Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166067 Постинги: 643 Коментари: 0
Постинги в блога от 06.07.2017 г.
 
1.      Из патерика


          Авва Макарий Египетски разказваше:

„Веднъж ходех из пустинята и намерих на земята череп. Побутнах го е тоягата си и чувам от него глас. Казвам му:

-      Кой си ти?

А черепът ми отговаря:

-      Бях главен жрец на идолите и елините, които живееха на това място. А ти си духоносният Мака­рий. Знай, че всеки път, когато изпиташ жалост към онези, които са в ада, и се помолиш за тях, им се дава малко утешение.

-      Какво е това утешение? - попитах. - И какво е наказанието там?

Черепът отговори:

-      Колкото е далече небето от земята, такава е височината и на огъня под нас. Стоим, обхванати от огън от нозете до главата. И е невъзможно да видим лицата си един на друг, понеже всеки е обърнат с ли­цето към гърба на другия. Но когато се молиш за нас, е възможно донякъде да видим лицата си. Това ни е утешението.

Като чух това, горчиво заплаках и казах:

-      Горко на деня, в който човек се е родил, ако е грешник. По-добре щеше да бъде за него да не се е раждал, както каза Господ на Иуда... (вж. Мат. 26:24) А има ли по-тежки мъки? - попитах пак.

-      Под нас - отговори черепът, - има още по- страшни мъки.

-      И кои са там? - попитах.

-      Към нас все пак има поне малко милосърдие, понеже не познавахме Бога. А онези, които са позна­вали Бога и са се отрекли от Него, са още по-надолу от нас и мъките им са още по-страшни.

Вдигнах черепа и го зарових, и продължих ната­тък“.

Ако на някого се случи да прочете този разказ, нека го прочете внимателно и да се ужаси - тези, които са се отрекли от Бога, биват наказвани по-страшно дори от невярващите! Така че нека се поста­раем да не се отречем от Него с делата си на тъмнина - и ще избегнем ужасното наказание. Защото се от­ричат от Бога не само с думи. Отричат се от Него и с беззаконни дела, дори на думи външно да спазват изповеданието. И свидетел за това е апостолът, кой­то каза: Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат (Тит. 1:16).

2.    А братът Господен Иаков казва: Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си (с това, че разчита на вярата), него­вото благочестие е суетно (Иак.1:26), тъй като вяра­та без дела е мъртва (Иак. 2:26). И тези думи са на­пълно справедливи. А Бог казва чрез пророка: „Горко на ония, заради които името Ми се хули сред наро­дите“ (ср. Ис. 52,5). Наричат ни народ Божий, Негово свято наследство (вж. Кол. 1:12) и с други подобни имена. Добре, но ако оскърбяваме Бога с нечестиви­те си дела и постъпки, не правим ли така, че доброто име, с което сме наречени, бива хулено от невярва­щите? Нима не е справедливо Бог да ни накаже, ви­новниците за тази хула и безчестие, и да ни накаже още по-страшно, отколкото невярващите? Във всеки случай, Сам Спасителят, справедливият и непогре­шим Съдия, каза, че оня, който е знаял волята на господаря си, ... и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко (Лк. 12: 47-48).

Тъй че, братя, нека да се страхуваме от това и да се подвизаваме според дадената ни от Бога сила. Нека вярата ни да се вижда от делата и всичките ни постъп­ки да бъдат за слава Божия, та хората, които ни виж­дат, да прославят Препрославения.

3.   Веднъж авва Силуан седеше с братята и дойде в изстъпление. Падна ничком, но скоро стана и зап­лака.

Братята започнаха да го молят:

— Кажи ни, отче, какво стана с теб?

Но старецът мълчеше и плачеше. Братята все повече настояваха и той рече:


- Бях грабнат на съда. И видях, че мнозина мо­наси биват отвеждани в ада, а мнозина миряни оти­ват в Царството Небесно.

Оттогава насетне старецът винаги скърбеше и по никакъв начин не искаше да излиза от килията си. А ако против волята му се налагаше да излезе поради някаква нужда, закриваше лицето си с кукула.


 

Категория: Други
Прочетен: 863 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Беззлобно търпение - това е християнското търпение; а търпение с безсилна злоба, не се различава особено от отмъщението. Нашите светии са велики във всички евангелски  добродетели, но особено са велики и величествени в беззлобното търпение! На нас ни изглеждат най-велики в тази добродетел, защото, ние сме най-слаби в нея. Когато пустинните отците веднъж заобиколили Иоан Колов та да чуят поучение, един завистник подметнал: „Твоя съсъд Иоане е пълен с отрова!“, на което незлобният Иоан веднага отвърнал: „Ти каза това, като,  виждаш само външното, а какво ли би казал като видиш и вътрешното?“. А когато извели св. Киприан, еп. Картагенски за посичане, той наредил след смъртта му да дадат на палача за неговия труд 25 жълтици.

 

БЕСЕДА за това, че не трябва да се завижда на грешниците

 

Да ти се не ревнат лошите човеци ( Пртч. 24, 1 )

 

Някой завижда ли на прокажения? Не завижда. Защо тогава, някои завиждат на злите, като злото е по-тежка болест от проказата. Проказата е болест на тялото, а злото е болест на душата. Прокажения, докато външно е болен, може вътрешно да е здрав, злия пък, може външно да е здрав, но вътрешността му е болна - сърцето му е болно. По-голяма цена има дърво което отвън е болно, но със здрава сърцевина, отколкото дърво отвън здраво, но с гнила сърцевина. Така, че проказата е по-малко зло от злото, т.е. от греха. Защото под зло Премъдрият е имал в предвид греха.                                            

 Лекаря завижда ли на болния? Не завижда. Нито пък праведника завижда на грешника. Ако не знаеш дали си праведен, изпитай сърцето си; завиждаш ли на грешника? Ако завиждаш, тогава не си праведник; ако не завиждаш - тогава се радвай, праведниче Божий. Болен на болен може да завиди; болен на здрав, може да завиди,  ала здравия не завижда на болния. Нито пък праведника на грешника не завижда. Лекарят разбира за смъртоносната болест на своя пациент, и като разбере го съжалява, а не му завижда.

О, Господи, добър и съжалителен, изкорени завистта от сърцата ни, и вкорени любовта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166067
Постинги: 643
Коментари: 0
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Юли, 2017  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31