Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 76788 Постинги: 362 Коментари: 0
Постинги в блога от 02.08.2017 г.


О духовной мудрости

 

 

Мудрость заключается в выборе лица, которому можно было бы доверить свою душу. Цени людей мудрых, опытных в духовной жиз­ни и держи поближе к себе.

 

Знание Священного Писания и правил святых отцов появляется от учения, чтения книг святых отцов, где все разъяснено.

 

Беззлобный по духу — мудрец из мудрецов.

 

Смирение заключается в разумном терпении всего скорбного с благодарением Бога, безропотно, благодушно, без обвинения в этом людей; в знании, когда сказать, а когда промолчать, то есть не гово­рить ничего без благочестивой цели; в том, чтобы все делать с сове­том опытных людей, с рассуждением.

 

Прочитать бесполезную книгу — это заморочить свою голову и потерять драгоценное время.

 

Протоиерей Валентин Мордасов

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
 Кто отрекается от Христа?

Прежде отрекались от Христа по принуждению, устрашаемые нестерпимыми
пытками и муками. В наше же время многие впадают в тот же грех добровольно,
не боясь ни церковной кары, ни того, что от них отречется Иисус Христос на
Страшном Суде Своем.
К числу отрекающихся христиан прежде всего должно отнести тех, которые
утратили веру в Божеское достоинство и искупительныя заслуги Иисуса Христа,
отвергают Его учение о единосущии Его с Богом Отцем и об искупительном
значении Его страданий и крестной смерти; не веруют в догматическое учение
христианской веры, а из нравоучения Христа признают только немногие Его
наставления, да и те толкуют превратно.
В грехе отречения от Христа повинны, далее, те, которые веруют во Христа
как Богочеловека и Искупителя, но не веруют в Его Святую Церковь. Они
мечтают спастись непосредственным общением со Христом помимо установленной
Им Церкви. Воображая, что имеют непосредственное общение со Христом,
они не признают для себя нужными Таинства церковные, следовательно, чужды
Благодати Христовой, в них сообщаемой; не подчиняются церковному священноначалию,
следственно, Самому Христу, чрез него действующему, не обращая
внимания на слова Самого Христа, сказанные апостолам и в лице их преемникам
их служения, пастырям Церкви: Слушающий вас Меня слушает, и отвергающийся
вас Меня отвергается (Лк. 10: 16). Так относятся к Церкви собственно
сектанты. К сожалению, им подражают многие из православных, когда, не прерывая
общения с Церковью, не участвуют или весьма редко участвуют в общественном
богослужении, не приступают к Таинствам Исповеди и Причащения,
не соблюдают постов, чуждаются общения с пастырями церковными, обращаясь
к ним только в случае необходимой нужды.
Близки к греху отречения от Христа те христиане, о которых должно сказать
то же, что сказал апостол о ложных чтителях Бога: Они говорят, что знают
Бога, а делами отрекаются (Тит. 1: 16). Это христиане только на словах. Если
верить их словам, они вседушно веруют во Христа и Его Святую Церковь и обиделись
бы, если бы кто назвал их нехристями. Но на деле они действительно
нехристи, ибо нерадят об исполнении заповедей Христовых. Называют Христа
Господом, а воле Его, выраженной в Его заповедях, не покоряются. Именуют
себя Его рабами, но живут по своей воле, следуя внушениям самолюбия и страстей.
Они делом отрекаются от Христа, Котораго исповедуют словом. Привычка
к нехристианской жизни убила в них христианский стыд и страх Божий и делает
их дерзкими нарушителями заповедей Христовых.
Никому не дай, Господи, умереть без покаяния в отречении от Христа, ибо
отрекающиеся от Христа здесь подвергаются опасности быть отринутыми от
Него на том свете.

