Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 87861 Постинги: 468 Коментари: 0
Постинги в блога от 03.09.2017 г.
 Всевишният Бог всичко, което твори, Го твори целесъобразно. В неговите дела няма нищо безцелно, непотребно и излишно.

     Защо някои хора, се мотат така безцелно и вършат толкова безцелни неща? Затуй, защото не знаят целта на своя живот, нито къде отиват.

     Защо някои хора се претварват от непотребни грижи и едвам пълзят под камари от излишни дела? Защото не знаят, онова, което единствено е потребно.

     За да събере разсеяния човешки ум, за да изцели раздвоеното човешко сърце, и да събере в едно разстроената човешка сила, Господ Иисус посочва на човечеството от началото до края само една, и само една цел – Царството Божие. Ах, кривогледият човек гледайки на две страни не вижда нито една! Ах, как е безцелен живота, на умът насочен към много цели! Как безчувствено е раздвоеното сърце! Как е немощна разпиляната сила на волята!

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
           
                              Из житието на света Мелания Римлянка

            Света Мелания основа обител в Иерусалим, близо до Елеонската планина. В нея живееха над деветдесет девици. Тя постави за игумения тази, която изпъкваше сред всички със словото и начина си на живот. А сама светата бе услужлива към всички като обикновена слугиня и ласкава като родна майка. С неизказано смирение ги наставляваше към спасение. И наред с другите неща им говореше за послушанието и за това, че е нужно да се подчиняват на властите, че и в светските дела всичко се крепи на това, че царят си остава цар, а поданикът - поданик. А ако това бъде отменено, ще бъде унищожено и устройството на обществото и заедно с имената ще се объркат и понятията. Към това добавяше следния пример.

Веднъж един брат отишъл при велик старец, желаейки да му стане ученик. Старецът, за да му покаже веднага какъв трябва да бъде ученикът, му наредил да удря и рита с всички сили една статуя, която се намирала недалеч. Щом момъкът изпълнил нареждането, старецът го попитал дали статуята е казала нещо в отговор, дали не се е възмутила. Онзи отговорил, че нищо такова не се е случило. Тогава старецът му наредил пак да я бие, а към побоищата да добави и оскърбления. Три пъти братът правил това, но статуята така и си останала бездушна и безгласна. Тогава старецът рекъл:

            -Това дърво мълчи, както и да го оскърбяваш. Ако и ти можеш по същия начин да търпиш същото и да не възразяваш нищо, смело ела и вкуси от нашия живот. Ако ли не, даже не си и помисляй да останеш с нас.

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
                                             

                                    Из житието на блажена Теодора

 

            Най-блажената измежду жените, Теодора, реши да се отрече от света и от всичко, което е в него, та чрез мъдри помисли да повали лукавия. А за да се скрие от мъжа, който усърдно я търсеше, тя се преоблече е мъжки дрехи. След това се запъти към един мъжки манастир, намиращ се на осемнайсет поприща от Александрия. Там Теодора застана пред портите и помоли да я пуснат и приемат в числото на подвизаващите се. В манастира, макар да я счетоха за мъж, а не за жена, все пак казаха, че тя трябва първо да прекара цяла нощ под открито небе и с това да покаже на братята доказателство за въздържанието си. На Теодора и бе известно, че нощем там бродят много зверове, понеже мястото бе пустинно и съвсем диво. При все това не само прие с радост казаното, но и го изпълни на дело - прекара цяла нощ пред портите в очакване. Защото Този, Който в древността укроти яростта на лъвовете заради Даниил, предвидя до каква степен на добродетелта ще достигне светата и я опази невредима от зверовете. И самите монаси, след като я изпитаха, разбраха това и решиха, че присъствието и при тях е угодно на Бога. След като бе радушно приета, игуменът на манастира започна подробно да я разпитва коя е и защо се е обърнала към монашеския живот.

            -Да не би да имаш някакви дългове - попита той - или може би си уличен в убийство, или пък не знаеш как да изхраниш децата си и затова си напуснал светския начин на живот?

            -Поради нито една от тези причини - отговори Теодора, - а само за да избягам от светската суета и да оплаквам собствените си грехове.

