Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764635 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 14.08.2017 г.

 ТЪРСЕТЕ ПЪРВОМ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

 

   В храмовете на Русия вече се рисуват техни икони, а хората се стичат в Оптина, за да разкажат за случаите на дивна помощ по техните молитви. Това е радостно. Само че в Оптина е още жива болката от загубата - няма ги с нас нашите братя. „Прости ни, Господи, - каза на годишнината от убийството на новомъчениците схиигуменът Илий, - Ти си имаш много светии, Ти си имаш от всичко по много, но колко ни липсват нашите братя. Колко още добро биха сторили те на земята. Прости ни, Господи, че скърбим!“

   И ето споменът ни връща назад и като отхвърля загубата и смъртта, възкресява друго време - те са живи и още са сред нас. Ето, усмихва се, присвил очи срещу слънцето, послушникът Игор и помага на йеромонаха да освети братското гробище. Самото гробище още не съществува, има само обрасъл с бурени пущинак, ограден с греди заради козите. Послушник Игор припява на йеромонаха, като добавя тамян в кадилницата, а някакъв новопристигнал ги гледа с насмешка. Навярно го разсмива тържествеността на молебена сред гъсталака от коприва и репей и той се шегува:

   -  Какво, сигурно, е добре да лежиш тук?

   -  Добре? - обърна се към него послушник Игор. - Та това е велика чест да бъдеш погребан тук!

   Ето, че тази чест се падна на о. Василий - да бъде погребан на светата Оптинска земя.

   Първи на братското гробище беше погребан йеросхимонах Йоан. Той дойде в обителта смъртно болен, но за това почти никой не знаеше. Изпълняваше наравно с другите трудните послушания. И Господ продължи дните му - беше ръкоположен за дякон, после за йеромонах и само ранното му подстрижение в схима учуди всички. Казват, че бил молитвеник. И когато през нощта душата му се възнесе към Бога, много хора в обителта внезапно се събудиха от чувство на неизказана радост. Отец Василий носеше ковчега му и каза: „Йоанче, молитвениче наш, помоли се, миличък, да бъда до тебе.“ Сега те са заедно - гробовете им са един до друг.

   В живота на йеромонах Василий това беше осмата му Пасха. Но той така стремително израстваше духовно, имаше такова обещаващо бъдеще, че в деня на смъртта му един старец каза: „Убиха архимандрит“. Малко преди убийството о. Василий беше предложен за награждаване

със златен нагръден кръст, но той не успя да го получи. Вместо него се издигна кръст на гробището.

Три кръста като трима родни братя тук в тишина обгърнати стоят.

Разпънати за Господа, в земята монаси трима Оптински лежат.

   Животът на тримата Оптински новомъченици беше кратък и по монашески таен. „Подвигът им е скрит от хората, - писа ни един от прозорливите старци, - но те ходатайстват за нас пред Господния престол“. И за да можем поне отчасти да разберем този подвиг, трябва отново, колкото и да ни е болно, да се върнем в онази залята с кръв Оптина, където на Пасха замлъкнаха камбаните. Но по-добре е да започнем със събитията преди Пасха.

Категория: Други
Прочетен: 216 Коментари: 0 Гласове: 0

 ГЛАВА 17


За това, че който става монах, трябва да се откаже от всичко, и как трябва да се разпореди с онова, което му принадлежи. Също и за това, че в общежитие личната собственост е явна

гибел

1.       От свети Варсануфий

Един брат попита стареца:

-      Мои роднини ми дължат малко пари и искам да ги дам на сиромаси, но не искат да ми ги върнат сега. Какво да правя?

-      Ако не сложиш край на плътския начин на мислене - отговори старецът, - и не добиеш малко безсрамие[1] в Господа, ще изпаднеш в човекоугодие.



[1] Така е написано в книгата от която съм свалил текста. Възможна е грешка в превода или грешка при отпечатването. Вероятно трябва да е „безстрастие“. 

Категория: Други
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ЕДИН ЗАНАЯТЧИЯЗА ИСТИНСКОТО ГОСПОДСТВО

 