Из «Душеполезного чтения» за 1884 г., август

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0

 ГЛАВА 15


За това, че отреклият се от света не бива нито да поддържа общение с роднините си по плът, нито дори да изпитва привързаност към тях

1.    От Паладий

Един човек на име Пиор, по народност египтя­нин, а по възраст юноша, се отрече от света. Завладя го любов към Бога. Напусна родния си дом и даде обет на Бога никога да не вижда никого от близките си. Минаха петдесет години, сестра му остаря. Тя узна от някого, че брат и е жив, и безмерно и се прииска да го види. Но нямаше сили да отиде в пустинята. Тогава помоли местния епископ да напише писмо до светите отци-пустинници да го изпратят да се види с нея. Дълго го заставяха и той послуша отците - взе със себе си един брат и тръгна. Като пристигна пред дома и, поръча да и съобщят: „Брат ти Пиор дойде“. Но само щом чу, че сестра му иде да го посрещне, той силно си затвори очите и почна да вика:

- Сестро еди-коя си! Аз съм Пиор - брат ти! Ето ме, гледай ме колкото искаш!

Тогава тя го позна и прослави Бога. Впрочем, колкото и да се стараеше, тъй и не успя да го убеди да влезе в дома и. Той каза молитва пред прага и отново отиде в пустинята.

2.    Веднъж съобщиха на блажения дякон Евагрий за смъртта на баща му. Той отговори на онзи, който му съобщи това:

-      Не кощунствай! Моят Отец е безсмъртен!

 

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0


ДО
  ЕДИН  НОВ    УТОПИСТ:  ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ТУРИСТИ

 

 

Възмущавате се, че не се строят пътища за Дурмитор, за да могат да го посещават чуждестранните туристи. Заради туристите? Да бяхте казали заради горите или заради по-удобното придвижване на местното население, бих разбрал. В този случай не бих Ви и отговарял, защото си има лица, отго­ворни за пътищата. Но след като чух Вашия довод за прокарването на пъти­ща до белоглавия Дурмитор, почервенях от срам и не мога да премълча. Вие искате да „привлечете" чужденци в Черна гора, за да „оставят тук парите си"! За какво? За да „напасат" за няколко дни очите си по елаците и горските по­ляни, по които честитият народ от памтивека пасе своите белорунни стада? Като чуе подобно нещо, вярвайте ми, човек придобива желание да говори по-скоро с мъртвите, отколкото с живите. О, свети Петре Цетински, който пръв си разбил войската на Бонапарт, какво би казал ти за това? Скрий се, сабьо на Йоле Пилетич, за да не хвърлят чужденците стотачки върху теб като бакшиш, че са те видели! А ти, Драшко войвода, прекрати своя разказ за далечните венецианци, защото той предизвиква у нас вече не смях, а срам. Вие съвсем сериозно и научно казвате, че: „депресията на актуалната криза може да се редуцира до минимум само чрез елевация на съзнанието за туризма и конструирането на модерни шосета и комфортни хотели". По сел­ски казано, това значи: да влезем в дългове; да хвърлим чуждите пари за пътаща и хотели, па тогава гологлави да чакаме чужденците - да хванем някой бакшиш от техните джобове, за да им върнем поне лихвите върху взетите от тях милиони. Нима от това да живеем, човече? По-добре да не сме живи! Това ли е светосавската идея, която ни е водила от Косово през толкова гробища, през тъмници и мъчилища до освобождението? Или сме изневерили сами на себе си дотам, че сме готови да заменим стария девиз: „За честния кръст!" с девиза: „За туризма!"? Между другото нима нашата земя е най-красивата от всички земи, та светът би се извървял през нея, за да я гледа? Наистина за нас  тя е най-красивата, но не по външната красота на своите гледки, а по онази красота, която народът е съзрял и възпял. Това е красотата на великите души, на великите характери, на великите сблъсъци на правдата с неправдата, на великите духовни победи. В това е истинската красота на нашата земя. Тя е по-възвишена от всички наши планини и по-бяла от снега по техните вър­хове. Но за Ваше съжаление чуждестранните туристи няма да хвърлят пари за тази красота. И още нещо. Знаете ли, уважаеми господине, каква отрова увиват в своите банкноти мнозина от тях? Чували ли сте за отровата, която се нарича разюзданост? Знаете ли нещо за психологията на тълпата, особено ко­гато тя е на чужда територия? В чужда страна тълпата от хора не се отличава с благоприличието, което спазва у дома.

Ако ще посрещаме туристите с дължимата почтителност, като гости, тогава всичко е наред. Тогава ще останем верни на своето вековно гостопри­емство, което сияе като свещен ореол около душата на нашия народ. Това наше гостоприемство се основава на главния документ на християнската вяра - Светото Писание. Христовият апостол препоръчва на верните: „Заля­гайте да бъдете странолюбиви” (Рим. 12:13). И на друго място: „Странолюбието не забравяйте” (Евр. 13:2). Но съвсем не се препоръчва да очакваме спасител­на полза от чуждестранните посетители. Честно казано, до днес от тях сме видели повече вреда, нерядко и материална. Те искат скъпи пътища и... безплатен превоз. Позовават се на някакви официални препоръки, което обърква нашите чиновници. Някои от тях се обръщат към учреждения и търговци и открито търсят финансова помощ. Обикновено се оправдават, казвайки: „Писахме у дома да ни пратят пари и очакваме да ги получим". И нашият милостив народ дава; но им дава като на бедни хора, без да ги раз­питва и да иска гаранции. Дава им като на хора в беда, а не като на туристи и не като на спасители, които по Ваше мнение ще ни спасят от беда. Защото бедата не се лекува с беда.

Заради всичко това нека не се вайкаме за туристите в Дурмитор, а да се държим за плуга и за Бога, както е казал един наш талантлив земляк.

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 
Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Като пише за своята сестра св. Макрина, св. Григорий Ниски се въздържа да изброява нейните чудеса - „За да не съм - казва - виновен за греха неверие на немощните човеци“. Той нарича немощни онези, които не вярват. И наистина, няма нищо по-немощно от човек без вяра. Невярващия вярва в силата на мъртвите неща и мъртвите природни стихии, но не вярва в силата Божия и в силата на Божиите човеци. Това е духовна глупост, а тази глупост е равна на духовна смърт. И тъй, живата душа вярва, а мъртвата не вярва. Живите души вярват в големите чудеса на пророк Илия; тези чудеса ги радват и окуражават, защото знаят, че те са проява на Божията сила. Щом Бог проявява Своята мощ чрез мъртви предмети и стихии, защо да я не проявява и чрез живи и святи хора? Онова, което особено радва вярващите е това дето пророк Илия се е явил жив на планината Тавор, по време на Господнето Преображение. През земния си живот, този пророк е посочвал доказателства за съществуването на единствения и жив Бог, а след взимането му на небето[1], и то след няколко стотин години, със своята поява на Тавор, дал на хората явно доказателство за живот след смъртта.

 

 

БЕСЕДА за личното свидетелство на апостола

 

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина ( 2 Петр. 1, 17 – 18 )

 

Да послушаме верния и истински свидетел, който бил разпнат на кръст заради своето свидетелство. Да послушаме апостол Петър, който онова, що не успя да докаже с думи го доказа със своята кървава смърт на кръста, като бил разпнат с главата надолу от езичниците. Той свидетелствува, че е бил на светата планина, т.е. на Таворската планина, тогава, когато Господ се преобразил, когато се явил Мойсей с Илия, и когато се чул глас от небето: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тук апостолът не казва, какво той и неговите другари са видели на светата планина - то е казано в Евангелието - а само повтаря какво са чули. Това, което са чули, е също тъй важно, както и онова, което са видели. Нека, следователно, народите да чуят, че апостолите видели Господ Иисус преобразен, в чудна небесна светлина, и да знаят, че Той е Син Божи. Освен това, да чуят народите, че апостолите са видели живи Мойсей и Илия, че  след смъртта има живот и Съд Божи. Нека чуят още, че Господ Иисус е наречен Син Божи не от хората, а от самия Бог Отец. Верни и истински свидетели са, които говорят на народа, и известяват онова, което видели техните очи, и чули техните уши. Който не вярва на апостолите, вярва на Иуда, на Каифа, Ирод и на Нерон, гонителите на апостолите и предателите на истината. Който не вярва на праведниците, не му остава друго, освен да повярва на грешниците. Който не вярва на чистите, ще трябва да повярва на нечистите. Който не вярва на страдалците за истината, ще трябва да повярва на мъчителите и развратниците. Веки ден разсъмва не за друго, а за да се определят хората за едното или другото.

О, Господи Спасителю и Просветителю, с Твоите свети слова просвети душите ни, за които Твоите апостоли пострадаха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В Сръбския е написано „след смъртта“. Вероятно това е редакторско хрумване, защото е немислимо богослов от класата на св. Николай да не знае, че св. Илия е взет жив на небето.

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 76788
Постинги: 362
Коментари: 0
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031