Для родителей нет большего несчастия, как болезнь детей. Дети болеют, и все им не мило, ничто не радует. Слезами они встречают день, слезами и провожа­ют... Тяжелы для родителей телесныя болезни детей, и верно родительское сло­во: лучше бы я болел, чем дети мои. Но нравственные болезни детей несравненно тяжелее. Первыя не делают бесчестия родителю; последния бесчестят родите­лей. Для родителей нет более позора, как иметь порочных детей. Студ отцу не наказан сын (Сир. 22: 3). Отрок заблуждший срамляет родители своя (Прит. 29: 15). Телесныя болезни возбуждают сочувствие к родителям, и они со всех сторон слышат слово участия. Пороками детей худые люди прямо упрекают родите­лей. Хороши, говорят, дети твои!.. А добрые, хотя и сочувствуют родителям, но этого сочувствия своего не высказывают; ибо в самом деле, как сказать родите­лям: как жаль, что у вас дети плохи? Не будет ли это им тяжело слушать? И вот несчастный родитель ниоткуда не встречает слова сочувствия; и сам не смеет высказать свою скорбь другим. Он таит ее в глубине сердца своего, дает обе­ты, зовет на помощь угодников Божиих и к Богу вопиет: услыши мя, Господи! вонми гласу моления моего. Но то беда: телесныя болезни исцеляются иногда чудесно, по молитве и вере молящихся. Опасно дитя болеет; вот и врачи отказа­лись и приговорили к смерти; но молитва веры спасет болящаго и воздвигнет его Господь от ложа озлобления. И как часто бывает это! Не то бывает с душевными болезнями, со страстями. Тут исцеление зависит сколько от Божией благодати, столько и от собственной воли страждущаго — от свободной воли человеческо­го существа, которую Господь, дав однажды, не желает отнять. Если не захочет порочный исправиться, не помогут молитвы родителей. Увы, иному родителю в горести душевной часто приходится говорить с премудрым сыном Сираховым: плачь над умершим; ибо свет исчез для него. Плачь и над глупым, ибо разум исчез для него. Меньше плачь над умершим, ибо он успокоился, а злая жизнь глупого хуже смерти. Плачь об умершем — семь дней, а о глупом и нечестивом — все дни жизни его (Сир. 22: 9-11).

Да вразумит Господь детей ценить любовь родителей и да спасет Он родите­лей от несчастия иметь непослушных и испорченных детей!

Протоиерей Григорий Дьяченко

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

С истинско покаяние, сълзи, молитва и добри дела, и най-омърсената душа може напълно да се очисти и промени. Затова бъди внимателен и не си спомняй злорадо за греха на покаялия се грешник, но благодари на Бога и се удивлявай, как тъмнината е станала светлина, и от тинята - бистра вода. Египетския цар Амасис бил от незнатен род, и като станал цар, хората като знаели неговия произход не го почитали. За да надхитри човеците и да получи тяхната почит, той взел един меден леген, в който, според обичая, посетителите на двореца измивали краката си, дал да го претопят и от него да направят образа на някакъв идол. След това царят поставил идола на улицата. Хората като видели идола почнали да му се кланят и да му отдават божествена почит. Царят разкрил от какво е направен този идол. Хората разбрали, какво искал царя да покаже с това - че те не трябва да мислят какъв е бил той преди това, а какъв е сега. Хората започнали да отдават на царя царски почести.

БЕСЕДА за забавянето на Страшния Ден по милост Божия

Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние ( 2 Петр. 3, 9 )

Божията милост, братя, отлага онзи ден, който е пламтящ като пещ ( Мал. 4: 1 ). Нека, следователно, подигравачите, които казват: Де е обещанието за Неговото пришествие? да се засрамят. Не Бог е забравил Своето обещание, а грешниците са забравили самите себе си. А Бог по Своята неизмерима милост чака грешниците да дойдат на себе си, да се покаят, и да се подготвят за онзи ден, който е неповторим. Вижте, онзи ден не е като другите дни, дадени на хората за покаяние и подготовка за среща с Бога. Онзи ден ще е единствен, и се различава от всички останали дни, защото той не ще дойде за покаяние, а за съд. Както Страшния Съд ще е единствен и неповторим, тъй и онзи ден ще е единствен и неповторим. Бог не иска който и да е от човеците да загине. Той е сътворил хората не за погибел, а за спасение. Има ли градинар, който сее зеленчуци да иска зеленчуците му да изсъхнат и загинат? А Бог е по-мъдър от всички хора. Бог има едно желание, а именно - всички човеци да се покаят и отвърнат от злото. Както лозарят се радва, когато повяхналото лозе се съвземе, отново позеленее и принесе плод! Каква ли е радостта на Бога и на Божиите ангели, когато човешките души, повяхнали от греха, се обърнат и подмладят от сълзи на покаяние, и принесат плод на покаяние.

О, Господи, милосърдни и човеколюбиви, помогни на грешниците да почувствуват Твоята милост и Твоето съжаление към тях, да почувствуват и се покаят, да се покаят и да се отклонят от своите лоши пътища. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски[L1] 

 [L1]