Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 268408 Постинги: 1156 Коментари: 0
Постинги в блога от 06.07.2018 г.
 

ДО МОНАХ ВАРАХИИЛ: ЗА СТАРЕЦА МИХАИЛ


Виждайки какъв е светът днес, ти с недоумение се питаш: дали все още има Божии хора? Ще ти разкажа за един от многото, които съм имал щастието да срещна - стареца Михаил от Богородичния скит на Света Гора. Отбихме се там с група наши поклонници на връщане от Светата земя.

Пристигнахме в скита по време на вечерня. Старецът Михаил ни по­срещна с онази простодушна пастирска сърдечност, която веднага пленява душата. Въведе ни първо в старата църква (църквите в скита са три). Заведе ни пред знаменитата икона на Божията Майка, известна под името „Сладкое целование". Иконата е чудотворна по сила и прекрасна по художестве­ната си красота. На нито една друга икона Майката Божия не изглежда така бледа, както на тази стара икона. А името „Сладкое целование" и е дадено, защото на нея Богородица целува ръката на Божествения Младенец. Мина­вахме един след друг и целувахме иконата.

- Тя теб да целуне! Тя теб да целуне! - повтаряше полугласно старецът, а по сухото му постническо лице се нижеше сълза след сълза.

След това ни разказа следното:

- Имам тук петнадесет братя, всичките стари и немощни. Гърците по­вече не позволяват славяни да идват на Света Гора. Аз трябва да се грижа за тези петнадесет братя като някой довереник на Божията Майка, поставен на това място и в това време. Моля се на Господа само за две неща: да имаме много любов и малко хляб.

Отец Михаил е родом от Сяр. От детските си години той копнеел за монашество. Веднъж в храма му се явил свети Николай и му казал, че наис­тина ще стане монах. Изпълнен с радост, той оставил майка си и всичките си роднини и отишъл на Света Гора. Там прекарал целия си останал живот.

Идвал е и при нас, в Охрид, за да събира прилози за издръжката на своите петнадесет братя.

- Аз съм старец на моите старци и отец на отците. Длъжен съм да ги на­ставлявам и храня, макар сам да съм неук и немощен. Искам само да мога да ги утвърждавам в любовта и да ги храня с хляб. Толкова от мен, с помощта на Света Богородица. А тя, нашето „Сладкое целование", няма да ни остави!

Служи при нас и Литургия.

- Отче Михаиле, кажи нещо на народа за поука. - Той застана пред царските двери и заговори:

- Три неща ще ви кажа: първо, нашето спасение е по-тънко от косъм;  второ, където е нашият ум, там е и нашият дом; трето, в този свят сме дошли  като на пазар - да купим нещо добро и да го занесем у дома. Амин.

Народът остана доволен от тази кратка проповед и се изреди да вземе  благословение от светия старец.

Той изобщо не мислеше за себе си, а само за братята от манастира. И трудейки се да им даде много свята любов и малко черен хляб, цял се изнури телесно и в дълбока старост отмина при Господа. Сега душата му се радва в Царството Небесно - там, където царува Сладкото Целование.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.07 07:03


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Беззлобно търпение – това е християнското търпение; а търпението с безсилна злоба не се различава особено от отмъщението. Нашите светии са велики във всички евангелски добродетели, но особено са велики и величествени в беззлобното търпение! На нас ни изглеждат най-велики в тази добродетел, защото ние сме най-слаби в нея. Когато пустинните отци веднъж наобиколили Иоан Колов, та да чуят поучение, един завистник подметнал: „Твоят съсъд, Иоане, е пълен с отрова!“, на което незлобният Иоан веднага отвърнал: „Ти каза това, като виждаш само външното, а какво ли би казал, като видиш и вътрешното?“. А когато извели св. Киприан, еп. Картагенски, за посичане, той наредил след смъртта му да дадат на палача за неговия труд 25 жълтици.

 

БЕСЕДА за това, че не трябва да се завижда на грешниците

 

Да не ти се ревнат лошите човеци (Пртч. Сол. 24: 1).

 

Някой завижда ли на прокажения? Не завижда. Защо тогава някои завиждат на злите, като злото е по-тежка болест от проказата? Проказата е болест на тялото, а злото е болест на душата. Прокаженият, докато външно е болен, може вътрешно да е здрав, злият пък, може външно да е здрав, но вътрешността му е болна – сърцето му е болно. По-голяма цена има дърво, което отвън е болно, но със здрава сърцевина, отколкото дърво отвън здраво, но с гнила сърцевина. Така че проказата е по-малко зло от злото, т.е. от греха. Защото под зло Премъдрият е имал предвид греха. Лекарят завижда ли на болния? Не завижда. Нито пък праведникът завижда на грешника. Ако не знаеш дали си праведен, изпитай сърцето си; завиждаш ли на грешника? Ако завиждаш, тогава не си праведник; ако не завиждаш, тогава се радвай, праведниче Божий. Болен на болен може да завиди; болен на здрав може да завиди, ала здравият не завижда на болния. Нито пък праведникът на грешника завижда. Лекарят разбира за смъртоносната болест на своя пациент и като разбере, го съжалява, а не му завижда.

О, Господи, добър и съжалителен, изкорени завистта от сърцата ни и вкорени любовта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 268408
Постинги: 1156
Коментари: 0
Гласове: 243
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031