Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 76780 Постинги: 362 Коментари: 0
Постинги в блога от 04.08.2017 г.
 
2.     Из житието на преподобни Симеон Стълпник


       Двадесет и седем години минаха, откакто този богоравен мъж, великият Симеон, се беше отрекъл от законите на естеството и от всичко, което е в све­та. Но майка му още пазеше в себе си огъня на лю­бовта към детето си и можеше да охлади този пла­мък само като отиде при своя, макар и по плът, но безплътен син. Защото тя страстно, ако може да упот­ребим тази дума, желаеше да види лицето на сина си и да чуе гласа му, който толкова дълго не беше чува­ла. Светият узна за пристигането на майка си. И обър­ни внимание: той не оскърби майка си, но и не нару­ши закона, наложил заповедта. А именно, не допуска среща с нея, а праща да и кажат:

-      Майко, ако не възразяваш, нека отложим сре­щата помежду ни за бъдещия век. И ако животът ни бъде във всичко угоден Богу, след заминаването ни в Христа ще се видим един друг там, където всичко е много по-родно и близко.

Такъв съвет и предаде той. Но пламъкът, който изгаряше душата на майката, не и позволи да се вслу­ша в думите му. Тя настояваше, казвайки, че иска да го види. Тогава той им предава за втори път:

-      Мислех, че ще се съгласиш с това, което е по­лезно и за двама ни, и няма да настояваш толкова за среща. Но понеже виждам, че се стремиш към онова, което е временно, сега се нуждая да бъда сам, а теб ще те видя малко по-късно. Явно, така е угодно на Бога.

Майката охотно и с радост повярва на обещаното. Душата и ликуваше, цялата беше в очакване. Вече си представяше как ще види сина си, как ще го прегръ­ща, ще го целува, ще слуша гласа му. И когато всичко се развиваше по този начин, майката ненадейно се раз­деля с живота и предава душата си на Бога. След като живя наистина щастлив живот, тя беше още по-щастлива в смъртта си. Защото макар и майка, тя послуша толкова великия си син и освен това го напусна, кога­то той беше достигнал до такава добродетел. А божест­веният Симеон нареди да внесат тялото и в двора (бе обградил стълпа от всички страни със стена, за да няма достъп за жени). И когато покойната беше занесена при него, той я видя, както и беше обещал. След това, като прочете над нея молитва, я погреба пак там, край стълпа. Така и въздаде чест на майка си, и не само изпълни Господнята заповед, но и със собствения си пример показа превъзходството и.

 

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ЕДИН АНОНИМЕН ДОПИСНИКЗА ГЛАВНАТА РАЗРУШИТЕЛНА ДОГМА

 

 

Кой си и с какво се занимаваш - не пишеш, но си се подписал като „атеист и добър патриот". Казваш, че приемаш основната догма на руските безбожници за несъществуването на Бога, а всичко останало, което те проповядват, отхвърляш и си оставаш истински родолюбец. О, бедни човече, кой те подведе да тръгнеш по този хлъзгав път, по който е невъзможно да се задържиш, без да паднеш? За какво ще се хванеш, за да се върнеш на висотата, от която си се свлякъл в пропастта? Изгубил си вярата си - следователно си прекъснал връзката, която те е свързвала с Бога, протегнал си две ръце на сатаната и въпреки това мислиш, че мо­жеш да се задържиш там, където ти пожелаеш! Московските безбожници са последователни, а ти - не. Като са отрекли Бога, те последователно са отрекли и всички останали ценности: и брака, и отечеството, и душата, и съвестта, и морала. А ти, изоставяйки Бога, мислиш да задържиш всичко останало. Не е възможно да приемеш главната им догма, която влече след себе си разрушение във всички посоки и на всички нива на живота и да се задържиш там, където ти искаш. Трябва да избереш: или изобщо да не стъпваш на техния хлъзгав път, или да паднеш с тях в пропастта. Ако нямаше Бог, както те в безумието си твърдят, то тогава хората биха били една появила се случайно купчина гъсеници, които според тяхното мне­ние трябва да бъдат охранени за смърт. Това е втората им главна догма: да охранят еднакво всички преди жътвата на смъртта. Защото, отхвър­ляйки вярата във Всемогъщия Бог, те са останали с вярата във всемогъ­щата смърт. Затова, когато говорят за „земния рай", в действителност те говорят за трапеза, приготвена за смъртта.

Знай, че онзи, който изгуби Бога от сърцето и ума си, се усеща извед­нъж освободен от всичките си задължения, лишен от всичките си надежди, помрачен по ум и отровен по сърце. Тогава за него убийството и самоубий­ството са напълно оправдани, бракът е комедия, любовта към децата - глу­пост, любовта към родината - още повече, приятелството - сделка. За него целият свят е обор с животни без пастир, а животът - случайна плесен върху лицето на земята. Всичко това следва от отричането на Бога. А ти какво си наумил? „Атеист и истински патриот!" Тежко на земята с такива патриоти и на народа с такива слепи водачи. “Когато бъдат изтребвани грешниците, ти ще видиш” (Пс. 36:34). Нима досега не си виждал? Нима не си чувал каква е участта на безбожниците? Дълго време и много мастило ще са нужни, ако започна да ти изброявам техните имена от древността до днес. Ще съкруши, пази се, ще съкруши Всевишният безбожниците, както ги е съкрушавал в миналото, ще ги строши, както се строшава глинен съд, по думите на ве­ликия Исаия (срв. Ис. 30:14). Затова пази своя живот и разум. А те могат да бъдат запазени само с помощта на Дарителя на живота и разума.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 1
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Блажени плачещите, е казал Господ. Блазе на онези, които плачат и търсят Царството Божие. Блазе на онези, които плачат и страдат за Христовата вяра. Блазе на онези, които плачат и се каят за греховете си. Истинското покаяние не може да е без сълзи. С какво ще се измият греховете, ако не със сълзи или с кръв ( кръв мъченическа )? Нитриските монаси пратили на Макарий Велики молба, той да отиде при тях, за да не трябва всички те да ходят при него. Макарий ги послушал и отишъл. Около него се събрали всички монаси и го помолили за поучително слово. Макарий заплакал и през сълзи казал: „Братя, нека очите ви да леят сълзи, преди да отидете там дето нашите сълзи ще изгарят телата ни“. Тога всички братя заплакали.

 

БЕСЕДА за неподкупната Божия правда

 

 

Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака ( 2 Петр. 2, 4 )

 

Как ще пощади грешния човек? И ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, как, значи, ще пощади тебе грешни човече? Нима ти си му по-мил и скъпоценен от милионите ангели и от толкова народи, потопени от потопа, и от многолюдните градове? А щом съгрешилите ангели… сгромоляса в ада, издави народите с потоп, и изгори с огън градовете, на какво се надяваш ти грешнико, непрестанно грешейки и не отстъпвайки от греха? Казваш - „На Божията милост“? Но нима Бог сега е по-милостив от колкото е бил тогава? Не се надявай безкрайно, а според мярката на твоя труд за изправяне на живота да бъде и твоята надежда. Наистина, велика е Божията милост, и дълготърпелива е безграничната Божия любов. Да, Бог те милва и обича повече, отколкото ти самия себе си; Той повече желае спасението ти, отколкото ти самия на себе си - но който до край се подиграва с Божията милост, който докрай се надсмива над Божието търпение, и който до край се противи на Божията любов, ще ли Бог насила да го въведе в Своето Царство, и направи съгражданин на ангелите и светиите? О, колко е страшни са адската тъмнина, дрънченето на оковите, и скърцането на зъбите! Тука обитават онези, които са се подигравали на Божията милост и противили на Божията любов. Нима и ти това искаш заблудена душо? Бог не иска ти да отидеш там; ангелите скърбят задето си се упътила натам, светиите се молят да се върнеш, Църквата принася жертви за тебе, за да се вразумиш. А, ако презреш всичко това, о, нима ще презреш всичко! - каква милост тогава ще очакваш от Бога?

О, Господи праведни, помогни ни своевременно да оставим пътя на адската тъма, и преди да пратиш ангела да вземе душите ни, вразуми ни и укрепи в доброто. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 76780
Постинги: 362
Коментари: 0
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031