43. Пресветa Богородица „Корен Иесеев“
Празнува се на 2 юли
• Произход: Гърция, остров Андрос, храм „Св. Николай“
• Особена дарба: кръвотечива, мироточива; изцерява скоротечни форми на рак, психично болни.
• История
Иконата е в сребърен обков, с изображение на Света Богородица, седяща на престол с Божествения Си Син в ръце. При нозете И е изобразен пророк Иесей, баща на цар Давид, от който род, съгласно пророчествата, произлязъл Месия. От Иесей, като от корен, расте ствол с образите на Господа и Богородица; от двете страни има клонки, а на тях са образите на тези пророци, които са предсказали идването на Христа.
През 1986 г., влизайки една сутрин в храма, отец Доротей забелязал, че от дясното око на Божията Майка се стича червена сълзица. На следващия ден кръвоточенето спряло и от иконата започнало да излиза силно, неземно благоухание.
Един от най-поразителните случаи станал през 1991 г. Това било чудесното изцеление на една лекарка от Франция с името Анна Гиле, на която открили скоротечна форма на рак. Анна, практикуваща медицина в Корсика, пристигнала в монастира от Франция с майка си, сестра си и малкия си син, за да се помоли пред иконата на Света Богородица.
Няколко дена след връщането си в Корсика тя отново си направила изследвания. Оказало се, че ракът бил напълно изчезнал.
На жена някоя от съседното село Стенис лекарите намерили сина ѝ за психически болен. Казали ѝ че му предстои да премине остатъка от дните си в клиника за психично болни. Тя отишла при него в клиниката, като взела със себе си памук, напоен с миро от иконата на Света Богородица, осенила го с кръстно знамение с памука в ръката си и в същия миг той се изцелил.
От много мои грехове боледувл тялото, боледува и душата ми. Към Тебе, Благодатната, привягвам; надеждо на безнадеждните, Ти ми помогни!
Пяточисленниками называют пятерых учеников свв. Кирилла и Мефодия, а именно: святых Климента, Наума, Ангелария, Горазда и Савву. Поныне хранятся мощи святого Климента в Охриде и святого Наума в Свято-Наумовском монастыре.
И вот что рассказывает нам господин Прнятович, один из самых уважаемых купцов Сараева:
«Будучи попечителем Старой церкви в Сараеве, я смертельно заболел скарлатиной. И это мою семью довело до отчаяния.
Доктора днем и ночью не отходили от меня. А я в сильной горячке лежал без сознания. Когда же на короткое время приходил в себя, осознавал, что умираю. Однажды в горячке явились мне какие-то мужчины. Я смог посчитать до трех. Они стояли передо мной. Я спросил: «Кто вы?» А они ответили: «Мы Пяточисленники». Затем сказали мне: «Ты не умрешь, не бойся!»
После этого я выздоровел. Главный из бывших возле меня врачей, Караахмедович, тогда признался: «Состояние твое было безнадежным. Сам Бог тебя спас».
Тогда я начал расспрашивать, кто такие Пяточисленники. И никто не мог мне объяснить. Но в конце концов узнал от одного священника».
После этого Прнятович заказал в Битоле большую икону святых Пяточисленников и поместил в своем доме.
Разсъждение
Докато Христос не стане за душата абсолютно всичко, което въобще има някаква непреходна и непроменлива ценност, дотогава човек не може да отиде на мъчение за Христа. А как св. Марина, петнайсетгодишна девойка, е могла да отиде на мъчение за Христа? Защото за нея Христос е бил всичко. Всичко! Как св. Иулита е могла да се радва, виждайки своя тригодишен син мъртъв за Христовата вяра? Отново, защото за нея Христос е бил всичко. Абсолютно всичко! Ето как св. Тихон Задонски изчерпателно обяснява (под формата на диалог) как Христос е всичко за човека. „Искаш ли блага за себе си? Всяко благо е в Мен. Искаш ли блаженства? Всяко блаженство е в Мен. Красота ли искаш? Та що е по-красиво от Мен? Благородство ли искаш? Що е по-благородно от Божия Син и Девата? Висини ли търсиш? Та що е по-високо от Небесния Цар? Слава ли искаш? Кой е по-славен от Мен? Богатство ли искаш? Всяко богатство е в Мен. Мъдрост ли искаш? Аз съм Мъдростта Божия. Приятелство ли искаш? Кой е по-любезен Приятел от Мен, Който положих душата си за всички? Помощ ли искаш? Кой може да ти помогне освен Мен? Веселие ли търсиш? Кой ще те развесели извън Мен? Утешение в бедите ли търсиш? Кой ще те утеши извън Мен? Мир ли търсиш? Аз Съм душевният мир. Живот ли търсиш? В Мен е изворът на живота. Светлина ли търсиш? Аз съм светлината на света“.
БЕСЕДА за необходимостта от постоянно напомняне
Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината (II Петр. 1: 12).
Орачът оре на нивата. Не повтаря ли орачът всяка секунда едно и също? Как иначе ще изоре нивата, ако от сутрин да вечер не прави бразда след бразда? Пътникът крачи по пътя. Не повтаря ли пътникът всяка секунда едно и също, един и същи труд? Как иначе пътникът ще измине пътя и ще стигне до определеното място? Дърводелецът в работилницата обработва дъските. Не повтаря ли дърводелецът с всяка дъска едно и също нещо, едни и същи усилия? Как иначе ще обработи поръчаните дъски? Не са ли, братя, всички наши полезни дела поредица от повторения? Следователно, нека проповедникът на истината да не се лени, да говори: „Казах и няма да повтарям!“. Нека слушателят да не се възгордява и да казва: „Това вече го чух, не ми трябва повече да го слушам!“. О, проповедниче на истината, не се страхувай да повтаряш и да повтаряш; отново да поучаваш и отново да напомняш. Без повторение нито нивата ще бъде изорана, нито пътят изминат, нито дъските обработени. А ти си затова, да ореш, да водиш, да дялаш. О, слушателю на истината, не се възгордявай и не казвай, че веднъж си чул истината. Истината е храна за душата. Ти и днес си ял хляб, и вчера, и завчера, с месеци и години. И отново ще ядеш, та тялото ти да е здраво. Храни и душата си. Храни я с истината, със същата истина, и вчера и днес, и утре – до смъртта. Та душата ти да бъде здрава, силна и светла.
О, Господи, насищай ни всеки ден и всеки час с Твоята истина – с Тебе, о, Иисусе, храна сладка! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски