Разсъждение
Да поемеш чужд грях върху себе си е вид мъченичество и признак на преголяма любов към ближния. Грехът … ражда смърт (Иак. 1: 15), следователно, да поемеш чужд грях върху себе си, значи – върху своята смърт да сложиш още една смърт. Но Бог награждава с възкресение онези, които от любов приемат чужда смърт към себе си. Има много примери как светиите са приемали върху себе си греховете на ближните. За св. Амон се разказва следното – eдин брат паднал в грях, отишъл при Амон и му казал, че заради сторения грях иска да напусне манастира и да отиде в света. Амон му казал, че ще вземе върху себе си неговия грях и посъветвал брата да остане в манастира. Братът останал в манастира, а старецът Амон започнал да принася покаяние и молитви на Бога. Не след дълго старецът получил от Бога откровение, че този грях е опростен заради любовта му към брата. Когато св. Макарий, св. Симеон Иродиеви, св. Теодора и някои други били обвинени в блудство, те не се оправдавали, а взели върху себе си чуждия грях, понесли тежките наказания и търпеливо ги понасяли, докато Бог не открил пред хората тяхната невинност.
БЕСЕДА за нищожеството на грешниците пред Божието величие
Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие (Исаия 2: 10).
Това е горчива насмешка на пророка над собствения му идолопоклоннически народ. Народът бил отхвърлил вярата в единствения истински Бог и започнал да се кланя на идоли от камък и глина. Какво ще сториш, зли народе, когато дойде страх Господен? Къде ще побегнеш, когато се открие славата на Неговото величие? Иди в скалата, от която си направил Бог за себе си! Скрий се в земята, от която си направил Бог за себе си! О, колко е ужасна насмешката на прозорливия пророк! Кой може да иде в скалата и да се скрие? Кой може да избяга в праха и да се заслони от Всевишния? Но да оставим, братя, еврейското идолопоклонничество, за което евреите са били достатъчно наказани, и да насочим поглед към идолопоклонничество между нас, християните. Какво е натрупаното злато, освен идол? Какво друго, освен идол от пръст, са заграбените ниви? Какво е разкошното облекло, направено от животински кожи и козина, освен идол? Къде ще се скрият идолопоклонниците на нашето поколение, когато дойде страх Господен, и когато се открие славата на Неговото величие? Отивай в златото, златопоклонниче! Скрий се в земята, земнопоклонниче! Скрий се в животинските кожи и се затрупай с козина от лисица и влакна от мъртвата пеперуда, идолопоклонниче! О, горчива ирония! Всичко това, в Деня Господен, в онзи Страшен Ден, ще изгори. И човек ще застане лице в лице с Единствения, Величествения и Неизменимия. Всички човешки идоли ще изчезнат от огъня преди човеците и безсмъртният Съдия ще ги запита: „Къде са вашите богове?“. В древност е живял Исаия, син Амосов – пророкът Божий, ала неговото видение и до ден-днешен е страшно, полезно и отново страшно.
Само на Тебе, единствени и жив Господи, се кланяме. Всичко друго е преминаващ прах. Помагай ни Господи, помагай ни, та нашият ум и сърце да не се привържат към мимолетния прах, а само към Тебе, само за Тебе, единствения Жив. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Разсъждение
Живот и смърт ти аз предложих – казал Моисей на Израиливите синове – …Избери живота, за да живееш ти и потомството ти (Втрзакон. 30: 19). Има решаващи мигове в живота, когато човек е пред избора на живота или смъртта. Иуда, в решаващата минута, се съблазнил от среброто и избрал смъртта, т.е. греха на сребролюбието. Когато началникът искал да постави Марин Воин (7 август) за офицер, един завистник го обвинил, че е християнин. Военоначалникът му дал три часа време да размисли и да избере живота или смъртта, т.е. или да се отрече от Христа, или да умре. Като чул своя началник, Марин отишъл при епископ Теотекан и го попитал за съвет. Епископът го въвел в църквата, поставил го пред Евангелието и посочил с ръка най-напред Евангелието, а след това меча, който висял на Мартиновото бедро, и му казал: „Храбри мъжо, избери едно от тези двете – да носиш меч и да служиш на временния земен цар, а след смъртта да погинеш завинаги, или да станеш войник на небесния Цар, да положиш живота си за Неговото свято Име, написано в тази книга, и с Него да царуваш в безсмъртния живот“. Марин веднага решил – целунал Евангелието и отишъл чрез смъртта във вечния живот.
БЕСЕДА за Христовото миротворство
Ще прековат мечовете си на орала и копията си – на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч и няма вече да се учат на война (Исая 2: 4).
Колко ясно пророкът вижда Христа Миротвореца! Той изрежда едно след друго достойнствата на Спасителя. Най-напред го е посочил като Законодател на Новия закон, и то закон за всички народи на земята. След туй посочил Неговата възвишеност над всички височини, земни и исторически. Сега пък Го посочва като Миротворец, с Чиято сила и любов мечовете ще бъдат прековани на рала, и копията – на сърпове. Дали това велико пророчество за мира се е изпълнило? Да, независимо от това, че още има войни. Но виж, войните между християнските народи не са същото, както войните между езичниците. Езичниците воювали с гордост, християните воювали със срам. Езическите вероизповедания са населили своето небе само с войници, християнската вяра обещава небе със светии. Както поради немощ християните изпадат и в други езически грехове, така повтарят и греха на войната. Но Бог гледа на сърце и вижда с какви нагласи грешат езичниците и с какви християните. Фарисеите се отрекли от Христа, отрекъл се и Петър. Но фарисеите се отричали със злоба, без покаяние, а Петър се отрекъл със срам и отново Го признал с покаяние. Но какво да кажем, братя, за мечовете и копията, и страстите, които убиват собствената душа и душите на нашите ближни? О, да бихме прековали тези мечове на рала, дълбоко да разорем душите си и да засеем благородното семе на Христовия мир в себе си! И да бихме прековали копията на сърпове, за да пожънем бурените в душите си, и да ги изгорим! Тогава Христовият мир би се въдворил в душите ни, както се е въдворил в душите на светителите. Кой би помислил тогава за война против съседите и съседните народи? О, колко чудно е видениетона Исаия, син Амосов – пророка Божий!
О, Господи, с Твоите огнени слова прекови в нас оръжията на войната в истински мир. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Рассказывала нам старушка Лена Янич о том, как она получила истинное откровение с того света. Во время австрийской оккупации она с младшими сыновьями жила в Белграде. Много мучилась тогда, страдала, но постоянно Богу молилась. Однажды она потеряла свои дорогие украшения, которые сберегала на самый крайний случай – продать, чтобы дети с голода не умерли. Из-за этой потери женщина очень переживала. Но вскоре получила еще намного более сильный удар. Пришло известие, что на фронте погиб ее сын Мика. Она горько оплакивала своего любимого сына. И в скорби этой однажды увидела во сне своего покойного мужа Любо. Муж спрашивал, чего она так печалится. Она ответила: «Как же не печалиться, если потеряла дорогие украшения!» А муж сказал, что украшения не потеряны, они находятся под вещами в (таком-то) сундуке.
Тогда жена сообщила и о еще большей печали: «Разве ты не знаешь, что погиб наш сын Мика?» На это муж ей ответил: «Неправда, Мика жив». Проснувшись, женщина осмотрела указанный мужем сундук и действительно там нашла свои украшения. А когда закончилась война, ее сын Мика вернулся в Белград живой и невредимый.