Питаш: как би могъл да направиш своя син господин? Да не се мъчи, казваш, както ти си се мъчил в живота. „А аз, пишеш, много съм се мъчил и страдал, но съм запазил вярата и почтеността си". Човече Божи, та тогава ти си истински господин в християнски смисъл. В християнски смисъл истински господин е онзи, който запази господска душата си във всички житейски мъки и страдания; докато в светски и езически смисъл господин е онзи, чиято душа непрестанно се намира в опасност поради външното господство, чест и власт. Истинското господство е в нас, а не върху нас. Осигуреният хляб и безделието са сигурна гибел за душата и развала за характера. У дома имахме два плуга: единият чист и блестящ, а другият - ръждясал. Моят чичо имаше обичай да нарича чистия и блес­тящ плуг „господин плуг". „Днес ще орем с господин плуг, казваше той, а онази ръждилка оставете - нека си ръждясва!" Истинското господство, блясъкът на душата и красотата на характера се постигат със служение. „Пък Аз съм между вас като слуга” - е казал Христос на апостолите. Учил е и тях да бъдат слуги на земята, за да запазят господската си душа и да гос­подстват вечно на Небесата. И наистина апостолите са били като чисти и бляскави плугове, с помощта на които Стопанинът на света е преорал целия свят и е посял благородното семе на небесното господство и цар­ство. Истински господин е онзи, който има господска душа и господски характер; който не забравя своя господски, небесен произход от Бога; който възнася своите мисли и молитви към своя Божествен Отец; който обича истината и търси правдата в името на Бога на истината и правдата; който върши дела на доброта и милосърдие, не презира слабия и не завижда на силния;

който смята себе си за слуга на Бога и на народа;

който използва своя земен живот не за лентяйство и ръждясване, а за прослава на Бога и за спасение на себе си и на ближните;

който в богатството се чувства бедняк, а в бедността - богат с Бога; който с благодарност приема, с надежда търпи и с вяра умира; който по думите на апостол Павел предпочита да е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения за Христос

Всички, които са оставили лъжовното земно богатство, са Божии госпо­да, Христови благородници и небесни аристократи.

Мир на теб и благословение от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 4468 Коментари: 0 Гласове: -6
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ –  1 АВГУСТ

 

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

 

Слабия обикновено се защита с лицемерие, а силния - с насилие. Но, че  човек не може да защити своя живот пред Бога нито с лицемерие нито с насилие, ясно ни показва примера със светия старец Елиазар и цар Антиох. Когато царя - насилник извел Елиазар на съд, и го принуждавал, ако желае да запази живота си, да яде свинско месо, Елиазар категорично отказал. Тогава някои Елиазарови приятели подменили с друго свинското месо и го молели да яде пред царя и народа, та тъй да опази живота и съвестта си. Старецът отказал на това предложение, и казал на приятелите си: „Не прилича на мене стареца да лицемернича за съблазън на много млади“. Старецът загинал телесно, но запазил душата си. Насилника цар Антиох, пък го настигнало Божието наказание още през този живот. Налегнала го някаква страшна вътрешна болест, и неговото тяло завряло от червеи, и от него надалеко  се разнасяла смрад. В своето отчаяние той си спомнил за невинно пролятата кръв на хиляди и хиляди човешки същества, които по негова заповед били избити безпощадно, уплашил се от Бога, и започнал да изповядва единствения Бог, Когото преди гонел, като преследвал вярващите в Него. Но небесната милост не се проявила върху него.

 

БЕСЕДА за пророческите видения

 

 

Видение на Исаия, син Амосов ( Исаия 1, 1 )

 

Който има разум, може да познае единствения истински Бог. Който е неразумен, нека да слуша разумния, и ще се спасят и единия и другия. Бог се познава ясно чрез естествените творения, още по-ясно чрез вдъхновените Божии човеци, а най-ясно чрез Господ Христос. Вдъхновените Божи човеци, преди Христа, са пророците. Между първите е бил Исая, син Амосов. Духът Божи е отворил очите му, и той е видял нещо, което другите хора не са видели. Затова своето пророчество към народа той нарича видение ( или привидение, призрак ). Как пророците са виждали небесните тайни и тайните на бъдещи случки - това не може да се опише; то само се преживява само от онзи, комуто Бог дарува. Виденията на светите пророци са истински, защото до сега словата за небесните явления в тези видения по-късно напълно се потвърдили. Истински са и за това, че те послужили за доброто на хората и ги връщали от пътя на злото към доброто. Истински са и за това, че пророците безстрашно ги съобщавали, без оглед на страданията, които понасяли от това, та даже и без оглед на лютата смърт, която много от тях претърпели. Какво спечели Исая от земята и от хората за своето видение? Богатство, чест, или високо звание? Евреите го прерязали с трион! Това е богатството, това е честа, това е славата на пророка - да пострада за Божията истина.                                            

Да се вслушаме, значи, в Божиите пророци, защото те са пътя, който води в града на Великия Цар, те са лъчите на великото Слънце на Правдата – Христос, Което по цялата земя[1] осветява хората  с небесна светлина и им показва Слънцето.

О, Господи Христе, Който чрез пророците си показал Себе си, и си подготвил път за дохождането Си в нашата долина, помогни ни. Помогни ни да познаем чрез Твоите свети пророци Твоята светлина и Твоя промисъл. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

                                                                                    

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В ориг. – голям кръг

Категория: Други
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764635
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Август, 2017  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031