Разсъждение
Валерий започва житието на своя другар – св. Понтий, така: „Кой може да вярва, ако Бог не му даде? Кой може да отиде на подвиг, ако Бог не му помогне? Кой може да получи венец на мъченичество, ако Христос не му го дари?“. Бог може всичко и желае всичко, което е спасително за хората, но само ако хората Му се молят. С молитва св. Нона обърнала в християнството своя мъж Григорий и своя син Григорий Богослов. С молитва Моника върнала Августин от безпътния живот на пътя на добродетелите и вярата. С молитва св. Василий обърнал към Христа своя учител Евул. С молитва цар Иезекия продължил живота си с 15 години. С молитва св. Симеон Стълпник спрял вече готовите войски на персите и скитите да не нападнат гръцката[i] земя. По-лесно е да се преброят звездите на небето, отколкото всички чудеса в света, станали чрез молитва.
БЕСЕДА за това как Бог избелва покаялите се грешници
Да бъдат греховете ви и като багрено – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур – като вълна ще избеля (Исая. 1: 18).
О, безгранична Божия милост! В най-големия си гняв към неверния и неблагодарен народ, отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни, на князе, които са станали като князете содомски, и народ, който е станал като народа гоморски – и в такъв гняв все пак Господ не оставя милостта, а призовава към покаяние. Като след страшни гръмотевици пада благодатен дъжд. Такъв е Господ – дълготърпелив и многомилостив. Той не се гневи докрай. Само ако грешниците престанат да вършат зло и се научат да правят добро, па пристъпят към Господа със смирение и покаяние – Като сняг ще избеля. Господ е силен и добронамерен. Никой освен Него не може да очисти и избели от греха човешката душа. Колкото и платното да се пере във водата с пепел и сапун, колкото и да се пере и препира, то не може да побелее, докато не се простре на слънчева светлина. Тъй и нашата душа не може да се избели, колкото и да я чистим сами с нашите трудове и усилия, с помощта на всички законнически предписания, докато не я поставим пред Божиите нозе, открита и готова да я освети Божията светлина и да я избели. Господ одобрява и препоръчва нашия труд и усилия, а именто – Той иска да умием със сълзи душата си, да я стесним с покаяние и чрез угризенията на съвестта да я притиснем, да я облече в добри дела, но в края на краищата Той ни призовава да пристъпим към Него: Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Т.е. Аз ще погледна на вас и ще видя дали Съм във вас, и вие ще погледнете към Мене като в огледало, и ще видите какви сте.
О, Господи, бавен на гняв, смили се над нас преди последния гняв на онзи Страшен Ден. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[i] Много автори, в това число и св. Николай, говорят за империята като за гръцка държава, което фактологически е неточно (бел. прев.).
Донка Стоянова из Битоля рассказала нам такой, связанный с ее братом, случай: «Мой брат, Ёван Секулич, был иконописцем. Он расписывал и нынешнюю Битольскую митрополию. А умер три года назад в Княжеве под Софией. В тот год он писал нам, что приедет на Пасху, и мы его с радостью ждали. Однако он не приехал. Мы жалели и удивлялись, почему его нет. Особенно я, как сестра, печалилась. Но после Пасхи увидела его во сне. Он явился мне и сказал: «Я хотел приехать, но вот это меня постигло». Вскоре пришло известие, что брат мой упокоился о Господе, и как раз в ту ночь, когда мне он снился».
