– Веришь ли, отче, что угодники Божии живы? – спросил я как-то у знаменитого протоиерея-героя Иоанна Бошковича.
– А как не верить, если они мне являлись и это о себе свидетельствовали.
И протоиерей Иоанн рассказал вот что:
«Однажды матушка попросила, чтобы из-за какой-то неурядицы дома я сходил в Острог и отнес что-либо в дар святому Василию. Я же почему-то смутился, даже разозлился и возразил: «Зачем что-то нести ему? Оставь в покое мертвые кости – пусть лежат себе в Острожской пещере! Обратись лучше к живым за помощью!»
Прошел день. А ночью в отчетливом видении мне явился святой Василий, постучал своим жезлом и сердито крикнул: «Я живой, а не мертвый, как ты думаешь. И перестань быть неверным – стань верным!» В большом страхе вскочил я с постели, взял у матушки то, что она приготовила, и отнес в Острог святому Василию. С тех пор я твердо верю, что угодники Божии живы, а не мертвы».
НА 26 АВГУСТ- 13 АВГУСТ (СТАР СТИЛ) ЧЕВСТВАМЕ ПРЕПОДОБНИ МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК И
СВЕТИТЕЛ ТИХОН ЗАДОНСКИ. ПО ТЕХНИТЕ МОЛИТВИ, ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ ПОМИЛУЙ И СПАСИ НАС. АМИН
Тропарь преподобному Максиму Исповеднику, глас 8
Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче,/ мона́шествующих богодухнове́нное удобре́ние,/ Макси́ме прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́, цевни́це духо́вная.// Моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак преподобному Максиму Исповеднику, глас 6
Свет трисия́нный, все́льшийся в ду́шу твою́,/ сосу́д избра́н показа́ тя, всеблаже́нне, явля́юща Боже́ственная конце́м,/ неудобопости́жных разуме́ний ты сказу́яй, блаже́нне,/ и Тро́ицу всем, Макси́ме, возпропове́дуяй я́сно,// Пресу́щную, Безнача́льну.
12/ 25 август
Тропарь мученикам Фотию и Аниките Никомидийским
глас 4
Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак мученикам Фотию и Аниките Никомидийским
глас 2
Боже́ственныя, ве́рнии, и хра́брыя/ ублажи́м супру́ги Христо́вы сла́вныя,/ и похва́лим, я́ко тве́рдыя пропове́дники благоче́стию/ и су́ща рачи́тели, Фо́тия и Аники́ту,// и пе́сньми и хвала́ми венча́ем.
На този ден се чевствува и свмчн. Александър Комански
По техните молитви Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас. Амин
Разсъждение
Научи се да почиташ и обичаш малките и прости хора. Те са най-много на земята. Те са най-много и в Божието Царство. При тях липсва гордостта, т.е. главното безумие, от което боледува душата на богатите и силните в този свят. Те вършат своите задължения на този свят често съвършено, но им изглежда смешно, ако някой ги похвали за това; докато големците търсят похвала за всяко свое дело, често извършвано нехайно. Св. Александър бил знаменит философ, ала оставил всичко, отдалечил се от високото общество и светските похвали, наредил се между най-малките и най-прости човеци като въглищар между въглищарите. Вместо някогашните похвали и почести той с радост търпял, когато децата тичали след него и се смеели на неговия мръсен вид и парцаливи дрехи. Но той не бил единствения, който желаел да живее с малките и прости хора. Много царе и князе, като познали сладостта на Христовата вяра, свалили короните от главите си и избягали между простите хора от суетата на големците.
Не се ли е появил сам Царят на царете, Господ наш Христос, между пастирите и рибарите? Св. Зенон съветва: „Не избирай славно място за живеене и не дружи с човеци с гръмки имена“.
БЕСЕДА за страшното видение на пророк Исаия
Видях Господа, седнал на престол висок и издигнат (Исаия 6: 1).
Ето видение над виденията! Ето слава, превишаваща всяка слава, и величие, превишаващо всяко величие. Бог оказал велика милост на всички хора, като им дал да видят този звезден свят, дело на Неговите ръце. Още по-голяма милост Той е оказал на онези, на които дал да видят ангелския свят, неизменяем и чудесен. Но най-голяма милост той е оказал на малобройни Свои избраници, на които е дал да видят Него – Господ Саваот, единствения несътворен и Творец на двата свята. Но как може смъртен човек да види безсмъртния Бог? Не сам ли Бог казал на Моисей: Не може човек да Ме види и да остане жив (Изх. 33: 20 )? И не казва ли Евангелието: Бога никой никога не е видял (Иоан 1: 18)? Наистина, никой от смъртните не може да види Божието лице, т.е. същността Божия. Но по Своето снизхождение и безгранична доброта и сила Бог може да се явява на хората в различен, и то в какъвто е достъпен за хората, образ. В особен образ и вид Той се е явил на Моисей и Илия, на Даниил и Иоан Богослов – не в Своята същност, но в някакъв особен образ и вид. Исаия Го видял на престол висок и издигнат, т.е. като Съдия, възвишен над всички съдии и всички земни съдилища. Шестокрили… серафими…викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! Не е, следователно, Господ сам, а е Цар в ненагледното Свое Царство и е обкръжен от най-висши същества, които е създала Неговата Сила. Около Него са първите чинове на небесната иерархия, главните воеводи на безчетните Негови войски и първи светоприемници на Неговата светлина и заслепяващия Негов блясък. Това е видението на Исаия, син Амосов, пророк Божий.
Господи свети, свети, свети, трисвети, помилуй и спаси нас нечистите и грешните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
