Разсъждение
Светите души с голямо прилежание са четели Свещеното Писание, вниквали във всяка дума и заставали пред огледалото на Словото Божие като пред Страшния Съд. Тъй старателни били в това, че някои подвижници предприемали далечни пътувания, за да отидат при някой духовен мъдрец, който би им изтълкувал една дума или едно изречение от Св. Писание. Там, където било възможно, това ставало с помощта на писма. Поради това се е запазила цялата кореспонденция на св. Василий, Григорий, Златоуст, Исидор Пелсуетски, Нил Синайски и мн. др. Св. Козма един ден се замислил над думите на Господ Иисус, когато Той, в Гетсимания, попитал учениците си дали имат нож. И когато учениците му казали: Тук има два ножа, Той им отвърнал: Достатъчни са (Лк. 22: 38). И като не могъл да си обясни тези думи, Козма решил през пустинята да иде в отдалечена лавра, наречена Пирга, при знаменития авва Теофил, за да го попита. С голям труд стигнал до мястото. И Теофил му обяснил: „Двата ножа означават двустранния начин на богоугодния живот: труд и съзерцание, т.е. работа и вглъбяване на ума в богомислие и молитва. Който има тези две, е съвършен“.
БЕСЕДА за човешката неблагодарност, невиждана и между животните
Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава. Моят народ не разбира (Исая. 1: 3).
Благодарността на животните най-страшно от всичко изобличава неблагодарността на хората. Как безсловесният вол познава стопанина си, и как магарето – чии са яслите, от които се храни, а как човекът не познава Бога, своя Творец и Хранител? Израил значи боговидец. И всеки разумен човек трябва по разум да бъде боговидец, да познава Бога, да чувства неговото присъствие и да служи на Бога, както някога кроткия и дивен Иаков. Но когато разумният човек, на когото всичкото му достойнство е в познание на Бога, не познава Бога, т.е. като боговидец стане сляп за Бога, тогава и волът, и магарето превъзхождат по достойнство такъв човек. Защото волът, без изключение, познава стопанина си, и оселът, без изключение, знае кой го храни, докато при хората изключения не липсват, т.е. има хора, и то често водачи на хората, които не познават своя Господ и своя Хранител. В цялата сътворена вселена безбожието е болест единствено на хората. Защото благочестието е условие за нормален [живот] и здраве само за човека, но не и за животните. От това следва, че безбожието не е болест на животните, а само на хората, уви, само на хората, само на онези, които са избрани да бъдат боговидци, и които, като изгубят благочестието, стават по-бедни и от вола, и от магарето! Ето страшното видение на Исаия, син Амосов– пророк Божий.
О, Боже на кроткия Иаков, Израиля, просветения боговидец, помогни ни да запазим своето човешко достойнство, достойнството на боговидци, та всекидневно и ежечасно, с благодарност да познаваме и признаваме Тебе за наш Господ и наш Хранител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Рассказывает нам протоиерей Даниил из Приеполя:
«Мой родственник Иосиф Шиляк называл меня «Малый», а я его – «Старый». Мы очень любили друг друга. Однажды кто-то мне сказал, что отец Иосиф заболел. Я говорю: «Ну, так схожу его проведаю». Между тем прошло и два, и три дня, а я сходить никак не выберусь. И вот ночью, перед самым рассветом, снится мне, что вижу, будто отец Иосиф в облачении на досках лежит, как покойник. Я подхожу к нему и спрашиваю: «Что это, Старый?» А он мне отвечает: «А где же ты, Малый? Я тебя ждал, а ты не пришел». Я встрепенулся от страха и проснулся. Не успел встать, как приходит человек из села отца Иосифа. Я узнал его и догадался о несчастье, так что прежде, чем он открыл рот, я спросил: «Жив ли отец Иосиф?» А в ответ: «Умер два часа назад».