем ще останем слепи за Него, за Неговата слава и добродетели, и глухи за Неговия призив. О, братя, каква превелика е Божията милост за нас! По тази превелика милост Божия, на нас смъртните, ни се предлага осиновение от Безсмъртния, и на нас грешните вграждане в прославеното Тяло на Господа Иисуса. Но само под условие, което не е велико бреме, нито тежък кръст.
О, Господи Иисусе, изпълнение на всички обещания и Извор на всичко добро, изцели ни от нашата слепота и от нашата глухота, и ни дай сила да отбегнем световното разтление от похоти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски