Пречи́стому Твоему́ о́бразу покланя́емся, Благи́й,/ прося́ще проще́ния прегреше́ний на́ших, Христе́ Бо́же:/ во́лею бо благоволи́л еси́ пло́тию взы́ти на Крест,/ да изба́виши я́же созда́л еси́ от рабо́ты вра́жия./ Тем благода́рственно вопие́м Ти:/ ра́дости испо́лнил еси́ вся, Спа́се наш,// прише́дый спасти́ мир.

Кондак перенесения Нерукотворного Образа Господа нашего Иисуса Христа, глас 2

Неизрече́ннаго и Боже́ственнаго Твоего́ к челове́ком смотре́ния,/ неопи́санное Сло́во О́тчее,/ и о́браз непи́санный, и богопи́санный победи́телен,/ ве́дуще нело́жнаго Твоего́ воплоще́ния,// почита́ем, того́ лобыза́юще.

Тропарь мученику Диомиду Тарсянину, Никейскому

Мучи́тельнии сосу́ди устро́иша ти путь к Небесе́м,/ Христо́в во́ине Диоми́де,/ победи́в диа́вольския ко́зни,/ и на Небесе́х у Христа́ просла́вися,// моли́ся за творя́щих ве́рою па́мять твою́.

Кондак мученику Диомиду Тарсянину, Никейскому, глас 2

И́стинный и непобеди́мый страстоте́рпец,/ благоче́стия и благода́ти Небе́сный таи́нник я́влься,/ Диоми́де пресла́вне,/ победи́в мучи́теля и победоно́сец быв,// венцы́ побе́дными просла́вися.

Тропар на преп. Иоаким Осоговски,глас 8

С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, 
а с въздишките из глъбини делата си стократно уплодоносил.
И, стана светилник на вселената, сияейки с чудеса 
Иоакиме, отче наш, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 АВГУСТ

Разсъждение

Много, твърде много всеки вярващ може да се поучи от живота на Дева Богородица. Да напомним тук само две неща. Тя имала обичай често да ходи на Голгота, на Елеонската планина, в Гетсиманската градина, във Витлеем и на други известни покрай Нейния Син места. На всички тези места, и особено на Голгота, Тя коленопреклонно се молела. С това тя първа дала пример и поощрение на вярващите да посещават светите места от любов към Онзи, който със Своето присъствие, страдания и Своята слава направил тези места свети и известни. Второ – узнаваме как Тя в молитвата Си се молела за скорошното Си излизане от този живот и душата ѝ, след разлъчването от тялото, да не види княза на тъмнината и неговите страшилища, да бъде скрита от областта на тъмнината и да не срещне сатаната и сатанинските сили. Виж колко е страшно за душата да мине през митарствата! Щом Тя, Която е родила Разрушителя на ада, се молела така, и Която сама имала устрашаваща сила над демоните, какво тогава остава за нас? От свръхвелико смирение Тя всецяло се надявала на Бога и не искала да се уповава на Своите дела. Още по-малко трябва да се уповаваме на своите дела ние и още повече трябва да се облегнем на Божията десница, и да викаме за Неговата милост, особено за милост при излизането на душата от тялото.

БЕСЕДА за най-славния Младенец

Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира (Исаия 9: 6).

Към кой смъртен човек в цялата човешка история могат да се отнесат всички тези определения, цялата тази власт, цялата тази слава? Към никого. Затова св. Златоуст казва: „Това не може да се разбира за който и да е друг човек, а се отнася само за Христа“. Пророкът тук ясно изобразява двете естества в Спасителя на света – човешкото и божественото. Младенец ни се роди – това означава чисто човешкото естество. Син ни се даде – това е съединението на двете естества в една личност –  Син Божи и Сина на Девицата в една личност на въплътения Господ. Останалите определения пък означават божественото естество на Господ Иисус. Властта е на раменете Му – т.е. властта е Негова. Негова собственост, а не заета. Чуден Съвет [1] – не е ли това Светата Троица? Ангел или Пратеник и Вестител на този Троичен Съвет е Син Божий, предвечното Слово. Чуден Съветник – защото всичко е чудо, всичко е изненадващо, всичко е ново, всичко, което от Него и чрез Него излиза за човешкия род. Бог крепък –какво биха казали за това Арий и неговите съвременни последователи, които отричат божествеността на Господ Иисус? Княз на мира – защото от Него е трайният мир, а без Него – война, външна и вътрешна.  Отец на вечността – както Той е Господар на миналото, така е и на бъдещето. Но Той още е и Отец на Църквата, Творец на новия свят, Осиновител в Царството Божие. Това дивно и точно е видял самият Исаия, син Амосов, 700 години преди то да се яви на цялата вселена.

О, Господи Иисусе, Ти си най-славното предсказание на пророците и най-славното откровение за вярващите. Отключи ума ни, та в него да засияе[2] чудната слава на Твоето величие; отключи сърцето ни, та да се изпълни с Твоята животворяща Любов. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Сръбският и българският синодален текст не съвпадат напълно (бел. прев.).

[2] В ориг. – да влезе (бел. прев.).

Протоиерей Иоанн Бошкович рассказывает следующее:

«Как-то на Троицу я был в Остроге. Приехал и митрополит Митрофан с Цетинья. Народа множество. Вдруг видим: какие-то мужчины ведут семеро коней, на одном коне сидит связанная женщина, которую с обеих сторон поддерживают, а на остальных – вещи и палатка. Один из этих мужчин узнал меня и обратился: «Помоги, прошу, нам с этой женщиной. Она из Мостара – жена главного директора австрийской налоговой инспекции в Герцеговине. Да вот полностью обезумела. Мы привезли ее к святому Василию. Так не поможешь ли, не подскажешь ли, к кому обратиться?»

Я направил его к митрополиту, а митрополит определил мне позаботиться об этой женщине. Помню, звали ее Милчика, и была она, будто бы, католичка. Мы подвели ее к раке с мощами, а потом заперли в темной келье. Она дико кричала, ломала вещи и бросалась на людей. Каждый день за ее здравие читалась молитва у раки. На третий день она умолкла. Мы отперли келию. Женщина спокойна. И спрашивает:

– Боже, а где это я?

Мы ей объяснили. Она заплакала. Но была уже вполне при уме, здорова и спокойна.

Я лично был свидетелем всего этого.

Через некоторое время эта госпожа приехала в Острог вместе со своим мужем и дарами. А муж был в австрийской униформе. Тогда некий черногорец, увидев его, в шутку закричал: «Смотрите, шваб! Давайте его убьем!» Тот испугался, оставил свои дары на входе в монастырь и умчался назад».