Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764619 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 26.08.2017 г.
 


                                                 Заедно ще си отидем

 

                И досега с такава болка си спомняме за смъртта на братята, а тогава за убийството въобще се стараехме да не говорим. Помня, че икономът на манастира монах Амвросий проспа убийството. Върви той през деня към трапезарията на послушание толкова радостен, че всички се досе­тиха - той още не знае. Но никой не се решаваше да му каже. Пратиха едно момче от местните: „Кажи на о. Амвросий, че...“. Отец Амвросий някак изведнъж се сви, помоли да го освободят от послушанието и се затвори в килията си, облян в сълзи. Мнозина тогава се заключиха в килиите си или ходеха на послушание със зачервени очи.

 

                Спомням си, че за да се справя някак с чувствата си, отидох в гората. Вървя по горския път и изведнъж се появяват рокери с мотори, започват да крещят оскърбителни думи и да кръжат около мен, опитват се да ме газят с колелата. Бяха пияни и като че ли беснееха. И тогава за първи път се примолих на новомъчениците, просейки помощ. И досега не мога да разбера какво се случи след това - направих само три крачки и се озовах далеч от мотоциклетистите, на съвсем друг горски път. Впоследствие специално отидох да проверя - от единия до другия път има не по-малко от половин километър разстояние и с три крачки то не може да се измине.

 

               Ето и друг случай. Веднъж ме нападна изкушение и казвам на Трофим: „Край - отивам си от манастира!“ А той се усмихва: „Почакай ме - за­едно ще си отидем!“ Шегата си е шега, но така и стана. Веднага след смъртта на братята ме преместиха в хубава наглед килия, но в нея се измъчих: съседите се случиха приказливи, при това хората непрекъсна­то се сменяха. Тъкмо по това време се разбра, че монашеството не ми е по силите и отците ме уговаряха да кандидатствам в медицинския инс­титут. Родителите ми са лекари и аз исках да бъда лекар. Но как да се готвя при тия условия? Ни сън, ни спокойствие - само изкушения! Отидох по навик при братята, но сега вече на техните гробове и им се оплаках като на живи. Връщам се от гробовете и изведнъж един местен жител сам ми предлага чудесна самостоятелна стая в неговия двустаен апартамент съвсем наблизо, зад стената на манастира. Така си и живях без проблеми в тази стая, работейки на послушание в Оптина, като имах възможност да се готвя, чак докато заминах за Москва.

 

               Беше ми много трудно да се откъсна от Оптина и да си замина от гробовете на братята. Нали като те сполети някаква скръб - веднага при тях отиваш, а те, като живи, помагат. Забелязал съм, че Трофим, както и приживе, помага да се прогони унинието. Дойдеш кисел, а си отиваш весел. Мнозина идват тук дори не за това - да се помолят при някаква нужда, а защото край гробовете на новомъчениците на душата ти става светло. Дори във въздуха сякаш нещо се променя, а в Оптина казват: „Тук винаги е Пасха“.

Категория: Други
Прочетен: 334 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО ШЛОСЕРА ЙОСАТ.: ЗА ЖИВОТА НА ГРЕШНИКА

 

 

Един човек получил голямо наследство от своя баща. Цялото това насле­дено богатство обаче употребил единствено за да построи, укрепи и украси една къща. В нея той живял сам; нито ходел при някого, нито приемал някого у дома. За себе си не харчел нищо. Неумит, несресан, цял в дрипи  и гладен - скъперник към себе си и към другите, той давал всичко само за  къщата, която обитавал. Съседите с години не били виждали лицето му, но  къщата му била така украсена отвън, че нямало минувач, който да не изрази гласно възхищението си. Човекът се вслушвал във всяка дума на удивление и похвала и това било единствената му радост. „Щом къщата е такава, какъв ли ще е онзи, който живее в нея?" - питали се минувачите. Но лицето на стопанина никой от тях не можел да види. Накрая човекът пръснал цялото си състояние по къщата, изпаднал в нищета и глад и се отчаял. А един ден вър­ху къщата му паднала мълния и я подпалила. Тя изгоряла в пожара, а той едва успял да избяга на улицата и да се спаси. Хората от града се изплашили, когато го видели, защото приличал на плашило - черен, мършав, дрипав и мръсен. Всеки бягал от него като от чудовище. Отчаян, той напуснал града, не знаейки сам къде отива. По пътя го срещнали цигани и си рекли: „Тоя ще ни свърши работа!" Хванали го, обезобразили го още повече, извадили му очите, счупили му ръцете и нозете, па тръгнали с него на просия по света.

