В "КАЛЕНДАР" са добавени жития за 2/ 15 юли.
www.misioner.com
ДО ХАДЖИ А. ВАСИЧ: ЗА ИЗПЪЛНЕНОТО ПРЕДСКАЗАНИЕ
Бях те помолил да ми пишеш за твоето поклонническо пътуване до Иерусалим и ти прекрасно си ми описал всичко. За полза на нашите читатели и с твое позволение публикувам част от писмото ти.
„Цели двадесет години се стягах за Йерусалим. Все се готвех да тръгна и с цялата си душа знаех, че трябва да отида, но не ми се даде, преди да настъпи определеното от Бога време. В село бяха започнали да ми се присмиват. Както пише цар Давид: „Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите си” - така беше и с мен. Но аз не обръщах внимание. Беше ми дадено насън предсказание от Всевишния Бог и аз чувствах, че то трябва да се изпълни. Случи се така: преди двайсет години ми попадна книга за пътуването на крал Милан до Иерусалим. По онова време даваха тази книга на учениците за изпит. Прочетох я на един дъх. Докато четях, непрекъснато си мислех: „Боже, дали ще благословиш и мен, грешния, да видя всички тези места, където моят Спасител е пострадал за мен? Всевишни Боже, удостой ме да видя Иерусалим! Моля те, Боже, удостой ме да видя Йерусалим!"
Една нощ насън ми се яви младеж в монашески дрехи. Дойде и застана наблизо, а мен сякаш не забелязва. Обърна се на изток, започна да прави поклони и да говори, а гласът му беше като звън на агнешко стадо: „Сила, и слава, и царство, и господство, и светлина, и радост, и благоухание, и песен - амин на Тебе, Вишни Боже!" Като изрече това, поклони се до земята, падна ничком на нея, целуна я и като се обърна към мен, каза: „Знай, че ще отидеш, където си намислил, но трябва да престанеш да псуваш". - „Ех, тежко ми - казах си аз, като се събудих - и небесата знаят за моите мръсни псувни". А псувах много. Ще трябва, значи, да се лекувам от това. Започнах да се моля за помощ на светия ангел, защото твърдо вярвах, че именно ангел ми се беше явил насън. И на ум ми дойде отговор - вместо псувни да използвам думите „Слънце да те грее!" Само така ще се отуча да псувам. И наистина започнах да правя така. Щом отворя уста да напсувам, вместо това викам: „Слънце да те грее!" И така избягвам псувнята. В такава борба преминаха цели двайсет години. Едва тази година се изпълни онова, което ми беше обещано и което толкова желаех. И едва след двайсет години в село престанаха да ми се присмиват.
Сила, и слава, и царство, и господство на Вишния Бог! Амин!"
Бог да те поживи и благослови!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЮЛИ
Разсъждение
Как Моисей, чрез удар със жезъла, е извлякъл вода от скалата? Как Бог е пуснал мана от небето и нахранил израилския народ в пустинята? Така питат онези, които имат твърде слаба представа за силата на Всесилния Бог. Освен това се чудят защо такива чудеса не се повтарят, та да повярва целият народ в Бога. Но израилтяните видели с очите си безброй Божии чудеса и все пак не са повярвали. Впрочем Бог повтаря древните велики чудеса там, където и когато е необходимо. Веднъж, когато в Атанасиевата лавра настанал глад, братята се разотишли – кой където види. Унил, Атанасий, тръгнал да търси друго място. „Къде отиваш?“ – го попитала една жена на пътя. „Коя си ти?“ – я попитал Атанасий, учуден, че вижда жена в Света гора, където достъпът на жени е забранен. „Аз съм Онази, на Която ти си посветил твоята обител. Аз Съм Майката на твоя Господ“. „Боя се да ти повярвам – казал Атанасий, – защото и демонът може да се преобрази в ангел на светлината. С какво ще ме увериш в достоверността на Твоите думи?“. Тогава Света Богородица му казала: „Удари с жезъла си тази скала и ще познаеш Коя Съм Аз, Която говоря с тебе. И запомни – завинаги ставам Икономка на твоята лавра“. Атанасий ударил с жезъла си в скалата – от това скалата затрещяла и се разпукала като от гръмотевица, и от пукнатината на разцепилата се скала потекла вода. Уплашен, Атанасий се обърнал да се поклони на Светата Пречиста, но Тя вече била изчезнала. Той се върнала в своята лавра и още повече се удивил, като намерил всички хамбари препълнени с жито. Ето повторение на великите чудеса, с които се потвърждават древните чудеса, и чрез които вярващите укрепват своята вяра.
БЕСЕДА за трезвението на ума
Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри (I Петр. 1: 13).
Умът, братя, е водач на душата и съветник на душата. Бог е дал на животните само душа[1], затова не е им дал свобода, тях Той ръководи със Своя ум. Бог е дал на човека душа и ум, а с ума и свобода. Умът и свободата са неразделни. Затова са несъществени всички философски бръщолевения за това, че човекът наистина има ум, но няма свобода. Защото от всекидневния опит е ясно, че свободата е неразделен спътник на ума. Но както човек няма съвършен ум, тъй няма и съвършена свобода, и в определена степен е под надзора и Божието ръководство. Единствено Бог има съвършен ум и съвършена свобода, а ние сме само образ и подобие (лика и прилика) на Божия ум и свобода. Ние имаме достатъчно ум, за да можем да разберем волята Божия, и достатъчно свобода, за да можем да решим дали да изпълняваме Божията воля. Когато умът изгуби самостоятелната си ръководна сила над душата, в душата настъпва многоначалие, което значи объркване, хаос и гибел. Какво означават думите на апостола: препашете чреслата на ума си, бидейки бодри? Значат – не позволявайте на своя ум да фантазира, а го съсредоточете в размисъл за Божия закон. И още – не позволявайте на своя ум да злоупотребява с богодадената му свобода за сурване на душата в робство на тялото, света и дявола, а го приковете към Христа като на кръст, та душата да възкръсне в Христа. И още значат – оградете своя ум от всякакви самоволни мечтания, от които той се опива и пада в плен на дявола, а го дръжте препасан в дълбините на своето сърце, където да бодърства с молитва и да се очиства с плач. С една дума, това означава – упражнявайте ума си да не злоупотребява със своята свобода за похулване на Бога, а да умъртвява страстите на душата.
О, Господи Иисусе, Ум Божий и Премъдрост Божия, помогни ни да впрегнем ума си, та да мисли само за онова, което е от Тебе, и Което е Твое, та мъдро да ръководи душата към спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Да се разбира – живот (бел. прев.).
