Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 149815 Постинги: 557 Коментари: 0
Постинги в блога от Август, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>
  


ДО
 ЕДНА ЖЕНАЗА ЛУДИТЕ

 

 

Пишеш колко много мъки си претърпяла от своя мъж. Ругал те е, гонил те е от дома, дори те е бил. Но с молитва и с надежда на Всевиждащия ти си намерила в себе си сили да понесеш всичко, без да се оплакваш на никого и без да изнасяш от къщи какво става във вашия дом. Страданието е смекчило душата ти, изкоренило е всяка гордост и е породило у теб още по-силна привързаност към живия Бог. По едно време си мислела, че ще полудееш. Но не си полудяла ти, а той - твоят мъж. Сега си загрижена за неговата душа и питаш: има ли спасение за лудите?

Щом вярваш в Бога и в Божия промисъл, вярвай напълно и докрай. Ако, по думите на Христос, нито едно врабче не може да падне на земята без волята на нашия Отец, то как човек би могъл да падне в страдания и болест без Неговата воля? А основната Божия воля за хората е: „Да се спасят всички човеци”. Значи и лудостта е допусната за твоя мъж - мъчител заради неговото спасение. Ако милостивият Творец не желаеше да го спаси, Той не би го поразил с тази страшна болест, а би му изпратил смърт в греховете му. С всяка болест и страдание небесният Лекар лекува човешките души. Зато­ва трябва да изпитваме жал не толкова към онези, които боледуват тежко и умират, колкото към здравите телесно, които смъртта грабва в греховете им. Казано е: В каквото те заваря, в това и ще те съдя; ако бъдем заварени в грях - тогава осъждане, ако ли в покаяние - тогава опрощение и награда.

Ти обаче можеш да кажеш: но той сега не може нито да се кае, нито да се моли Богу. Затова тъкмо ти ще се молиш за него и ще принасяш жертви. А той, в сегашното си състояние, може само да страда - на себе си за спасе­ние, а на другите - за страх. Всяка болница сочи с пръст Бога, но нито една така, както психиатричната.

Възложи надеждата си на Господа и бъди спокойна!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

Не са редки случаите, особено в наше време, родителите да станат виновници за духовната смърт на своите деца. Ако детето се стреми към духовен живот, подвизи и монашество, а родителите му потискат този му стремеж, вместо да го насърчават, такива родители стават убийци на своето чедо. И такива деца – за наказание на родителите – често потеглят на обратната страна и стават развратени. Едно момче Лука, племеник на св. Иоан Рилски, чуло за своя чичо, и теглено от желанието за духовен живот, отишлo при чичо си в планината. Иоан го приел с любов и започнал да го поучава и подкрепя в подвизите. Но бащата на Лука един ден се появил пред Иоановата пещера и яростно почнал да упреква светеца, задето държи сина му в тази пустиня. Тук Иоановите думи и съвети не помогнали с нищо. Бащата насила повел сина си към къщи. Но по пътя змия ухапала детето и Лука умрял. Свирепият баща видял в това Божие наказание, разкаял се, но вече било късно. Плачейки и обвинявайки себе си, той се върнал при Иоан. Но светецът му казал да погребе детето и да се върне, откъдето е дошъл.

 

 

БЕСЕДА за мира между вълка и агнето

 

 

Тогава вълк ще живее заедно с агне и леопард ще лежи заедно с козле (Исаия. 11: 6).

 