Този човек символизира душата на грешника. Голямото богатство - това са великите Божии дарове. Строежът, укрепването и украсяването на къщата означава грижата единствено за плътта и плътския живот. Запусна­тият, дрипав и изгладнял човек - това е обитаващата в тялото занемарена, оголяла и изгладняла душа. Мълнията е внезапната смърт. Хората от града, които бягали от онзи човек като от чудовище, са Божиите ангели, които се отвръщат от гнусната душа на грешника. Циганите - това са черните демо­ни, които обичат и пленяват подобните на себе си.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 199 Коментари: 0 Гласове: 0



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 АВГУСТ

 

 

Разсъждение                                                                               

 

 

„Благодарете Господу, ала не забравяйте и неговите велможи – нищите и бедните; те много могат в Господа Бога.“ Това са думи на знаменития руски подвижник от 19 век, отец Назарий, игумен Валаамски. Тези думи казал на съпругата на един високопоставен чиновник в Петроград, който бил изпаднал в немилост пред царя по някакво тежко обвинение. Обвиненият чиновник от мъка се разболял и легнал в постелята. Дочула съпругата на чиновника, че о. Назарий е пристигнал в Петроград, побързала да го намери, разказала му за бедата, която ги била сполетяла, и го замолила той да се помоли за нейния мъж. „Имате ли дребни медни и сребърни монети?“– запитал о. Назарий. Жената донесла и му ги дала. Отец Назарий се отдалечил. Същата вечер се върнал отново и зарадвал жената с такова известие: „Слава Богу, всички близки на Царя обещаха да се молят за вас“. Разбира се, жената помислила, че става дума за цар Александър Павлович и неговите дворяни, докато духовникът говорел за просяците по улиците, на които той раздал дребните монети и им поръчал да се помолят Богу за съпруга на онази жена. И наистина, пристигнала вест, че царят е заповядал делото на този чиновник да бъде преразгледано отново. А чиновникът желаел точно това. Когато жената почнала да благодари на о. Назарий, той ѝ казал: „Благодарете Господу, ала не забравяйте и неговите велможи – нищите и бедните; те много могат в Господа Бога“.

 

 

БЕСЕДА за най-важното пророчество на пророк Исаия

 

 

Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (Исаия. 7: 14).

 

 

Това славно пророчество за раждaнето на Господа от Девица е изречено от боговидеца Исаия във време на отчаяние, в което се намирал Иерусалим. Безчислените сирийски и Ефремови войски били обкръжили града чак до градските стени. Цар Ахаз, без войска и оръжие, и иерусалимци били в смъртен страх. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора. В този час на крайно царско отчаяние Исаия застанал пред царя и по Божия заповед му казал: Не бой се и да не отпада сърцето ти. След това Исаия пророкувал, че неприятелите няма да превземат Иерусалим. И като видял, че царят не му вярва, му казал да иска личба – било в небето, било на земята, ала невярващият цар не пожелал да поиска, а продължил да се съмнява. Тогава пророкът казал, че Бог ще им даде личба, па макар и да не искат. Тази личба била за далечни идещи времена и се отнасяла за спасението на целия човешки род. Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Защо пророкът не дал веднага някаква личба, та царят да повярвал? Затуй, защото това пророчество за спасението на Иерусалим в час, в който царят мислел, че всичко е загубено, било достатъчно, за да се яви и силата Божия, и неверието на царя. А защо пророкът точно в този час и при такива обстоятелства изрекъл пророчество за раждането на Спасителя? Затуй, защото човешкият род,  преди идването на Спасителя, ще бъде в също такова отчаяние, притеснен и обкръжен от демонските сили, както Иерусалим в този миг. Дали пророкът е казал изрично „Девицата“, а не „жена“? Определено е казал „Девицата“. Защото, ако става дума за жена, какво чудо и каква личба ще е това? Не се ли раждат всички хора от жени? Цялата тежест е върху думата „Девицата“. Тъй всевиждащият Бог умее да свързва близкото с далечното и да изпълнява едно пророчество в днешния ден, и да потвърждава друго пророчество в бъдещето.  Емануил – с нас е Бог – тогава, като невидим Бог, спасил Иерусалим. Емануил – с нас е Бог – по-късно, ще спаси човешкия род при подобна опасност, вече като въплътен Бог, като Богочовек, роден от Пречиста Девица и Светия Дух.

О, Господи, Който си дал на пророците сила да виждат истината, идваща отдалеч, дай и нам сила да приемем тази истина, която вече е дошла. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

Категория: Други
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764619
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Август, 2017  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031