Разсъждение

Трябва да се различава грешникът от каещия се. Ако си взел върху себе си грижата[1] да изобличиш грешника, пази се добре да не изобличиш и каещия се. От притчата за блудния син си спомни колко е мил каещият се на Бога. Нека, значи, и за тебе да е мил онзи, който е станал мил и на Бога. Случило се в старо време един монах да падне в грях, заради което бил изгонен от манастира. Този монах отишъл при св. Антоний, изповядал греха, покаял се и останал за някое време при св. Антоний. След това Антоний го пратил обратно в манастира, ала там не го приели и отново го изгонили. Каещият се отново се върнал при Антоний. Антоний пак го пратил в манастира с такова наставление към отците на манастира: „Една ладия претърпяла крушение и изгубила своя товар; с голяма мъка се добрала до пристанището, а вие искате да потопите и това, което се е спасило от потъване!“. Като чули това, отците с радост приели разкаялия се брат в манастира.

БЕСЕДА за страшното пришествие Господне

И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят (II Петр. 3: 10).

Страшен е Денят Господен, о, колко е страшен! Страшен е заради неотменната си правда и заради ненадейността си. Сам Господ е заповядал: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа (Мaт. 25: 13), а апостолът, който със своите уши е чул тези слова, само ги повтаря. Онзи, който се бои от крадец, всяка нощ пази, за да не го изненада крадецът. Онзи, който се бои от Денят Господен, бодърства всекидневно и ежечасно, та този ден и час ненадейно да го не завари в грях. Така сме привикнали с правилното въртене на колелото на времето и точното изнизване на денонощията, та затова даже не дочуваме грохота на онзи Ден, който ще засенчи всички дни, ще спре колелото на времето и ще строши неговите спици. Все едно, слънцето да покаже своето огнено лице над милиони вощеници, да затъмни тяхната светлина и да разтопи техния восък. Страшен, страшен, страшен е Денят Господен! Когато този Ден покаже огненото си лице над свещиците на сегашните дни, те ще изгаснат и ще потъмнеят, небесата с шум ще преминат, [тези небеса], чрез които се изчисляват сегашните обикновени дни, а, стихиите ще пламнат и ще се разрушат; ще се разрушат материалните стихии – земя, вода, въздух и огън. И няма да ги има. Всичко ще бъде ново. И земната ни обител, и всички неща на нея ще изгорят. И няма да ги има. Всичко ще бъде ново. И нашите дела ще изгорят; щом Бог не жали Своите дела, нима ще пожали нашите? Не делата ще потърси Бог, а извършителите. Всички извършители ще застанат пред Него на Съд, а делата им ще изгорят. И всичко ще бъде ново. Който бъде осъден, ще е осъден; който бъде награден, ще е награден – за цялата вечност. Страшен е, братя, наистина е страшен Денят Господен! Страшен е заради неотменната Божия правда.

О, Господи праведни, направи ни трезви и будни! Нареди на Твоите ангели да ни запазват трезви, та грехът да не ни опие и приспи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – ролята (бел. прев.).