Разсъждение

Как да победим враждата на нашите неприятели? Като отстъпим с кротост и молитва. Като отстъпим във всичко, освен във вярата и благочестивия живот – с кротост и молитва, сега и всякога. Св. Амвросий пише: „Това е оръжието на праведника – като отстъпи, побеждава – както постъпват опитните стрелци, имайки навика да отстъпват пред по-силните от тях“. Един брат бил обиден от другаря си, но желаейки мир, отишъл при него да се помири. Но другият не искал да му отвори и вратата – ругаейки го отвътре, го прогонил от своя дом. Братът се оплакал на един духовник, а той му казал: „Като си отивал да се помириш с твоя другар, ти по целия път, в твоите мисли си го осъждал, а себе си си оправдавал. Съветвам те, макар и другарят ти да е съгрешил против тебе, ти приеми в себе си мисълта, като че ли ти си прегрешил против него, и тогава иди при него, и в мислите си го оправдавай, а себе си осъждай“. Братът постъпил така. И какво се случило? Щом наближил дома на своя другар, онзи отворил широко вратата, затичал се, прегърнал обидения брат и се помирил с него.

БЕСЕДА  за безсилието на грешника

Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него (Исаия. 3: 12).

Прекрасно и премъдро е всичко, което е от Бога. Всяка твар Божия послушно върви по онзи път, който Бог ѝ е определил. И звездите се движат, и животните живеят, и въздушните течения се ориентират – всичко по реда, установен от Бога. Само човекът, най-разумното същество, често изпада в безумие и оставя Божия път, измисля нови пътища според своите помисли. От това може да се случи така, че вместо старци, деца да станат старейшини, и вместо мъжете, жените да почнат да властват. Но когато децата управляват, обикновено владее насилие, и когато жените разпореждат, обикновено царува безредието. Когато това се допусне от Бога, е заради народните грехове, и не е без Божие допущение – тогава народът се намира под наказание за своите грехове, също като когато има война и врагът покори земята, защото всяко насилие е война и всяко безредие е наказание за греха. Но както насилието и безредието могат да властват между един народ, тъй могат да завладеят и душата на отделния човек. Вятърничавите и неблагочестиви помисли представляват деца, а плътското чувствено мъдруване представлява жени. Когато надделеят вятърничавите и неблагочестиви помисли , тогава те вършат насилие над човека и го въвличат от лошо в по-лошо, като кога деца отсъждат; и когато плътското мъдруване надделее над духовната мъжка мъдрост, която е от Бога, тогава тя започва да властва над човека като зла жена. Под жени пророка разбира не само жените, но и мъжете с женски немощи. За да не бъде човекът завладян от детинско безумие и женска чувственост, трябва строго да се спазва Божият закон, написан от Бога за хората, както всички сътворени твари спазват написания от Бога закон, написан за тях.

О, Господи, творецо и Законодателю наш, просвети ни и ни укрепи. Просвети ни с благодатта на Духа, та винаги да помним Твоя закон, и ни укрепи със силата на Духа, та винаги да изпълняваме Твоя закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Някакви хора са ти посочили една твоя лоша страст, но ти не си им по­вярвал. Защо не си повярвал? Нима не знаеш, че другите винаги забе­лязват обезобразеността на нашето лице преди нас? Окото вижда всичко освен себе си. Околните виждат лицето ни и без огледало, а ние - само в огледалото. Огледало за нашата душа е Христос. Погледни Христос, вгле­дай се в Него като в огледало и помисли - дали Той би правил това, което ти правиш. Не, разбира се. Следователно огледалото би дало отрицателен отговор, т.е. би показало духовната ти обезобразеност.

Пияният, дори когато е най-пиян, уверява целия свят, че е трезвен и знае какво говори. Самохвалкото не съзнава, че се хвали, и се обижда, когато някой му каже: не се хвали! Имало един такъв самохвалко, когото всички из­бягвали, защото няма по-тягостно нещо от това да разговаряш с такъв човек. За да го вразуми, но все пак и да не го обиди, един наш поет (Люба Ненадович) му казал: „Ако аз говорех тези неща, които говориш ти, хората с право щяха да ме нарекат лъжец". Не случайно е казано, че страстите са слепи. Те наистина са слепи сили, които теглят човека към пропаст.

Вижте и признайте своята страст, казват моралистите. Но дали това е достатъчно? Ако човек не се изплаши и не се погнуси от своите страсти, както се плаши и гнуси от някои телесни болести, той няма да може да се излекува. Нека всеки си представи своите страсти като телесни болести. Това има решаващо значение. Нека например всеки си представи славолюбието  като белодробно възпаление; блудната страст като рак; скъперничеството  като туберкулоза; завистта като холера; пиянството като тиф; лакомията  като едра шарка; суетността като ишиас; гордостта като парализа вследствие на тетанус. Тогава човек може да възкликне, както някога пророк Исаия: „От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синиш, гнойни рани, неочистени, непревързани, несмекчени с елей” (Ис. 1:6). Или като апостола: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт” (Рим. 7:24)?

Ще ни избави, изцери и помилва само Онзи, единствено Онзи, „Който взе върху Си нашите немощи и понесе болестите ни” (Мат. 8:17).

Виж се и ти в Него като в огледало, за да съзреш своите рани; допри се до Него като до животворен магнит, за да се изцериш; поклони Му се като на Бог, за да ти открие вечните тайни.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !