Разсъждение

Нито една страст не се побеждава без усилена борба. Светите отци са нарекли блудната страст смърт. Когато блудникът се спаси от блудната страст, е все едно, че е възкръснал от мъртвите. При онези, които живеят в света, блудната страст се разпалва предимно от гледане, а при онези, които се подвизават в пустинята, тази страст се разпалва предимно от помислите и въображението. Великата подвижница –  света Сара, 30 години в пустинята била мъчена от блудния бяс. Тя винаги го побеждавала с молитва и го прогонвала от себе си. Веднъж този смраден бяс на блуда ѝ се явил в телесен образ и казал: „Саро, ти ме победи!“. Сара смирено отговорила: „Не аз съм те победила, а Господ Христос“. Оттогава блудните помисли я оставили завинаги. Когато попитали св. Пимен как човек може да се бори против блудния бяс, той отговорил: „Ако човек озаптява своя стомах и език, ще може да владее и над себе си“. Св. Антоний казал, че в тялото има три вида движения: „Едното е от естеството, другото – от невъздържание от храната и третото е от демоните“. Други пък са казвали, че блудната похот се усилва от гнева и гордостта. Но всички са съгласни в това, че покрай трезвението и човешкия труд е необходима и Божията помощ, за да бъде тази отвратителна страст напълно изкоренена. А че човек може да се запази в чистота, между много други свидетелства и св. Мойсей Угрин, който преживял 50 години в света и 10 в манастир – общо 60 години, в абсолютна девствена чистота.

БЕСЕДА за бедствията на онези, които пристъпват към Христа, а после отстъпват

Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя,  нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото (II Петр. 2: 20).

Светло е слънцето, братя, но още по-светли са апостолските слова. Слънцето осветява телата, братя, а душите не може да освети, докато апостолските слова просветяват душата. Всички възходи на душата и всички нейни дълбини апостолът ги вижда ясно и след това, от любов, ги осветява ясно, та да ни изведе на правия път на спасението. С няколко думи той ни дава две големи поучения. Първото поучение – безчестието на този свят не може по друг начин да се победи, освен чрез познаване на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Преди всичко, без познаване на Господа Иисуса, не може да се познае нечестието на този свят и заради това човек не може да се очисти от скверността на този свят. Второто поучение – когато човек познае Господ Иисус и избяга от скверността на този свят, ако пак се заплете в нея, то последното му състояние бива по-лошо от първото. Защото, като е познал светлината, той отново се е върнал в мрака, и мракът за него става още по тъмен; и като познал правдата, той отново потъва в неправдата и наказанието за него ще е още по-страшно; и като е познал светостта, той отново паднал в скотско състояние и скотството му ще бъде още по-жестоко. Апостолът не се притеснява да сравни това връщане назад с псе, което се връща на своята бълвотина, и на изкъпана свиня, която отново се валя в калта. Който е познал Господа Иисуса, той е научил всичко, което му е необходимо за спасението; получил е способност да вижда безчестието, лъжата и неправдата и е получил сила да избяга от този свят. Да не се връща, значи, та вечната смърт да не го погълне. Нека не изкушава безброй пъти Бога. Защото, ако Бог е побързал да го спаси първия път, не ще да е така бърз и втори път, и още по-малко трети път. О, колко светли са словата на апостола, братя мои!

О, Господи Иисусе, Спасителю всесилни и всеблаги, не отстъпвай от нас в часовете на слабост и ни избави, когато безчестието на този свят отново ни задърпа към себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски