ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮЛИ

Разсъждениe

Великите учители на Църквата се стараели да научат хората на истината не само със слово, ами и с нагледни примери. Авва Иасия, за да покаже на своите монаси, че никой не ще получи награда от Бога, ако не се труди в този живот за Бога, ги завел на един харман, където селянин събирал овършаната пшеница. „Дай и на мене пшеница“ – казал Исаия на селянина. „А ти, отче, жънал ли си?“. „Не съм“ – отговорил старецът. „Па как искаш да получиш пшеница, като не си жънал?“. На това старецът казал: „Нима не получава пшеница оня, който не е жънал?“. „Не получава“ – отвърнал селянинът. Като получил такъв отговор, старецът, мълчейки се върнал назад. Когато учениците го замолили да им обясни постъпката си, старецът казал: „Сторих това с намерение да ви покажа, че не ще получи награда от Бога онзи, който не се подвизава.“

БЕСЕДА за безводните извори

Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки (II Петр. 2: 17).

Нечистите хора апостолът нарича безводни извори; а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта… А те, като безсловесни по природа животни…, хулейки това, що не разбират. О, безводни извори, които отвсякъде се украсявате, ала не давате вода – защо се наричате извори, щом от вас не извира нищо, освен жажда? О, облаци и мъгли, защо така се надувате, сякаш целия свят ще удавите с потоп, когато във вас няма и капка вода, и когато, в един страшен [за вас] миг, Дух Божий ще ви унищожи и развее в нищо? Не мислите за чистота, затова се валяте в плътска сквернота; нито пък ви е до ред, затова мразите наставленията; нито ви е до благоприличие, затова сте неблагоприлични; нито пък ви интересува волята Божия, затова сте своенравни; нито пък ви е до познание на истината, затова хулите онова, което не сте се потрудили да разберете. За вас е запазен мракът на тъмнината вовеки. Това не е по воля Божия, това е по вашата воля. Този път не ви е отреден от Бога, вие сте си го избрали сами.                                                                                                                         

Бог е праведен и не ще съгреши – ще въздаде всекиму според греха му и по неразкаяното му сърце. Какво са, братя, плътските желания, ако не безводни извори, сухи облаци, мъгли? Какъв плод ще порасте и узрее от тях, освен репеи и тръни, за които не е необходим дъжд? Хората с плътски пожелания са тъждествени на своите скверни пожелания, макар и невидими за тях, но ще бъдат съдени според тях.

О, Господи, Творецо на душите и телата ни, дарувай ни благодатта на Твоя Свят Дух, та и тялото, и душата да запазим в чистота и в съдния ден да ги предадем и двете чисти на Тебе, Боже Сътворителю. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски

У святого Тихона Задонского был гневливый характер. Он часто гневался на людей и каялся, а потом опять гневался. И сам эту свою слабость чувствовал больше, чем кто бы то ни было. Много молился Богу, чтобы Господь исправил его, избавил от столь гневливого нрава. И действительно, по Божиему Промыслу случилось нечто, навсегда укротившее гнев его и приведшее к сокрушению, смирению. Так, после молитвы, когда он просил у Бога болезни, которая бы исцелила его от гнева, святой заснул, и приснилось ему, что он в храме, а священник выходит из алтаря и выносит на руках малого ребенка, покрытого прозрачной накидкой. Он подходит к ребенку, смотрит на него и спрашивает у священника имя младенца. Священник ему отвечает: «Василий», что по-гречески означает «царь». Тогда Тихон снимает с ребенка накидку и целует его в правую щеку. В этот момент ребенок своей правой ручкой бьет его по левой щеке так сильно, что он вскрикивает от боли и просыпается. Тихон почувствовал, что у него болит вся левая сторона тела. Он поблагодарил Бога и с тех пор больше не гневался ни на кого и ни на что.

       



                      

    44. Пресвета Богородица „Ктиторска“

Празнува се на 21 януари

       •     Други наименования:

       „Олтарница“

       •     Произход: Света Гора (Атон), монастира „Ватопед“

       •     История

       През IX и X век арабски пирати извършвали грабежи и на Света Гора. При един такъв разбойнически набег, когато те вече били близо до „Ватопед“, еклисиархът на монастира иеродякон Сава успял да скрие тази света икона, известна под името „Ктиторска“, и светия кръст на свети Константин Велики в кладенеца, който се намира под пода на олтара. След като поставил пред тези светини запалена голяма свещ и като ги захлупили отгоре, на нивото на пода, с мраморна плоча, той

щял да се спусне да бяга, но не успял. Варварите го хванали и го отвели в плен на остров Крит. Седемдесет години се измъчвал там нещастният пленник и накрая по Божия милост, когато император Никифор Фока освободил Крит от пиратите, получил свобода и той. С нетърпение и радост забързал преподобни Сава към Света Гора. Там, в развалините на великолепния „Ватопед“, той заварил малко братство, което възстановявало монастира от разрушенията, и се заселил при тези братя. И какво станало? Когато по указание на бившия еклисиарх отместили плочата, - о, чудо! - намерили иконата и кръста да стоят изправени върху водата и свещта да гори, както е била запалена преди седемдесет години!

       Сега тази света икона се намира в олтара на съборния храм, на „горното място“, а кръстът е напрестолен.

        „Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти!“ (Йоан 19:26-27). Дава за син девственика - на Девата, чистия на Пречистата, Любимия ученик - на любимата Родителка.

Свт. Димитрий Ростовски