Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765577 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 08.08.2017 г.
 
ДО СЪЩИЯЗА ЦЪРКОВНИЯ БЛЯСЪК

 

 На моето предишно писмо Вие отговаряте отново с въпрос: „Нима Христос би търпял такъв блясък в храма?" Със сигурност. Търпял го е тогава, би го  търпял и сега. Тогава в Иерусалим все още съществувал Соломоновият храм -едно от редките чудеса на архитектурата и разкоша в древния свят. Този храм имал в себе си повече злато и скъпоценни камъни от всички днешни христиански храмове на Балканите, взети заедно. „Целия храм той (Соломон) обкова със злато; целия храм докрай, и целия жертвешк, който е пред девира, обкова със злато…И обкова херувимите със злато…и пода на храма обкова със злато във вътрешна­та и предната част”  В този храм Христос е влизал много пъти, но никога не е изказал Вашата мисъл: че всичко това трябва да се превърне в хляб и да се изяде. Той е предсказал разрушаването на храма и храмът е бил разрушен, но не заради златото в него, а заради калта в човешките души.

Радва ме това, че се показвате милостив към сиромасите, но бих бил още по-радостен, ако Вие се покажете милостив със своето имущество, а не с чуждото. Никак пък не бих искал да Ви видя от една и съща страна с Иуда. Знаете ли разказа как веднъж Иуда искал да се покаже по-милос­тив от Христос? Прочетете 12 глава от Иоановото Евангелие. Една жена взела съд със скъпоценно нардово миро и го изляла върху Иисусовите нозе. А Иуда, който по-късно издал своя Учител за пари, се ядосал и извикал: „Защо да не се продаде това миро за триста динария и парите да се раздадат на сиромаси?“.  На това благият Господ, Който бил на път да по­ложи и живота Си за бедните, му отговорил: „Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене - не всякога”.

И тъй, чуйте какво ще Ви кажа: ако ние всички имахме Христос със себе си, не би имало сиромаси между нас. Онези, които имат със себе си Христос - те именно са приложили на Църквата всичко онова, което Вие наричате „блясък". Пак те дават и най-много на сиромасите. Любовта към живия Христос ги подтиква към двете жертви - към жертва за своята Църква и към жертва за своите бедни братя. А онези, които нямат Христос със себе си, нямат и сиромасите със себе си. Те биха искали да вземат от Църквата и да дадат на сиромасите само затова, за да не дават от своето и сиромасите да не им досаждат. Това е истинската подбуда, която - ето - така дръзко шета и между нас под маската на добротворство.

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 173 Коментари: 0 Гласове: 0

 2.      От авва Исаия


    Ако си се разделил с роднините си по плът, за да станеш странник заради Господа, не позволявай на слабостта към тях да влезе в теб, когато седиш в кили­ята си. Не бива да ти е мъчно за баща ти или за майка ти, не бива да си спомняш за брат си или за сестра си, да се съкрушаваш за децата си, да тъгуваш за жена си - за всички, които си напуснал. Но си спомни за кончината си и за неизбежността на смъртта. Защото то­гава никой от тях няма да ти помогне - така че защо да не ги изоставиш заради добродетелта? Ако ли пък е крайно необходимо да отидеш в родното си място по някаква работа, пази се от сродниците си по плът, не се дръж с тях свободно и дори не общувай с тях.

 

Категория: Други
Прочетен: 202 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Нито една страст не се побеждава без усилена борба. Светите отци са нарекли блудната страст смърт. Когато блудникът се спаси от блудната страст, е все едно, че е възкръснал от мъртвите. При онези, които живеят в света, блудната страст се разпалва предимно от гледане, а при онези, които се подвизават в пустинята, тази страст се разпалва предимно от помислите и въображението. Великата подвижница, света Сара, 30 години в пустинята, била мъчена от блудния бяс. Тя винаги го побеждавала с молитва и прогонвала от себе си. Веднъж този смраден бяс на блуда и се явил в телесен образ и казал: „Саро, ти ме победи!“. Сара смирено отговорила: „Не аз съм те победила, а Господ Христос“. От тогава блудните помисли я оставили завинаги. Когато попитали св. Пимен, как човек може да се бори против блудния бяс, той отговорил: „Ако човек озаптява своя стомах и език, ще може да владее и над себе си“. Св. Антоний казал, че в тялото има три вида движения: „Едното е от естеството, другото от невъздържание в храната, и третото е от демоните“. Други пък са казвали, че блудната похот се усилва от гнева и гордостта. Но всички са съгласни в това, че покрай трезвението и човешкия труд е необходима и Божията помощ, за да бъде тази отвратителна страст напълно изкоренена. А, че човек може да се запази в чистота, между много други свидетелствува и св. Мойсей Угрин, който преживял 50 години в света и 10 в манастир, общо 60 години, в абсолютна девствена чистота.

 

БЕСЕДА за бедствията на онези, които пристъпват към Христа, а после отстъпват

 

 

Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашето Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото ( 2 Петр. 2, 20 )

 

 

Светло е слънцето, братя, но още по-светли са апостолските слова. Слънцето осветява телата, братя, а душите не може да освети, докато апостолските слова просветяват душата. Всички възходи на душата, и всички нейни дълбини, апостолът вижда ясно, и след това, от любов, ги осветява ясно, та да ни изведе на правия път на спасението. С няколко думи той ни дава две големи поучения. Първото поучение - безчестието на този свят не може по друг начин да се победи, освен чрез познаване на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Преди всичко, без познаване на Господа Иисуса, не може да се познае нечестието на този свят, и заради това, човек не може да се очисти от скверността на този свят. Второто поучение - когато човек познае Господ Иисус и избяга от скверността на този свят, ако пак се заплете в нея, то последното му  състояние бива по-лошо от първото. Защото като е познал светлината, той отново се е върнал в мрака, и мракът за него става още по тъмен; и като познал правдата, той отново потъва в неправдата, и наказанието за него ще е още по-страшно; и като е познал светостта, той отново паднал в скотско състояние, и  скотството му ще бъде още по-жестоко. Апостолът не се притеснява да сравни това връщане назад, с псе, което се връща на своята бълвотина, и на изкъпана свиня, която отново се валя в калта.                                                               

Който е познал Господа Иисуса, той е научил всичко, което му е необходимо за спасението; получил е способност да вижда безчестието, лъжата и неправдата, и е получил сила да избяга от този свят. Да не се връща, значи, та вечната смърт да не го погълне. Нека не изкушава безброй пъти Бога. Защото, ако Бог е побързал да го спаси първия път, не ще да е така бърз и втори път, и още по-малко трети път. О, колко светли са словата на апостола, братя мои!

О, Господи Иисусе, Спасителю всесилни и всеблаги, не отстъпвай от нас в часовете на слабост и ни избави когато безчестието на този свят отново ни задърпа към себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Категория: Други
Прочетен: 199 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765577
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Август, 2017  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031