            -Как се казваш? - пак я попита игуменът.

            -Теодор ми е името - отговори мъжествената жена.

            -Не си мисли, брате Теодоре - каза той, - че тук ще живееш без никакъв труд. Но ако искаш да приемеш върху си игото на послушанието, знай, че ще служиш на братята във всичките им нужди. В самия манастир ще се грижиш за зеленчуците, като при необходимост ще носиш вода и ще ги поливаш. Освен това ще служиш и на външни нужди на манастира. А ако ти кажат да отидеш в града по някаква ра­бота, не бива да отказваш. И нека това не ти бъде оправдание да изоставиш труда си на подвижник. Напротив, задължително трябва да пребиваваш в пост и молитва, всеки ден по обичая да пееш вечерня и утринно славословие. Освен това не бива да пропускаш нито една от службите, наречени часове. Също така трябва да прекланяш колене и с това да смиряваш тялото си против нападенията на тези, които воюват е нас.

            Блажената внимателно изслуша всичко това и го прие като нещо радостно за душата, а след това обеща, че ще върши всичко е голямо желание. Така тя се присъедини към устава на това добро обиталище на монаси. И понеже трябваше да изпълнява обетите, които даде пред Бога, Теодора не започна да прибягва към оправдания и леност, а се сбогува е всички плътски помисли и пристъпи към трудове.

            Така в продължение на осем години поливаше зеленчуците, които предаваше в манастира според потребностите му. Всеки ден се занимаваше е мелене на брашно, замесваше тесто и след това печеше хляб. Вареше и зеленчуци - с тях се хранят тези, които се стремят да умъртвят тялото си. При това винаги присъстваше на службите, които се извършваха в църквата, и в това също се виждаше благочестието на душата и.

            Но макар да бе избрала толкова труден начин на живот и такива трудни занимания, помисълът за предишното прегрешение не я оставяше на мира. А след ежедневните си послушания, щом настъпваше нощ - време за сън и малко почивка, - Теодора се удряше в гърдите, самопринуждавайки се към плач, и каз­ваше:

            - Господи, прости ми греха, който погуби красотата на целомъдрието ми.

            Със закупуването на зехтин, зърно и на всичко необходимо за манастира и с превозването му с камили се занимаваше също предимно тя. С една дума, нямаше нито едно тежко послушание, в което Теодора да не се оказваше по-ревностна от всички други.

Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ВЛАДИМИР В.: ЗА ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРК (4:12)

 

Народното движение към Бога е докоснало и Вас. Започнали сте да четете Евангелието, но Ви затрудняват някои неясни слова. Вие ци­тирате онова място, където Спасителят говори за вътрешните и външни­те. Вътрешните, Неговите ученици, трябва да разбират небесните тайни непосредствено, възприемайки ги като реалност, без образи и символи, а на ония, външните, всичко бива в притчи, т.е. в сравнения и анало­гии с природни явления, защото те, гледайки, не виждат, и слушайки, не чуват, нито разбират. Как е възможно това? Възможно е; нима те не са гледали Христа очи в очи, но въпреки това пак не са Го виждали като Месия. Затова Той им е говорил за Себе Си, използвайки притчи - за  сеяча, за царя, за стопанина, за милостивия самарянин и т.н. Така се из­пълнило пророчеството на великия пророк Исаия, отправено към евре­ите: „С уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите” (Ис. 6:9); тези думи свободно цитират трима от евангелистите: Матей, Марк и Иоан (виж: Мат. 13:14; Марк. 4:12; иоан. 12:40). Боговдъхновеният Златоуст дава следното тълкувание: „Те сами са били причина, че не са разбрали, като сложили преграда пред своя слух, затворили очите си и вкаменили сърцето си. А това са направили, както казва Господ: „Да не би някога да се обърнат и да Ги изцеря”. Той казва това с намерение да ги привлече, да ги накара да се осъзнаят и да им покаже, че ако се обърнат, Той ще ги изцери. Както у нас казват: „Той не иска да ме види - добре; а ако беше ме удостоил с посещение, аз веднага бих му оказал милост, показвайки с това начин за помирение - също така говори тук и Господ: „Да не би някога да се обърнат и да ги изцеря”, давайки да се разбере, че те могат и да се обърнат, и да се спасят, ако се покаят. Ако Той не е искал да Го слушат и да се спасят, би трябвало да мълчи, а не да ги поучава с притчи" (Тълкувание на Евангелието от Матей, 45:2). „Да не би някога да се обърнат” - с тези думи Бог изказва не Своето желание, а тяхното. Също както някоя майка би погледнала своето непослушно дете, намазано с кал по лицето, и тъжно би казала: „То е направило това, да не би някак да се приближа и да го целуна!“.

Иоан пише: „Заслепил е очите им и е вкаменил сърцата им". Кой? Гре­хът или Бог? Грехът по своята природа заслепява очите за Бога, а Бог поради Своята чистота и святост не се открива на нечистите, докато не се очистят. Защото е казано, че само „чистите по сърце ще видят Бога“.

 Мир Вам и радост от Господа!

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Великодушното опрощение на клеветниците и молитвата за тях са отличителна черта на християнските светии, които всички клевети против тях не приписват на хората, а на демоните – главните подстрекатели на всяка клевета, както и на всеки грях въобще. Свети Аврамий Смоленски бил наклеветен от едни завистливи попове като измамник, магьосник и лицемер. Клеветниците искали да бъде изгорен. Князът и епископът повярвали на клеветниците и Аврамий бил прогонен от Смоленск, и му било забранено да свещенодейства. През цялото време на следствието и съденето Аврамий повтарял молитвата на св. първомъченик Стефан: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7: 60). По-късно се разбрало, че всички обвинители на Аврамий са лъгали и клеветели. Разгневеният княз искал да ги накаже люто, а владиката – да ги отлъчи от Църквата, но свети Аврамий паднал на колене пред владиката и със сълзи [на очи] го молил да им прости. И не искал отново да се върне в своя манастир и да започне да свещенодейства, докато неговите клеветници не били помилвани и освободени.

 

 

БЕСЕДА за чудния Камък в Сион

 

 

Аз полагам на Сион в основата камък – камък изпитан, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден; който вярва в него, няма да се посрами (Исаия. 28: 16).

 

 

Този чуден камък, братя, е сам Господ наш Иисус Христос. Защото, ако пророкът е имал предвид обикновен камък, не би споменал за вяра в него, в противен случай той би пророкувал идолопоклонничество. И при пророк Даниил се говори за Камък, Който се откъснал от планината, разбил големия истукан и станал голяма планина, и изпълни цялата земя (Дан. 2: 35). Пророчеството за Камъка при Даниил е за езичниците, а при Исаия – за евреите. Този Камък е Господ Иисус Христос, Който – първо – е поставен в основата на всяко Божие творение, защото Той е Словото Божие и Божията Мъдрост; второ – в основата на Стария Завет, като начатък; и трето – в основата на Новия Завет – като завършек.  Крайъгълен камък – т.е. най-здравият и най-твърд камък, който свързва и съединява другите камъни, и държи зидовете и различните елементи в единство и цялост. Ако се погледне на Господ Христос вътре в нас, Той е Онзи крайъгълен Камък, Който свързва и съединява различните ни духовни способности в единство и цялост тъй, че те да действат в една посока, в посока към Бога и Царството Божие. Ако се гледа към Христос в човешката история, Той е крайъгълният Камък, Който свързва и съединява в едно еврейството и езичеството в един Божи дом, в Църквата Божия. Обаче[1], друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Коринт. 3: 11), казва апостолът в Новия Завет, в съгласие с пророците в Стария завет. Който досега е вярвал в този Камък на Спасението, не се е посрамил. И никой, никога няма да се посрами, ако вярва в него. Защото този Камък е камък изпитан, и наистина, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден.

О, Господи Иисусе, Камък на нашето спасение, укрепи в нас вярата, светата и спасителна вяра в Тебе, единствения наш Спасител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – Защото (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 87861
Постинги: 468
Коментари: 0
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930