Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 87875 Постинги: 468 Коментари: 0
Постинги в блога от 05.09.2017 г.

                                                    6. От Паладий

 

Свети Пахомий непрестанно се молеше върху него да се извърши Божията воля. След известно време, когато той все още бодърстваше и се молеше за това, му се яви ангел Господен и рече:

- Волята Божия е да Му служиш и да помиряваш човешкия род с Бога. Така че приемай тези, които се обръщат към Бога е покаяние, и ги ръководи по устава, който ще ти дам.

И като каза това, даде на Пахомий медна плоча, на която бе написано следното:

„Позволявай на всеки да яде и пие според силата си. Не им забранявай нито да постят, нито да ядат. Но на тези, които са по-силни и ядат повече, възлагай по-тежка работа, а на тези, чиито подвиг е по-голям и които са по-слаби - по-лека. В една обител направи отделни килии и във всяка килия нека живеят по трима души. Нека всички имат обща трапезария. Не трябва да спят легнали. Нека си направят каменни стасидии с полегати облегалки, да сложат на тях постелките си и така да спят.

Ако дойде монах от обител с друг устав, той не бива нито да яде, нито да пие заедно с братята, нито даже да влиза в обителта, освен ако не е пътник. Но ако е дошъл задълго, за да живее с тях, три години не бива да бъде допускан до подвиг. Нека изпълнява по-тежка работа и едва след като минат три години, да се включи в общия живот. Нека братята носят кукули от плат, каквито са детските, а на тях да бъде начертан червен кръст. По време на хранене трябва да си покриват главите с тези кукули, така че никой брат да не вижда друг брат дъвчещ. По време на хранене не бива да разговарят или да гледат другаде, освен към трапезата и чинията“.

Ангелът предписа на братята всеки ден да извършват дванайсет молитви през деня, дванайсет по вечерно време, дванайсет нощем и три в деветия час, а след всяка молитва да пеят псалом.

Великият Пахомий възрази на ангела, като каза, че молитвите са малко. Ангелът му отговори:

- Установих толкова молитви, та и по-младшите да смогват и да не скърбят. Съвършените не се нуждаят от закон. Те пребивават сами в килиите си и посвещават целия си живот на божествено съзерцание. Но дадох закон за тези, чийто ум е още неопитен, та те като нерадиви слуги поне от страх да излизат да посрещат Владиката и да стане видно произволението на всеки.

След като изложи всичко това и изпълни поръчението, ангелът си замина. Сега има седем манастира, които са приели този устав. В тях са събрани седем хиляди братя, които се занимават с всякакви занаяти. От техния труд живеят не само самите те, но и женският манастир на отсрещния бряг на Нил (а в него има четиристотин сестри). Освен това те често заделят излишъци за затворници и нуждаещи се.

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ПИСАТЕЛЯ СК.:  ЗА СТОПАНИНА

 

Учудвате се, че аз не пиша „за нищо друго освен за Христос, когато трябва да се пише за мира в света, за културата, за просветата, за напредъка, за морала!". О, господине и братко, де да не можех да пиша за нищо друго освен за Христос и да не знам никого другиго освен Него! Де да можех да кажа като апостола: “Не намерих за добре да зная между вас нищо друго освен Иисуса Христа” (1 Кор. 2:2). Вслушайте се в разговорите на домашните - за кого го­ворят най-много, ако не за стопанина на дома? Слушайте и четете - кой се споменава най-често в една държава, ако не владетелят и управляващият? Нима тогава е възможно между жителите на света да не се говори най-вече за Стопанина на света, за Владетеля на Вселената, за Царя на небето и земя­та, за Спасителя на нашите души?

А да се говори за Христос означава да се говори за всяко съвършено благо на небето и на земята.

Когато се говори за Христос, говори се и за мира, защото в историята на нашата планета Той е истинският Мироносец и Дарител на мира.

Когато се говори за Христос, говори се и за културата, в добрия смисъл на тази дума (защото тя е чудовищно изопачена). Ето, Той е вдъхновителят на всичко най-благородно и най-свято в световната култура.

Да се говори за Христос означава да се говори и за просветата, защото цялото Негово учение се отнася до просвещаването на хората с истината и преобразяването им чрез духа.

Да се говори за Христос означава да се говори и за напредъка, защото единствено Той може да отведе хората далеч от гроба.

Да се пише и да се говори за Христос, естествено, означава да се говори и за морала, т.е. за поведението, за почтеността, за чистотата, за добротата, за милостта към страдащите, за любовта и т. н.

Наистина никак не е чудно, че моя милост пише и говори за Христос. Чудно и тъжно е, че хиляди други, по-талантливи и по-способни от мен, не мислят, не говорят, не пишат, не пеят за Иисус, Божия Син, Спасителя на света. “Жетвата е голяма, а работниците малко”.  Да се молим на Господаря на жетвата да умножи работниците на нивата Си.

Моля Ви, потрудете се и Вие, за да влезете в онзи велик сонм от хора и ан­гели, които са насочили своя поглед единствено към Него и използват всичките си сили за утвърждаването на Неговото свято Евангелие в човешките сърца.

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 23 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Колкото и да е необяснима тайнствената сила на Кръста, наистина е безспорна. Още св. Златоуст говори за обичая да се поставя знака на Кръста „върху царската диадема, на войнишките доспехи, върху частите на тялото, именно – на челото, на гърдите и сърцето, а също така върху жертвениците и на постелите. Ако е необходимо да се прогонят демони – казва той, – ние ползваме Кръста, а също така Той помага за изцеление на болестите“. Св. Бенедикт осенил с кръстно знамение стъкленицата, в която имало отрова, и стъкленицата се пръснала като от удар с камък. Св. Иулиян прекръстил поднесената му с отрова чаша и изпил отровата, без да усети никакво страдане в тялото си. Св. Василиса Никомидийска се оградила с кръстното знамение, застанала посред пламъците и останала невредима. Св. мъченици Авдон и Сенис – като пуснали люти зверове срещу тях, се прекръстили, и зверовете се спрели, и станали кротки като агнета. За древните подвижници кръстното знамение е било най-силното оръжие против големите демонски изкушения, каквото е и днес. Най-ужасните дяволски страшилища са изчезвали яко дим, когато човек само се прекръствал. Тъй е благоволил сам Господ Иисус Христос – някогашният символ на престъпление и срам, след Неговото Разпятие да даде на кръстното дърво всепобедна сила и могъщество.

 

 

БЕСЕДА за Иоан Кръстител, както го е предсказал Исаия

 

 

Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог (Исаия. 40: 3).

 

Когато царят иска да посети някое място, той праща пред себе си своите вестители. На необикновен Цар прилича необикновен вестител. На Царя Христос вестител в пустинята бил Мойсей, в Иерусалим – пророците, в Назарет – архангел, във Витлеем – източните мъдреци, на Иордан – Иоан. Никога, нито един цар в човешкия род не е имал такива вестители. Свети Иоан Кръстител също бил тъй необикновен и забележителен като другите Христови вестители. Той бил глас, викащ в двойна пустиня – в иорданската и в човешката. Както иорданската пустиня била безплодна и суха, така и пустинята на човешкия дух била безплодна и суха. Иоан не могъл да озелени и оплодотвори човешката пустиня, но той я чистел и разоравал – така приготвял почвата и изравнявал пътищата за великия Сеяч, който, идвайки, носел със Себе си и семе, и дъжд – семето на учението, което ще посее, и дъжда свише, с който ще да озелени и оплодотвори [пустинята]. Чрез покаянието Иоан приготвял пътя, а с водното кръщение изправял пътеките. И пътят, и пътеките са човешките души. С покаянието човешките души се подготвяли да приемат семето Христово, а с водното кръщение – да зарият семето дълбоко в почвата на техните сърца. И горди, и бедни, като се потопят голи във водата, стават еднакви и равни в своята нищета пред величието на преславния Спасител Христос. Всякой дол да се изпълни и всяка планина и хълм да се снишат. Тук не става дума за земни долини и хълмове, а за нищите човеци и за гордите човеци. Както мъртвите в гробището пред очите на всички човеци са еднакви, такива са и всички грешници – и нищи, и горди, и роби, и господари – всички са еднакви пред живия Бог. Това е чудното видение на Исаия, сина Амосов – пророк на живия Бог, единствения и истински Бог.

О, Господи Царю небесни, Комуто денонощно се кланят небесните войнства, погледни още веднъж на нашата нищета и, заради Твоето понизяване и Твоите страдания за нас, ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 87875
Постинги: 468
Коментари: 0
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930