Един брат попита авва Евлогий:

-      Откъде най-вече идва страхът Божий в душата на човека?

-      Ако човек започне да спазва смирение и нестя- жание - отговори старецът, - скоро в него ще влезе страхът Божий.

2.  Авва Иаков каза: „Както светилникът свети на тъмно място, така е и страхът Божий. Когато влиза в душата на човека, той го просвещава и учи на всички добродетели и Божии заповеди“.

3.  Един брат попита стареца:

-      Как страхът Божий идва в душата?

А старецът отговори:

-      Ако човек избере смирението и нестяжанието, ако престане да осъжда и при всеки повод припомня на душата, че тя ще даде отговор пред Бога - при такъв човек идва страхът Божий.

 Пишете, че сте навършили вече осемдесет години, но все още сте здрав и млад духом. Много пъти сте били на косъм от смъртта, но винаги по някакво чудо сте се спасявали. Затова питате: има ли съдба и какво е стано­вището на Православната Църква по този въпрос?

Ако под съдба се разбира сляпа случайност или фаталност, то Църква­та решително отрича съществуването на такава съдба. Всичко в Църквата е основано изцяло на разума и произтича от Разума и чрез Разума. Тя не при­писва нищо на сляпата случайност, а на промисъла на всесилния и всевиждащ Бог, Който действа във висшия план на целесъобразността с оглед на тайните човешки мисли, чувства и дела. Самата дума „съдба" произхожда от думата „съд", в случая - Божи съд. „Спомнях си за Твоите отвека съдби, Гос­поди, и се утешавах” - казва Псалмопевецът. Сиреч: спомнях си как Господ още в този живот е награждавал праведниците и е наказвал грешниците. И пак казва: „От Твоите съдби се боя”. И още: „По Твоя съд оживи ме”.

И така, съдбата е Божията мисъл за всичко, което е, и което се случва, но не пасивна и немощна като човешката, а активна и определяща. Някой се стя­гал да отиде сутринта в близкия град, но през нощта го постигнала смърт и го отнесла в далечния небесен град. И хората казват: такава му е била съдбата! Друг имал намерение да се ожени за една девойка, но ненадейно се венчал за друга. Хората пак казват: съдба! Трети се измъкнал от окопа и се укрил в тила на войската, но куршумът го застигнал в палатката и - смърт. Пак: съдба!

Само че съдба не „сляпа", а прозорлива - съдба от Бога, Мислителя и Промислителя, Който знае причината на всичко. Който казва: „сляпата съдба", изповядва с това само едно - че не разбира причините и смисъла на ставащото. Нищо не се случва без праведния и милостив Бог. Да си припомним думите на Спасителя: „Ни едно врабче не може да падне на земя­та без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички пребро­ени”. И така, ничия съдба не е сляпа или случайна, а мислена и промислена. По силата на такава разумна и прозорлива съдба Вие много пъти сте избягвали близката смърт и сте надживели всички съдници, които са Ви подписвали смъртната присъда.

 От Бога Вам живот и спасение!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Кое е по-богоугодно - подвига в пустинята или милосърдието? Молитвениците в пустинята мислят, че човек между народа, каквито и добри дела да върши, трудно може опази чистотата на сърцето и ума си насочен към Бога. Благодетелите на хората пък казват, че човек в пустинята е зает само със своето спасение, и не спомага за спасението на другите. Двама египтяни, двама родни братя, Паисий и Исаия, наследили от родителите си голямо имане, продали това имане, и всеки взел своята част от парите. Единият от тях, веднага раздал своите пари на бедните, замонашил се, и се оттеглил в пустинята на подвиг, та с търпение, пост, молитва и очистване на ума от зли помисли да спаси душата си.                                      

Другия брат също се замонашил, но не пожелал да отиде в пустинята, а съградил малък манастир близо до града, болница за болните, трапезария за бедните, и място за отмора на скърбящите. И целия се предал в служение на своите ближни. Когато и двамата братя починали, между египетските монаси настъпило разногласие, кой от тях двамата е изпълнил закона Христов? Не успявайки да постигнат съгласие, отишли при авва Памво и го попитали за това. Св. Памво отговорил: „И двамата са съвършени пред Бога: гостоприемеца е подобен на гостолюбивия Авраам, а пустинножителя на св. пророк Илия, които и двама, еднакво са угодили на Бога“. Но не всички били доволни от този отговор. Тогава св. Памво се помолил на Бога да му открие истината. И след няколкодневна молитва, св. Памво казал на монасите: „Говоря ви пред Бога - видях двамата братя, Паисий и Исаия, заедно в рая“. С това спорът приключил и всички останали доволни.

БЕСЕДА за помнене на скорошното разделяне с тялото

Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви ( 2 Петр. 1, 13 -14 )

Ето добро напомняне на обичащите тялото, които заради плътта са забравили своята душа. Но колкото и да го ценим, с колкото и скъпоценности да го кичим, но колкото и да го ласкаем и изнежваме, ние трябва един ден да го оставим. О, колко силна и истинска е тази дума - оставим! Когато душата се раздели от тялото, душата оставя тялото като непотребно. Както корабокрушенците достигнали до брега върху дъска, като излязат на брега оставят дъската. Както напролет змията сваля от себе си кожата и я изоставя. Както пеперудата като излети от пашкула го изоставя. По същия начин и се изоставя тялото, когато душата го напусне. Повече то е непотребно и безполезно, то се отнася от къщата, отнася се от града, отнася се от под слънцето, и се закопава дълбоко в земята.Помислете върху това, вие обичащите разкоша и бижутата, вие - надменните и алчните!                                                             

Но докато душата е в тялото, тя трябва да се възползва от тялото за свое спасение, покорявайки се на Божия закон, и вършейки Божието дело. Виждате ли колко е трудолюбива душата на апостола! Докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне. Това дело му е възложено от Бога, и той желае до край да го изпълни съвестно, преди да трябва да остави тялото си.                                          

Да се постараем, братя, и ние първо да усвоим апостолското напомняне, и второ, да го напомняме на останалите, на всички останали, на които желаем доброто. Стремително всички ние се приближаваме към брега на този свят, и бързо се приближава към нас часът, когато ще трябва да оставим нашето тяло, и с гола душа да застанем пред Божия Съд. Какво ще отговаряме на Съда Божий; за какво сме употребили в земния си живот направеното от пръст, което се нарича тяло?

О, Господи Иисусе, Съдия Справедливи, насочи нашия ум да мисли за смъртта и Твоя Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски