Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626589 Постинги: 1882 Коментари: 0
Постинги в блога от Август, 2019 г.
2 3 4 5  >  >>
 image Тропарь мученику Андрею Стратилату, глас 5

 

Земна́го са́на сла́ву оста́вив,/ Небе́сное Ца́рство насле́довал еси́,/ кро́вными ка́плями, я́ко пречу́дным ка́мением,/ нетле́нныя венцы́ украси́л еси́/ и ко Христу́ приве́л еси́ собо́р страстоте́рпец./ С ли́ки а́нгельскими в невече́рнем све́те/ незаходи́маго Со́лнца Христа́ обре́л еси́,/ свя́те Андре́е Стратила́те,/ Его́же моли́ с пострада́вшими с тобо́ю при́сно,// да спасе́т ду́ши на́ша.
 

Кондак мученику Андрею Стратилату, глас 4

 

 

В моли́твах Го́сподеви предстоя́,/ я́коже звезда́ со́лнцу предтеки́й,/ и жела́емое сокро́вище Ца́рствия узре́л еси́,/ ра́дости неизрече́нныя исполня́яся./ Безсме́ртному Царю́ в бесконе́чныя ве́ки,/ от А́нгел безпреста́ни хвали́мому, пое́ши, Андре́е Стратила́те.// С ни́миже моли́ся непреста́нно о всех нас.

Категория: Други
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 0
 НЕДЕЛЯ ЕДИНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

 

Евангелие за прошката

 

Мат. 18: 23 – 35, Зач. 77

 

       Когато Господ Иисус Христос умирал на Кръста, Той и в смъртните страдания се трудел да е полезен на хората. Без да мисли за Себе Си, а за хората, издъхвайки, Той изрекъл едно от най-великите си поучения, които въобще е дал на човешкия род. Това е поучението за опрощаването. Прости им, защото не знаят какво правят! Никога, нито едно лобно място дотогава не било чувало такива думи. Напротив, онези, които дотогава загивали на лобното място, независимо невинни или виновни, призовавали боговете и хората за отмъщение: „Отмъсти за мене!“, това са думите, които до Христа най-често се чували на лобните места, а за съжаление и днес се чуват между много народи, та чак и между онези, които се осеняват със светия Христов Кръст. А Христос при последния си дъх прощава на Своите подигравачи, мъчители и убийци, моли Своя Небесен Отец да им прости и освен това посочва и извинение за тях: не знаят – казва – какво правят!

       Защо точно това поучение за прощаването Господ повтаря от Кръста? От безчислените поучения, които Той на земята е дал на човеците, защо точно на самия край избира тъкмо това поучение, а не да каже със Своите Божествени уста някое друго? Несъмнено затова, защото нарочно искал това поучение да се запомни и изпълни. В незаслужените страдания на Кръста, възвисен над всяко мирско величие и възвисен над земните царе и съдници, над мъдреците и учителите, над богатите и бедните, над обществените реформатори и бунтари, Господ Иисус, с примера на опрощаването, подпечатал Своето Евангелие, та с това да покаже, че без него нито царете могат да царуват, нито съдиите да съдят, нито мъдреците да разсъждават, нито учителите да учат, нито богатите и бедните да живеят човешки, а не скотски живот, нито плахите реформатори и бунтари да сторят нещо полезно; а преди всичко и над всичко да покаже, че без опрощаване хората не могат да разберат Неговото Евангелие, още по-малко – да го изпълнят.

       Господ започнал Своите поучения с думи за покаяние, а ги завършил с думи за опрощаване. Покаянието е семето, опрощаването – плодът. От никакво покаяние няма полза без опрощаване.

       Какво би било човешкото общество без опрощаване? Един зверилник посред природния зверилник.

       Какво биха били всички човешки закони освен едни непоносими вериги, ако не ги облекчаваше опрощаването?

       Нима без него майката би се наричала майка и братът – брат, приятелят – приятел и християнинът – християнин? Не. Опрощаването е главното съдържание на всички тези названия.

       Ако не съществуваха думите “прости!“ и „простено!“, човешкият живот би бил напълно непоносим. Няма такава мъдрост, която без опрощението може да въдвори ред на земята, Нито има такова училище и такова възпитание, които биха могли да направят хората великодушни и благородни без упражнение в опрощението.

С какво помага на човека цялата негова светска ученост, ако той не е в състояние да прости на своя ближен една обидна дума или един обиден поглед? С нищо. И с какво ще помогнат на човека сто литра зехтин, пожертвани за олтара, ако всеки литър не е свидетел поне на една простена обида? С нищо.

       О, ако знаехме колко мълчаливо се прощава на всеки един от нас всеки ден и всеки час не само от страна на Бога, а и от страна на хората, ние със срам бихме побързали да простим на другите. Колко небрежни обидни думи хвърляме, на които се отговаря с мълчание, колко яростни погледи, колко неприлични движения, та чак и непозволени неща! И хората пропускат това, не ни отвръщат с око за око и зъб за зъб. А какво да кажем за Божието опрощение? За Него всички човешки думи са недостатъчни. Трябват Божии слова, за да се опишат неизмеримите дълбини на Божието милосърдие и опрощение. Такива слова ни говори днешното евангелско четиво. Кой друг на небето и на земята би могъл да обясни и опише що е това Бог, освен сам Господ Иисус – Предвечния Син Божий? Никой не познава Отца освен Сина, и комуто Синът иска да открие (Мат. 11: 27)[1]. Неизказаното Божие опрощение Господ Иисус е разкрил с притчата за големия длъжник. За това Му дал повод апостол Петър, който Го запитал колко пъти трябва да прощава оскърблението на своя брат, дали до седем пъти. На това питане Господ отговорил със забележителните думи: Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем. Сравнете двата израза и вижте разликата между човека и Бога. Петър мислел, че като казал „до седем пъти ли“, е достигнал предела на милостта. Господ отговорил: „До седемдесет пъти по седем!“. И тъй като тази мярка му се сторила недостатъчна, за да е по-ясно, изрекъл и следната притча:

       Затова Царството Небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Царството Небесно не може да се опише с думи, нито да се нарисува. То може само донякъде да се уподоби на онова, което се случва на този свят. Господ говори с притчи, защото е трудно по друг начин да се изрази онова, което не е от този свят. Този свят е помрачен и обезобразен от греха, но все пак не е съвсем изгубил приликата си с онзи, истинския свят. Този свят не е дубликат на другия свят – далеч е от това – а е само негова бледа прилика и сянка. Оттук могат да се правят аналогии между двата свята, както между истинските неща и техните сенки. Защо Господ казва: човек цар[2], а не просто цар. Първо – за да подчертае названието „човек“ над названието „цар“; по-голяма чест е да бъдеш човек, отколкото да бъдеш цар. Всъщност „човек“ означава истинско достойнство, а „цар“ – служба. Второ – за да покаже добрия цар. Така Господ говори и за човека стопанин, и за човека търговец, както и за човека цар, все със същото намерение – да покаже добрия стопанин и добрия търговец. Говорейки за съдията, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше (Лк. 18: 2), Господ не казва „човек съдия“, а просто имаше[3] съдия. От това виждате, че Господ, казвайки човек цар, с това казва „добър цар“.

       Един добър цар, значи, решил да разчисти сметките си със своите слуги. Неговите слуги са и негови длъжници, защото истинският цар не задлъжнява към своите слуги, а слугите към него. Като започнал да разчиства сметките с тях, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта. Един талант съдържал около 240 златни лири, или около 500 дуката; десет хиляди таланта съдържали близо два и половина милиона златни лири, или около пет милиона дуката.[4] Такъв дълг е огромен и за една държава, камо ли за един човек. Но колко е това? Още по-голям е броят на нашите грехове пред Бога – нашият дълг към Бога. Говорейки за дълга на слугата към царя, Господ визира нашия дълг към Него. Затова споменава за такова огромно, на пръв поглед невероятно количество [злато], което всъщност не е невероятно, като се изброят греховете на всекиго от смъртните хора.

       А понеже тоя нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати. По онова време според закона, както римския, така и еврейския (II. Цар. 4: 1; Изход. 21: 2; Левит. 25: 39), можело несъстоятелният длъжник, заедно със семейството му, да се продаде в робство. Една вдовица, плачейки, казала на пророк Елисей: Твоят раб, мъж ми, умря; а ти знаеш, че твоят раб се боеше от Господа; сега дойде заимодавецът да вземе двете ми деца за роби. (IV Цар. 4: 1). Следователно, онова, което царят нарежда да се направи с неговия слуга длъжник, той нарежда по правото и по закона. Духовният смисъл на тази царска заповед е, че когато нашите грехове прехвърлят всякаква мярка, Бог ни лишава от всички дарове на Светия Дух, които правят човека човек. Да се продаде длъжникът означава човекът да се лиши от своята богоподобна личност; и неговата жена – той да се лиши от дара на любовта и милостта; и неговите деца – той да се лиши от възможността да извърши каквото и да е добро. И да заплати, означава всички благодатни дарове да се отнемат от лошия човек и да се върнат обратно на Бога, като собственик и източник на всяко благо. Ако ли [къщата] не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас (Мат. 10, 13) – казал Господ на Своите ученици.

       Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Каква мигновена промяна, какъв евтин откуп и каква безмерна милост! Лошият слуга, който е натрупал такъв дълг, нямало на кого да се надява  нито отляво, нито отдясно. Никой на света не можел да му помогне освен отново неговия господар – кредитора. Той [слугата] бил между господаря и слугите. Слугите не смеели да му помогнат без господарската воля. Значи, само онзи, който го осъдил, можел и да го помилва. И той направил онова, което единствено било възможно и разумно да направи – паднал пред господарските нозе и замолил за милост. Той не моли за опрощаване на дълга – за това той не смеел и да помисли – а за отлагане: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А човекът цар – истинският човек и истинският цар – пусна го и му прости дълга. Дал му, значи, двойно освобождение – освобождение от робството и освобождение от дълга. Не е ли това истински царски дар? Земните царе не постъпват така. Такава неочаквана милост може да стори само Небесният Цар. И Той прави това и го прави често. Когато един грешник се осъзнае и покае, Небесният Цар е готов да му опрости десет хиляди товара с грехове и да му върне всички отнети дарове. Не само никой не може да достигне до Божието милосърдие, ала и никой не може да го опише. Ще излича като мъгла твоите беззакония и твоите грехове – като облак; обърни се към Мене, защото Аз те изкупих (Исаия 44: 22). Който с искрено покаяние се обърне към Господа, нему Господ всичко прощава и му дава още време, още възможност, за да види дали ще остане с Господа, или ще Го предаде. Цар Иезекия се разболял, бил на умиране и, плачейки, се обърнал към стената и се помолил Богу да продължи живота му, и Бог продължил живота му с още петнадесет години. Затова Иезекия прославил Бога и казал: Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове (Исаия 38: 17). Подобно било и с презадлъжнелия слуга. Той молил своя Господар само да изчака за дълга. Господарят му простил целия дълг, пуснал го на свобода и сега стои и чака да види не как слугата ще успее да му върне дълга, а как ще му се отблагодари за това благодеяние. А ето как бързо слугата се отблагодарил.

       Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш. Опростен и освободен от своя господар, слугата срещнал друг слуга – свой длъжник, спрямо когото той се явява в положението на господар. Но когато този слуга станал господар, вижте какъв страшен господар е! Докато човекът цар се отнесъл към своя длъжник наистина човешки и царски, то този същият длъжник, когото царската милост спасила от погибел, постъпва сега към своя длъжник по-жестоко от див звяр, и то за какъв дълг! За сто динария! На него царят му опростил пет милиона златни дуката, а той за сто динария хваща и души своя длъжник, и го хвърля в тъмница докле да изплати дълга! Тук вече не разчиства сметките си човекът цар със своите слуги, а слуга със слуга. И слугата кредитор хваща за гърлото слугата длъжник, души го и иска веднага да му върне дължимото.

       Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. Същата сцена, както и преди по-малко от час, когато този лош слуга бил на колене пред господаря си. И той бил паднал на колене, и той се молел, казвайки: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. И човекът цар се съжалил и му опростил десетте хиляди таланта. А той не съжалява своя длъжник, който му дължи сто динария. Той не иска да се смили, нито да го съжали, нито да му прости, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Така постъпил слугата кредитор със слугата длъжник. Така човек постъпва с човека, а такова отношение на човека спрямо човека обръща Божията милост на справедливост. Когато човек не се възползва от Божията милост, го спохожда Божията справедливост. А Божията справедливост след пропиляване на милостта е страшна. Апостолът казва: Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне (Гал. 6: 7). Всъщност, когато получаваме милост от Бога, а сме немилостиви, ние се подиграваме с Него. Подиграваме се, когато коленичим, измолвайки от Него опрощение за своите безбройни грехове, а веднага след това хвърляме в тъмница за един-единствен грях към нас своя брат. Да не се лъжем, защото наистина Бог поругаван не бива, Бог осмиван не бива, Бог не е играчка. Ние не сме далеч от Неговата десница както когато милва, така и когато наказва. Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог! (Евр. 10: 31). А че е страшно, се вижда по-нататък от самата Христова притча.

        Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Кои са тези другари, които видели и много се огорчили? Това са милостивите хора, които с духовния си разум разбрали как Бог постъпил с онзи зъл слуга, а с очите си видели непоносимата лошотия на слугата и завикали към Бога. Но това може да се отнесе и към ангелите, които могат да се нарекат приятели на хората, защото и едните, и другите са повикани на служба Богу и защото, по думите на Спасителя, онези, които се сподобят да получат оня свят, са равни на Ангели (Лк. 20: 36). Впрочем, не е необходимо нито милостивите човеци, нито ангелите да съобщават [каквото и да е] на Бога, та чрез това Той да узнае какво се е случило на света, защото всевишният Бог е всезнаещ и всевиждащ и защото и едните, и другите, всичко, което виждат и разбират, го виждат и разбират с помощта на Бога. Защо тогава е казано, че слугите видели какво направил техният немилосърден другар и разказали на царя? За да се видят чувствителността и състраданието на добрите хора и ангелите. Защото волята на Бога е Неговите верни да се радват на доброто и да се наскърбяват от злото. Натъжените Божии слуги, значи, дошли и съобщили на Господаря всичко, което се случило.

       Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?

       Човекът цар не иска да накаже лукавия слуга, преди да посочи вината му. Така ще постъпи и Господ на Страшния съд: ще се обърне към онези, които са от дясната Му страна, ще ги призове във вечното блаженство и ще им обясни с какво са заслужили това блаженство; ще се обърне и към онези, които са от лявата Му страна, ще ги прати във вечни мъки и ще им обясни с какво са заслужили тези мъки. Господ иска всеки да знае за какво получава награда или наказание, та никой да не мисли, че е постъпил несправедливо към него. Първо Бог нарича слугата лукав[5] и тогава го отлъчва от Себе Си. Защото злото няма нищо общо с доброто. Веднага след това идва и ясната мотивация защо Бог нарича грешника лукав: както и аз се смилих над тебе? Бог не навлиза в подробности. Той не казва: „Аз ти опростих десет хиляди таланта, а ти не искаш да опростиш на своя другар даже сто динария, а просто казва: както и аз се смилих над тебе, та да накара грешника сам да си представи големината на този дълг. По-нататък господарят обяснява и защо е опростил на длъжника онзи дълг – защото ми се примоли. И тук Господарят не навлиза в подробности, като премълчава онова, което предхождало молбата, а именно – падането на колене и кланянето. Тези двете изразяват покаяние, а покаянието предхожда молитвата. Молитва без покаяние не помага с нищо. Но когато молитвата е съединена с покаяние, тя бива чута от Бога. Презадлъжнелият слуга наистина най-напред показал покаяние, а след това замолил Господа да го изчака. Затова неговата молба веднага била чута и Господарят сторил и нещо повече от онова, което желаел – опростил му целия дълг. След това му посочил вината към неговия другар и то под формата на въпрос. Защо под формата на въпрос? Защо не му казал: „Аз се смилих над тебе, а ти не се смили над своя другар“, а му казал: Не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? За да види сам, че е виновен, да няма какво да отговори; за да го накара да се ужаси от чутото и да му даде възможност, ако може, да каже нещо за свое оправдание. В такава въпросителна форма Господ отговорил на онзи слуга, който пред първосвещеника пръв му ударил плесница по лицето и Го попитал: Тъй ли отговаряш на първосвещеника? А Господ отвърнал: Ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш? Този Христов отговор трябвало да ужаси слугата. Такъв отговор означава посипване на горящи въглени върху главата и под краката. Такъв начин на показване на нечия вина употребява в днешната евангелска притча и човекът цар – Не трябваше ли и ти да се смилиш? Настъпило ужасно мълчание… А после последвал ужасът от присъдата. И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Когато милостта Божия се обърне в правосъдие Божие, тогава Бог е страшен. Блаженият Давид казва: Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв (Пслм.75: 8)? А ето и прозорливият Исаия: Ето, името на Господа иде отдалеч; гневът Му гори (Исаия 30: 27). С такъв огнен гняв се разгневил, значи, човекът цар на немилосърдния слуга и го предал на мъчителите, т.е. на злите духове. Защото злите духове са истински мъчители на хората. Кому иначе ще се предаде онзи, който заради немилосърдието си отпада от Бога и когото сам Бог нарекъл лукав, кому, ако не на главните носители на злото – дяволите? Защото се казва: докле да му изплати целия дълг, та с това да се покаже, че е предаден на вечно мъчение. Защото преди всичко е немислимо длъжник с такъв дълг да може да се издължи; и второ, защото Бог тази окончателна присъда не изрича за човека в този живот, а след смъртта му, когато няма никаква възможност за покаяние и за изплащане на греховете, сторени на земята.

       Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му. Това е краят на притчата и в това е нейният главен смисъл. В тези думи няма никакво двусмислие или недомлъвки. Както ние постъпваме към своя брат, така и Господ ще постъпи към нас. Това ни го е заявил Господ Иисус, у Когото няма незнание или грешки. В този случай Христос не казал: вашият Отец, а Моят Отец Небесен, с което иска да каже, че ако не простим греховете на своите братя, ние губим правото да наричаме Бога свой Отец. Освен това Господ добавя: от сърце, защото е казано: Господарят… се смили, а милостта идва от сърцето. Значи, ако не простим на брата си, ако не простим от сърце, със състрадание и любов, с нас Бог, сътворил нас и нашите братя, ще постъпи също както постъпил човекът цар с немилосърдния слуга. Т.е. и ние ще бъдем предадени на мъчителите – бесовете, които ще ни измъчват вечно в царството на мрака, където е непрестанен плач и скърцане със зъби. А ако няма да е така, нима Господ щеше да ни го каже? А той ни е казал това не само по повод на тази притча, а и в много други случаи. С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 7: 2). Не е ли и това равностойно поучение без двусмислие и без недомлъвки? Е, тогава, Господ не ни ли е дал същото равностойно поучение и в най-важната молитва – Господнята: И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си? С тези страшни думи ние всеки ден, когато четем Отче наш, подновяваме, така да се каже, договора с Бога, молейки Го Той да постъпи с нас както и ние постъпваме със своите ближни; да ни прости, както и ние прощаваме; да прояви към нас милост толкова, колкото и ние показваме към своите длъжници. Какво леко задължение възлагаме на Бога, а каква страшна отговорност поемаме на себе си! За Бога е лесно да ни прости толкова, колкото ние прощаваме на другите; за него е лесно да прости на всекиго от нас и дълг от десет хиляди таланта; о, и ние да бихме пожелали с такава божествена лекота да опростим на своя брат дълга от сто динария! Вярвайте ми, какъвто и да е дългът на човека към човек, какъвто и да е грехът на човека към човек и на приятеля към приятел, той не надминава повече от сто динария спрямо преголемия дълг, който всеки от нас дължи на Бога. Всички ние, без изключение, сме големи Божии длъжници. И само като помислим да дадем на съд своя приятел заради дълг, трябва да си спомним, че ние неизмеримо повече дължим на Бога, който още ни изчаква, още отлага разплащането, още търпи и прощава. Ах, трябва да се сетим, че с каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери! Но преди всичко трябва да си спомним последните думи, които Христос е изрекъл, издъхвайки на Кръста: Отче, прости им! Който има поне малко незаспала съвест, той ще се засрами от тези помисли и ще се отклони неговата преследваща ръка от малкия му длъжник.

       Да побързаме, братя, да простим на всички греховете и обидите, та и на нас Бог да опрости безбройните наши грехове и обиди. Да побързаме, докато смъртта не е почукала на вратата и не е викнала: „Късно е!“. Зад вратата на смъртта ние не ще можем повече да прощаваме, нито пък на нас ще се прости.

       Слава на Божията милост и на Божията правда. Слава и хвала на Божествения Учител и наш Господ Иисус Христос, заедно с безначалния Отец и Светия Дух – единосъщна и неразделна Троица, сега и винаги и во веки веков. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] Словоредът е според сръбския текст (бел.прев.).

[2] Според сръбския текст (бел. прев.).

[3] В ориг. – един (бел. прев.).

[4] Талант, лира, дукат в различно време и в различни географски области имали различна стойност. За да не се обременява читателят с излишни изчисления, е достатъчно да се каже, че става дума за огромно количество злато (бел. прев.).

[5] В ориг. – зъл (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
31.08 06:05 - !!!
 

Чем чаще ветер раскачивает дерево, тем глубже корни его врастают в землю; чем больше скорбей испытывает сердце, тем крепче оно держится за Бога и молитву.

прп. Исаак Сирин

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 Рассказ об исцелении немых

Из моего дневника (1935 г.)

Вчера на повечерии мы читали житие святого Андрея Критского, одного из великих отцов и святителей Православной Церкви. В житии говорится, что он был немым от рождения до семилетнего возраста. А как только причастился, заговорил. Такова сила Святого Причастия.

Но вот еще более удивительный случай произошедшего в наши дни. В этом году на храмовый праздник в монастырь святого Наума пришел и один мусульманин из Охрида, которого зовут Сефер Яшар. И он нам рассказал о чуде, которое совершилось на его сыне Касане. А именно: его семилетний сын Касан был немым. В прошлом году отец привел его на храмовый праздник в монастырь святого Наума, где священники читали молитвы над недужным.

В этом году отец пришел в монастырь поблагодарить святого Наума – его сын обрел дар речи.

Так что не по вере и не от Причастия, а только по молитве совершилось чудо, подобное тому, что со святым Андреем, который был крещен и причастился, а после этого заговорил.

Категория: Други
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

Не са редки случаите, особено в наше време, родителите да станат виновници за духовната смърт на своите деца. Ако детето се стреми към духовен живот, подвизи и монашество, а родителите му потискат този му стремеж, вместо да го насърчават, такива родители стават убийци на своето чедо. И такива деца – за наказание на родителите – често потеглят на обратната страна и стават развратени. Едно момче Лука, племеник на св. Иоан Рилски, чуло за своя чичо, и теглено от желанието за духовен живот, отишлo при чичо си в планината. Иоан го приел с любов и започнал да го поучава и подкрепя в подвизите. Но бащата на Лука един ден се появил пред Иоановата пещера и яростно почнал да упреква светеца, задето държи сина му в тази пустиня. Тук Иоановите думи и съвети не помогнали с нищо. Бащата насила повел сина си към къщи. Но по пътя змия ухапала детето и Лука умрял. Свирепият баща видял в това Божие наказание, разкаял се, но вече било късно. Плачейки и обвинявайки себе си, той се върнал при Иоан. Но светецът му казал да погребе детето и да се върне, откъдето е дошъл.

 

 

БЕСЕДА за мира между вълка и агнето

 

 

Тогава вълк ще живее заедно с агне и леопард ще лежи заедно с козле (Исаия 11: 6).

 

Тъй истинският пророк пророкувал истината. Добавил още и: „Малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка... и лъвът ще яде слама като вола,… и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо, и змията няма да го ухапе“. Кога ще стане това чудо, братя? То вече е станало тогава, когато се явил на земята Чудотворецът Христос. Това е райската реалност, която се е обновила между хората със Спасителевото идване на земята. Загадъчно, но все пак разбираемо говори пророкът, защото не говори за зверовете, а за хората; ясно, защото това пророчество се е изпълнило в Христоватa Църква. Човеци, които по нрав са били като вълци и леопарди, като лъвове и мечки, като волове, агнета, ярета и като змии – всички застанали пред Витлеемския Младенец, обединени от вярата, укротени от благостта, осияни от надеждата, облагородени от любовта. Пророкът предсказва още и защо това ще се сбъдне. Защото земята ще бъде пълна с познаване [на] Господа, както водите пълнят морето. Разглеждан плътски, всеки човек е пръст. Онзи човек, който повярва в Христа, и истински последва Христа, ще се изпълни с познаване [на]  Господа, както водите пълнят морето. Такива били много отделни човеци. Такива са били цели общества на подвижници в Египет, на Св. гора, в Кипър, в Русия, в Армения и в други страни. Но това не е всичко. Познанието за Господ днес се е разпространило по цялата земя. Свещеното писание е преведено на всички езици[1]. Малко са местата на земята, където не се чете Христовото Евангелие, където се не знае Божието име, и където не се принася безкръвна жертва Господня. Едни отхвърлят Христа, други го приемат; едни отстъпват от истинската вяра, други приемат истинската вяра. Така, по целия широк свят се води борба под знака на Господ Иисус. Препълнената вода прелива в празните долини; празните долини се напълват и се изравняват с високите води. Не всичко в света е тъй прекрасно, както ние християните желаем, но пророчеството на пророк Исаия прекрасно се е изпълнило и сбъднало напълно. О, колко чудно е видението на истинския пророк – Исаия, син Амосов.

О, Господи Чудотворецо, укроти зверския нрав на онези хора и народи, които още не са се укротили от силата на Твоята любов. Та всички чрез Твоето благородство да станем благородни. Чрез Твоята слава всички да се прославим. Да сме живи Господи, живи, чрез Твоя живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – е разпространено между всички народи (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0


imageimage 

                                31 АВГУСТ / 18 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

 

 

Тропарь преподобному Иоанну Рыльскому, глас 4

Твои́х моще́й возвраще́нием/ оби́тель твоя́ обогати́ся,/ це́рковь же твоя, прие́мши я́, просвети́ся/ и, крася́щися, ве́рных созыва́ет с весе́лием/ светоно́сный твой све́тло пра́здновати день,/ гряди́те, глаго́лющи,// и приими́те благода́тей дарова́ния.

 

Кондак преподобному Иоанну Рыльскому, глас 2

Тве́рдым умо́м и непреста́нными моли́твами/ бори́теля врага́ си́лу всегуби́тельную до конца́ побори́в,/ досто́йно от Христа́ просла́вился еси́,/ Иоа́нне всеблаже́нне./ Тем твои́х днесь моще́й возвраще́ния/ све́тлый соверша́юще пра́здник в весе́лии,/ согла́сно вопие́м ти:/ ста́ду и лю́дем твои́м ты еси́ с Бо́гом, о́тче преподо́бне,// похвала́ и утвержде́ние.

 

Тропарь мученикам Флору и Лавру Иллирийским, глас 4

Преудо́бренную и богому́друю дво́ицу пресве́тлую/ восхва́лим, ве́рнии, по достоя́нию,/ Фло́ра преблаже́ннаго и Ла́вра всечестна́го,/ и́же усе́рдно Тро́ицу несозда́нную я́сно пропове́дасте всем,/ те́мже пострада́вше до кро́ве,/ и венцы́ пресве́тлыми увязо́стеся,// моли́теся Христу́ Бо́гу, да спасе́т ду́ши на́ша.

 

Кондак мученикам Флору и Лавру Иллирийским, глас 8

Я́ко благоче́стия му́ченики и страда́льцы Христо́вы Богому́дрены,/ вселе́нная пресла́вно почита́ет Фло́ра и Ла́вра днесь,/ я́ко да улучи́м благода́ть и ми́лость моли́твами их// и изба́вимся бед и напа́стей, гне́ва же и ско́рби в День Су́дный.

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 30.08 15:13



image 

Икона на Божията Майка „Ацкурска”

ПРАЗНИК:

28 август

ИСТОРИЯ

Според пре­да­нието, чу­до­твор­ния Ац­кур­ски об­раз е ко­пие на неръ­ко­твор­ната ико­на на Бо­жията Ма­йка, донесена в Гру­зия от св. апо­сто­л Ан­дрей Пър­во­звани. Както сле­два от съ­чи­не­нието «По­хва­ла» («Пътешествия и про­по­ве­ди на св. апо­сто­л Ан­дрей Пър­во­звани»), според жребия на Пре­света Бо­го­ро­ди­ца се паднало да отиде в Гру­зия, но по Божие по­ве­ле­ни­е там бил изпратен апо­стол Ан­дрей. От ръцете на Пре­чи­стата той по­лу­чил Нейния неръ­ко­творе­н об­раз, появил се на обикновена дъска, която Тя допряла към Пречистия Си Лик. В Гру­зия светата икона извършила мно­го чу­де­са.

       На­име­но­ва­нието и дошло от името на се­ло Ац­ку­ри, в параклиса на което било поставено неръ­ко­твор­но копие на об­ра­за, създадено от апо­сто­л Ан­дрей: той про­сто допрял обикновена дъска към Първообраза.

       Ац­кур­ската ико­на била ши­ро­ко по­чи­та­на от им­пе­ра­то­рите и обикновените хора в Гру­зия, мнозина спе­ци­ал­но ходели в Ац­ку­ри, за да се по­кло­нят на светия обра­з. Веднъж след сил­но земе­тре­се­ние в Гру­зия през 80-те го­дини на XIII ве­к чудотвор­ния об­раз бил открит невредим под разрушените ку­по­ли на Ацкурския катед­рален съ­бо­р.

       Няколко пъти при на­па­де­ние на пер­сийски войски вра­говете на хри­сти­ан­ството похищава­ли и отнасяли със себе си светата Ац­кур­ска ико­на, но всеки път тя се връщала об­рат­но в Ац­ку­ри.

       В края на 60-те години на XVI сто­ле­тие синът на име­ре­тин­ския ца­р Баг­ра­т III Геор­гий по­ме­стил ико­ната в Ге­лат­ския мо­на­стир, където тя стояла до на­ча­лото на XX ве­к. Ге­лат­ския (Га­е­нат­ски) мо­на­стир е ос­но­ван през VIII ве­к от светия цар Да­ви­д в чест на Успе­нието на Бо­жията Майка. Гелатската обител се намира на 4–5 км. североизточно от Ку­та­и­си, древен цен­тър на ис­то­ри­че­ската про­вин­ция на Запад­на Гру­зия Име­ре­ти.

       Ац­кур­ската ико­на на Пре­света Бо­го­ро­ди­ца се от­нася към ико­но­гра­фския ти­п «Оди­гит­рия» («Пътеводителка»). Изо­бра­же­нието на Бо­жията Майка, с Бо­же­ствения Мла­дене­ц, се намира в цен­търа на кован  сгъваем кивот, състоящ се от три части . Обкова се състои от чисто злато и сребро, скъпоценни и полускъпоценни камъни и перли.

       От 1952 г. чу­до­твор­ната Ац­кур­ска ико­на на Пре­света Бо­го­ро­ди­ца се съхранява в Държавния му­зей по ис­то­рия на изкуствата в Гру­зия „Ш. Я. Ами­ра­на­шви­ли”.

Категория: Други
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове: 0



image 

Рассказ об исцелении жены дервиша

Учитель Филиман долго учительствовал в Милешевской школе. Потом был переведен в Приеполе. Все люди из округи Милешева – и христиане, и мусульмане – его сердечно любили и уважали как человека большой души и сильного характера. Филиман очень много рассказывает нам о Милешеве.

«На моих глазах, – говорил он, – в этом святом месте исцелилось много больных. Приведут безумного человека, веревками связанного, прочитают над ним молитвы у раки святого Саввы, оставят переночевать там, а после этого развязывают уже как здорового, и он сам возвращается домой.

На раке святого Саввы сейчас имеется дорогой покров. Нас очень удивило, когда мы услышали от Филимана и других людей, что этот покров – дар мусульманской женщины. У некоего дервиша Кратовича из Приеполя жена сошла с ума. После продолжительного и безрезультатного лечения, а также обращений к знахарям, дервиш привел свою жену в Милешево. И здесь, возле раки святого Саввы, по молитвам священников, женщина полностью выздоровела. В благодарность после этого она сшила, своими руками вышила покров и принесла его на раку святого Саввы, где он и сейчас находится».

Категория: Други
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.08 07:42
  

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Господ не допуска Неговите верни слуги да бъдат посрамени. Често се случвало поругаваните и осмивани в съдилищата Христови мъченици неочаквано да извършат някое чудо, което хвърляло в страх невярващите. Или идолите падали, или гръмотевици разрушавали езическите храмове, или ненадеен порой е гасил огъня, запален за тяхното изгаряне, или мъчителите с камъни и тояги биели сами себе си и др. Така Антипатър – мъчителят на св. Мирон, по време на мъчението на този Божи човек внезапно полудял и се самоубил. Св. Алипий Иконописец, вече в залеза на живота си, получил поръчка от един човек да изографиса икона на Успение на Пресвета Богородица. Като наближил празникът, човекът идвал няколко пъти да види готова ли е иконата. Но иконата не била даже започната до навечерието на празника Успение, когато трябвало да се постави в църквата. Когато човекът, съвсем отчаян, се върнал в дома си, изведнъж в Алипиевата килия се явил един млад човек, седнал и веднага започнал да рисува иконата. Работил твърде бързо и твърде вещо. Когато иконата била готова, засияла като слънце. Като я показал на Алипий, младият човек взел иконата и я занесъл в църквата, за която била поръчана. Сутринта онзи човек отишъл в църквата и с голяма изненада видял иконата на нейното място. Тогава човекът отишъл в манастира и заедно с игумена влязъл в Алипиевата килия. „Как и кой нарисува иконата за този човек?“ – попитал игуменът. А болният Алипий отговорил: „Нарисува я ангел и сега стои тук, за да ме вземе“. И издъхнал.

 

 

БЕСЕДА за Духоносния Божествен Младенец

 

 

И ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие (Исаия 11: 2).

 

 

Светият Божи Дух не се отделя от Отца, не се отделя и от Сина, нито Отец се отделя от Сина и Духа, нито Синът се отделя от Отца и Светия Дух. Дух Свети е пророкувал за Сина чрез пророците, Дух Свети е осенил Пресветата Дева и я подготвил за раждането на Сина Божий, Дух Свети неотлъчно пребивавал върху Сина през цялото време на Неговото посещение в света в тяло. Дух на премъдрост е Дух,  съзерцаващ небесните тайни; Дух на разум е Дух на осъществяване на връзката между видимия и невидимия свят. Дух на съвет е Дух на разделяне на доброто от злото.  Дух на крепост е дух на властта над сътворената природа. Дух на знание е Дух, познаващ същината на сътворените неща. Дух на благочестие е Дух на признаване на Божествената власт над двата свята и покорност на Божията воля. Кой от човеците и кога е имал върху себе си тази пълнота на богатството от даровете на Дух Свети? Никой, никога. Единствено Господ Иисус Христос. Не така Дух Свети дава своите дарове на хората, а на един – едно, на друг – друго. Но цялата неразделна пълнота сияе върху Сина Божий. Защо Господ Иисус е трябвало да има страх Божи, като самият той е Бог? Като Бог Той нямал страх от Бога, а като човек – за пример на нас. Както като постил, бдял и се трудил като човек за пример на човеците. Кое е по-лековито за хората прокажени от греха, от страха Божи? Макар и здрав, той трябвало да приеме върху себе си лекарствата против греха, та да ни насърчи и ние да приемем тези лекарства. Не постъпва ли така и родителят с болните деца, когато те се страхуват да вземат предписаното лекарство? О, Боже триединни и вечни, Комуто се кланя цялото небесно войнство и пее чудната песен „Свят, Свят, Свят Господ Саваот“ – приеми нашето поклонение и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
imageimage


  

                                30 АВГУСТ / 17 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

 

                                     МЧН. МИРОН , ПРЕП. АЛИПИЙ

 

Кондак, глас 4:

Из млада Христа возлюбив преславне, и Того соблюдая божественные заповеди, к тому притекл еси весь цел, Мироне всечестне, и со ангелы молишися прилежно. Проси всем почитающым память твою оставления грехов.

 

 

Тропарь преподобному Алипию, иконописцу Печерскому, в Ближних пещерах, глас 8

Зра́ки изобразу́я святы́х на дщи́цах,/ сих благодея́ния спе́шно,/ я́ко иску́сен худо́жник, всехва́льне Али́пие,/ написова́л еси́ на скрижа́лех твоего́ се́рдца,/ и сего́ ра́ди, а́ки о́браз, благоле́пне укра́шен,/ свяще́нства благода́тию, а́ки зла́том, обложи́лся еси́// от Христа́ Бо́га и Спа́са душ на́ших.

 

Кондак преподобному Алипию, иконописцу Печерскому, в Ближних пещерах, глас 2

От ю́ности Боже́ственное в себе́ име́я начерта́ние,/ вдан был еси́ в науче́ние ико́ннаго писа́ния;/ и внегда́ небеси́ подо́бная Богоро́дицы писа́шеся це́рковь,/ ты та́можде посо́бствовал,/ и ви́дел еси́ Ду́ха Свята́го осия́ние,/ от Него́же прия́л еси́ чуде́с де́йство,/ я́ко ико́ны твоя́ чудотворя́ху,// тем тя чтим и ублажа́ем, чу́дне Али́пие.

 

Категория: Други
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Православната Църква превъзхожда всички останали християнски конфесии с богатството на Своето Предание. Протестантите искат да пазят само Свещеното Писание. Но Свещеното Писание не може да се изтълкува без Преданието. Самият апостол Павел заповядва: Братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2 Сол. 2: 15). Преданието за княз Авгар, без съмнение, е апостолско предание, макар че апостолите не го споменават в своите писания. Апостол Тадей въобще не е написал нищо, та затова според протестантското мъдруване той и нищо не е говорил, и предал на вярващите. Е, как тогава е бил Христов апостол? Преданието за княз Авгар се споменава от св. Иоан Дамаскин в неговите [съчинения в] за иконопочитанието. Колко дивно и трогателно е Авгаровото писмо до Христос! Преди това му писал, че е чул за Неговата чудесна сила, че изцелява болните, и затова го молил да дойде и него да изцели. По нататък Авгар пише: „Чувам, че евреите те мразят и ти готвят нещо лошо. Моят град не е голям, но е красив и изпълнен с всякакви блага; ела при мене и живей в моя град, в който има място и за двама ни[1]“. Това написал един езически княз, докато иерусалимските князе готвели смърт за Човеколюбеца Господ.

 

 

БЕСЕДА за божествената Младочка от Иесеевия корен

 

 

И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен (Исаия 11: 1).

 

 

Защо при такива ясни пророчествата за Христос Господ евреите не повярвали в Него като в Месия? Поради своята безумна гордост и своите безумни престъпления към светите и праведни човеци. Кой друг, освен Господ Христос, може да е тази Младочка от Иесеевия корен? Иесей е бил баща на цар Давид, а Месията очаквали от Давидовото коляно. Той се явил от Давидовото коляно, от Витлеем – Давидовия град. Младочка от Иесеевия пън – означава телесния произход на Господ от Дева Мария, Иесеева и Давидова потомка, а клон ще израсне от неговия корен, Иесеевия – означава, че в Него ще се яви правдата, която била погазена от много царе от дома Давидов. Погазената правда е като сух пън. Но от корена на такъв пън понякога покарва зелена издънка. Такава саморасла Младочка ще е и Господ Иисус. По Майка Той ще бъде от Давидовото коляно, но по божественото Си зачатие Той ще е от Светия Дух. Във вечността от Отца, без майка, във времето – от Майка без баща. Във вечността – идеята за въплъщението е била под Божественото покривало; във времето пък, Неговото Божество било под покривалото на плътта. Пилат напразно гледал Младочка от Иесеевия пън, но казал: Ето Човека! – все едно някой да види електрически проводник между много други обикновени жици и да извика: „Ето жицата!“. Нито този познава електрическата сила в жицата, нито пък онзи познал Бога в Човека.

О, Господи Иисусе, Богочовеко човеколюбиви, направи ни боголюбиви и ни спаси. На Тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – достатъчен за всичко (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 Рассказ о немом юноше, который был чудом исцелен

Зака Апостолович, родом из села Трнова, живет сейчас в Битоле. Она рассказывает о виденных лично ею многих чудесных исцелениях, которые происходили в Трновском Богородицком храме. Сегодня она рассказала о таком случае:

«Привезли из Америки юношу, который три года был немым, чтобы его по милости Своей Матерь Божия исцелила. Я тогда жила возле Трновской церкви, и у меня хранились от нее ключи. Каждое утро я первой шла к храму и открывала его. Потом уже сходились люди и приводили своих больных. Этот немой юноша приходил сразу после меня. Однажды утром я пришла к церкви как обычно, а этот молодой человек выхватил ключи из моих рук и закричал: «Почему у тебя всегда эти ключи?» Да, вырвал он ключи и зашел в храм. А я была поражена, услышав, что он начал говорить. С тех пор немота у юноши прошла, он стал нормально разговаривать».

Категория: Други
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626589
Постинги: 1882
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Август, 2019  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031