Тъй истинският пророк пророкувал истината. Добавил още и: „Малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка... и лъвът ще яде слама като вола,… и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо, и змията няма да го ухапе“. Кога ще стане това чудо, братя? То вече е станало тогава, когато се явил на земята Чудотворецът Христос. Това е райската реалност, която се е обновила между хората със Спасителевото идване на земята. Загадъчно, но все пак разбираемо говори пророкът, защото не говори за зверовете, а за хората; ясно, защото това пророчество се е изпълнило в Христоватa Църква. Човеци, които по нрав са били като вълци и леопарди, като лъвове и мечки, като волове, агнета, ярета и като змии – всички застанали пред Витлеемския Младенец, обединени от вярата, укротени от благостта, осияни от надеждата, облагородени от любовта. Пророкът предсказва още и защо това ще се сбъдне. Защото земята ще бъде пълна с познаване [на] Господа, както водите пълнят морето. Разглеждан плътски, всеки човек е пръст. Онзи човек, който повярва в Христа, и истински последва Христа, ще се изпълни с познаване [на]  Господа, както водите пълнят морето. Такива били много отделни човеци. Такива са били цели общества на подвижници в Египет, на Св. гора, в Кипър, в Русия, в Армения и в други страни. Но това не е всичко. Познанието за Господ днес се е разпространило по цялата земя. Свещеното писание е преведено на всички езици[1]. Малко са местата на земята, където не се чете Христовото Евангелие, където се не знае Божието име, и където не се принася безкръвна жертва Господня. Едни отхвърлят Христа, други го приемат; едни отстъпват от истинската вяра, други приемат истинската вяра. Така, по целия широк свят се води борба под знака на Господ Иисус. Препълнената вода прелива в празните долини; празните долини се напълват и се изравняват с високите води. Не всичко в света е тъй прекрасно, както ние християните желаем, но пророчеството на пророк Исаия прекрасно се е изпълнило и сбъднало напълно. О, колко чудно е видението на истинския пророк – Исаия, син Амосов.

О, Господи Чудотворецо, укроти зверския нрав на онези хора и народи, които още не са се укротили от силата на Твоята любов. Та всички чрез Твоето благородство да станем благородни. Чрез Твоята слава всички да се прославим. Да сме живи Господи, живи, чрез Твоя живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – е разпространено между всички народи (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Първият човек живеел както и ангелите, чрез съзерцание на Бога; неговите потомци, след грехопадението, живеели с вярата в Бога. Онези, за които е затворено съзерцанието, а не е отворена вярата, не могат да се броят между живите, защото нямат връзка с Живота; как, следователно, тогава ще живеят?
Едно езеро открито за небето, приема вода от висините, пълни се, и не пресъхва. Друго езеро, затворено за небето, приема вода от земята и от планинските извори, пълни се и не пресъхва. Но едно трето езеро, затворено за небето и с прекъснати земни извори, трябва да се изпразни и да пресъхне.
Може ли езеро без вода да се нарече езеро? Не, а суха пропаст.
Може ли човек без Бога в себе си да се нарече човек? Не, а сух гроб.
Както водата е най-същественото съдържание на езерото, така и Бог е най-същественото достояние на човека. Нито езерото без вода е езеро, нито пък човек без Бога е човек.

Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ЕДНА МАЙКА: ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

 

Вашият син е загинал в самолетна катастрофа. Сега Вие мислите само за едно: дали синът Ви е все пак жив; има ли живот след смъртта; кой може да ни увери в това?

Поставям се на Вашето място и дълбоко Ви съчувствам. Но все пак Вашият въпрос ме учудва, още повече, че от всяка Ваша дума лъхат вяра и благочестие. Аз не знам как някой може да се нарича Христов последова­тел, ако се съмнява във вечния живот. Вижте, най-важното, което Христос е открил на хората, е един съвършено нов живот, нов свят, ново царство. Това е най-великото и най-радостното от всички откровения, откакто чо­вечеството съществува. Да се отрече това откровение означава да се отрече Христос и целият смисъл на нашия земен живот. А да се приеме - това означава да се приеме истината за Бога като Родител, за ангелите като духове, за всевиждащия Божи промисъл в света, за Божия съд, за живота на душата след смъртта на тялото, за радостния смисъл на нашия земен живот. Господ ни е открил всички тези истини и ги е засвидетелствал със Своята личност, със Своите думи и дела, с доброволната Си смърт за нас, с възкресението и възнесението Си. „Отивам да ви приготвя място” - е казал Той на учениците си преди Своята смърт. „И кога ида, и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз” (Иоан. 14:2-3). Нима Той отива да им приготви място в гроба? Наистина това не би било никаква утеха - да приготвяш на някого място във вечната смърт. Не, Той отива в другия свят и в другия живот през гроба и отвъд гроба.

Съществуването на друг свят и друг живот са засвидетелствали и много свети мъже и жени. „Кой се е върнал оттам, за да ни увери?" - питате Вие, повтаряйки въпроса на невярващите. Ако не беше Вашата скръб, бихте заслу­жили благ укор за това. Кажете ми, кой от светците, чиито имена са вписани в календара, не е дал знак за себе си? Или не знаете, че Църквата не причислява към светците никой, който по един или друг начин не се е явил от онзи свят? Съвсем скоро четох за една млада французойка, която приела Православието след като, по нейното собствено свидетелство, и се явил свети Серафим Саровски, чиято стогодишнина беше отпразнувана миналата година.

И така, нямате никакви причини за съмнение. Напротив - имате всич­ки основания да вярвате в Небесния Живот, в който Вашият син е преминал малко по-рано от Вас.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Господ не допуска Неговите верни слуги да бъдат посрамени. Често се случвало поругаваните и осмивани в съдилищата Христови мъченици неочаквано да извършат някое чудо, което хвърляло в страх невярващите. Или идолите падали, или гръмотевици разрушавали езическите храмове, или ненадеен порой е гасил огъня, запален за тяхното изгаряне, или мъчителите с камъни и тояги биели сами себе си и др. Така Антипатър – мъчителят на св. Мирон, по време на мъчението на този Божи човек внезапно полудял и се самоубил. Св. Алипий Иконописец, вече в залеза на живота си, получил поръчка от един човек да изографиса икона на Успение на Пресвета Богородица. Като наближил празникът, човекът идвал няколко пъти да види готова ли е иконата. Но иконата не била даже започната до навечерието на празника Успение, когато трябвало да се постави в църквата. Когато човекът, съвсем отчаян, се върнал в дома си, изведнъж в Алипиевата килия се явил един млад човек, седнал и веднага започнал да рисува иконата. Работил твърде бързо и твърде вещо. Когато иконата била готова, засияла като слънце. Като я показал на Алипий, младият човек взел иконата и я занесъл в църквата, за която била поръчана. Сутринта онзи човек отишъл в църквата и с голяма изненада видял иконата на нейното място. Тогава човекът отишъл в манастира и заедно с игумена влязъл в Алипиевата килия. „Как и кой нарисува иконата за този човек?“ – попитал игуменът. А болният Алипий отговорил: „Нарисува я ангел и сега стои тук, за да ме вземе“. И издъхнал.

 

 

БЕСЕДА за Духоносния Божествен Младенец

 

 

И ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие (Исаия. 11: 2).

 

 

Светият Божи Дух не се отделя от Отца, не се отделя и от Сина, нито Отец се отделя от Сина и Духа, нито Синът се отделя от Отца и Светия Дух. Дух Свети е пророкувал за Сина чрез пророците, Дух Свети е осенил Пресветата Дева и я подготвил за раждането на Сина Божий, Дух Свети неотлъчно пребивавал върху Сина през цялото време на Неговото посещение в света в тяло. Дух на премъдрост е Дух,  съзерцаващ небесните тайни; Дух на разум е Дух на осъществяване на връзката между видимия и невидимия свят. Дух на съвет е Дух на разделяне на доброто от злото.  Дух на крепост е дух на властта над сътворената природа. Дух на знание е Дух, познаващ същината на сътворените неща. Дух на благочестие е Дух на признаване на Божествената власт над двата свята и покорност на Божията воля. Кой от човеците и кога е имал върху себе си тази пълнота на богатството от даровете на Дух Свети? Никой, никога. Единствено Господ Иисус Христос. Не така Дух Свети дава своите дарове на хората, а на един – едно, на друг – друго. Но цялата неразделна пълнота сияе върху Сина Божий. Защо Господ Иисус е трябвало да има страх Божи, като самият той е Бог? Като Бог Той нямал страх от Бога, а като човек – за пример на нас. Както като постил, бдял и се трудил като човек за пример на човеците. Кое е по-лековито за хората прокажени от греха, от страха Божи? Макар и здрав, той трябвало да приеме върху себе си лекарствата против греха, та да ни насърчи и ние да приемем тези лекарства. Не постъпва ли така и родителят с болните деца, когато те се страхуват да вземат предписаното лекарство? О, Боже триединни и вечни, Комуто се кланя цялото небесно войнство и пее чудната песен „Свят, Свят, Свят Господ Саваот“ – приеми нашето поклонение и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

 

 

           

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 



http://www.misioner.com/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD


Книгата се публикува със съгласието на издателство "ВИТЕЗДА".

Гр. Костенец.

ул. "Пчелинска" 59 Б

GSM 0888 970 887

ПРИ ЗАБЕЛЯЗВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИ ГРЕШКИ ЩЕ БЪДА БЛАГОДАРЕН НА ВСЕКИ КОЙТО МИ ГИ ПОСОЧИ.

Архимандрит Сава

Категория: Други
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ВОИН В.: ЗАТРУПА И ОРЛИТЕ

 

Пишете, че  „в Светото Писание има много трудни за разбиране места". Това зависи от духовната възраст. Много повече са лесните за разбира­не и ясни слова, чието изпълнение в живота вдига покривалото и от труд­ните. Вие питате за Христовите думи: „Дето бъде трупът, там ще се съберат и орлите” (Мат. 24:28). По отношение на природата това е ясно. Вие сами сте виждали как орлите се събират край мъртвите тела; и при това те ги усещат от такава височина и далечина, че човек удивен се пита: как узнават къде се намира трупът? Дали по мириса или по силата на някакво шесто чув­ство, подобно на кълвача, който знае със сигурност къде точно на дървото се намира червеят и дълбае с клюна си точно там? Без съмнение тук Христос говори за Своя труп. Забележете, Той говори в бъдеще време: „там ще се съ­берат орлите". Ако не е мислил за Себе Си, Той би използвал сегашно време като за едно обикновено и всекидневно явление: „там се събират и орлите". Но Той употребява бъдеще време, защото има предвид Своето тяло и защо­то говори преди Своята смърт, т.е. пророчески.

И пророчеството се е сбъднало. Неговото мъртво тяло увиснало на Гол­гота. И ето, вече деветнадесет века, година след година, хиляди поклонници се събират на Неговия Гроб. Тези поклонници - не става дума за туристите -посещават Гроба на своя Спасител, водени от възвишени духовни подбуди и потребности - да нахранят и напоят своите души, както орлите се хранят от мъртвите тела. Истинските поклонници, посещаващи Христовия гроб -именно те са истинските орли Христови.

Тези думи се отнасят и за всички причастници, които се причастяват с Христовата кръв от Светата Чаша. Всички те са Христови орли, които се съ­бират гладни и жадни пред олтара и пият живот от трупа, т.е. от Христовото тяло - от закланата жертва, от заклания заради нас и заради нашето спасе­ние Агнец Божи. Как те узнават, че Светото Причастие е храна и живот? Като с някакво шесто, нематериално, духовно сетиво, развито и изострено от вярата - сетиво, което за съжаление се е притъпило у невярващите. Но защо говорим за сетиво? Става дума за разума, просветен от вярата у вярващите или помрачен от неверието у невярващите.

Мир Вам и благослов от Господа!

 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Православната Църква превъзхожда всички останали християнски конфесии с богатството на Своето Предание. Протестантите искат да пазят само Свещеното Писание. Но Свещеното Писание не може да се изтълкува без Преданието. Самият апостол Павел заповядва: Братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2 Сол. 2: 15). Преданието за княз Авгар, без съмнение, е апостолско предание, макар че апостолите не го споменават в своите писания. Апостол Тадей въобще не е написал нищо, та затова според протестантското мъдруване той и нищо не е говорил, и предал на вярващите. Е, как тогава е бил Христов апостол? Преданието за княз Авгар се споменава от св. Иоан Дамаскин в неговите [съчинения в] за иконопочитанието. Колко дивно и трогателно е Авгаровото писмо до Христос! Преди това му писал, че е чул за Неговата чудесна сила, че изцелява болните, и затова го молил да дойде и него да изцели. По нататък Авгар пише: „Чувам, че евреите те мразят и ти готвят нещо лошо. Моят град не е голям, но е красив и изпълнен с всякакви блага; ела при мене и живей в моя град, в който има място и за двама ни[1]“. Това написал един езически княз, докато иерусалимските князе готвели смърт за Човеколюбеца Господ.

 

 

БЕСЕДА за божествената Младочка от Иесеевия корен

 

 

И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен (Исаия. 11: 1).

 

 

Защо при такива ясни пророчествата за Христос Господ евреите не повярвали в Него като в Месия? Поради своята безумна гордост и своите безумни престъпления към светите и праведни човеци. Кой друг, освен Господ Христос, може да е тази Младочка от Иесеевия корен? Иесей е бил баща на цар Давид, а Месията очаквали от Давидовото коляно. Той се явил от Давидовото коляно, от Витлеем – Давидовия град. Младочка от Иесеевия пън означава телесния произход на Господ от Дева Мария, Иесеева и Давидова потомка, а клон ще израсне от неговия корен, Иесеевия – означава, че в Него ще се яви правдата, която била погазена от много царе от дома Давидов. Погазената правда е като сух пън. Но от корена на такъв пън понякога покарва зелена издънка. Такава саморасла Младочка ще е и Господ Иисус. По Майка Той ще бъде от Давидовото коляно, но по божественото Си зачатие Той ще е от Светия Дух. Във вечността от Отца, без майка, във времето – от Майка без баща. Във вечността – идеята за въплъщението е била под Божественото покривало; във времето пък, Неговото Божество било под покривалото на плътта. Пилат напразно гледал Младочка от Иесеевия пън, но казал: Ето Човека! – все едно някой да види електрически проводник между много други обикновени жици и да извика: „Ето жицата!“. Нито този познава електрическата сила в жицата, нито пък онзи познал Бога в Човека.

О, Господи Иисусе, Богочовеко човеколюбиви, направи ни боголюбиви и ни спаси. На Тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – достатъчен за всичко (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 59 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 АВГУСТ

 

Разсъждение

 

Много, твърде много всеки вярващ може да се поучи от живота на Дева Богородица. Да напомним тук само две неща. Тя имала обичай често да ходи на Голгота, на Елеонската планина, в Гетсиманската градина, във Витлеем и на други известни покрай Нейния Син места. На всички тези места, и особено на Голгота, Тя коленопреклонно се молeла. С това тя първа дала пример и поощрение на вярващите да посещават светите места от любов към Онзи, който със Своето присъствие, страдания и Своята слава направил тези места свети и известни. Второ – узнаваме как Тя в молитвата Си се молела за скорошното Си излизане от този живот и душата ѝ, след разлъчването от тялото, да не види княза на тъмнината и неговите страшилища, да бъде скрита от областта на тъмнината и да не срещне сатаната и сатанинските сили. Виж колко е страшно за душата да мине през митарствата! Щом Тя, Която е родила Разрушителя на ада, се молела така, и Която сама имала устрашаваща сила над демоните, какво тогава остава за нас? От свръхвелико смирение Тя всецяло се надявала на Бога и не искала да се уповава на Своите дела. Още по-малко трябва да се уповаваме на своите дела ние и още повече трябва да се облегнем на Божията десница, и да викаме за Неговата милост, особено за милост при излизането на душата от тялото.

 

 

БЕСЕДА за най-славния Младенец

 

Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира (Исаия. 9: 6).

 

 

Към кой смъртен човек в цялата човешка история могат да се отнесат всички тези определения, цялата тази власт, цялата тази слава? Към никого. Затова св. Златоуст казва: „Това не може да се разбира за който и да е друг човек, а се отнася само за Христа“. Пророкът тук ясно изобразява двете естества в Спасителя на света – човешкото и божественото. Младенец ни се роди – това означава чисто човешкото естество. Син ни се даде – това е съединението на двете естества в една личност –  Син Божи и Сина на Девицата в една личност на въплътения Господ. Останалите определения пък означават божественото естество на Господ Иисус. Властта е на раменете Му – т.е. властта е Негова. Негова собственост, а не заета. Чуден Съвет [1] – не е ли това Светата Троица? Ангел или Пратеник и Вестител на този Троичен Съвет е Син Божий, предвечното Слово. Чуден Съветник – защото всичко е чудо, всичко е изненадващо, всичко е ново, всичко, което от Него и чрез Него излиза за човешкия род. Бог крепък –какво биха казали за това Арий и неговите съвременни последователи, които отричат божествеността на Господ Иисус? Княз на мира – защото от Него е трайният мир, а без Него – война, външна и вътрешна.  Отец на вечността – както Той е Господар на миналото, така е и на бъдещето. Но Той още е и Отец на Църквата, Творец на новия свят, Осиновител в Царството Божие. Това дивно и точно е видял самият Исаия, син Амосов, 700 години преди то да се яви на цялата вселена.

О, Господи Иисусе, Ти си най-славното предсказание на пророците и най-славното откровение за вярващите. Отключи ума ни, та в него да засияе[2] чудната слава на Твоето величие; отключи сърцето ни, та да се изпълни с Твоята животворяща Любов. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] Сръбският и българският синодален текст не съвпадат напълно (бел. прев.).

[2] В ориг. – да влезе (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО РАЗНИ ЛИЦА НА РАЗНИ ТЕМИ

 

 

До „съкрушения Петър"

 

В Прага астролози са Ви съставили хороскоп и са очертали бъдещето Ви. Пазете се от астрологията - по своята същност тя представлява сляп фатализъм. Според християнското учение човекът стои по-високо от звездите. С покаяние и молитва човек може да промени своята съдба към по-добро.

 

До девойката от Мостар

 

Пишете за честото си боледуване. Но признайте, че благодарение на тази болест сте се научили на молитва към Бога. Значи болестта Ви не е била безцелна. Вашият Създател Ви обича като Свое дете. Той има Свои тайнствени, но целесъобразни планове за всеки човек. Само не крийте в себе си зловещата тайна, която Ви измъчва, защото тя увеличава страданието Ви.

 

 

До Й. Г.

 

Питате каква е разликата между Огнена Мария и Блага Мария? Това са имена, с които народът е нарекъл две различни личности. Огнена Мария е света Марина (17 юли), а Блага Мария е света Магдалина (22 юли). Вижте в Пролога.

 

 

До „Христолюбеца" Божидар

 

 

Измъчвате се със съботяните. Попитайте ги: работил ли е Христос в съ­бота, или е празнувал? Освен това прочетете какво казва апостол Павел: 2 Кор. 5:12; Рим. 10:4.

 

 

До господин С. С.

 

 

Вие питате: можем ли да се учим на благочестие от народното поетич­но творчество? По-голямата част от това творчество е блестящ израз на вяра и благочестие. Но останалата част е обикновен земен прах, който не прина­ся полза на душата.

 

До госпожа Евдокимова

 

Щом апостол Павел е чувствал нужда от молитвите на вярващите за него, казвайки: Моля ви братя, да ми спомагате в молитвите си за мене” (срв. Рим. 15:30), то колко повече такава нужда имат свещениците и дя­коните. С Вашето остро осъждане на свещенството Вие не принасяте полза нито на него, нито на себе си. Бог вижда и чува всичко.

 

 

До майстор Йован от Сараево

 

 

Изгубената надежда означава изгубен живот. Не се отчайвай. Светът е пълен с неочаквани възможности. И за Бога всичко е възможно. „Които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят” (Ис. 40:31).

Христос се роди за всички!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Пази се от родителка клетва, защото родителската клетва е страшна. Цени и искай родителското благословение, защото то ще те съпровожда през целия ти живот. Премъдрият Сирах казва: Бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа (Иис. Сирх. 3: 9). Проклятието, с което Ной проклел Хамовото потомство, и до ден-днешен прави нещастни Хамитите. А Иаковите синове провели живота си според както ги благословил баща им. Св. Сергий, като юноша, молил своите родители за благословение да се замонаши. Но старите му родители помолили сина си да почака и се труди около тях до смъртта им, па след това да се замонаши. Сергий послушал своите родители и бил под благословението им до смъртта си. Епископ Гермоген говори за един случай, когато един син злословил срещу жена си. Когато майка му със сълзи[1] почнала да го укорява за това, синът се нахвърлил върху майка си, ударил я и счупил главата ѝ в стената. Отчаяна, майката извикала: „Господи, синът ми нека да е проклет и да няма ни моята, ни твоята благословия!“. В този същия ден синът ѝ започнал да се тресе с цялото си тяло и цели 13 години преживял, тресейки се, не можейки сам и лъжицата да сложи в устата си. След 13 години той се изповядал и причастил, след което малко му поолекнало и скоро след това починал.

 

 

БЕСЕДА  за предсказаната в тъмнината светлина

 

 

Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина (Исаия. 9: 2).

 

 

Пророкът пророкува, че там, където е най-тъмно, ще се появи светлоносният Месия. На земята Завулонова и на земята Нефталимова се гледало като на най-тъмните земи. Там езичниците били смесени с евреите; яремът на външното и на вътрешното робство – най-тежък; езическата тъмнина и тъмнината фарисейска са покривали хората със смъртна сянка. Небесната Светлина засияла най-напред във Витлеем, където се родил Христос Господ. Тази Светлина видели източните звездобройци, а отблизо –  витлеемските пастири. Но окървавеният Иродов меч изгонил тази Светлина от Витлеем. И светлината се отдалечила в Египет. След това Светлината засияла с пълен блясък в онези земи на тъмнина и смъртна сянка, в земите Завулонови и Нефталимови. В тези земи край езерата живеели рибари, които Господ избрал за Свои ученици. В тези земи е и Планината на Блаженствата, от която Господ произнесъл първата велика Своя проповед за Блаженствата. Тука е и Кана Галилейска, където Господ извършил първото Свое чудо. Оттук, с могъщи слова и могъщи дела, Той започнал делото на човешкото спасение. Видели човеците великата Светлина и се удивили. Но и мнозина се съблазнили от Господа, много му се и подигравали. Но тези тъмни хора не го убили. Имало една най-тъмна точка в еврейската земя, която вдигнала ръка върху Твореца и Го убила. Това е онази същата точка, откъдето Ирод 33 години преди това вдигнал кървавия си меч, та да угаси с кръв великата Светлина. Това е Иерусалим. От всяка тъмнина иерусалимската тъмнина била най-страшна. Вероятно затова, че наричала себе си светлина.

О, Господи, наша велика, превелика Светлина, осияй ни в този кратък живот със Своята Светлина, и след смъртта ни приеми в твоята славна и безсмъртна Светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – с плач (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                 Заедно ще си отидем

 

                И досега с такава болка си спомняме за смъртта на братята, а тогава за убийството въобще се стараехме да не говорим. Помня, че икономът на манастира монах Амвросий проспа убийството. Върви той през деня към трапезарията на послушание толкова радостен, че всички се досе­тиха - той още не знае. Но никой не се решаваше да му каже. Пратиха едно момче от местните: „Кажи на о. Амвросий, че...“. Отец Амвросий някак изведнъж се сви, помоли да го освободят от послушанието и се затвори в килията си, облян в сълзи. Мнозина тогава се заключиха в килиите си или ходеха на послушание със зачервени очи.

 

                Спомням си, че за да се справя някак с чувствата си, отидох в гората. Вървя по горския път и изведнъж се появяват рокери с мотори, започват да крещят оскърбителни думи и да кръжат около мен, опитват се да ме газят с колелата. Бяха пияни и като че ли беснееха. И тогава за първи път се примолих на новомъчениците, просейки помощ. И досега не мога да разбера какво се случи след това - направих само три крачки и се озовах далеч от мотоциклетистите, на съвсем друг горски път. Впоследствие специално отидох да проверя - от единия до другия път има не по-малко от половин километър разстояние и с три крачки то не може да се измине.

 

               Ето и друг случай. Веднъж ме нападна изкушение и казвам на Трофим: „Край - отивам си от манастира!“ А той се усмихва: „Почакай ме - за­едно ще си отидем!“ Шегата си е шега, но така и стана. Веднага след смъртта на братята ме преместиха в хубава наглед килия, но в нея се измъчих: съседите се случиха приказливи, при това хората непрекъсна­то се сменяха. Тъкмо по това време се разбра, че монашеството не ми е по силите и отците ме уговаряха да кандидатствам в медицинския инс­титут. Родителите ми са лекари и аз исках да бъда лекар. Но как да се готвя при тия условия? Ни сън, ни спокойствие - само изкушения! Отидох по навик при братята, но сега вече на техните гробове и им се оплаках като на живи. Връщам се от гробовете и изведнъж един местен жител сам ми предлага чудесна самостоятелна стая в неговия двустаен апартамент съвсем наблизо, зад стената на манастира. Така си и живях без проблеми в тази стая, работейки на послушание в Оптина, като имах възможност да се готвя, чак докато заминах за Москва.

 

               Беше ми много трудно да се откъсна от Оптина и да си замина от гробовете на братята. Нали като те сполети някаква скръб - веднага при тях отиваш, а те, като живи, помагат. Забелязал съм, че Трофим, както и приживе, помага да се прогони унинието. Дойдеш кисел, а си отиваш весел. Мнозина идват тук дори не за това - да се помолят при някаква нужда, а защото край гробовете на новомъчениците на душата ти става светло. Дори във въздуха сякаш нещо се променя, а в Оптина казват: „Тук винаги е Пасха“.

Категория: Други
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 149815
Постинги: 557
Коментари: 0
Гласове: 60
Архив
Календар
«  Август, 2017  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031