За това, че който иска да се спаси, трябва да търси общуване с добродетелни хора - то е от голяма полза; и трябва с голямо старание и искрена ревност да ги пита и да се учи от тях на необходимото за спасението

                                                 1.  Из патерика

Авва Паладий каза: „Човек, който се подвизава в Господа, трябва или ревностно да се учи на онова, което не знае, или мъдро да учи другите на това, кое­то знае. А ако не желае да прави нито едното, нито другото, той е безумец. Защото в отказа да учиш дру­гите и в нежеланието да се учиш на онова, за което боголюбивата душа винаги жадува, е началото на падението“.

1.    Един брат попита стареца:

- Авва, питам старци, те ми дават съвети за ду­шата ми, а аз никога не слушам думите им. Тогава защо да ги питам, щом нищо не правя? Защото така и си оставам целият в пороци.

А наблизо имаше два малки съда.

-      Вземи единия съд - казва старецът - налей в него зехтин, изплакни го и го постави на мястото му.

Братът направи това веднъж, а после още вед­нъж. След това изля зехтина и постави съда на място­то му.

-      А сега - нареди му старецът, - донеси двата съда и виж кой от тях е по-чист.

-      Този - каза братът, - в който налях зехтин.

-      Така е и с душата - отговори старецът. - Дори да не усвои нищо от това, за което е попитала (макар да не мисля така), все пак е по-чиста от онази душа, която изобщо не е питала.

2.  Авва Паладий каза: „Нужно е да стремим към общуване с духовни хора по-силно, отколкото към пролука, през която влиза светлина. С тяхна помощ можеш да прочетеш сърцето си, сякаш е ясно напи­сана книга. А в сравнение с тях става видна собстве­ната ни небрежност или усърдие. В добродетелните хора дори външно има много неща, говорещи за чистотата на душата им. Такива са и цветът на лице­то, просветлено от светостта на живота, и начинът на обличане, и простотата на нрава, и скромността в думите, и здравият разум на разсъжденията, и сдър­жаността в общуването. Полезно е да обръщаме вни­мание на всичко това, за да запечатаме в собствено­то си сърце самия образ на добродетелта“.

3.  Един брат попита стареца:

-      Кое е по-добре: човек да посещава старци или да безмълвства в уединениие?

Старецът отговори:

-      Правилото на древните отци беше да посеща­ват старци.

4.  Веднъж един брат дойде при авва Йоан Колов късно вечерта и вече бързаше да си тръгне, но двама­та със стареца започнаха да беседват за духовната полза и не забелязаха как настъпи утрото. Старецът излезе да го изпрати и те продължиха да разговарят до шестия час. Тогава старецът отново го покани в килията си. Той похапна и след това си тръгна.

5.  Авва Касиан разказа за един старец, който живе­ел в пустинята. Той молел Бога да му даде дар никога да не дреме по време на духовна беседа и, обратно, ако беседата преминава в осъждане или празнословие, на часа да заспива, за да не поврежда тази отрова слуха му. И Бог му дал това, което просел. Та този старец казвал, че дяволът е ревностен привърженик на всякакво праз­нословие и враг на всяко духовно поучение. А в потвър­ждение на думите си разказа следния пример:

-      Веднъж, когато беседвах е неколцина братя за духовната полза, ги обзе такава сънливост, че дори не можеха да си вдигнат клепачите. Тогава реших да по­кажа очевидно за всички, че това е действие на дяво­ла, и преминах към някаква празна тема. Те веднага се събудиха и се оживиха. Тогава въздъхнах и казах:

-      Вижте, братя, докато беседвахме за небесното, очите на всички ви се затвориха за сън. А щом стана дума за суетни неща, всички веднага без усилия се събудихте. Моля ви, братя, разпознайте действието на бесовете, внимавайте над себе си и се бойте да дре­мете, когато слушате или вършите нещо духовно.

6.  Веднъж, още когато беше млад, авва Пимен тръгна към един старец да го попита за три помисъла. Но когато отиде при него, забрави единия поми­съл и го попита само за другите два. След като изслу­ша отговора му, пак се върна в килията си. И когато вече взе да отключва, си спомни помисъла, който беше забравил. Тогава остави ключа и се върна об­ратно при стареца.

-     Бързо се върна, брате - рече старецът, щом го видя.

-     Бях започнал да отключвам - му отговори той, - когато си спомних помисъла, за който исках да по­питам. Но не отключих вратата, а веднага се върнах обратно.

А разстоянието беше доста голямо. Старецът му казва:

-     Пимен е пастир на ангели, и името ти ще се прослави по цял Египет.

7.  Трима отци имаха обичай всяка година да хо­дят при блажения Антоний. При това двама от тях питаха за помислите и за спасението на душата си, а единият винаги мълчеше и нищо не питаше. Така те идваха неведнъж и този брат винаги мълчеше и нищо не питаше. Авва Антоний му казва:

-     Вече толкова време идваш тук, защо не ме пи­таш за нищо?

-     Достатъчно ми е и че те виждам - му отгово­ри братът.

8.   Авва Пафнутий разказваше, че през цялото вре­ме, докато старците били живи, ги посещавал по два пъти месечно, а килията му била на дванадесет мили от тях. Винаги им казвал помислите си. А те винаги му повтаряли само едно и също: „Пафнутий, където и да отидеш, не мисли за себе си и ще намериш по­кой“.

9.   Разказаха за един старец, че изкарал седемде­сет седмици, като приемал храна само по веднъж сед­мично. Търсел значението на едно място от Писание­то, но Бог не му го открил. Тогава той си казва: „Тол­кова труд положих, а нищо не постигнах. Ще ида при брата да го попитам“. И щом затворил зад себе си вра­тата и понечил да тръгне, явил му се ангел Господен и му казва:

- Седемдесетте седмици, през които постеше, не те приближиха до Бога. Но ти се смири, за да отидеш при брата си, и аз бях пратен да ти възвестя смисъла на това, над което размишляваше.

И като му обясни смисъла, който онзи търсеше, ангелът си тръгна.

ЗА ПСИХИЧЕСКИТЕ АТАКИ - МИНАЛИ И НАСТОЯЩИ

Убийството обикновено се подготвя тайно, но културно-просветният деец Николай Аверин, който уби тримата оптински братя, бързал да рекламира себе си преди убийството.

   Малко преди убийството Аверин явно се сдобил с доста пари, защото щедро черпел с водка и открито съобщавал за своите планове. Мнозина добре помнят това. Даже наскоро през центъра на Козелск минавал местен жител толкова пиян, че хората го заобикаляли. Та той крещял като на митинг, искайки от всички водка: „Ето, Колка Аверин беше човек! Обеща да резне монасите и ги резна! И пари за водка даваше на хората! А вие, козли такива...“

   Мнозина бяха чували разговори за готвещото се клане. В същото време в манастира пристигаха анонимни писма със заплахи. Игумен М. получи, например, две анонимни писма със снимка на ковчег и обещание да бъде убит „със златен шомпол в темето“. А малко преди Пасха някакъв човек извика в храма: „Аз също мога да стана монах, ако убия трима монаси!“

   Явно действаше не един човек, а някаква група водеше шумова атака срещу манастира, при това от позицията на демонстрация на силата. Защо? С каква цел - да изплашат православните? Необяснимо е.

   Впрочем, идва ни на ум едно обяснение. Историкът Карем Реш, който тогава работеше в архивите над материалите за Великата Отечествена война, разказа за една военна операция от онези години. Немците били съвсем близо до Москва, когато нашето разузнаване открило, че знаменитите психически атаки на СС, които предизвиквали ужас, по същество са сеанси на черна магия. А срещу магьосниците има едно единствено средство - светият кръст. И тогава на фронта срочно изтеглили сибирските дивизии от православни войници. Срещу сатанистите се изправили войни с нагръдни кръстове и със зашити при светинките молитви: „Да воскреснет Бог...“ и „Живый в помощи“. Преди боя изваждали иконите и тръгвали в атака по командата: „С Богом!“ Ето тогава именно загубило силата си окултното оръжие на Третия райх, „психарите“ били повалени и подиграни от руското войнство.

   Възможно е в една от тези дивизии да е воювал бащата на инок Терапонт сибирякът Леонид Пушкарьов, който надживя съвсем малко сина си. Преди смъртта си той изпрати в манастира писмо, в което всеки ред крещи от болка: как са могли да посегнат на неговия невинен, единствен син, след като той е защищавал земята ни от тези „дяволи“?

   Според пророчеството на преподобния Ефрем Сирин във времената на пришествието на антихриста, когато ще има „страх отвътре и трепет отвън“, „СВЕТИИТЕ (ПРАВЕДНИЦИТЕ) ЩЕ СЕ УКРЕПЯТ, ЗАЩОТО СА ОТХВЪРЛИЛИ ВСЯКАКВИ ГРИЖИ ЗА ТОЗИ ЖИВОТ“. Именно така живеят преди Пасха тримата бъдещи новомъченици - наистина отхвърлили всякаква грижа за този живот и напрягайки всичките си сили в духовния подвиг. И макар в печата да се появиха намеци, че уж тримата оптински братя са предвиждали някак си смъртта си или са били предизвестени за нея, в Оптина няма сведения за това. А и възможно ли е набързо да приготвиш душата си за вечността, като научиш за смъртта си, например, предната вечер? И все пак тримата оптински братя се оказаха готови за смъртта, защото дълго преди това бяха започнали да укрепват в това високо духовно занятие, което се именува в монашеството „помнене на смъртта“.

ДО ЛЕКАРЯТ.: ЗА ПЪТИЩАТА НА ПРОМИСЪЛА

 Пишете, че отдавна сте забелязали действието на Божия Промисъл във Вашия живот. Виждате го не само във важните и тежки житейски пре­вратности, но и в съвсем дребните и наглед незначителни случки и събития. Вие привеждате пример, който с Ваше позволение публикувам. Искали са да Ви изместят от длъжността, която като дългогодишен лекар сте заемали, на друга, далеч по-низша, но Вие от все сърце сте се обърнали с молитва към Бога и всичко завършило с това, че Ви било дадено много по-високо назна­чение от онова, което сте очаквали. Привеждате и друг пример, който може да бъде полезен на читателите на тези „Мисионерски писма".

Канели сте се да тръгнете на път със своя малък син. Една съседка поис­кала от Вас да занесете топло зимно палто на сина ѝ. Без никакво желание и след упорито настояване от нейна страна Вие неохотно сте се нагърбили с тази куриерска услуга. Няколко часа след като сте потеглили с влака на път настъпила рязка промяна на времето и силно застудяло. През нощта детето Ви измръзнало и започнало да кашля. Тогава сте се сетили за топлото палто, което Ви била дала съседката, извадили сте го и сте загърнали в него своето дете. „Благий Господи - възкликнали сте Вие - колко далновидно е окото Ти и колко велика е милостта Ти към нас, недостойните!" И с чувство на бла­годарност към Господа и на вътрешен срам пред онази майка сте стигнали благополучно до крайната цел на Вашето пътуване.

Професор Михайло Пупин, нашият славен сънародник и учен, който живее в Америка, ни е разказвал много за това, как навсякъде в своя живот вижда пръста на Всемогъщия - от момента, в който е тръгнал от Банат, до ден днешен. Великият поет владика Негош също постоянно се е чувствал „под влиянието на тайнствения Промисъл". А Псалмопевецът, изброявай­ки всички Божии благодеяния към своя народ и към самия себе си, възкли­ква: „Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажи, какво стори Той за душата ми” (Пс. 65:16).

Мир на Вас и на Вашия дом.

Автор – Св. Николай Велимирович

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Светите души с голямо с голямо прилежание са четели Свещеното Писание, вниквали във всяка дума и заставали пред огледалото на Словото Божие като пред Страшния Съд. Тъй старателни били в това, че някои подвижници предприемали далечни пътувания, за да отидат при някой духовен мъдрец, който би им изтълкувал една дума или едно изречение от Св. Писание. Там, където било възможно, това ставало с помощта на писма. Поради това се е запазела цялата кореспонденция на св.Василий, Григорий, Златоуст, Исидор Пелсуетски, Нил Синайски, и мн. др. Св. Козма един ден се замислил над думите на Господ Иисус, когато Той, в Гетсимания попитал учениците си дали имат нож. И когато учениците му казали: Тук има два ножа. Той им отвърнал: Достатъчни са ( Лк. 22, 38 ). И като не могъл да си обясни тези думи, Козма решил през пустинята да иде в отдалечена лавра, наречена Пирга, при знаменития авва Теофил, за да го попита. С голям труд стигнал до мястото. И Теофил му обяснил: „Двата ножа означават двустранния начин на богоугодния живот: труд и съзерцание, т.е. работа и вглъбяване на ума в богомислие и молитва. Който има тези две е съвършен“.

БЕСЕДА за човешката неблагодарност, невиждана и между животните

Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава. Моят народ не разбира ( Исая 1, 3 )

Благодарността на животните най-страшно от всичко изобличава неблагодарността на хората. Как безсловесния вол познава стопанина си, и как магарето чии са яслите, от които се храни, а как човекът не познава Бога, своя Творец и Хранител? Израил значи боговидец. И всеки разумен човек, трябва по разум да бъде боговидец, да познава Бога, да чувствува неговото присъствие, и да служи на Бога, както някога кроткия и дивен Иаков. Но когато разумния човек, на когото всичкото му достойнство е в познание на Бога, не познава Бога, т.е. като боговидец стане сляп за Бога, тогава и волът и магарето превъзхождат по достойнство такъв човек. Защото волът, без изключение, познава стопанина си, и оселът, без изключение,  знае кой го храни, докато при  хората изключения не липсват, т.е. има хора, и то често водачи на хората, които не познават своя Господ и своя Хранител. В цялата сътворена вселена, безбожието е болест единствено на хората. Защото благочестието е условие за нормален [ живот] и здраве само за човека, но не и за животните. От това следва, че безбожието не е болест на животните, а само на хората, уви само на хората, само на онези, които са избрани да бъдат боговидци,  и които като изгубят благочестието, стават по бедни и от вола, и от магарето! Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий.

О, Боже на кроткия Иаков, Израиля, просветения боговидец, помогни ни да запазим своето човешко достойнство, достойнството на боговидци, та всекидневно и ежечасно, с благодарност да познаваме и признаваме Тебе за наш Господ и наш Хранител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски