Веднъж Божият човек Бенедикт стоеше в килия­та си на молитва. Повдигна очи нагоре и видя душата на сестра си - тя се възнасяше към небето в образ на белоснежен гълъб. Бенедикт се изпълни с духовна радост и от цялото си сърце благодари на Бога. Въз­вести на братята, които бяха с него, за кончината и и́ ги изпрати да докарат светото и и́ честно тяло. А мястото, където девицата се беше подвизавала, беше недалече от манастира. Братята отидоха там и я на­мериха починала. Донесоха светото и тяло и свети Бенедикт я погреба в гроба, който беше приготвил за себе си. Така те и по разум бяха единни в Светия Дух, и телата им бяха неразлъчни дори в гроба.

2. Една нощ същият Божий раб стоеше пред вра­тата на килията си и се молеше на всемогъщия Бог. Внезапно видя как в небесата се разля сияние - та­кова, че нощната тъмнина изчезна и въздухът беше така озарен, че стана по-светло от ден. А след това видение последва ново чудо, както самият светия ни разказа. „Видях - казва той, — сякаш целият свят се е събрал в един слънчев лъч. А когато се вгледах в тази небесна светлина, видях как ангели възнасят на небето светата душа на Капуанския епископ Герман, сякаш в огнена сфера“.

На следващия ден праведният мъж изпрати вести­тел в Капуа и узна, че свети Герман е починал в съ­щия час, в който беше видял душата му да се възнася на небето.

Петър. „А как е възможно целият свят да се съ­бере сякаш в един слънчев лъч, и то преди всеобщото възкресение? И как е възможно един човек да види целия свят?“

Григорий. „Петре, чуй внимателно какво ще кажа. За душа, която съзерцава Бога, целият свят е тесен. Защото съзерцанието на божествената светлина расте и се задълбочава в самия ум и при съзерцанието умът толкова се простира и стреми към Бога, че се издига над цялото творение. А когато стигне дотам и види колко е израснал, разбира колко малко е онова, кое­то не е можел да постигне или да види, бидейки в смирено тяло. И какво чудно има, ако този мъж, пребъдвайки в божествена светлина и издигнат от нея на такава висота и широта на виждане, е видял пред себе си целия свят сякаш свит и събран в едно? Това съвсем не означава, че небето и земята са се събрали пред него в едно. Но самият ум, грабнат от умната светлина при Бога, се е разширил. Той с лекота съ­зерцава в Бога всичко, което е видял, понеже всички същности пребивават в Бога. В същата светлина, ко­ято заблестя пред телесните очи на светеца, за умни­те му очи засия вътрешна светлина. И в тази светли­на му бяха явени и душата, грабната на небето, и това, колко малък е тукашният свят“.

Петър. „Сега разбирам“.

Григорий. „Когато дойде време да напусне вре­менния живот и да се пресели при Бога, този славен мъж предварително извести учениците си за деня на кончината си - както тези, които бяха край него, така и онези, които бяха далече. При това съобщи на последните, че ще узнаят кога ще се раздели с тялото по някакво знамение. Шест дни преди светата си кончина нареди да отворят гробницата му. И в същия час го обзе силна треска. Шест дни треската измъч­ваше тялото му, а на седмия той нареди на учениците си да го вземат и да го отнесат в молилнята. Занесоха го там и той се причасти с Пречистите Тайни. След това застана сред учениците, които го прикрепяха, и облегнат на тях, вдигна ръце към небето. Така, като гледаше към небето и се молеше, предаде светата си душа на Бога.

В същия час двама братя, единият от които безмълвстваше в килията си, а вторият живееше далече оттам, имаха едно и също видение. И единият, и дру­гият видяха, че от килията на Преподобния чак до са­мото небе и на изток се разпростря дивен път. Целият беше застлан с разкошен покров и коприна и някакви дивни мъже със светилници в ръце чинно възлизаха по него. А един друг мъж, облечен с бели дрехи и с блестящ вид, се спря до братята и ги попита:

- Знаете ли за кого е пътят, на който толкова много се възхищавате?

Отговориха му, че не знаят.

-      По този път - продължи мъжът - възхожда на небето възлюбеният от Бога Бенедикт.

И като дойдоха на себе си след видението, едини­ят и другият брат разбраха, че светият мъж е почи­нал, разбраха го така ясно, както ако сами бяха виде­ли смъртта му“.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Защо Господ допуска върху истинската вяра нападения и страдания, докато за ересите и езичеството допуска наслаждения и спокойствие? „Защо“ – пита св. Иоан Златоуст, и веднага отговаря: „За да проличи тяхната слабост (т.е. на ересите и езичеството), та като видиш, че и без притеснения, те от само себе си се разпадат, да се убедиш в силата на вярата, която търпи беди, но и чрез своите врагове се разпространява. Ако спорим, следователно, с езичниците или нещастните иудеи, достатъчно е да посочим за доказателство на  Божествената сила на тази вяра ( християнската ), подлагана на безбройни нападения, н удържала победа“, даже и когато целият свят е въставал против нея. А св. Исак Сирин казва: „Чудната Божия любов към човека проличава, когато човека е в беда, която разрушава неговата надежда. Тогава Бог показва Своята сила чрез неговото спасение. Защото човек, никога не узнава силата Божия в покой и свобода“.

БЕСЕДА за това, как се оправдава мързеливия

 Ленивецът казва: "лъв на улицата“ ( Пртч. 22, 13 )

За да оправдае своята леност,  мързеливият посочва трудностите и препятствията за всяка работа и ги преувеличава без мярка. Ако му пречи един човек, той ще каже, че цялото село му пречи; ако трепне лист, той се оправдава, че не може да свърши работата заради бурята; ако пред къщата има заек, той ще каже - лъв! Само и само да не излезе от къщата и да отложи работата.                                                              

 Леността е съвсем противоположна на човешката природа. Природата на човека е деятелна - тя иска да се труди, да работи, да съзижда. Леността е верен знак за повредата на природата при даден човек. Че леността е страшен порок, е ясно от това, че един деятелен човек въобще не завижда на мързеливия, докато мързеливият завижда на работния; точно така, както трезвия човек не завижда на пияницата, докато пияницата завижда на трезвия човек.

О, Господи, Сътворителю вседеятелен, спаси ни от глупавата и порочна леност, чрез която ние се отдалечаваме от своята първосъздадена природа, от Твоя  образ и подобие, Владико на всички твари! Вдъхнови ни чрез Твоя, оживотворяващ и даващ радост на всичко, Свят Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски