Разсъждение

В този свят трябва да се възползваме от всичко, което е потребно за съзиждане на душите ни, понеже когато смъртта ни раздели от този свят, ние нищо не ще вземем в отвъдния освен нашите души – такива, каквито сме ги съградили тук. Св. Симеон Стълпник, като осемнайсетгодишен момък, загрижен за спасението на душата си, веднъж паднал по лице на земята и отправил към Бога молитва да му покаже пътя към спасението. Така, дълго лежейки и молейки се, имал следното видение: като че копаел ров за някакъв темел и уморен от копаенето, спрял да отдъхне. И чул глас: „Копай по-надълбоко!”. Тогава наченал усилено да копае още по-дълбоко, ала отново се изморил и спрял да почине. Но повторно чул глас: „Копай още по-надълбоко!”. Започнал пак да копае с още по-голямо старание и усърдие. После гласът му казал: „Престани – достатъчно; сега, каквото желаеш да зидаш, зидай; без труд в нищо няма да успееш”. Тези, които се трудят малко и зидат духовния си живот върху плитките основи на плътското, строят дом върху пясък, който не може да устои и в този преходен свят, а още по-малко в онзи, вечния.

БЕСЕДА за Словото, Сина Божий

В начало беше Словото (Иoан 1: 1).

     Словото или разумната, словесната Реч, бе в началото. Това се отнася до божествената природа на нашия Господ Иисус Христос. В начало - дали, братя, с това се подразбира някакво начало на Словото Божие? Или някаква времева дата на раждане на Сина Божий от Бога Отца? Съвсем не. Рождението на Сина Божий не може да има ни дата, ни начало, защото времето е нещо, присъщо само на този преходен свят и не засяга вечния Бог, нито обуславя това, което е в Бога.

     Може ли да се отдели сиянието от слънцето и слънцето да си остане слънце? Може ли разумът да се отдели от човека и човекът да остане човек? Може ли от меда да се отдели сладостта, а медът да си остане мед? Не може. Още по-малко може да си представим Бога,  отделен от Своето Слово, от словесната Реч, от Своя Смисъл, от Своята Премъдрост; вечния Отец – отделен от Своя съвечен Син. Тук, братя, не се говори за началото на Сина Божий от Бога Отца, а става дума за най-първото начало в историята на сътворяването на света и спасението на човеците. Това начало е у Словото Божие, у Сина Божий. Той е започнал и сътворението на света, и човешкото спасение. Който и да пожелае да говори било за творението на видимия и невидимия свят или за спасението на човешкия род, трябва да започне с Началото. А това Начало е Словото Божие, Премъдростта Божия, Синът Божий.

    Ако някой разказва за някаква случка с ладия в езеро и започне тъй: в началото имаше едно езеро и една бяла ладия плаваше по него… никой здравомислещ човек няма да разбере „в началото имаше едно езеро”, като че езерото се е появило в същия този ден, когато е станала случката с ладията. Така и никой от разумните хора не бива да тълкува думите на Евангелиста „В начало беше Словото”, сякаш Словото Божие е произлязло от Бога [едва] в началото на сътворяването на света. Както езерото е съществувало хиляди години преди случката с плаващата в него ладия, така и Словото Божие е съществувало винаги – и преди началото на творението.

     О, Сине Божий, съвечни на Отца и Духа, просвети ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски