Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 149815 Постинги: 557 Коментари: 0
Постинги в блога от 13.08.2017 г.
 
1.     Из патерика


      Имаше един благочестив човек, ревнител на жи­вота по Бога, на име Карион. Той слушаше за блаже­ния живот на подвижниците, почиташе го и като се устреми от цялото си сърце към него, сам, по своя воля, дойде в скита. И понеже имаше роден син, го взе със себе си. Отглеждаше го там и всички знаеха, че му е роден син. Името на момчето беше Захария. Когато то порасна, това започна да съблазнява мно­зина братя и сред тях се надигна голям ропот срещу него. Като чу това, авва Карион каза на сина си:

-     Захария, стягай се да си вървим оттук, понеже отците роптаят.

-     Авва - отвърна синът му - тук всички знаят, че съм ти син. А ако отидем на друго място, никой няма да каже, че съм ти син.

-     Приготви се - казва му старецът, - отиваме в Тиваида.

И отидоха там. Но едва се бяха настанили в една килия и бяха поживели няколко дни, и срещу сина се надигна същият ропот.

-     Захария - казва авва Карион, - стягай се, оти­ваме в скита.

Отидоха, но и там след няколко дни се надигна ропот срещу тях.

Тогава синът му Захария отиде при Нитрийското езеро, съблече се и навлезе във водата, като се пото­пи чак до носа. Остана там толкова, колкото можа да издържи, докато тялото му не беше напълно обезоб­разено и той не заприлича на прокажен (това се по­лучи, понеже солта и лугата, разтворени във водата на езерото, разядоха кожата му). Тогава той излезе от водата, облече си дрехата и се върна при баща си. Той едва го позна. А когато по обичая отидоха в хра­ма за свето Причастие, свети Исидор презвитер по­лучи откровение за онова, което беше направил юно­шата. Видя го и рече с удивление:

- Захария, чедо, миналата неделя ти дойде и се причасти все още като човек, а сега си станал ангел.


 

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО  СЕМИНАРИСТА  КИ.:    ЗА ПРОТИВНИЦИТЕ НА ВЯРАТА

 

 Какво си се уплашил? Бедняци са въстанали против твоето богатство и ти си се оставил на страха! Открай време е така: бедните гледат богатите с неприязън. Твоето богатство е твоята вяра. Тя обхваща небето, вечност­та, живота, истината, правдата, радостта, светлината, ангелите, песента. А онези, които нямат всичко това, се бунтуват срещу теб, притежателя на ис­тинското богатство. Ех, да бяха се бунтували, защото искат сами да станат богати, та да се радваме. Но не: те искат само да направят и тебе бедняк. В това е разликата между онези, които се бунтуват срещу светските богаташи, и онези, които въстават срещу духовните богаташи. Първите искат да отне­мат и да присвоят, а вторите - да отнемат и да захвърлят. Първите често са подтиквани от нужда, понякога и от завист, а вторите - от злоба. А злобата се храни от мрака на невежеството и в недрата си носи своето собствено наказание. Ако мразиш злобния, наказваш го двойно. Ако се страхуваш от него, наказваш себе си. „Не се стряскайте в нищо от противниците” - ни учи апостолът – „защото противенето им е тям доказателство за погибел, а вам - за спасение. И това е от Бога” (Фил. 1:28). Всевиждащият вижда и теб, и проти­вниците ти; непрестанно ви наблюдава от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. Мисли за Него и няма да се страхуваш. Един храбър младеж ми писа как се бори за душата си. „Когато си представя, че Бог е до мен, ни най-малко не се страхувам от враговете; но щом мисълта за Божията близост ме напусне, обхваща ме страх." Дори овцата не се страхува, когато е край своя пастир. Долепи се и ти до добрия Пастир, до Христос. Моли Му се да не те оставя. Моли Му се също да отвори очите и сърцата на враговете на вярата, за да прогледнат и да видят, че са врагове единствено на себе си и на никой друг. За да прогледнат и да видят своето единствено спасение.

Мир на теб от Господа!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                              БРАТ ТРОФИМ Е ОГЪН-ЧОВЕК

Ако тихият инок Терапонт го познаваха малцина дори в Оптина, то другият сибиряк, инок Трофим, който пристигна в манастира през ав­густ 1990 година, беше известен, май, на всички наоколо. В Оптина не е на мода подобна дързост - да се обръщат към монасите по име, а обе­зателно ще рекат: „Отец Терапонт“. Към Трофим, беше изключение, всички се обръщаха по име, но това си има свое обяснение. Поклонникът Виктор, работил по послушание в Оптина, си спомня: „Трофим беше духовен Иля Муромец и така по богатирски щедро изливаше своята любов върху всички, че всеки го смяташе за своя най-добър приятел. Аз също“. „Той беше на всеки брат, помощник, роднина“, - каза за инок Трофим игумен Владимир.

   Той не можеше да отлага. И ако от далечния Сибир Трофим беше пристигнал в Оптина с мисълта за монашество, този монашески живот според него трябваше да започне не в далечното бъдеще, а непременно днес, от сутринта.

   Веднъж местният жител Николай Жигаев го поканил на гости. Жена му сложила празнична трапеза и с Трофим хубаво си поговорили по мъжки за това, което им тежало на душата. Те седели дълго, като Николай му разказвал, че вече бил завършил втори курс на института, когато открили, че носи кръст: „Извикаха ме и ми поставиха условие: ако свалиш кръста, ще те оставим, а с кръста ще изхвърчиш от института. А аз им поставям моето условие: вземете ми първо главата, а после вече сваляйте и кръста. Отдавна вече щях да съм инженер, а сега ето - само тора и вилата си зная“.

   По време на разговора Николай отначало не забелязал, че чашката с водка пред Трофим стои непокътната.

   -  Ти защо не пиеш? - учудил се той.

   -  За тебе си мисля. Днес, май, станахме побратими.

   -  Вярно, побратимихме се, - казал Николай. - Хайде да запалим!

   -  Отказах ги, - отговорил Трофим. - Дойдох при Бога.

   Целият ми живот е в Бога. И от Оптина няма да си отида. Живота си ще дам, но ще остана тук.

   След този случай Николай обявил на местните хулигани, че Трофим е най-добрият му приятел. И ако някой дори с пръст го пипне, има приготвена за него тояга.

   Между другото, не беше нужно някой да защищава Трофим. Той беше от тези, за които казват - богатир. Като на шега ръжен връзваше на фльонга. А веднъж беше нещо разстроен и както държеше между пръстите си дебел пирон, сътвори молитва: „Господи, помилуй!“ Пиронът след това стана на спирала.

   У него всичко беше голямо като у богатир: не ръце, а ръчища, не крака, а крачища. И вървеше с такава стремителна походка, че светлите му прави коси се вееха като вятър от бързото му ходене. Сигурно, най-добрия портрет на Трофим би нарисувало дете, като нарисува, както правят децата, сини очи върху половината лице и при това с пронизителна синева.

   Един художник, който рисуваше в Оптина етюди, каза като видя инок Трофим: „Вижте - викинг. Какъв типаж!“ Може би той е знаел за моряшкото минало на инока, а може би, просто е забелязал типажа.

   Никой в манастира на беше обичан така, както монах Трофим и никой, вероятно, не е бил наказван повече от него. Самият инок разказваше за това така: „Отначало от гордост исках да направя всичко по своему, а заради непослушанието бесовете бият силно. Затова пък като се научиш на послушание, толкова хубаво ти става на душата.“

   Името Трофим в превод от гръцки означава „възпитаник, питомец“. Той наистина е възпитаник на Оптина и любимото и чедо, надарено с толкова рядък за нашия горд век дар - дара на Ученика. А за да покажем какво представлява трудът на ученичеството, при който наистина се учат от грешките си, ще разкажем как инок Трофим изпълняваше епитимията си. Случваше се оптинци да се съкрушават - ох, Трофим пак прави поклони и това е по наша вина! Помня как в манастира изпекоха първия собствен хляб, а хлебар тогава беше Трофим. И в общото ликуване - първият манастирски хляб! - половин Оптина се натъпка във фурната да го опита. А хлябът беше горещ и толкова вкусен, че без благословение го преполовиха, а епитимията за това понесе Трофим. Та ето, той възприемаше епитимията като милост Божия, изпреварваща Страшния Съд, а земните поклони просто ги обичаше.

   Веднъж в Оптина гостува Владиката и като гледал колко жизнерадостно инок Трофим изпълнява епитимията си, правейки с охота земни поклони, отбелязъл с уважение: „Добър инок“.

   Някой може да каже, че за това не трябва да се пише. Но в манастира идват хора с далеч не ангелски крила на раменете, а истинският подвижник до смъртта си е ученик. И да се зачеркне трудът на ученичеството от живота на инок Трофим означава да се зачеркне подвигът му. В Трофим я имаше тази неукротимост на стремежа към целта - само Оптина и само монашеството. И Господ постави препятствие на пътя му, окрупнявайки, вероятно, целта: не просто да влезе, както мнозина влизат в Оптина, но и да бъде неин достоен питомец.

   Инок Трофим беше чужд на топлохладността в любовта към Бога и хората - целият огън на душата си той отдаде на Господ Бог.

Категория: Други
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.08 08:50
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Отшелниците в пустинята се трудят да отсекат своята воля и да живеят по волята Божия. Някой неправилно мислят, че отшелниците живеят съвсем усамотено. Но никой отшелник не мисли така. Той живее в общение с Бога, Божиите ангели, и починалите светии. Където е човешкия ум, там е и неговия живот. А ума на отшелника е в най-висшето, най-чистото и най-многобройно общество, в каквото един човек може да бъде. Веднъж авва Марко попитал св. Арсений Отшелник: „По каква причина ти отбягваш нашето общество и разговорите с нас?“. Арсений отговорил: „Бог вижда, че ви обичам, но не мога да бъда заедно и с Бога и с хората. На небето, хиляди, и хиляда хиляди имат една воля а при хората волите са много е различни. Затуй не мога да оставя Бога и да бъда с хората“.

 

 

БЕСЕДА  за последното очакване

 

 

Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни ( 2 Петр. 3. 14 )

 

Кое е нашето последно очакване, братя? През нощта очакваме деня, през деня очакваме нощта, и отново ден, и отново нощ. Но тези очаквания не са нашето последно очакване. Кое е нашето последно очакване, братя? В радостта се тревожим очаквайки скръб, в скръбта с надежда очакваме радост, и отново скръб, и отново радост. Но тези очаквания не са нашето последно очакване. Нашето последно очакване, братя, е очакването на Божия Съд. Когато дойде Съдът Божий, Страшния ден, който е пламтящ като пещ, тогава ще се дочака заслуженото - деня за едни няма да се смени от нощ, и нощта за други няма да се смени от ден; за едни радост несменяща се със скръб, скръб за други, несменяща се с радост. Това, братя, е последното очакване на човешкия род, независимо дали го знае или не, дали е мислил за него или не.               

А вие, вярващите, трябва да го знаете, и трябва да мислите за това. Това знание да бъде върхът на всички ваши знания, тази мисъл да управлява всички други ваши мисли. Към това знание и размишление добавете още и онова, което е най-важното - добавете вашето старание да бъдете чисти и прави ( или казано по-точно – в мир, неосквернени и непорочни). Старайте се да бъдете чисти по ум и сърце, с чиста съвест и в мир с Бога. Само така последното очакване не ще ви завари ненадейно, нито ще ви хвърли в нощ без ден, и в скръб без радост. Както всичко в живота на Господ Иисус е неочаквано за хората, така ще бъде неочаквано и Неговото второ пришествие - в сила и слава Неочаквано било Неговото Рождество от Пречистата Дева, неочаквана е и Неговата бедност, неочаквано е и Неговото чудотворство, и всяко дело, и всяко слово, и унижението и доброволната смърт, и Възкресението, и Възнесението, и Църквата, и разпространението на Неговата вяра. Неочаквано ще бъде и Неговото второ пришествие, най-страшното от всички неочаквани неща.

О, Господи, Съдия праведен, как ще Те посрещнем ние - необлечени в чистота, непорочност и мир? Помогни ни, помогни ни, да се подготвим що - годе за страшната среща с Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


Категория: Други
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 149815
Постинги: 557
Коментари: 0
Гласове: 60
Архив
Календар
«  Август, 2017  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031