Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765484 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 20.09.2017 г.
 

1.       От авва Исаак


 Блажени тези, които мъжествено и с надежда са препасали чреслата си и от любов към Бога са се хвърлили в морето на скърбите - просто и без да мислят за последиците, не са се уплашили от надигащите се бурни вълни и смут, не са се ужасили от бурята! Те скоро ще намерят подслон в пристанището на Царството Божие, ще отпочинат в шатрите на добрите труженици и ще се възрадват от сбъдването на надеждите си. Който тича с надежда, не се обръща назад, ако пътят е труден и каменист, и даже не спира да се огледа. Едва след като благополучно извърви пътя, той отново ще си спомни за превратностите и теготите му и ще въздаде благодарност на Бога за това, че незнайно как го е спасил от толкова много и толкова ужасни бедствия.

А тези, чийто ум е зает с множество мисли, които искат да бъдат „мъдри в очите си“, които се задълбочават в хитросплетенията на помислите, които предварително вече се боят и се опитват да предугадят възможна щета - такива хора най-често остават да седят на прага на собствения си дом. Както правилно казва за тях Писанието, ленивецът, пратен на път, казва: „лъв на пътя! лъв по стъгдите!“ (Притч. 26:13). И както онези, които казаха: „Видяхме синовете на исполините, и бяхме в очите им като скакалци“ (ср. Числ. 13:34), тъй са и тези, които вечно искат да бъдат мъдри, а дори не се опитват да поставят начало.

Нека прекалената мъдрост не бъде клопка и погибел за теб! Но дерзай в Господа и се залови за работа, поеми с ревността на новоначален по пътя, който коства много кръв. Изобщо не се безпокой и не се замисляй прекалено за тялото, в противен случай ще бъдеш лишен от Божествено познание. Защото и земеделецът никога не ще посее, ако е прекалено предпазлив или чака хубаво време. По-добре да умреш за Господа, отколкото да живееш в срам и леност!

Ако искаш да поставиш начало на Божието дело, първо дай обет на Бога, че не ще живееш живота на тоя век - така, сякаш очакваш смъртта и напълно си се отчаял по отношение на земния живот. Дръж това в ума си - и тогава с Божия помощ ще можеш да се бориш и да победиш. Упованието на временния живот отслабва разума и не позволява на човека да преуспее в доброто. Затова не пристъпвай към добро дело небрежно или с двоедушие, в противен случай мъченията ти ще бъдат непоносими, а трудът ти на земеделец прекалено тежък. С мъжество и непоколебима вяра в Бога постави добро начало и знай, че Господ е милостив и е готов помощник и щедър въздаятел за всички, които Го търсят. И дава благодатта Си не според мярата на труда ни, а според силата на устрема и вярата на душата ни. Защото Сам Той каза: Както си повярвал, нека ти бъде (Мат. 8:13).

Който иска да върви след Него, нека съгласно думите на Спасителя (вж. Мат. 16:24) се отрече от себе си и тогава ще може да вдигне кръста си и да следва Христа. А кръстът означава, че човек е готов на всякаква скръб, охулване или дори на смърт. Ако човек е осъден на разпване, умът му е обладан от мисълта за смъртта, и когато излиза да бъде разпнат, в него вече няма нищо общо с живота на тоя век. Точно така е и този, който се стреми да изпълни казаното от Господа. Защото с тези Свои думи Господ учи: „Който иска да живее в тоя свят, е погинал за истинския живот, а който в мислите си е готов и да погуби душата си заради любовта си към Мен, той без вреда и пречки ще достигне до вечния живот. Тъй че - казва Господ, - отсега насетне приготви душата си за пълна гибел за временния живот и ще ти дам вечен живот, както и ти обещах. А в този живот ще ти докажа на дело обещанието Си - още тук ще получиш уверение и залог за бъдещите блага. Но ако първо не се отречеш от сегашния живот, не ще придобиеш бъдещия!“.

Категория: Други
Прочетен: 318 Коментари: 0 Гласове: 0
    

ДО ПРОИЗВОДИТЕЛЯ НА ЧЕТКИ  С С:   ЗА  ДУШЕВНАТА ПРАЗНОТА

 

 

Напуснал си своя роден град още като младеж. Живял си в чужбина чети­ридесет години. Работил си във фабрика за четки и след време си станал неин собственик. Силно си искал да забогатееш и си забогатял. Оженил си се; жена ти е починала. Господи, колко много са дните в тези четиридесет годи­ни и всички тях ти си преживял с мисълта за онзи прекрасен момент, когато ще се върнеш в своя роден град, между старите си приятели, и ще започнеш да вършиш наляво и надясно добри дела за почуда на целия град. В далеч­ната чужбина душата ти е била празна. Намирал си утеха само в спомените за родината, за приятелите и познайниците. Накрая си продал всичко. До­шъл желаният час и ти си се върнал в свидния си роден град. Но, уви, какво разочарование. През тези четиридесет години всички твои приятели от мла­достта, сродници и познати били починали. Навсякъде непознати лица, нови хора. Търсиш старите къщи - няма ги. Питаш за старите фирми - изчезнали са. Хлопаш по вратите на някогашните си приятели - отварят ти непознати хора и с учудване отговарят, че не ги познават. Отново си в чужбина. Отново празнота, още по-тягостна от предишната. Твоят керван е отминал и е дошъл друг. Децата се тълпят около теб като около чужденец. Хората извъртат глава и казват: не го познаваме. Стегнала ти се е душата; излязъл си извън града, седнал си на хълма и си заплакал: „Къде е моят град? Коя е моята земя, моята родина? Накъде сега?" Натам, накъдето са отишли всички онези, които на­празно търсиш. Ти принадлежиш на небесния град, на горния Иерусалим, на обетованата земя, на небесната родина. Натам е отпътувал твоят керван, а ти се присъедини към новия и се радвай. Защото и този нов керван пътува по същия път, към същата цел. Четиридесет години твоята душа е била из­пълнена с призрачни сенки; затова сега се чувства празна и пуста. Изпълни я сега - щом не си направил това по-рано - с нещо непреходно, безсмъртно, Изпълни я с Бога, Твоя Създател. Вярвай в Бога и вярвай на Христос. Върши добрите дела, които си мислил да вършиш; върши ги наляво и надясно и не търси хорското възхищение, а Божията милост. И новите хора в родния ти град ще те обикнат, както биха те обичали и онези, които са си отишли. Защо­то и тези нови хора чувстват, тъгуват, копнеят. И те търсят истински човек. Бъди тяхното откритие - нека се радват.

 Мир на теб и утеха от Вечния Бог!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 260 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Победата над гнева е една от най-великите победи на воина Христов. Обикновено ние се гневим или на ония, които искаме да отвърнем от греха, или на тези, които ни клеветят. Ала при това забравяме, че гневът е смъртен грях и в желанието си да спасим други, [гневейки се], себе си погубваме, както казва св. Макарий. Гневенето срещу враговете обикновено е свързано с друго едно злобно чувство – отмъстителността. Св. Евпсихий победил в такава степен гневната страст в себе си, че преди да бъде посечен[1] една част от огромното си имущество раздал на сиромаси, а другата – на своите клеветници, заради които бил изтезаван и накрая умъртвен[2] Той смятал клеветниците си за свои благодетели. Св. Златоуст пише: „Да отсечем крилете на гнева и злото няма да се издигне. Гневът е смъртоносна болест, която може да погуби душите ни… Гневът е страховит огън, поглъщаш всичко… Ако разгневеният човек би могъл да види себе си, когато се гневи, не биха му били нужни никакви други увещания (да не се гневи), защото няма нищо по-неприятно от лицето на разярения.” Авва Амон признава за себе си: „Преживях 14 години в скита, молейки Бога ден и нощ да ми дарува победа над гнева.”

 

БЕСЕДА  за духовната храна

 

Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил (Иоан. 4: 34).

      Ето любов! Ето наставление! Ето смирение! Ето пример! Както в хляба се съдържа всичко необходимо за нашето тяло, така и във всяко слово на Господ Христос има всичко, което е потребно за нашите души. Божественaтa единосъщност по природа на Отец и Син се проявява в любовта на Отца към Сина и на Сина към Отца. Който обича, слуша [обичания]. Ако искаш да узнаеш колко голяма е твоята любов към Бога, измери степента на своето послушание на Божията воля и веднага ще разбереш това. Липсата на послушание е сигурен признак за отсъствие на любов. Любящият с наслада изпълнява волята на обичания. Божият Син толкова силно люби Своя Отец, че изпълняването на волята на Отца е най-сладката храна за Сина. Каква е волята на Отца? Спасението на човеците. Господ, Синът Божий, е изпитвал неутолим глад за изпълняване на волята на Отец. И се е чувствал нахранен с най-вкусни ястия, когато е спасявал някого.

      Виждате ли колко духовно извисен е Христос! Неговите ученици Му донесли храна от града и Го молели да яде: Равѝ, яж! Но в този час Той бил зает с най-важното си дело – спасяването на човешките души. Тук е самарянката, готова да приеме учението за спасението, към Него идват и всички жители на град Сихар, Царството Божие се приближава; голямата нива е готова за спасителната жътва. Ето това за Христос е храна, по-вкусна от всички ястия и лакомства на този свят. Тялото е машина, в която пътува Царят човек. Когато царят върши своето царско дело, когато откупва от робството царските синове, машината трябва да стои настрана и да не пречи на царското дело. Царят се е устремил изцяло към спасението на своите възлюбени синове и това са неговите храна и питие, неговата награда, едничката му радост и достойнство.

     О, братя мои, да бихте осъзнали как гладува Господ Христос и в днешно време за нашето спасение! Нима да Му не дадем  храната, която Той обича най-много? Кой за нас е по-скъп гост, по-близък роднина, по-верен приятел от Него? И щом къде-къде по-обикновени гости и по-далечни роднини, и неверни приятели гощаваме с такива ястия, които знаем, че обичат, как да не нагостим нашия Господ с единствената желана от Него храна? Да се заемем със собственото си спасение, към което Той ни призовава. Това за него е най-любимата гозба. От всяка друга храна Той отвръща глава.  

     О, Господи Иисусе, Човеколюбче, ненаситен [за нашето спасение], помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – преди смъртта си (бел. прев.).

 

 

[2] Това станало, когато мъченикът бил пуснат от тъмницата, та по Божия промисъл да употреби голямото си богатство по споменатия начин, вместо то да бъде отнето (имуществото на християните често се е конфискувало) от властите или разграбено от езичниците (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 193 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765484
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Септември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930