За това, че не бива винаги да отхвърляме тези, които се отричат от света поради случайни обстоятелства. И за това, че не бива да отказваме решително на никого, който идва в обителта и искрено моли да живее с братята, докато не го опознаем добре. Затова е по-добре да го оставим да поживее за известно време и да го изпитаме според предписаното. И ако той не промени решението си, след времето на изпитване да го приемем, освен ако и в действителност не се случи нещо противно на божествените закони.

                                      1.  От Паладий

               Един осемнайсетгодишен момък на име Макарий по време на игра с връстници неволно уби човек. Това го потресе и той се оттегли в пустинята. Там го обзе такъв страх пред Бога и човеците, че цели три години живя под открито небе в пустинята и не чувстваше нищо, а по онези места никога не вали дъжд. След това си построи килия в пустинята. Живя в нея още двайсет и пет години и бе удостоен с дара да се наслаждава на уединението и да презира всички бесовски козни.

          Живях дълго време с него, научих историята му и защо бе напуснал света. Веднъж го попитах с какви мисли си спомня за греха на извършеното от него убийство. Той отговори, че съвсем не скърби за него. Напротив, даже се радва, че то е станало такъв повод. „Неволното убийство - ми каза той - стана начало на спасението ми“.

          И посочи свидетелство от Писанието за Мойсей (вж. Изх. 2-3). Той също се уплаши след убийството в Египет и избяга от фараона в Мадиамската земя. Но ако това не се бе случило, той нямаше да отиде на Синай планина, нямаше да бъде удостоен да съзерцава Владиката, нямаше да получи такива дарби и да запише словата на Духа. Това показва, че понякога някой дори против волята си достига до доброто и му се дарява високо преуспяване.

Свети Матей, описвайки в своето Евангелие личността на Христос, из­ползва думите на пророк Исаия: „Пречупена тръст няма да дочупи, и тлеещ лен няма да угаси” (Мат. 12:20; Ис. 42:3). Ти питаш: какво означават тези думи? Свети Иоан Златоуст ги тълкува така: „Пророкът прославя Христовата кро­тост и неизказаната Му сила." С други думи, тук се изтъкват три неща: пър­во, нищожността на Христовите врагове; второ, Христовата сила; и трето, Христовата кротост и дълготърпение. Враговете на Христос, иудейските пър­венци, са били като пречупена тръстика в ръцете на всесилния Бог, а гневът им - като тлеещ лен, който едва дими под нозете Му. С мощната Си ръка Христос е могъл да пречупи тази тръстика без никакво усилие и с нозете Си да стъпче завистниците - да ги стъпче и угаси като димящ лен. Но Той не е искал да направи това, чакайки кротко и търпеливо покаянието на греш­ниците. Трудно е да се намери по-точно сравнение за слабостта на Божиите врагове спрямо Божията сила от това, което е намерил пророкът - пречупе­на тръст и тлеещ лен. Има ли нещо по-лесно на света от това да пречупиш преломена тръстика и да угасиш запален лен, който едва дими? Ето, така нищожна е всяка омраза - човешка, еврейска и езическа, към Христос. И то­гава, и днес, и завинаги. Нима е било трудно за Онзи, от едничката дума на Когото е изсъхвало дърво, бури са стихвали, демоните са бягали, болести са изчезвали - нима за Него е било трудно с една дума да изличи от книгата на живота и да превърне в прах всички фарисеи, садукеи, всички гаевливции надути завистливци? Ни най-малко. Но Той е искал да покаже силата Си не в най-лесното, а в най-трудното. Най-трудно е било да понесе нищожността на враговете, да претърпи техните подигравки, оплюването, глупостта, зло­бата и лъжите им, неправедното осъждане и смъртта на кръста. Най-трудно е било да гледа как пречупената тръстика се гордее и да не я строши; и да усеща смрадния дим на завистта и да не я угаси. Да, най-трудно е било всичко това да се претърпи и дори да се прости: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят”! В това най-тежко изпитание Христос е показал своята сила и е удържал победа.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Истинският християнин избягва човешката похвала; не само я избягва, ами и истински се страхува от нея. Св. Сава Псковски оставил игуменството, манастира и добрите манастирски братя и избягал в едно пусто място само за да избегне човешката похвали. Защото похвалата от хората ограбва нашето сърце. Един благочестив княз, като чул за подвизите на св. Мойсей Мурин, отишъл със своята свита в пустинята, за да го види. Съобщили на Мойсей, че князът идва в неговия манастир. Мойсей бързо излязъл и започнал да бяга, за да се скрие къде да е, но ненадейно се срещнал с височайшите посетители. „Къде е килията на авва Мойсей?“ – попитали слугите на княза, не подозирайки, че това е  самият Мойсей. А Мойсей отворил уста и казал: „За какво ви е този безумен старец, който е голям лъжец и живее безчестно?“. Като чули това, посетителите се зачудили и продължили по-нататък. Като стигнали до Мойсеевата килия, попитали за стареца, но монасите им казали, че не е тука. Тогава те разказали какво им казал по пътя един монах за Мойсей. Монасите се натъжили и попитали: „Как изглеждаше този старец, който ви е наговорил тези хули за светия мъж?“. А когато те казали, че бил твърде черен в лицето, висок и в бедни дрехи, възкликнали  в един глас: „Та това наистина е бил авва Мойсей!“. От тази случка князът получил голяма духовна полза и радостен се върнал у дома си.

БЕСЕДА за вида на Месията

Няма в Него ни изглед, нито величие (Исаия. 53: 2).

Това пророкът казва за Христа Господа като човек. Няма в Него ни изглед, нито величие! Нима Онзи, който е дал изглед на всяка твар и Който е сътворил прекрасните небесни ангели и цялата прекрасна вселена, да няма изглед и красота? Това не трябва ли да ви смути, братя? Той е могъл да се яви такъв, какъвто пожелаел. Но Той не пожелал да се яви в ангелска красота, както не пожелал да се яви в царска сила и богаташки разкош. Който отива в дома на скръбта, не се облича с най-хубавите дрехи, нито пък лекарят се облича в най-хубавите си дрехи, когато отива при тежко болните. А Господ дошъл в дома на скръбта и в болницата. Тялото е одежда на душата. Той се облякъл в обикновена дреха, за да въздейства не с дрехата, а със силата на духа. Ние не знаем как точно е изглеждал Той. Според преданието лицето му било мургаво, а косата кестенява. Когато цар Авгар изпратил своя художник Ананий да нарисува лицето на Господа, Ананий не успял и черта да постави върху платното, защото, говори се, Христовото лице сияело с някаква необикновена светлина. Впрочем, и да се бил облякъл в най-красивото тяло, каквото само Той е могъл да създаде на Себе Си, какво би била тази телесна Негова хубост пред Неговата безсмъртна Божествена красота? И най-голямата земна хубост е само сянка от небесната красота. Пророк Даниил бил млад и красив човек, но когато Божият ангел застанал пред него, тогава, както той самият казва: В мене сила не остана (Дан. 10: 8). Какво е лицето на земния човек спрямо лика на безсмъртния Божи ангел? Като тъмнина пред светлина. Затуй пророкът, виждайки Безсмъртния Цар Христос в човешко тяло, и сравнявайки Неговия земен вид, Неговия безсмъртен небесен образ, трябвало да възкликне: Няма в Него ни изглед, нито величие!

О, благ и преблаг Господи, Който заради нас се облече в нашата бедна телесна одежда, та да ни послужиш и да не ни изплашиш, на Тебе слава и хвала, на Тебе слава и хвала. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски