Разсъждение

Как да победим враждата на нашите неприятели? Като отстъпим с кротост и молитва. Като отстъпим във всичко, освен във вярата и благочестивия живот – с кротост и молитва, сега и всякога. Св. Амвросий пише: „Това е оръжието на праведника – като отстъпи, побеждава – както постъпват опитните стрелци, имайки навика да отстъпват пред по-силните от тях“. Един брат бил обиден от другаря си, но желаейки мир, отишъл при него да се помири. Но другият не искал да му отвори и вратата – ругаейки го отвътре, го прогонил от своя дом. Братът се оплакал на един духовник, а той му казал: „Като си отивал да се помириш с твоя другар, ти по целия път, в твоите мисли си го осъждал, а себе си си оправдавал. Съветвам те, макар и другарят ти да е съгрешил против тебе, ти приеми в себе си мисълта, като че ли ти си прегрешил против него, и тогава иди при него, и в мислите си го оправдавай, а себе си осъждай“. Братът постъпил така. И какво се случило? Щом наближил дома на своя другар, онзи отворил широко вратата, затичал се, прегърнал обидения брат и се помирил с него.

БЕСЕДА  за безсилието на грешника

Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него (Исаия 3: 12).

Прекрасно и премъдро е всичко, което е от Бога. Всяка твар Божия послушно върви по онзи път, който Бог ѝ е определил. И звездите се движат, и животните живеят, и въздушните течения се ориентират – всичко по реда, установен от Бога. Само човекът, най-разумното същество, често изпада в безумие и оставя Божия път, измисля нови пътища според своите помисли. От това може да се случи така, че вместо старци, деца да станат старейшини, и вместо мъжете, жените да почнат да властват. Но когато децата управляват, обикновено владее насилие, и когато жените разпореждат, обикновено царува безредието. Когато това се допусне от Бога, е заради народните грехове, и не е без Божие допущение – тогава народът се намира под наказание за своите грехове, също като когато има война и врагът покори земята, защото всяко насилие е война и всяко безредие е наказание за греха. Но както насилието и безредието могат да властват между един народ, тъй могат да завладеят и душата на отделния човек. Вятърничавите и неблагочестиви помисли представляват деца, а плътското чувствено мъдруване представлява жени. Когато надделеят вятърничавите и неблагочестиви помисли , тогава те вършат насилие над човека и го въвличат от лошо в по-лошо, като кога деца отсъждат; и когато плътското мъдруване надделее над духовната мъжка мъдрост, която е от Бога, тогава тя започва да властва над човека като зла жена. Под жени пророка разбира не само жените, но и мъжете с женски немощи. За да не бъде човекът завладян от детинско безумие и женска чувственост, трябва строго да се спазва Божият закон, написан от Бога за хората, както всички сътворени твари спазват написания от Бога закон, написан за тях.

О, Господи, творецо и Законодателю наш, просвети ни и ни укрепи. Просвети ни с благодатта на Духа, та винаги да помним Твоя закон, и ни укрепи със силата на Духа, та винаги да изпълняваме Твоя закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Протонаместник Стефан Гужвич рассказывал нам об удивительном сне в ту ночь, когда погиб последний Обренович – король Александр.

«Снится мне, – рассказывал он, – что король позвал меня на Крестную Славу, чтобы я освятил воду и преломил праздничный хлеб. Пришел я, будто бы, в какой-то малый низкий домик, где был он. Я облачился и хотел начать исполнение обряда. Вдруг вижу, что свеча вся искривленная, изломанная. Смотрю в сосуд с водой и обнаруживаю, что вода нечиста – в ней полно папиросных окурков. Обращаю внимание присутствующих на это и требую, чтобы принесли целую свечу и чистую воду. Затем оглядываю себя – а на мне облачение изорвано да скомкано. Приходит мысль, что пока принесут целую свечу и чистую воду, я могу сбегать домой и взять другое облачение. И, будто бы, отправляюсь домой, беру новое облачение и начинаю облачаться. Но мне это никак не удается: руки запутываются между лицевой тканью и подкладкой. Боясь опоздать, я спешу, тороплюсь, но ничего не получается. В испуге и в поту я просыпаюсь. Перекрестился и говорю: «Дай, Боже, чтобы не случилось беды!» Выхожу на улицу. Еще очень рано. Возле одной лавки вижу знакомого торговца и учителя. Я поздоровался и хотел пройти мимо. Но учитель подходит ко мне и спрашивает: «Знаешь ли, что этой ночью случилось?» – «Нет, – говорю. – Знаю только, что мне приснился страшный сон и что не стоит ждать ничего хорошего». А учитель мне шепотом: «Хорошего и нет. Сегодня в Белграде погибли Король и Королева». Было это 29 мая 1903 года.